ЗЗД
.........
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

ЗЗД не вменява задължителна писмена форма на договор, сключен съгласно разпоредбите на същия. Писмената форма е единствено, ако е задължителна за определен вид договори или , ако не е задължителна е предпочетена като форма от  двете страни .
Мисля, че се получи хубава дискусия, но не я поставяме на правилната основа. За мен понятието „счетоводни услуги“ е неопределено, и ако не друго, то трябва да има поне един документ, с който да се определи обхвата на престацията. Иначе може да се окаже, че „счетоводни услуги“ означава всичко свързано със ЗС, ЗДДС, ЗКПО, ЗАДС, ЗМДТ и т.н., плюс управленско-счетоводен модел във всичките му аспекти, и като за „капак“ - съставяне на месечни отчети на финансово-счетоводна и управленско-счетоводна база, със съпътстващите ги доклади и анализ на същите.  :smile1:
...Иначе и аз трябва да се договарям с предприятието на обущаря или когато си купувам баничка писмено.
Да, когато си купуваш банички като предприятие - документът е задължителен. Същото важи и за обущаря, в случай че ползваш услугите му в качеството си на предприятие. :wink1: 
Законът за счетоводството и то само смислено, не може да предопределя задължения фиксирани в специален закон - Законът за задълженията и договорите.

Иначе и аз трябва да се договарям с предприятието на обущаря или когато си купувам баничка писмено.
Принципно си прав/а, но по ЗСч имаш много формални задължения. Я си представи ситуация - нямаш договор, съставяш финансов отчет, подписваш го, свършва финансовата година, връщаш документите, но без счетоводни регистри, правят проверка на предприятието и.... го отрегистрират по ЗДДС заради незаведено счетоводство. Представих ти напълно реална ситуация. И като как ще регистрират някоя от твоите фирми по ЗДДС, ако не представиш договор в НАП? ...
Възможните отговори са:
1. Може, защото това не е забранено;
2. Не може на основание чл ... от нещо си.
Не, не може и основанието е характерът на предоставената услуга. Смисълът на Закона за счетоводството е в тази насока, но ако трябва да посоча чл., ал., параграф и т.н. бих се спрял на:
Чл. 1 Този закон урежда:
1. изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията...
Има предприятие - има счетоводство. Няма предприятие - няма счетоводство. Не съм чувал за устна договорка с предприятие.
.... но тава е само мое мнение, не съм юрист - разсъждавам по логика.
Нека сега уточним нужен ли е писмен договор и кога и на двете страни е по лесно да скрепят въпросния с просто ръкостискане.
Кой са двете страни, които ще си стиснат ръцете за „счетоводно обслужване"? Вие и...?
Коя е другата страна, която получава услугата - управителят или предприятието?
Пиша „счетоводно обслужване“ в кавички, защото съм поне 80% сигурен, че практически Вие в крайна сметка договаряте съставяне на годишен финансов отчет и данъчна декларация.
Разбира се, че договаряте винаги с управителя, който е физическо лице, но действа в качеството си на управител на предприятие. Договорът е между Вас и предприятието. Колегата-управител няма задължение да „води счетоводство" извън качеството си на управител на предприятието, което представлява.
По отношение на договора - може да бъде и безсрочно писмен, с най-различни опции за прекратяване, така че да издадете не повече от 3 фактури (доколкото разбирам въпроса). 
Нека пак да попитам:
„Как ще договаряте устно с юридическо лице или с предприятието на физическо лице?“  :wink1:

... директорите, управителите, собствениците идват и си отвиват, собствеността се сменя, може даже и ликвидатор да бъде назначен, а предприятието остава.  :smile1:
Предвид факта, че договорът е между: а) предприятие и лице (счетоводител), или б) предприятие и счетоводно предприятие, не виждам как ще договаряте устно с юридическо лице или с предприятието на физическо лице. И в двата случая управителят/собственикът/представляващият на предприятието, на което ще съставяте отчета трябва да действа на основание на устава/учредителният акт. Това лице управителят/.../... , в качеството си на физическо лице не е интересен за Вас. Интересно е предприятието, на което ще „водите счетоводството“. Предприятията имат задължение за счетоводство, а не физическите лица - даже и когато са регистрирани по ЗДДС.
Цитат
Раздел VI
Съставители на финансови отчети
Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията
се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия.

Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.


Джоузеф Кенеди, новият Закон за счетоводството и вечерните новини

На 28 октомври 1929 година, понеделник, Джоузеф (Джо) Патрик Кенеди, бащата на бъдещият американски президент Джон Кенеди, е продал всичките си акции на борсата. На 29 октомври 1929 година („Черният вторник“) акциите на Нюйоркската фондова борса се сринали. Легендата разказва, че на 21 октомври 1929 година, отивайки на работа Джо Кенеди се спрял при едно ваксаджийче, за да си лъсне обувките. Заговорили за борса и акции на железопътни компании. Джо Кенеди си тръгнал с мисълта, че щом ваксаджийчето притежава акции, „разбира“ и обсъжда движението на борсата, то предстои нещо ужасно…
 
Парадоксално е, но днес значителна част от ръководителите на предприятия не знаят, че организацията на счетоводството и съставянето на финансовите отчети са техни задължения. Парадоксално е, не само защото това е регламентирано в Закона за счетоводството, а защото това е така от 1494 година насам – годината, в която е описано двустранното счетоводство.
 
Книгата „Счетоводство и финанси за нефинансови мениджъри“ ви предоставя лесен начин за разбиране на иначе сложната материя, свързана със счетоводството и финансите – до минималното ниво, което е необходимо на всеки нефинансов мениджър.
 
Книгата може да бъде полезна и за изучаващите финанси, финансово и управленско счетоводство, които срещат практически трудности в разбирането на тази материя. Книгата е структурирана в седем глави, представени под формата на уроци, запознаващи читателите с основните аспекти на активите, пасивите, приходите и разходите – както по отношение на тяхната същност и счетоводно отчитане, така и по отношение на икономическата и финансовата трактовка на свързаните с тях показатели.
 
Днес, новините изобилстват от примери за това до какво могат да доведат липсата на минимални познания по счетоводство и финанси – кредитиране в швейцарски франкове (CHF) при доходи в левове, договаряне на нереално високи „преференциални“ лихви и др. За всички, които не желаят да бъдат част от тези новини книгата „Счетоводство и финанси за нефинансови мениджъри“ ще бъде учебното помагало, „ …което съчетава хармонично необходимия минимум от теория на счетоводството и финансите със задължителния практикум за лесно усвояване на такива знания и неусетното им превръщане в умения.“
 
–––
Книгата „Счетоводство и финанси за нефинансови мениджъри“ ще бъде достъпна на книжния пазар в началото на януари 2016 година.
Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.

 
Решенията за размера на капитала не бива да бъдат юридически, а строго стопански. Една голяма част от капиталовите търговски дружества задлъжняват към собствениците си още преди да започнат да функционират. Т.н. „едностранно счетоводство“ е безпредметно без да се установи чистата стойност на имуществото на търговеца.   

 
През 1774 г., италианецът Джакомо делла Гата, в книгата си „Nuova prattica d'aritmetica mercantile“ („Нова практика на търговските сметки“ - преводът мой), за пръв път описва простото счетоводство, познато днес и като „едностранно“. С разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от приетият на 24.11.2015 г. Закон за счетоводството, на едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., се дава правото да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване. Нещо повече - чл. 17, ал. 2 позволява на тези търговци сами да съставят финансовите си отчети, като чл. 28, ал. 2 императивно посочва, че предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация. Резонните въпроси, който възникват от посочените законови текстове са:
1. Колко „просто“ е простото счетоводство и могат ли финансовите отчети да бъдат съставени без наличие на икономически познания?
2. Защо наличието на инвентаризация е задължителна съставна характеристика от едностранното счетоводство?
3. Защо решенията за размера на чистата стойност на имуществото (т.е. на капитала – при търговските дружества) трябва да бъдат строго стопански, а не юридически?

