Като продажба на заложена вещ се третира продажбата на заложена вещ след 7 дни от изтичането на заложния билет на трето лице. Откупуването след изтичане срока на заложния билет от собственика на вещта  не е продажба. Не би трябвало софтуерът да отразява откупуването като продажба. И сумата на продажбите от софтуера трябва да ви съответства на сумата в департамент "Заложена вещ" в касовия апарат.

Здравейте! Клиентът ми полза софтуер, но  той  не може да генерира справка по чл.73, ал.1. Също така, клиентът смята, че не са добри функционалностите му. Справката, която генерира  за счетоводни цели  ми е много удобна /всички необходими данни са ситематизирани по дати в един файл/, но липсата на справка по чл.73 е голям минус. Мъка ми е, как ще ги набирам ръчно данните в края на годината. СЪщо така, би било добре да може да се върже касовия апарат /без да е СУПТО/, тъй като при ръчно издаване на касовите бележки правят грешки в групите и сумарно сумите със справката съвпадат, но не и по  видове /лихва, такса управление, продажба на заложена вещ/. Има  избор на пазара на софтуер, но ми се искаше някой да даде мнение от личен опит.

Здравейте, колеги! Бихте ли препоръчали софтуер за заложна къща, от който са доволни вашите клиенти? С възможност за генериране на справка по чл 73, ал.1 от ЗДДФЛ. Благодаря!

Здравейте! Дружество е посредник по предоставяне на  потребителски кредити. Финансовата институция предоставя лимит по банковата сметка на посредника, които той тегли и раздава от имета на финансовата институция. Как е правилно да се осчетоводяват изтеглените суми от банковата сметка; изплатените суми за предоставените кредити и получените суми по погасяванията: ВАРИАНТ 1. Като разчет /това са чужди парични средства/. Но има момент, в който не може да се определи колко от изтеглените суми са чужди и колко фирмени.Също така от постъпилите суми в касат, може в момента да се плати някоя фирмена сметка. ВАРИАНТ 2. В сметка каса на Дружеството, но така се объркват с фирмените средства. ВАРИАНТ 3. В отделна сметка КАСА Финансова институция, но така в баланса в касова наличност ще излизат и чужди средства. Често управителят предоствя средства от фирмената каса, а по-късно тегли от лимита от сметката и при вариант 3 трябва да се прехвърлят суми между двете сметки Каса Дружество и каса Финансова институция, което е много заторомзяващо. 

Благодаря!

Здравейте! Трябва ли да се декларира като доход в справката по чл.73, ал.1 продажбата на заложена вещ от Заложната къща? Същият е въпросът ми и по отношение на сумите, изплатени на физически лица за покупката на вещите им от оказионен магазин.

На вниманието на всички колеги, който счетоводно обслужват зърнопроизводители.

Днес служител от НСЗ, заедно със служител от НАП/от друг град/ извършиха проверка на място в счетоводството/външна фирма сме/.
Изискаха да се попълни декларация за земеделските култури с данни за: вид култура, добито количество, среден добив, оставено количество за семе, продадено количество, остатък, поименно клиенти към  които е извършена продажбата..
 С изключение информацията за клиентите, останалите данни ги подаваме периодично към НСЗ.

Информираха ни, че такива проверки ще направят на всичките  земеделски.производители

Иренабрили, дискусиите с вас са ми изключително интересни и полезни.

В публикуваното решение се изказва становище за полагане на оптичен кабел, чиято собственост се прехвърля и съдът приема, че ако е налице стойност на самия кабел, значително по-голяма от стойността на услугата по поставянето му, то е налице доставка на стока.
Решението се отнася за доставка на услуга+стока.

Не се разглежда случаят, когато се предоставя единствено услуга/примерно проучване релефа на морското дъно/.

От това решение стигам до извода, че режимът на доставка на стока на територията на територалното море е с различен данъчен режим /начилява се ДДС/, от тази на територията на континеталния шелф/не се начилява/.

 
 
Извадка от последната част на решението
57      Следователно, по смисъла на член 299 ЕО националната територия на държавите-членки се състои и от териториалното море, от дъното на това море и от неговите недра, като разбира се, всяка държава трябва да определи ширината на това море до граница в рамките на 12 морски мили, в съответствие с член 3 от Конвенцията по морско право.

58      Оттук следва, че всяка държава-членка е длъжна да обложи с ДДС доставка на стоки, чието място е в нейното териториално море, на дъното на това море и в неговите недра (виж също, относно доставката на транспортни услуги, Решение от 23 май 1996 г. по дело Комисия/Гърция, C-331/94, Recueil, стр. I-2675, точка 10).

