Никой не казва, че ще „мине като разход”. Ще се увеличи данъчния финансов резултат и ще му се платят данъците. Възможно е да се отчете и като разчет, който после управителят „да върне”, но тогава възникват въпроси, свързани с лихви и декларирани доходи от страна на управителя. Искам да кажа, че решението не е еднозначно. Има много плюсове и минуси и в двете посоки. Аз бих поговорил с управителя, бих му представил всички възможности и едва тогава да осчетоводявам.
Беше грешка. Коригирах се.  :smile1:
Ако дружеството не очаква да си получи парите обратно, то управителят ще дължи натрупващи се лихви и главница на дружеството. Проблемът е, че за да ги възстанови физическото лице - управител ще трябва да има декларирани доходи.
Според мен не бързайте с решението „разчет или разход” преди да сте говорили с управителя. Може да се окаже, че осчетоводяването на сумата като разход е по-добрият вариант, особено, ако дружеството не очаква да получи сумата си обратно.
Подробно по темата: http://www.tita.bg/page/396
Цитат
Ще го мина на разчет, а такива проблеми почнаха особено да ме притесняват в друга връзка.

Според мен не бързайте с решението „разчет или разход” преди да сте говорили с управителя. Може да се окаже, че осчетоводяването на сумата като разход е по-добрият вариант, особено, ако управителят не очаква да получи сумата си обратно.
Подробно по темата: http://www.tita.bg/page/396
Цитат
ОПР, БАЛАНС И ОПП са задължително с ведомостта, но ме интересува главна книга и хронологичен опис на операциите...в случай на проверка на фирмата от НАП?
Моят съвет е задължително да поискате:
1.   Аналитична оборотна ведомост.
2.   Главна книга.
3.   Амортизационен план или поне инвентарна книга.
4.   Счетоводна политика.
5.   ДДС декларации и дневници, АПВ, актове за проверки.
6.   Всички първични документи, придружени с хронологични описи на осчетоводяванията.
7.   Финансов отчет за изминалата година, ако не е публикуван или представен в Търговския регистър.
 
Документите по точки от 1 до 4 подписани от Вас и от предаващият на всяка страница, а всичко останало, заедно с документите от точки 1-4, описано в протокол папка по папка, година по година. Освен Вашият подпис и този на предаващият, задължително да се подпише и ръководителя на предприятието. Чл. 45, ал. 2 от ЗСч. изисква от ръководителя да опише всичко, което аз написах в нарочен документ. Тъй като става дума за взаимоотношения между стопански субекти, този документ може да се наименува „Процедура по...”, а не „Заповед”.
Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.

Един от най-разпространените митове сред мениджърите е, че счетоводството се води от счетоводителите. В реалната икономика в най-голяма степен стопанските операции се създават от нефинансови мениджъри. Всяка от тези операции оказва директно влияние върху имущественото и финансово състояние на предприятието. Успешните мениджъри знаят как техните решения засягат финансовата ефективност.

Един от най-разпространените митове сред мениджърите на всички нива е, че счетоводството се води от счетоводителите. Законовите разпоредби сочат друго:
 
  • Субект на счетоводството са предприятията (чл. 1 от Закона за счетоводството).
  • Предприятията организират счетоводните системи, съставят и представят финансовите отчети, осъществяват счетоводното записване на стопанските операции (чл. 2 от ЗСч.).
Казано иначе – счетоводството се води от предприятията, а счетоводителите способстват, подържат, имат водеща роля в този процес. Съпоставими по смисъл са разпоредбите на Директива 2013/34/ЕО от 26 Юни 2013 година.
 
„Защо това да ни засяга?” – питат част от мениджърите.
 
