Здравейте, направено е подобрение върху нает имот. Подобрението не е заплатено от наемодагеля .Договора за наем е прекратен. Начислен е ДДС от наемателя към датата на прекратяване на договора. Въпросите са ми:
1. Начисленият данък е признат разход на основание чл. 26, ал.4, или греша?
2. При отписването на актива по балансова стойност, балансовата стойност ще я дам в увеличение на ФР. Имам ли обаче право данъчната стойност да я дам в намаление на ФР, при положение че активът един вид остава в наемодателя. Т.е. загубата, която се формира от тази стопанска операция   призната ли е за данъчни цели?

Здравейте, някой има ли макет на писмо за потвърждение на салда на английски език? Ще съм много благодарна.

Точно така ще постъпвате и Вие, но по нашите курсове. Не може да искате еднакви салда с контрагента - накрая всеки ще формира свой счетоводен разход/приход от валутни разлики.

Като постъпвам така примерно при мен остава салдо 20000 паунда, при тях 20500 паунда например и започват спорове колко се дължи. Най удобно ми е при частично плащане да ползвам кръстосания курс по фактура /те така правят/, и всичко излиза точно при тях и при нас, но не знам доколко голямо нарушение ще направя.

Доставчикът фактурира и в евро, вие плащате в евро - защо не осчетоводявате и самото задължение в евро вместо в паунди?

Фактурите са издани в паунди, количество, цена, става въпрос за стока и имам фактури по 20 листа. Ако на всеки ред трябва да обръщам цената от паунди в евро ще се побъркам. От друга страна те казват че работят така с всички европейски държави, закриват по курса във фактурата като плащат. Фактурата е в паунди ред по ред, но най-отдолу има ред обща стойност в паунди = на еди колко си евро и курса по който го обръщат. До сега се плащаше в паунди през транфур уайз и нямах проблеми. Сега като прилагам нашия кръстосан курс възникваг спорове кой колко дължи в паунди. Те искат да закриват по кръстосания курс във фактурата за да бъде всичко равно.Но по стандарти прилагаме курса в деня на плащането и точно това ме притеснява.

Защо не нареждате превода в паунд от сметка в евро?

Защото загубата от обменния курс ан банката е много голяма, те точно за това са си открили еврова сметка, за да няма загуби.

Здравейте, имам проблем в разплащане на фактури, издадени в паунди, платени в евро. Казусът ми е следния.
Фактурите са издадени в паунди от английски доставчик. При осчетоводяването взимам централен курс на БНБ към датата на фактурата. Правени са обаче плащания в евро и се затруднявам каква сума в паунди да закрия. По правило следва да направя кръстосан курс евро/паунд по БНБ на датата на плащането, но понеже с доставчика си разменяме всеки месец справки за салдата, виждам че той е закривал по друг кръстосан курс. Този доставчик издавайки своите фактури към нас винаги най-отдолу на фактурата има втори ред - равностойност в евро, но по техните курсове. И виждам че така си закрива. Та въпросът ми е счетоводното законодателство допуска ли договаряне на кръстосан курс между контрагенти, с цел да няма разминавания в салдата. Работи се с хиляди паунди постоянно - основен доставчик са ни и разликите за една година стават огромни.

Здравейте, имам следния случай, и не мога да определя със точност режима на доставките по смисъла на ЗДДС.
Първо физическо лице - българка, живее във Франция, регистрира тук ЕООД, регистрирано е по ЗДДС. Същата има регистриран някакъв субект във франциа /нещо като ЕТ/.
Българска фирма внася стоки от Турция. Стоките пристигат в България, след това същите стоки - на части се продават на френското ЕТ /ще го наричам фирма/.Транспорта се организира и извършва от и за сметка на получателя. Стоките са ципове и не са голям обем. Превозват се с личен автомобил на собственичката, но разходите по транспорта се отчитат във френската фирма. Днес и зададох въпроса къде в крайна сметка се намират тези стоки, и тя ми отговаря че пътували с нея?!Засега към френската фирма са издавани фактури с начислено българско ДДС, като сделката е третирана като дистанционна продажба - дотук добре, имаме движение на стоки между две държави в ЕС, получателят е нерегистриран по ддс , но едно от условията за дистанционна продажба е транспорта да бъде организиран и да е за сметка на доставчика.
Другото което е - тя ми казва че взимала от България определено количество стоки, стои във Франция и оттам го продава на Френската фирма, когато същата има необходимост. Нещо като складиране на стоки до поискване, с тази разлика че получателят не е регистриран по ддс - т.е. и тази хипотеза не се връзва.
Българската фирма не е регистрирана по ЗДДС във Франция - иначе щях да кажа, че имаме доставка по чл.6, ал.3, т.3.  - и това не е.

