Моето мнение е, че 14 години след отмяната на задължителния национален сметкоплан и задължителните кореспонденции между сметките е крайно време да се излезе извън матрицата на сметки, шифри и статии. Важното е представянето във финансовия отчет.  В определени случаи авансовите вноски следва да се представят в намаление на текущия финансов резултата, в други  - като вземане. Това зависи от конкретния случай и при спазване на изискванията на приложимата счетоводна база.

Подкрепям! Сметките, които посочих като шифри бяха само с оглед на въпроса, който ми беше зададен. Продължавам да търся аргументи в полза на текущото признаване на авансовите вноски като актив, но не мога да намеря. 

Не мисля, че текущото отразяване на авансовите вноски в намаление на неразпределената печалба е нещо значително по-различно от отразяването им в печалбата за текущата година.  И в двата случая става дума за коректно представяне на собствения капитал на предприятието. Важният въпрос е: Защо тези компании имат този подход? Според мен отговорът е един: Авансовите вноски не могат да се докладват като актив.

Интересно мнение. Прав сте за изкривения разчет в 452, но аз мисля, че нямаме основание да начисляваме задължението за авансови вноски в 123 сметка текущо. Годишният корпоративен данък се дължи на база облагаема печалба, а такава нямаме формирана пред текущата година! Не ми хареса аналогията в мнението ви: "Допълнителни аргументи в тази насока, по аналогия, могат да се намерят в Общите разпоредби към НСС, където изрично е посочено: „Когато е вероятно вземането да не бъде събрано (платено от клиента), се признава като разход, който представлява намаление на икономическите изгоди.“. Вземане от клиент не може да е равнозначно на публично задължение за корпоративен данък. Икономическата им същност е коренно различна. Това, че данъчното законодателство ни задължава да правим авансови вноски, не означава да изкривим счетоводната картина. Представете си как ще изглежда тази ситуация в компания - правоприемник или след бизнескомбинации от друг вид.

1. Аналогията с вземанията от клиент е само и единствено до думите „да не бъде...“, т.е. можем ли да приемем, че това вземане отговаря на изискването за актив?
2. Може и да нямаме формирана облагаема печалба, т.е. печалба за данъчни цели, но това в никакъв случай не означава: а) че имаме актив-вземане и б) че стойността на капитала е вярно оценена.

Сега:
Дебит сметка 4521 Разчети за годишен корпоративен данък
          Кредит сметка 4522 Разчети за авансов корпоративен данък
и съответно:
Дебит сметка 4522 Разчети за авансов корпоративен данък
          Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева
Основен недостатък
Дебитното салдо по сметка 4521 Разчети за годишен корпоративен данък създава актив, който според мен е подвъпросен.

След:
Дебит сметка 123 Печалби и загуби от текущата година
          Кредит сметка 4522 Разчети за авансов корпоративен данък
и съответно:
Дебит сметка 4522 Разчети за авансов корпоративен данък
          Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева

Да възможни са много варианти. Допускам, че не сте начислявали лихва по чл. 134 от ТЗ, което може би е било правилно към момента на първоначалното решение. Няма пречка сега да се вземе второ решение, но то трябва внимателно да се прецизира. 

И аз не виждам. Само посочвам кое е икономически по-изгодно. ДУК изисква плащане на осигуровки и възнаграждения, които (допускам, че едва ли са обвързани с релевантните резултати - възвращаемост на активите и капитала). Възнаграждението за положен личен труд е ... (няма да го напиша  ). Т.е. според мен казусът би бил малко вероятен в един от двата случаи. 

Чл. 124. Съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата вноска, да участвува в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание.
 
Чл. 126 (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;

Разбира се, че не е равнозначно, но доколкото участието на съдружника в управлението и дейността е вменено със закон, дори повече - предполага и изключване при неспазване, аз мисля че е много по-логично да няма изричен ДУК, а решение на общото събрание или ЕСК.