На първо място. Факт е, че в реалната икономика, в най-голяма степен, стопанските операции се създават от нефинансови мениджъри. Всяка от тези операции оказва директно влияние върху имущественото и финансово състояние на предприятието. Независимо дали организационната структура е функционална, или матрична, различните отдели в предприятието могат съществено да „допринесат” до влошаване на ликвидността, проблеми с устойчивия растеж, задлъжнялостта. Примерите:
 
  • Отдел „Продажби”. В търсене на по-добри резултати, или изпълнение на бюджета, мениджърите по продажби на всички нива не винаги разбират, че създават вземания, който често лишават дружеството от парична ликвидност.
  • Отдел „Производство”. Създаването на готова продукция и незавършеното производство оказва пряко въздействие върху складовите наличности и печалбите. Първите са свързани с допълнителни (скрити) разходи, а остойностяването на незавършеното производство се разглежда и като инструмент за „регулиране” на данъците. Това, което малко от мениджърите в производството знаят е, че те – чрез амортизационната политика, влияят директно върху паричните потоци на предприятието. Преобладаващо тяхно е задължението за определяне на полезния живот на активите, а не на счетоводителите.
    Накрая – финансов измерител за ефективността на производството е брутната печалба. „И къде да я намерим брутната печалба?” – питат част от производствените мениджъри.
  • Отдел „Снабдяване”. Независимо дали пред мениджърите от отдел „Снабдяване” е поставена цел за икономии в бюджета, всяка тяхна покупка създава повече материални запаси, намаление на паричната ликвидност или увеличение на задълженията на дружеството. Повечето мениджъри по снабдяването са наясно със създаването на задължения, но разбират за проблема с ликвидността, когато от счетоводството им кажат: „Директорът каза: „Този доставчик да чака!””.

Сходни са ситуациите в отделите „Развитие”, „Маркетинг”, Дистрибуция” и „Човешки ресурси”. Всички тези отдели създават задължения, скрити разходи, влияят на парични потоци, но най-важното – в повечето случаи разсъждават с категориите на паричните потоци, наместо с тези на приходите и разходите.
 
На второ място. Всяка една фирма се конкурира чрез всички задачи на организационното си развитие – пазари, продукти, ресурси, операционни и управленски системи, корпоративна култура. Тази конкуренция изисква от мениджърите в организационната йерархия различни умения, свързани с ръководство на текущата дейност, оценка на работата, контрол, планиране и ефективност. Кризата, конкуренцията и големите счетоводни скандали (Enron, Parmalat, Olipus) промениха реалностите. Мениджърите от всички нива започнаха да разбират, че те са длъжни да познават както финансовите последици от своите решения, така и нуждата от ефективна комуникация с финансовите специалисти. Например:
 
Мениджър на средно управленско ниво в производствено предприятие получава задача да изготви предложение за намаляване на разходите за труд на единица продукция. Този мениджър разбира финансовото значение на израза „на единица продукция” и прави няколко предложения, първото, от което е: „Намаляване на времето за прекъсване и аварии чрез...”.
 
Заключение: В успешните предприятия, мениджърите на всички нива знаят как техните решения засягат финансовата ефективност. Те познават финансовата терминология, принципите на съставяне на финансовите отчети, както и управленските решения, базиращи се на анализа на тези отчети.
Здравейте,

Според мен физическо лице – регистриран земеделски производител трябва да има регистрация по ЗДДС, включваща единствено BG и ЕГН. Т.е. ИН по ЗДДС = BG и ЕГН, а ЕГН = Код по БУЛСТАТ (чл. 6, ал. 3 от Закон за БУЛСТАТ).