59      За сметка на това, суверенитетът на крайбрежната държава върху изключителната икономическа зона, както и върху континенталния шелф е само функционален и като такъв — ограничен до правото да се извършват действията по проучване и експлоатация, предвидени в членове 56 и 77 от Конвенцията по морско право. Доколкото доставката и полагането на подводен кабел не попадат сред действията, изброени в посочените членове, частта от операцията, която е осъществена в тези две зони, не попада под суверенитета на крайбрежната държава. Тази констатация се потвърждава от член 58, параграф 1 и от член 79, параграф 1 от същата конвенция, които дават право, при определени условия, на всяка друга държава да полага подводни кабели в тази зони.

60      От изложеното следва, че тази част от операцията не може да бъде считана за осъществена във вътрешността на страната по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива. Същото се отнася, по аргумент за по-силното основание, и за частта от операцията, протичаща в открито море, която зона не попада под суверенитета на държавите по силата на член 89 от Конвенцията по морско право (виж също, в областта на доставката на транспортни услуги, Решение от 13 март 1990 г. по дело Комисия/Франция C‑30/98, Recueil, стр. I-691, точка 17).

Според горецитираното, съдът приема, че ако е извършено единствено само проучване и експлоатация, както в територалното море, така и в континетлания шелф, то тогава усулгата е извършена на територията на страната и се начислява ДДС

Моето мнение, е valldet внимателно да прочете решението и да направи своите изводи.

Аз също смятам, че данъкът трябва да се удържи и да се внесе до 31,01,2014г, като в същия срок се подава и декларацията  по чл.55 ал.1.

Извинявам се, отговорът ми беше към въпроса на Jrni50, а не на bejbi

Намерих интересни текстове в различни закони, които дават разяснение дали териториалните води на България /тук не се включва континенталния шелф/ са недвижим имот.

Имотът се определя като недвижим не според това чия собственост е , а според това дали попада в определнието в чл.110 от ЗС.

 Според ЗУТ /забележете изменението е от 2013г/:
Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
......6. (нова - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) в територии, заети от води и водни обекти - за вътрешните морски води и териториалното море, българския участък на река Дунав, реките, езерата и язовирите;

Според Закона за морските пътища:
Чл. 16. (1) Териториалното море на Република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии.
(2) За изходни линии служат линията на най-големия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6.
Чл. 17. Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг.
Чл. 18. Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България.

Чл. 42. (1) Република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.
(2) В континенталния шелф Република България има изключителното право:
1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;
2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.

Отново според Закона за морските пътища:
Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.

Предполагам всички знаем, че право на строеж може да се учреди само върху недвижим имот /понятие идентично с недвижима вещ/.

От всички тези членове и алинеи е ясно, че територалиното море е недвижима вещ /ако предпочитете имот/.

Остава само да се определи дали точното място на извършване на услугата попада в територията на териториалното море.
Ако е така, то си е приложима разпоредбата на чл.21,ал.4, т.3 от ЗДДС

Склонна съм да мисля, че и континеталния шелф също може се разглежда като недвижима вещ /имот/.

Аз също смятам, че данъкът трябва да се удържи и да се внесе до 31,01,2014г, като в същия срок се подава и декларацията  по чл.55 ал.1.

Разбира се, че съм запозната с разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗЗДС.
Виждам, че valldet, също е запознат.
Разсъждавам какви са хипотезите, според които от НАП са приели, че мястото на изпълнение е в България:
1. наличие на постоянен обект, или
2. предоставяне на услуга на мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот.

При всички други случаи място на изпълнение ще е в Русия.

Проучване на морско дъно на "Българска територия"

Не  мога да преценя, дали това  е иронично "уточнение".
Приемете моите извинения, ако това е действителната услуга, която предоставяте.
Важно е да о описваме  възможно най-точно казуса, чието решение търсим, за да може желаещите да помогнат да отговорят най-правилно.

Простете  невежеството ми, но  руска фирма май  няма изградена сонда в континетлания шелф на България. Значи няма постоянен обект. Не можах да се сетя за друг вид постоянен обект в Черно море.
За това се впуснах да разсъждавам по другата хипотеза /за недвижимия имот/.

От НАП не са ли мотивирали становището си?
Valldet, благодарна ще съм да споделиш точните им аргументи.
 Предполагам, че ще е  от полза и за  други участници във форума.

Irenabrili, тъй като valldet не е уточнил точна каква услуга е извършил, предположих, че е свързана с проучване на морското дъно или др. подобна, касаеща самото Черно море.
Ако разсъждаваме по-задълбочено, то морското дъно е земя, разположена под морска повърхност.

Не знам дали е възможно руската фирма да има някакъв постоянен обект в Черно море /например руската страна да извършва някаква услуга на фар, а фирмата на питащия да е подизпълнител/.
Може би трябва малко повече информация, за да се отговори съвсем точно.

Здравейте!
Имаме следния казус: Доставчик България Данъчно задължено лице-Клиент Русия/седалище Москва/ също данъчно задължено лице.
Извършваме услуга в България, по-точно в Черно Море. От Руската фирма твърдят, че не трябва да им начилсяваме ДДС, но методолозите от НАП твърдят, че нямаме основание за неначисляване. Какво означава "постоянен обект" според  чл.21 ал.2
Благодаря предварително!