Та в крайна сметка какъв е режима на тази доставка според вас. Важно ми е мнението ви, защото имам чувството, че нещо пропускам.

ДА, ОБАЧЕ ПОЗИЦИЯТА НА НАП Е ДРУГА.

Не, не са подавани. Направена е ревизия на ФЛ за пет години назад. За една от годините е установено, че разходите на лицето надвишават приходите с определена сума. Върху тази сума с ДРА са начислени от нап осигурителни вноски и ДОД. ДРА е с дата 2020 г.

Здравейте,
Имам издаден ревизионен акт на ФЛ с начислени осигуровки. Всичко е платено. Въпросът ми е как тези осигуровки да се разнесат по партидата на физическото лице от гледна точка на доход, който ще се вземе под внимание един ден при пенсиониране. Някой има ли опит с това. Другият въпрос ми е трябва ли някъде да се отразяват тези вноски в ГДД за 2020 г./акта е издаден през 2020/, но е за периода 2014-2018 г.

Здравейте,
искам да попитам къде според вас е редно да бъде включена получена сума от продажба на вземане по договор за цесия в паричния поток - в оперативната дейност или като паричен поток от финансова дейност? Моята логика е, че това е паричен поток от постъпления от клиенти, защото самото вземане само по себе си възниква от продажба на стоки. Но от друга страна продажбата на вземане е освободена доставка по ЗДДС, тъй като цесията се третира като сделка от финансов характер и това ме кара да се съмнявам дали пък случайно не трябва да бъде в парични потоци от финансова дейност. Сумата е голяма и неправилното и представяне ще изкриви ОПП. Моля за мнения.

Здравейте, налага ми се да оформя трудов договор за работа от разстояние. Става въпрос за администратор на фирмен уеб сайт за електронна търговия. Работникът ще работи от вкъщи, като работодателят му предоставя необходимата техника - компютър, интернет достъп и т.н. Има ли някой който има опит с такъв вид трудови договори. Трудовият договор е постоянен със срок за изпитване, Има ли нещо друго в основанието за сключване освен чл.70 и чл.67, което е важно да се упомене?

Здравейте!
Фирма продава вземането си от клиент на българска банка за развитие с договор за цесия. Продажбата е на загуба, естествено. Примерно вземане 100000 лв, продадено за 80 000 лв. Загуба - 20000 лв. Този разход е признат за данъчни цели и не следва да се прави преобразуване на счетоводния финансов резултат в ГДД на основание чл.37, ал.1, т.2 от ЗКПО. Правилно ли разсъждавам.?Вземането е от държано предприятие, Водени са дела, има издаден изпълнителен лист. Нито длъжникът, нито цесионерът са свързани лица с цедента. Парите от продажбата са постъпили по сметката на цедента. Сделката е отразена в дневника за продажби като освободена доставка по чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС. Тъй като сумата е голяма, просто си сверявам часовника за да не пропусна нещо важно. Ще съм благодарна на мнения.