Отговорите следват…
 
На първо място. Счетоводната теория познава няколко степенни на просто счетоводство. Като най-ниска степен се разглежда инвентаризацията. На следващо място (второ ниво) – паричния поток между две инвентаризации. Като трета степен – към второто ниво на простото счетоводство се добавя отчитането на кредитния оборот (задълженията). На четвърто ниво – към третата степен се добавя отчитането на имуществото на предприятието. Видно от посочените нива на едностранно счетоводство, макар то да е известно и под наименованието „просто“, съставянето на финансовите отчети от лица без счетоводно-икономически познания може да доведе до сериозни управленски и фискални грешки.
(Тук е мястото да споменем, че според Йохан Фридрих Шер, „бащата“ на капиталово уравнение Активи – Пасиви = Капитал, простото счетоводство е произлязло от системното посредством премахване на сметката на собственика.)
 
На второ място. Простото (едностранно) счетоводство не отразява състава и измененията в капитала (и резултата от дейността), поради което тези изменения могат да бъдат установени само посредством инвентаризации – в началото и края на периода. (Поясняваме, че по смисъла на чл. 249а, ал. 2 от Търговския закон, чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на търговеца съгласно баланса му.) Наличието на достоверна оценка за чистата стойност на имуществото (капитала) е пряко свързано с финансовата концепция за поддържане на капитала, която показва връзката между измененията в капитала и заработената печалба. При тази концепция печалбата представлява увеличение на номиналния паричен капитал през периода. Казано иначе: Липсата на инвентаризация поставя под въпрос достоверността на: управлението на ресурсите и резултатите от дейността. В тази връзка, инвентаризацията (съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и 3 от ТЗ) е вменена като задължение на всеки търговец.
Риторичен въпрос: Кому е необходимо на дадена отчетност да се „пришива“ името „счетоводна“ (и тя да намира регламентация в Закона за счетоводството), след като тя е в противоречие с основни счетоводни принципи и концепции?
 
На трето място. Понастоящем, разпоредбите на чл. 117 от Търговския закон позволяват да бъде регистрирано дружество с капитал не по-малък от 2 лева. В практиката съществуват множество регистрации на дружества, капиталът на които „по препоръка на юристите/консултантите/счетоводителите“ не е съобразен със собствеността, представена от стопанска гледна точка. Нека поясним: АКТИВИТЕ на всяко предприятие отразяват конкретно имущество - собственост, която е представена от стопанска гледна точка (ресурси, носители на икономическа изгода). От своя страна ПАСИВИТЕ на предприятието представят собствеността от правна гледна точка – правните отношения, свързани с активите. Пасивите указват юридическия източник на имуществото. При регистрацията на капиталово дружество, е необходимо активите да следват бъдещата икономическа изгода, т.е. в максимална степен да отговарят на очакваното развитие на предприятието, а пасивите – да показват правните отношения, свързани с това развитие. В този смисъл, регистрация на дружество (в т.ч. и с ограничена отговорност), чийто капитал ще бъде изчерпан в кратки срокове създава задължения, свързани със заеми или допълнителни парични вноски от страна на съдружниците. Препоръчителният подход е: Предварително да се калкулират всички разноски, свързани с активи и плащания, до момента на започване на дейността на дружеството, и именно тази сума да бъде регистрирана под формата на учредителен капитал. Опитът показва, че в кратък времеви период дружеството ще бъде ангажирано с въпросната сума – под формата на закупуване на активи и извършване на други плащания.
 
В заключение: Макар текстовете в Закона за счетоводството, които са свързани с т.н. „едностранно“ счетоводство да са своеобразна „победа“ над финансовата концепция за поддържане на капитала, то самото просто счетоводство е безпредметно без да се установи чистата стойност на имуществото на търговеца. Звучи като в „Параграф 22“, но е факт.

–––
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.
Цитат
Привет, утре в Парламента ще заседава Комисията по бюджет и финанси по новия Закон за счетоводството. От АССП сме поканени и ще сме там, на място ще поставим въпросите на членовете ни.
Здравейте Катя,
 
Молбата ми е, ако е възможно, да предложите пред Комисията по бюджет и финанси да отпаднат текстовете от новия Закон за счетоводството, които се отнасят до едностранното счетоводство. Според мен, удачно решение в тази насока е предприятията, които не са регистрирани по ЗДДС, да имат възможност да отчитат приходи и разходи само за данъчни цели, например на касова основа, по аналогия на свободните професии, договорите за управление и контрол, наемните договори и т.н.
 