По втората тема мисля да напиша по обширен материал, който да включва и въпроса за облагането на субсидиите на ЗП. Накратко: Закона за счетоводството се отнася до счетоводните системи в предприятията (чл. 1, ал. 1). ЗП – физическо лице няма как да формира предприятие, а „приравняването” му към ЕТ за целите на облагането по ЗДДФЛ (чл. 29а, ал. 5) не му дава право да прилага Закона за счетоводството, тъй като този закон е специален по отношение на счетоводните системи. Според мен в ЗСч трябва да има изрични разпоредби, които се отнасят до ЗП - физически лица, иначе тяхното счетоводство е „на ръба на закона”.
Справката по ЗДДС – задължително по ЕГН. От многогодишен опит.
Само като допълнение: Мисля, че проблемите на физическите лица – регистрирани като ЗП, както и по ЗДДС, тепърва предстоят. Според мен, съществуващата разпоредба на чл.29а от ЗДДФЛ е в известна колизия с разпоредбите на чл. 1 от Закона за счетоводството и чл. 2 от Търговския закон. Въпрос на тълкувателно решение на ВАС е, че физическите лица, освен изрично посочените в чл. 1 от ЗСч. не са предприятия, а терминологията „приравняват” не ги прави такива. ... Но това скоро няма да се случи  :wink1:
Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
 
Ръководството на предприятието е задължено да познава основните счетоводни принципи, структурата на финансовите отчети, както и възможностите за управленски решения, които те му предоставят. От една страна това задължение е нормативно регламентирано, а от друга – свързано с цялостния управленски процес.
 
Между Джон Рокфелер – първият доларов милиардер в световната история, Уорън Бъфет – наричан „легендарният инвеститор” и Робърт Кийосаки – авторът на „Богат татко, беден татко” има поне една обща черта. Тази обща черта е отношението към счетоводните познания и работа (На шестнадесетгодишна възраст Джон Рокфелер започва работа като помощник счетоводител, а по-късно и като счетоводител). Както Рокфелер, Бъфет и Кийосаки, така и всеки ръководител на предприятие в Република България е задължен да познава счетоводните принципи, същността и структурата на финансовите отчети.
 
На първо място, това задължение е нормативно регламентирано в редица законови норми, част от които са:
 
  • Чл. 5, чл. 12, чл. 22, чл. 34 и др. от Закона за счетоводството, определящи задълженията по организацията на счетоводното отчитане, утвърждаването на индивидуален сметкоплан, формата на счетоводството, инвентаризацията на активите и пасивите, съставянето на финансовите отчети.
  • Чл. 12 и чл. 35 от Закона за независимия финансов одит, определящи отговорността на ръководството на предприятието към представените за финансови отчети.
  • Чл. 53 и др. от Търговския закон, определящ задължението за водене на счетоводство, провеждане на инвентаризация и изготвяне на годишен финансов отчет.

Съответно - посочените законови задължения са обвързани с административнонаказател ни разпоредби, които допълват правната рамка на познанията, изисквани от страна на ръководството на предприятието.

На второ място, задължението на ръководството да познава счетоводните принципи и същността на финансовите отчети произтича от необходимостта да се управляват ресурсите и дейността на предприятието. За всеки ръководител е важно разбирането, че финансовите отчети отразяват всички управленски решения – оперативни, инвестиционни и финансови, включително и в случаите, когато тези отчети са неправилно или заблуждаващо съставени.
 
Липсата на базисни познания за счетоводната и финансова материя поставя в невъзможност редица директори и мениджъри да изпълняват основната икономическа функция на управлението – управление на доходността. За част от ръководителите, целта е да постигнат висок марж на продажбите. За друга част от ръководителите, целта е повече продажби с наличните активи. Трета част от ръководителите знаят и разбират, че посочените две цели са съставните части на основното финансово уравнение в бизнеса – достигане на повече печалба от използваните активи.
 
На трето място, познаването на основните счетоводни принципи, понятийния апарат, както и същността на финансовите отчети позволява на ръководството да:
  • Обсъжда финансовите проблеми и решения със счетоводители, одитори, финансисти, банкери и консултанти „на един и същ език”.
  • Изисква от съответните отдели точно необходимата при вземането на решения информация.
  • Изгради правилна (писана или неписана) процедура по комуникация, обмен на информация и документация, със съставителите на финансовите отчети.
  • Развие оперативни и стратегически управленски системи за разрастване на предприятието – целеполагане, оперативно и стратегическо планиране, системи за оценка и контрол и др.