Здравейте, каква норма на амортизация следва да се прилага за данъчни цели на такъв актив - като софтуер - на 50 %, или като други нематериални активи на 15 %.? Продуктът е създаден за издаване на фактури, следене на складови наличности, плащания, нещо като счетоводна програма, но не точно - служи преди всичко за информация на собственика, не се използват счетоводни сметки и т.н.Завела съм го като софтуер и го амортизирам на 50 %, но сега, една година по-късно са направени разходи за смяна на визията на продукта, направени са и някои подобрения, но на фактурата пише "дизайн и разработка на уеб платформа". Това ме накара да се замисля дали правилно съм определила нормата на амортизация за данъчни цели и дали не е трябвало да го амортизирам на 15 % - като уеб сайт, макар че външни потребители няма да имат достъп до него, не е създаден с цел реклама, онлайн търговия или подобно.

Здравейте, имам издаден протокол за самолетен билет от туристическа агенция за вътрешен полет София - Варна. не знам авиокомпанията коя е. Включва ли се този протокол в дневника за покупки?

Здравейте, имам въпрос относно ОПР на земеделско предприятие. "Наследих" фирма, в която продукцията не е отчитана съгласно приложимия стандарт, а само по себестойност. Селско стопанство съм чела само на теория, за първи пътсе занимавам с това и имам някои съмнения в това, как разбирам нещата.
Отчитаме земеделската продукция по справедлива стойност, като за 2019 има и положителни, и отрицателни разлики от оценката.
Статиите които взимам са:
1. Когато Себестойността е по-висока от справедливата стойност /примерно себестойност 1000 - справедлива стойност - 900/
611/60 - 1000 лв
303/611 - 900
690/611 - 100
701/411 - 900
701/303- 900
123 или 701/690 - 100

Ако е обратното  - справедлива стойност - 1100
611/60 - 1000
303/611 - 1000
303/790 - 100
411/701 - 1100
701/303 - 1100
и т.н - накрая 790/123 - 100
За наличната продукция - преобразувам в дан.декларация с разликите от оценката - съответно в увеличение и намаление.

Получава се дублиране на обороти по разходните и приходните сметки затова извода, който си направих е, че разликите от оценката не фигурират в ОПР. Искам да проверя права ли съм, затова ще съм благодарна на мнения по въпроса.Да разбирам ли, че те само се оповестяват в приложението към ГФО.

Решихме да не посочваме дохода от ГД в справката за изравняването. Обясних на човека рисковете от проверка. В крайна сметка няма недеклариран доход, неплатени осигуровки и данък. Да се надяваме, че ще мине метър. Благодаря за отзивите.

Колеги, имам СОЛ - съдружник в ТД, който през годината е получавал и доходи по гр.договори. Не е декларирал пред платеца по ГД, че е СОЛ и върху дохода са му начислени и удържани осигурителни вноски и данък. Сега попълвам ГДД на лицето и се чудя какво да правя с този осигуртелен доход от ГД.Следва да го посоча в колона 5 на справката за изравняване, но ако го посоча само там излизат осигуровки за довнасяне, а те са внесени от платеца. Ако посоча същия доход и в колона 4, тогава какво правим с годишната шестица? Някой има ли такъв случай и как процедира?

Здравейте, Колеги. Имам следното питане. Зем. производител - дружество, рег. по ЗДДС, за 2019 произвежда СС продукция - пшеница. Продукцията е заприходена по справедлива стойност, която е по-ниска от себестойността. Отчетени са разходи от преоценка, които признавам за дан.цели до размера на продадената продукция, за наличната не признавам разхода, а го посочвам в увеличение. До тук добре. Но през 2019, за новата стоп.година част от семената са използвани за сеитба. Какво правим с разхода за преоценка за това количество - то не е продадено, но не е и налично. Аз си мисля, че тази част от разхода би следвало да влезе в себестойността на новата реколта, т.е. да бъде признат за данъчни цели през 2019. Ще съм благодарна на мнения.

И още един въпрос, как отчитате преоценките надолу от гледна точка на чистите обороти
и по гр.60 за целите на ОПР? Защото тук става едно натрупване на обороти по няколко пъти.

Помислете дали не е по-добре да се регистрирате по желание по ЗДДС, вместо по чл.97а.