Опасявам се, че ако текстовете за едностранното счетоводство се запазят в новия закон, то практическото им приложение, няма да има нищо общо с идеята на простото счетоводство - система, която не отчита нито състава, нито измененията в чистата стойност на капитала. Още повече - в чл. 29, ал. 2 от Законопроекта за счетоводството е предвидено че „предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация“. При наличието на тази регламентация, отпада единственият механизъм - инвентаризацията, посредством който предприятията, прилагащи едностранно счетоводство, биха могли да измерят състава и измененията в чистата стойност на капитала, а също и резултата от дейността си. В тази ситуация, посочените стопански субекти, вече не могат да отговарят на дефиницията за предприятия - съвкупност от права, задължения и фактически отношения, от което следва, че те не подлежат на регламентацията на Закона за счетоводството.
 
С предварителна благодарност,
Петър Петров
Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
 
По отношение на двойното (системно) счетоводство, приетият през 1947 година Закон за търговските книги е в значителна степен по-категоричен от Законопроекта за счетоводството, внесен на 29.07.2015 година.

 
В чл. 3, ал. 4 от публикуваният на страницата на Народното събрание Законопроект за счетоводството отново се предлага използването на „способа на едностранното счетоводно записване”. Нещо повече, в чл. 18, ал. 2 от законопроекта се предлага „годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване […] и на микропредприятията […], които не са осъществявали дейност през отчетния период, могат да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.”.
 
Така предложените текстове предизвикват множество въпроси, но най-вече:
 
Логично и правно издържано ли е в закон, който урежда „изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията” (чл. 1, т. 1 от законопроекта) да съществува „способа на едностранното счетоводно записване”?
 
Преди всичко, нека припомним, че предприятието представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, имащи икономическо измерение. Правата, задълженията и фактическите отношения предполагат отразяване на разчети в счетоводството на търговеца, а не само на приходи и разходи. Сегашният законопроект не регламентира характеристиките и обхвата на метода на едностранното счетоводно записване. Регламентация на този метод съществуваше в отменения Закон за счетоводството (в сила от 1.04.1991 г.), в чл. 12, ал. 2, на който бе посочено: „При едностранното счетоводно записване се използуват книга за приходите и разходите, инвентарна книга и спомагателни книги.”. Приетият през 1995 година НСС 28 Едностранно счетоводно записване (обн. ДВ. бр.69 от 4 Август 1995г.), а в последствие – Национален сметкоплан (обн., ДВ, бр. 36 от 31.03.1998 г.) допълваха института на едностранното счетоводно записване. В посочените документи, заедно с книгата за приходите и разходите се регламентираха изискванията към предприятията прилагащи този способ, включително воденето (и реквизитите) на следните книги:
 
  • Книга за отчитането на паричните средства и курсовите разлики;
  • Книга за отчитане на разчетите в левове и във валута;
  • Книгата за разпределението на печалбата (дохода);
  • Книгата за данъчните облекчения;
  • Книга за временните разлики и данъчния ефект върху тях.
Допълнително – бяха регламентирани и въпросите за:
 
  • Оценката на активите и пасивите при тяхното придобиване;
  • Отчитането на сделките с чуждестранна валута;
  • Оценката на материалните запаси и дългосрочните инвестиции в края на отчетния период;
  • Отчитането на разликите от преоценката на активите и пасивите;
  • Отчитането на дължимия данък върху печалбата/дохода и изплатените суми от резервите.

Видно от посочената регламентация, съществуващият до 2007 година институт на едностранното счетоводно записване обхващаше отичането на значителна част правата, задълженията и фактическите отношения, съвкупността от които представляват предприятие.
 
Следва да се отбележи, че съществуващият до 2007 година подход не е нов за българското книговодно законодателство. Търговският закон от 1897 (обн., ДВ, бр. 114 от 29.05.1897 г.) и приетият през 1936 година Закон за търговските книги (ЗТК), регламентират воденето на задължителни книгиглавна книга, дневник (журнал), книга на инвентарите и равносметките, както и на допълнителни книги, съобразно нуждите на предприятието (чл. 14 от ЗТК).
 