Най-често срещаното в практиката счетоводно отразяване на авансовите вноски е като разчет, свързан с годишен/авансов корпоративен данък. При това отразяване се:

     Дебитира сметка „Разчети за годишен/авансов корпоративен данък“ срещу
          Кредит на сметка „Разплащателна сметка в лева“.

От методологическа и финансова гледна точка, това ли е правилното отразяване на направените от предприятието авансови вноски? Отговорът на този въпрос не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Аргументите:
 
На първо място. Чрез използване на посочената по-горе кореспонденция в актива на баланса възниква вземане. Това вземане обикновено се отразява на позиция „Други вземания“ и в рамките на отчетния период (до 31.12) увеличава своята стойност – с всяка следваща направена авансова вноска. Наличието на актив – вземане, свързано с авансови вноски за корпоративен данък поражда редица въпроси, отнасящи се до логиката на неговото признаване:
 
1. Отговаря ли посоченото вземане на изискванията за актив?
2. Как предприятието контролира вземането „Разчети за авансов корпоративен данък“?
3. Как и какви бъдещи икономически изгоди се очаква да постъпят в предприятието?
 
Безпристрастните отговори на поставените въпроси, както и съобразяване с нормативната уредба водят до извода, че е много по-логично авансовите вноски по ЗКПО да се отчитат като намаление на финансовия резултат за текущата година, отколкото като разчет. Допълнителни аргументи в тази насока, по аналогия, могат да се намерят в Общите разпоредби към НСС, където изрично е посочено: „Когато е вероятно вземането да не бъде събрано (платено от клиента), се признава като разход, който представлява намаление на икономическите изгоди.“.

На второ място. Посочването на авансовите вноски по ЗКПО като актив на позиция „Други вземания“ води до грешно изчисляване на показателите за ликвидност в текущ порядък, което (с оглед анализа и интерпретацията на резултатите) изисква да се предприемат съответните корекции. Например: Ако търговско дружество „Бело Камарашев“ ЕООД към 31.10.2015 година докладва във финансовите си отчети текущи активи в размер на 50,000.00 лв. и текущи задължения в размер на 50,000.00 лв., то коефициента на обща ликвидност ще бъде 1.0 (Обща ликвидност = ТА / ТЗ = 50,000.00 / 50,000.00 = 1.0). В случай, че в текущите активи са формирани от 20,000.00 лв. вземания по продажби и 30,000.00 лв. авансови вноски по ЗКПО, то коефициента на реалната обща ликвидност ще бъде 0.4 (Обща ликвидност = (ТА-авансови вноски) / ТЗ = (50,000.00 - 30,000.00) / 50,000.00 = 0.4). Това е така поради факта, че внесените авансови плащания по ЗКПО не могат да отговорят на изискването за актив и към 31.10.2015 година, т.е. дружеството не може да разчита на тях за да покрие текущите си задължения.
 
Предвид на представените (както и на други сходни по логика) аргументи, осчетоводяването на авансовите вноски по ЗКПО като намаление на текущата печалба би представило значително по-вярно икономическото и финансовото състояние на предприятието, т.е.:
 
    Дебит сметка „Печалби за загуби от текущата година“
          Кредит на сметка „Разплащателна сметка в лева“.

–––
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.

Само да уточним. Защо му е на управител, едноличен собственик на капитала, да има ДУК след като ТЗ го задължава да участва в дейността на дружеството, т.е. да получава възнаграждение за личен труд?

А и се опитвам да я убедя 

Може ли едно малко уточнение: управителят съдружник ли е?

Тъй- като изтича срока за възстановяване на с-ва на собственика и в момента
не може да се върне цялата сума с едно решение на ОС може ли да се удължи
срока?

Може ли целият казус в детайли. Доколкото разбирам става дума за вноски по чл. 134 от ТЗ, така ли е?

Отговорих Ви на лични съобщения.
Поздрави,
П. П.

Идеята им е те да ни наемат като подизпълнители, както писах по-горе, срещу дребни суми. А нашият труд към тях няма да се води консултация, а например "съдействие", но пък бракоразводният, който притежава кетапа за адвокат гордо ще представлява клиента пред институциите и ще го “консултира“ по ЗДДС и Директивата например, стъпвайки на нашите "съдействия".