Практиката показва, че най-често грешките, свързани с липсата на базисни счетоводни и финансови познания у мениджърите започват след въпроса: „За какво ми е необходимо всичко това?” и се осъзнават след отговора: „Бизнесът не върви.”.
Законовата регламентация, отнасяща се до съставянето на годишния доклад за дейността не е обвързана с конкретни финансови съотношения. Това е логично. Същевременно изискванията за посочване на резултатите от дейността, състоянието на предприятието, както и очакваният доход, водят до използването на определени групи финансови съотношения.

Годишният доклад за дейността е „визитната картичка” на мениджмънта на дружествата, за които той се отнася. Това са предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит.

Съставянето и компонентите на годишния доклад за дейността са регламентирани (основно) в чл. 24 и чл. 33 от Закона за счетоводството, както и в чл. 187д, чл. 245 и чл. 247 от Търговския закон. Посочените разпоредби изискват от съставителите на докладите за дейността да представят различна информация, част от която е:
  • Балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние.
  • Очакваният доход от инвестиции и развитие на дружеството.
Дори и погледнати като самостоятелни изисквания, тези два императива представят всички аспекти от управлението на предприятието от страна на мениджърите, а имено:
  • Състояние на дружеството - Управление на ресурсите.
  • Резултати от дейността - Управление на дейността.
  • Очакван доход - Управление на доходността.
Казано иначе: Годишният доклад за дейността трябва да съдържа финансови коефициенти, които характеризират управлението на ресурсите, дейността и доходността.

В практиката, посочването на финансови показатели, които характеризират тези три аспекта на управление, е различно. Съществуват доклади за дейността (дори и на структуроопределящи предприятия), в които не са представени финансови коефициенти, свързани със съответните области на управление.

Допълнително усложнение е липсата на финансови показатели, които имат значимо аналитично значение. Например: Посочване на стойностите на нетния оборотен капитал, както и неговото изменение. (Разгледан самостоятелно, този показател няма особено аналитично значение, тъй като е възможно при еднакъв нетен оборотен капитал, в рамките на два периода, да се отчете различна ликвидност.). Друг пример: Посочване на ръст на продажбите (като положителна тенденция), който представен чрез финансови коефициенти доказва негативни резултати спрямо предходни периоди – по-ниска обращаемост, неустойчив растеж и др.

На фона на съществуващата практика, резонен е въпросът:
Кои са финансовите, коефициенти, които трябва да намерят отражение в годишния доклад за дейността?

Коефициенти, характеризиращи управлението на ресурсите

В тази група се включват финансови коефициенти, които са резултат от съпоставката на приходи с активи (съотношения за обращаемост). Например:
  • Обращаемост на активите.
  • Обращаемост на реалните активи.
  • Обращаемост на дълготрайните активи.
  • Обращаемост на материалните запаси.
  • Обращаемост на вземанията.
  • Период на събиране на вземанията.
  • Обращаемост на паричните средства.
  • Нетни приходи / Нетен оборотен капитал.

Коефициенти, характеризиращи управлението на дейността

Тук се включват две групи финансови коефициенти: 1. Такива, които са резултат от съпоставката на финансов резултат с приходи, и 2. Коефициенти, които са резултат от съпоставката на разходи с приходи (разходни съотношения). Например:
  • Норма (марж) на печалбата.
  • Печалба преди лихви и данъци (EBIT) / Нетни приходи от продажби.
  • Разходи за суровини и материали / Нетни приходи от продажби.
  • Разходи за външни услуги / Нетни приходи от продажби.
  • Други разходи / Нетни приходи от продажби.
Коефициенти, характеризиращи управлението на доходността
Тази група съотношения, включва коефициенти, които са резултат от съпоставката на печалба/загуба и активи (възвращаемост). Например:
  • Възвръщаемост на активите.
  • Печалба преди лихви и данъци (EBIT) / Нетни активи.
Участието на посочените (или аналогични) финансови коефициенти в доклада за дейността е не само изведено от закона изискване, но и важен аналитичен инструмент.