Възможно е методолозите от НАП да имат пълно право.

От изключителна важност е да определите мястото в Черно море, където сте извършили услугата, дали попада в континеталния шелф на България.

ЗДДС
Допълнителни разпоредби
§ 1. За целите на този закон:
1. "Територия на страната" е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.

Определение за континетлаен шелф, съгласно чл. 40 ЗМПВВППРБ.
Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

Според чл.21, ал.4, т. 1 мястото на изпълнение на услугата е мястото, където се намира недвижимият имот.
Ако недвижимият имот се намира на територията на страната, то и мястото на изпълнение е в България.
Безспорно континетланият шелф е недвижим имот/чл.110 от Закона за собствеността/, върху който крайбрежната държава осъщестява суверенни права за проучване и разработване на природните му богатства.

За организиран и проведен семинар на руската фирма сме пуснали фактура и сме начислили 20% ДДС.
Дали сме постъпили правилно или е трябвало да се направи по друг начин, т.е. да не се начислява ДДС?

Само да си изясня.
Вие  провеждате семинар, който руската фирма е посетила или  предоставяте услугата по организиране на семинара, проведен от вашия клиент?
Това уточнение е важно, защото двете услуги са с различно място на изпълнение, съответно с различен режим по ЗДДС.

Предполагам, че руската фирма няма постоянен обект в България.

В случай, че вие провеждате семинара и руската фирма е посетител в него, услугата е с мястото на изпълнение  в България, съгласно чл.21, ал. 4, т.3 от ЗДДС.
Начислявате ДДС.

ЗДДС
чл.21,(4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се провежда събитието - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;

Ако обаче, вие предоставяте услуга по организиране на  семинара, който се провежда от руската фирма, то тогава мястото на изпълнение е в Русия, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС. Не начислявате ДДС.

ЗДДС
чл.21, ал(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Ако руската фирма има постоянен обект на територията на България и вие предоставяте услуга на този обект, и в двата описани по-горе варианта мястото на изпълнение ще бъде в България и ще се начисли ДДС.

Здравейте,

фирма регистрирана по ДДС продава на физическо лице лек автомобил, които е бил без право на ДК. Автомобилът е бил закупен по договор. Следва ли във фактурата да се начисли ДДС?

В тази връзка бих искала да попитам, не се ли прилага хипотезата на чл. 50 ал. 1 т.2 т.е. не следва ли доставката да е освободена, след като не е ползван ДК при придобиването на автомобила?

Благодаря!

Как така закупен автомобил от фирма, регистирано по ДДС, а  закупен с договор?
Нима не са ви издали и фактура?
В този случай не можете да се възползвате от разпоредбата на чл.50 ал.1, т.2.
Тя се прилага в случаите, когато закупувате от регистриано по ДДС лице, съответно имате издадена фактура, в която има начислено ДДС, което вие не сте ползвали като данъчен кредит, поради наложеното ограничение на  чл.70 от ЗДДС.

Банковия кредит не е обезпечен с имущество на свързано лице , в този случай дори да отговаряме на условията за регулиране на слабата капитализация тези разходи за лихви не се включват и са си ни данъчно признат разход нали?

Нина, irenabrili ви е дала съвсем точен отговор.

Хубаво е тези разходи за лихви да ги водите в отделна аналитична подсметка, за да Ви е по лесно при изчислението за слабата капитализация.

чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
               6. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения;

Тези лихви не се включват в разходите за лихви по чл. 43 съгласно т. 3, ал. 3 на същия член.

Разходите за лихви по отношение на просрочени публичини задължения не са признат данъчен разход.

Наредба за обществено осигуряване на сомоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 Кодекса за социално осигуряване при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.


КСО
чл.6, ал.8
(8) (Доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.


Възложителят не удържа осигуровки върху доходите  от работа от извънтрудовопавоотношени е  на ЗП, самоосигуряосигуряващ се на това основание.
ЗП прави годишно изравняване на осигуровките върху доходи от работа без трудово правоотношение, независимо че няма задължение да прави годишно изравняване на осигуровките си върху доходи, реализирани от дейността му като ЗП.

Това с инспекцията ми се струва по-редно и коректно. 

Да, по-редно и коректно е, но води до куп главоболия.

Подава се заявление с причините за пропуска. Назначават ви проверка, която включва посещение на място и съответно представяне на цялата изискуема документация.
Това едва ли ще зарадва работодателят.
Без проверка на място не  пишат предписанието, с което се подава уведомлението по чл.62.
Естествено има си глоба, да не говорим за това още колко санкции може да повлече проверката.
Ако вече веднъж сте имали издадено  предписание при  предходна проверка и установят нередности, трябва да сте много "обаятелни", че да се размине без прехвърляне  на финикийски знаци /рушвет или санкция - все се дава/.

Съгласно текста  не се отнася за случаите на ранно пенсиониране, освен ако в някой друг член в КСО  или НПОС няма допълнение, което да дава такава възможност.