Лично аз не вярвам да се получи. Опитът ми показва, че обикновено адвокатите съобразяват хонорарите си с минималните им възнаграждения по Наредбата. Същевременно, независимо че работим в екип, аз се договарям директно с клиента. Проблемът в този законопроект е, че ако се приеме ние няма да имаме право да консултираме и адвокати, а това не съм сигурен че им е изгодно на „стачниците“. Щом законът ми забранява по-голямото право (въобще да консултирам по правни въпроси) не виждам как ще ми разреши да консултирам адвокати.

Тъй като консултирам адвокатски кантори, ще си позволя да помоля за разрешение да напиша материал в раздел „Казуси и статии“ отнасящ се до ситуации, които адвокатите е немислимо да разрешат без специализирана икономическа помощ. Част от тези ситуации са:
1. Колко трябва да бъде капитала на новорегистрирано търговско дружество, така че да не попадне в режим на слаба капитализация и/или самозадлъжняване?
2. Колко трябва да е оборотния капитал на новорегистрирано търговско дружество?
3. Как с вноските по чл. 134 от Търговския закон се покриват загуби и как това се „връзва“ с временния характер на тези вноски?
4. Кое, от икономическа гледна точка, е по-доброто решение - да регистрирате дружество с 100 дяла по 5 лева или дружество с 5 дяла по 100 лева?
... Въпросите могат да продължат, но ако меко казано „спорният“ закон бъде приет, то моля в него да влязат и санкции за нанесени вреди поради неправилни консултации, свързани с икономически аспекти на дейността на клиента. 
 

С едно съм съгласна: "В много  от случаите администрирането /и проверката/ е многократно по-скъпо от размера на внесения данък".

Не е в много, а в повечето на брой случаи...  Въпросът ми от първият ми пост остава:

Защо по силата на ЗДДС имам по-голямото право до 12 месеца да ползвам ДДС за всяка една от покупките на предприятието, а да нямам по-малкото право да начислявам ДДС за активите, който частично се ползват за лични нужди в рамките на този (12 месечен) период?

Че администрацията сега е объркана е безспорно. Дори и тълкуването на причините за прехвърлянето автомобилите не е съвсем точно. Но това са дреболии, на фона на глобалното признание, че от 20 година насам няма порядък в методологическите изисквания за отчитане на разходите, свързани с лично потребление. Меко казано това е признание, което (според мен) звучи така „НАП и МФ 20 години мижаха, че дори и по-лошо...“

Да, в ОПР и Баланс.
В ГДД, съобразно чл. 32 от ЗКПО.

Има нещо, което не мога да разбера: Защо по силата на ЗДДС имам по-голямото право до 12 месеца да ползвам ДДС за всяка една от покупките на предприятието, а да нямам по-малкото право да начислявам ДДС за активите, който частично се ползват за лични нужди в рамките на този (12 месечен) период? Продължавам да очаквам отговор на този въпрос, както и на въпроса за писмата, информациите и становищата на НАП, които имат много съмнителна юридическа стойност. В същото студио поставих и двата въпроса (макар и не точно така формулирани):  http://www.bloombergtv.bg/biznes-start/2016-02-12/petrov-danak-uikend-mozhe-da-se-administrira-na-po-dalag-period

Вашият клиент изисква потвърждение на салда във връзка с инвентаризация на активите и пасивите си (чл. 29 от ЗСч, в сила от 01.01.2016 г.), което означава и потвърждение на Вашето задължение. Личният ми съвет е да потвърдите салдото.

„Останалото“ е отчитане на договори за строителство, капитализиране на разходи по лихви, общ принцип на съпоставимост при признаване на приходи и разходи - тематики, с които уважаемата тук аудитория е запозната. 
 
P.S. Изтрих личното съобщение, поради което оставям имейл: ppetrov@petrovbg.com