През 1947 година, с приемането на Закона за търговските книги (вж. Стенографски дневник от 10 октомври 1947 г.) се регламентира „воденето на търговски книги по началата на двойното (системно) счетоводство” (чл. 1 от ЗТК). Буква „в)” от посоченият чл. 1 от закона уточнява, че разпоредбата се отнася за „събирателни дружества и еднолични предприятия [...] чистият годишен доход за изтеклата година на които, [...] надвишава 300.000 лева”. В закона съществуват и други разпоредби, освобождаващи различни категории собственици и търговци от задължението за воденето на търговски книги по началата на двойното счетоводство. Отбелязвайки, че средномесечната работна заплата, обявена от НСИ за 1948 година е 10 110 лв., можем посочим, че сумата от 300 000 лева е представлявала около 30 средномесечни заплати. Приложено към средномесечната заплата за страната към март 2015 година – 882 лв., това би означавало праг на прилагане на закона от 26 460 лева. Важно е да се отбележи, че в ЗТК от 1947 година не съществуват разпоредби, отнасящи се до простото счетоводство.
 
(Извън тематиката, свързана с едностранното счетоводно записване е интересно да се спомене, разпоредбата на чл. 32 от ЗТК от 1947 година, която предвижда „тъмничен затвор и глоба от 100.000 до 1.000.000 лв.” за водене на втори търговски книги с цел укриване на печалби или загуби.)
 
Представената историческа хронология на института на едностранното счетоводно записване показва, невъзможността за неговото прилагане без допълнителна регламентация/стандартизация и наличие на системни счетоводни познания.
 
Личното ни мнение е, че в модерен закон за счетоводството, стремящ се към динамична стандартизация, адекватност и приложимост на европейското счетоводно законодателство метода на едностранното счетоводно записване няма място. Прилагането на такъв (или сходен) метод би следвало да бъде приоритет на данъчното законодателство – с цел облагане на най-дребните предприятия.

–––
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.
Колеги, хубаво е, че се създаде дискусия.
Безспорно (и от опит знам!) е добре да се участва със становища към МФ, както и в работни срещи. Фактите са налице – проектът като цяло е много добър. Приемам, че закона препраща към стандартите, които подлежат на промяна. Това, което не мога да разбера е, защо отново се връщаме към несъществуващото – едностранно счетоводно записване, което няма нищо общо със счетоводството. Прегледах законодателствата на няколко държави, включително и на България в по-стари времена. Добрият вариант е дребни еднолични търговци (например с обороти под 25 000 лева или друг праг) да имат правото да не прилагат Закона за счетоводството, а приходите и разходите им да се разглеждат само за данъчни цели. Така е в Естония, Чехия, дори в Русия, която не е член на ЕС. Тези дни ще напиша няколко по-подробни реда за това.
...А и не мога да си представя как може да се състави ОПР, без да се прилагат СС. Само пример: Представи си, че съм ЕТ с малко магазинче, с оборот под 50 000 лева, но имам:
  • Дълготрайни активи,
  • Фири, липси и излишъци на продаваната стока;
  • Персонал (син/дъщеря, съпруг/а) с неизползвани отпуски;
  • Загуба от минали години;
  • Застраховки на имуществото;
  • Разходи по поддръжка на касов апарат;
  • Възнаграждения за положен личен труд, които не съм получил в рамките на отчетния период;
  • ...и т.н.
:smile1:

Колеги, за честа на професията, идеята за "едностранното счетоводно записване" не трябва да фигурира в новия закон. Това няма противоречи на Директива 2013/34/ЕС.
tsvety_td,
 
