Някъде срещнах, пост на г-жа Крънчева, че kik info ще се опитат да подготвят ако е възможно някакъв раздел или набор от документи по темата, който да е от помощ за счетоводителите, вероятно след като нещата малко се по уталожат. Ясно е, че няма как да свърши универсална работа на всяка фирма и най-вероятно ще е с абонамент, но все пак се надявам да ни е от полза.

делото е минало и окончателно приключило и на втора инстанция в Окръжен съд Русе, само че решението не е публикувано - всъщност е единственото недостъпно решение на този съд по всички дела, приключени през юни 2017 - доста странно......

в страницата на legalacts се показва, че това решение 287 по дело 5918 е влязло в сила на 22.06.2017

Ако всичките запори са заради кредити - всичко по първия. Пишете писмо до втория (третия, четвъртия...) ЧСИ, че вече има запор по дело N.. от ЧСИ Еди Койси.
Когато има запор за издръжка или за задължения към държавата май имат предимство.

Благодаря, и аз за сега така действам всичко по първия, писах на другите, никой не възрази с нещо, но все пак да видя и друг как действа.

Как процедирате ако имате към един служител да речем три запора. Всичко по първия по време, по трите по равно или в зависимост от размера на запора ?

В единия вариант може да те съди работника както си е показано в решението от Русе(въпреки че Спарки съвсем са го ужили човека като дори и минималната не са му давали) а в другия може да се озовеш като съдлъжник..... и в двата случая счетоводителя е на пангара.

това не е ли тристранна сделка?

Със сигурност не е тристранна сделка, трябва да са регистрирани в три различни държави и стоката да пътува от А до С. Нямате ВОП с облагане в България, тъй като стоката не напуска Гърция и най-вероятно гръцкия доставчик би следвало да ви начисли тяхното ДДС. Също така нямате и ВОД тъй като стоката отново не се движи между две държави, отделно при вашата доставка трябва да съблюзавате гръцките закони да не би да се регистрирате по ДДС.

Вече се запознах с това решение, но според мен отново никъде не е ясно казано, че тази 1/3 и т.н. се взима върху остатъка след МРЗ. Да, конкретно е казано, че МРЗ е несеквестируема както за пенсии, така и за трудови възнаграждения, но другия проблемен аспект с изчислението не е намерил категорично решение.

Здравейте.
Не. За запора не отива цялата сума над МРЗ. Отива 1/3 или 1/4 в зависимост от това дали лицето издържа дете или не. Идеята за наличието на защитена част е да се гарантира МРЗ на работника. За останалата сума в горница се прилагат посочените съотношения.

Честно казано без да съм чел становища и без да съм юрист, ако сачо чета чл. 466 бих останал с впечатлението, че е 1/3 от цялото възнаграждение.
Несеквестируем доход

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, - 1/4 но от кое ? По-горе се говори само за трудово възнаграждение т.е. 1/4 от трудово възнаграждение. Но напълно разбирам и вашата гледна точка и също я намирам за логична. Въпросът е кой може да се запита писменно, за да се даде категоричен отговор ?

Здравейте колега dimov,
За мен остава неясно дали тази 1/3 , 1/4 и т.н. се прилага само за несеквестируемата част на заплата. Вашия пример 3.1. при нетна сума от 600 лв. с деца : Категорично ясно е вече, че минималната заплата е защитена, въпроса е не трябвали в този пример всичките 180 лв., които са над минималната РЗ да отидат за запора, а не само 1/3 от 180 лв. ?

Разбира се ако държите да сте напълно изрядна, може да действате както е предвидено в закона и да уведомите НАП, аз казвам какво бих направил аз, още повече, че и всеки месец ви правят проверка, грешката е техническа и не води до отклонение в облагането.

Аз не бих правил нищо.

В общия случай не трябва да прАвите нищо, вижте си чл. 27, ако е сделката е между свързани лица проверявате дали участниците имат право на ДК и съответно действате по ал.3 каквото пише.

Допълвам : от 2017 при разваляне на сделката за аванса, дори и да не издадете КИ, клиентът Ви е длъжен да си начисли сам ДДС-то по него с протокол, а в последствие когато издадете КИ, той не го осчетоводява.

Току що отпадна редакцията до 5000 лв. и на второ четене приеха да си остане 10 000 лв.

При мен квотите бяха закупени с цел препродажба. Завела съм ги като материални запаси. Някои от тях още си седят там, защото сега няма пазар. Не съм намерила окончателното становище. А и друго инфо няма. Много е оскъдна информацията.
В твоя случай мисля, че можеш да ползваш указанията на стр.6 от проекта-становище.

Препродажбата изяснава нещата от твоя гледна точка
стр. 6 казва как би следвало да се действа към датата на отчета, но отново се има в предвид ако си получил квотите безвъзмездно от държавата.
Благодаря, че отдели време да обменим мнения по темата.

Ето ти и нещо от МФ

Да и аз намерих този втория документ, който е проект за становище.
В точка 1 пише ... Отчитане на квотите и държавното дарение
Допустими са два подхода за първоначално оценяване на нематериалния актив и
държавното дарение, възникнали в резултат на безвъзмездно получените квоти.
Точка 2  е за предприятията, които са търговци на такива квоти, с цел последваща продажба.
Това което ме интересува е ако си закупил квотата от такъв търговец, а не безвъзмездно от държавата, отново ли ще имаш нематериален актив, който според този проект на становище не се амортизира или може да се заведе като част от стойността на стокатата, защото дефакто за всяка внесена стока знам точно колко от квотата изразходвам ?
Има и друг вариант да се признава директно на разход, каквото становище някъде мернах са изразили ИДЕС при коментара си за този проект на МФ. В крайна сметка този проект за становище ли е окончателния вариант.

Това имам като инфо. Дано да ти помогне.

Благодаря, тук отново се говори за получаване на квоти от държавата.
Някой има ли практика с дирекция данъчна политака на МФ ?

Здравейте,

Вносители сме на стоки, които от 2017 г. попадат в някакъв списък, който ни задължава да си закупим такава квота, за да можем да продължим този внос. Оказа се, че имаме много оскъдна информация относно това, тази квота само за 1 г ли се отнася, какво се случва, ако не изчерпим цялата квота и т.н.?
Също така е много оскъдна и информацията как се отчитат счетоводно тези квоти по МСС. Намерих единствено един проект за становище на minfin за разпределние по програма 2008-2012, но там основно се говори за безвъзмездно получени от държавата квоти. Както и да е, тъй като тук става въпрос за счетоводното отчитане ме посъветваха да задам въпросите си към дирекция Данъчна политика към МФ. Някой задавал ли е въпрос към тях? Както при въпрос към НАП, пак ли трябва да е подписан с ел. подпис и въобще може ли да очаквам подобаващ отговор от тях ?

Следвай си логиката! Правилно е така!

10х

И още нещо, не знам до колко е важно, но да речем, че лицето е назначено 2007 г. в трудовия му договор пише на длъжност Инженер ххх, само че кодът по НКПД, с който е уведомен тогава е бил Инженер ууу. Някъде 2010 с допълнително споразумение при промяна на заплатата му, вече и длъжността му е станала Инженер ууу, както си е по НКПД. В УП2 нали се пишат по една календарна година, там как следва да запиша лицето за годините преди 2010 с длъжността му по трудов договор или с тази, която съответсва на кода му по НКПД ?