Съгласен съм с теб за съществуването на тези разпоредби, но новият ЗСч. изисква и нови НСС.
Проблемът с принципа за съпоставимост между приходи и разходи не е толкова в стандартите, колкото във възможностите едноличните търговци да прилагат "способа на едностранното счетоводно записване" (чл. 3, ал. 4 от проекта), както и да съставят само ОПР (чл. 30, ал. 3 от проекта). В тази връзка, посочването на принципът за съпоставимост между приходите и разходите, който има за краен резултат формирането на печалбата/загубата за текущия период, според мен е наложително. При т.н. "едностранно счетоводно записване" не се прилагат СС, което изисква пояснение в закона. Още повече, че чл. 18, ал. 2 от проекта разрешава, при липса на дейност, "собствениците или съдружниците на тези предприятия" да съставят годишните си отчети (?!). В допълнение, според мен, прилагането при предприятия на т.н. "едностранно счетоводно записване"  е нонсенс. Предприятието представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, имащи икономическо измерение. Правата, задълженията и фактическите отношения изискват наличие на разчети, а не само на приходи и разходи. Иначе казано "едностранно счетоводно записване" е приложимо при липса на предприятие.
Личното ми мнение е, че в законопроекта трябва да отпадне възможността за (и терминологията) "едностранно счетоводно записване", и задължително да се включи принцип за съпоставимост между приходите и разходите. Който иска да си съставя само ОПР, нека да го прави съгласно този принцип, спазвайки приложимите СС.
Вярно е, че в чл. 6 от Директивата този принцип не е изрично посочен, но също така е вярно, че текстът на параграф 15 от МСС 1 не е отменен, а именно:
Цитат
Общи характеристики
Честно представяне и съответствие с Международните стандарти за финансовo отчитане
15 Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с дефинициите и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в Общите положения. Приложението на МСФО, с допълнителни оповестявания, когато е необходимо, се предполага, че ще доведе до финансови отчети, които постигат честно представяне.
Този текст препраща към Общите положения, в параграф 95 на които е записано:
Цитат
Разходите се признават в отчета за доходите на базата на пряка връзка между извършените разходи и заработването на конкретни статии на приходите. Този процес, обикновено наричан съпоставяне на разходите и приходите, обхваща едновременното или комбинирано признаване на приходи и разходи, които се явяват в резултат пряко и съвместно от едни и същи сделки или други събития; например различни компоненти на разходите, съставляващи себестойността на продадените стоки, се признават в същия момент като доход, получен от продажбата на стоки. Прилагането на концепцията на съпоставяне в настоящите Общи положения обаче не позволява признаване на статия в баланса, която не отговаря на дефиницията на актив или пасив.
Личното ми мнение е, че при неяснота в НСС, липсата на изрично посочване на принципа на съпоставимост между приходи и разходи ще доведе до облагане на приходи, при липса на съпоставими за периода разходи. Такива примери съществуват и действащото към момента счетоводно законодателство – разпоредбата на т. 4.1 от НСС 41, която е коренно различна от трактовката в МСС 41.
Не мога да видя къде е принципът за съпоставимост (между приходи и разходи) - чл. 4, т. 4 от действащият закон?
Принципно съм съгласна със Султана Българенска и Петър Петров, но практиката да се получават субсидиите в следващ период ги прави неопределими за периода, за който се отнасят. Няма гаранция, че ще получите като субсидия това, което декларирате. А колко ще получите разбирате едва като Ви преведат субсидията.
Не съм съгласен. Какви субсидии ще се получат, за стопанската година, се знае още през годината, за която се отнасят, но при всички случаи - до датата на финансовия отчет. Между другото с тази проблематика за запознати и специалистите от Министерство на финансите. През 2012 година, процес на преговори, ми казаха:
Цитат
"Съгласни сме с Вас г-н Петров, ама те един лизинг не могат да осчетоводят".
Нямам как да го докажа, за това не споменавам имена.  :smile1:
Този аспект на субсидиите е по-малката беда. По-голямата беда е, че при ЗП, избрали облагане чрез нормативно признати разходи, субсидиите реално се облагат, докато – при прилагащите ЗСч. получената субсидия не води до докладване на печалба. Така, за един и същ обект на отчитане, част от ЗП не плащат данък, а друга част - плащат. И това също се знае от специалистите от МФ. На това ми казаха:
Цитат
„Съгласни сме с Вас г-н Петров, но ако не вземем данък от субсидията на тези ЗП, никакъв данък няма да вземем от тях.”
Тази битка си заслужава да се води, но (от правна гледна точка) аз не съм "заинтересована страна." :wink1: