Султана БЪЛГАРЕНСКА:

Много често признаването на прихода се свързва с получаването на парите. За съжаление, в практиката не винаги правилно се разбира нормата на СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. В тази връзка правилно би било да се приложи § 3.2, буква “б” от този стандарт: “3.2. (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) Правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход в текущия период, както следва за:... б) дарения, свързани с неамортизируеми активи - през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията”.

НСС 41:

Правителствени дарения
4.1. Правителствено дарение, свързано с биологични активи и селскостопанска продукция, предоставено без условия, се признава като приход в периода на получаването му.

МСС 41:

БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА
34 Предоставените от държавата безвъзмездни средства, свързани с биологичен актив, оценен по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба , се признава като доход, когато и само когато стане възможно това дарение да бъде получено.

Моето мнение:
Прилагането на разпоредбата на НСС 41 води до неспазване на принципа на съпоставимост между приходи и разходи, т.е. изкривява резултата, както за стопанската, така и за финансовата година. 

Приходи от финансирания, обикновено - 705

Според мен отговорът не е толкова еднозначен. Има допълнителни въпроси - каква е дейността, какви са приложимите стандарти и т.н. В най-общия случай сметката е "Приходи от финансирания за текущата дейност", но е напълно възможно преди това да има кореспонденции с "Финансиране на текущата дейност". Номерацията на сметките не е толкова важна.

Кои счетоводни стандарти прилагате - МСС или НСС?

Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
 
При успешно управление на темпа на растеж фирмената задлъжнялост не представлява заплаха за компаниите. Наличието на ръст на вземанията и задълженията е типична характеристика на бизнеси, които регистрират увеличение в продажбите и в докладваните печалби.

Ако напишете в Google „междуфирмена задлъжнялост” за по-малко от половин секунда ще получите над 9500 резултата. Повечето заглавия са стряскащи: „Над 94% от фирмите...”, „Междуфирмената задлъжнялост потапя...”, „Междуфирмената задлъжнялост надхвърли...” и т.н. Представят се факти и се посочват изводи, свързващи увеличаването на задълженията на нефинансовите предприятия с тяхната декапитализация, както и негативно съотношение на приходите от продажби към задължения. Същевременно, аналитичният поглед върху изнесените факти показва наличието на няколко аспекта, чието разглеждане и отчитане е задължително с оглед обективността.
 
На първо място: Важно е да се уточни и подчертае, че разгледани сами по себе си, задълженията на нефинансовите предприятия не водят непременно до изводи за влошена ликвидност или декапитализация. Фактът на превишение на задълженията над собствения капитал не води до декапитализация на предприятията. В тази насока е необходимо да се припомни, че наличие на декапитализация е факт, когато чистата стойност на имуществото (собствения капитал) е отрицателна величина. Икономическата теория и практика показват, че съотношението между общия дълг (задълженията) към собствен капитал (респективно – собствен капитал към общи активи), е различно, както по отношение на индивидуалните икономики, така и по отношение на отраслите, които участват в тези икономики. Различни данни сочат, че за САЩ съотношението Дълг/Собствен капитал е около 50%, за Великобритания – 60%, за ЕС – 70%. В рамките на посочените данни, за хранително-вкусовата индустрия на САЩ това съотношение е над 60%, за Великобритания – около 70%, за ЕС – около 70%.
 
На второ място: Не трябва да се забравя, че вземанията са породени от продажби, а задълженията от разходи. Практиката (включително тази на водещи световни компании) показва, че в период на регистрирано увеличение на продажбите и докладваните печалби, нарастват както вземанията, така и задълженията. В увеличаването на вземанията (респективно – задълженията) в период на нарастване на нетните приходи от продажби, а също и печалби, не биват да се търсят изводи, свързани с липса на ликвидност. Част от причините за увеличаване на задълженията в период на подем са:
 

• Задължения към бюджета – от по-високи данъци, свързани с по-големи докладвани печалби.
• Задължения към осигурителни предприятия – от по-високи разходи за осигуровки, свързани с по-големи разходи за възнаграждения.
• Задължения към персонала – от по-високи разходи за възнаграждения.

Примерите продължават... Обратно - в период на стагнация и криза, темпът на нарастване както на вземанията, така и на задълженията намалява. Този факт се потвърждава както от данни на Българската стопанка камара (БСК) за периода 2009 – 2012 година, така и от данни на водещи световни компании.
 
На трето място: Влошаването на показателите за ликвидност, платежоспособност и устойчив растеж е резултат от цялостния фирмен мениджмънт, включващ: управление на дейността (P), дивидентната политика (R), управление на ресурсите (A) и степента на финансова задлъжнялост (T). Измерители на ефективността от тези дейности са съотношенията, даващи и наименованието на PRAT модела:
 

• (P) Profit margin (марж на печалбата) - Печалба / Продажби.
• (R) Retention rate (съотношение на разпределение/задържане) – (Печалба – Дивиденти) / Печалба.
• (А) Asset Turnover (обращаемост на активите) – Продажби / Активи.
• (T) Financial Leverage (финансов ливъридж, задлъжнялост) – Активи / Собствен капитал.

Посочените фактори са и компонентите, които формират формулата за темп на устойчив растеж (SGR = Sustainable growth rate), а именно:
 

Практическото значение на този модел е тясно свързано с възможността на всяка фирма за ръст на приходите, който да не води до влошаване на оперативната и/или финансовата дейност. Моделът предоставя на мениджърите както измерителите, така и инструментите за управлението на всички дейности във фирмата.
 
В заключение: Успешното управление на посочените политики, модели и показатели, позволява на компаниите да развиват устойчив бизнес, въпреки наличието на фирмени задължения, които сами по себе си не представляват заплаха.

___
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.

... Отговорът зависи от "какво", "кога", "колко" и други подобни въпроси

Съгласен съм. Освен това е напълно възможно да има по-елегантно решение от гражданския договор, който обикновено води до завишени плащания към фиска. За да получи „lilili17” тези предложения, според мен, въпросът трябва да започва с „Имам за цел да / Искам да...”.

Моето мнение е, че преди да „стигне” до юристите, казусът трябва да бъде подготвен от счетоводителите. Казусът е комплексен. Иначе – има и други варианти, освен продажба.

Извинявай! На мен ми се стори като съвет 

Съветът е: "Добре е да се посъветвате с много компетентни юрист и счетоводител".

Г-н Петров, за какво предлагате да се подпише договор?
...

Винаги в подобни ситуации предлагам да се пише договор. Максимално подробен. Представете си ситуация, в която някоя от страните се инвалидизира, бъде поставена под запрещение или почине. Има и още хипотези...

Не е отговор, нито съвет. Само цитирам: 
1. Чл. 250 и сл. от ЗЗД.
2. "1. Паричните знаци (метални или книжни) притежават белези на телесност и затова са без съмнение вещи. Съпоставени с недвижимите вещи, те са движими вещи. Ако металните пари ни се представят обикновено само като родово определени вещи, то при банкнотите на пръв поглед се получава впечатлението, че всяка банкнота, даже когато е издадена от същата държава, е индивидуално определена движима вещ, защото всяка носи серия и номер, чрез които може да бъде индивидуализирана спрямо другите банкноти на същата държава. Чл. 240 ЗЗД изрично говори за собственост върху пари..." (СТАЛЕВ, Ж. - " ВЕЩНОПРАВНИЯТ РЕЖИМ HA ПАРИТЕ").
3. Чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

Зависи как се оформи договора. Не искам да навлизам в повече подробности, добре е да се посъветвате с много компетентен юрист и счетоводител.

"Решение на Едноличния собственик на капитала"

Този общ документ в други ли да го посоча?

Да.

Здравейте,
Не ми е много ясна следната ситуация:
Мой много добър приятел ме помоли да преведе в моя сметка значителна сума пари.
...
3. Няма да подписваме договор за заеми и тн, има ми пълно доверие, че когато поиска, ще му върна превода обратно....

Моят съвет е, ако прецениш да поемеш риска, задължително напишете максимално подробен договор с нотариална заверка. Този договор ще защити интересите и на двамата ви. В живота всичко се случва.

Може би сам се объркала, но не е ли 141, ал.3 за подписа...

Чл. 141, ал. 3 е, но документа не се казва "декларация". Пише го както в чл. 141, ал. 1, така и в Заявление А4: "Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя/управителите".
По отношение на Декларацията по чл. 141, ал. 8 и чл. 142, ал.1 от ТЗ, аз съставям един общ документ.
 

Колко дни по-рано, може да се подпише Учредителния акт и учредителния протокол, преди да се подадът документите в ТР?

Закон за търговския регистър
...
Задължение за заявяване и представяне
Чл. 6. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове.
(2) Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.

здравейте, искам да попитам при регистрация на ЕООД, освен тези документи:
...ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 141, ал.3 и ал.8 от ТЗ,
...?

Декларацията трябва да бъде по чл. 141, ал. 8 и чл. 142, ал.1 от ТЗ,
а документа по чл. 141, ал. 1 е "съгласие - образец на подпис". Текста на разпоредбата е: "В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа."

Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
 
В разпоредбите на НСС 41 „Селско стопанство” съществуват текстове, които водят до неточно представяне на финансовия резултат, както и до нарушаване на принципите за текущо начисляване съпоставимост между приходи и разходи.
 
По данни на Министерството на земеделието и храните, през 2013 година броят на земеделските стопанства е бил 254 406, включващ и 264 кооперации. Съгласно чл. 38а и сл. от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПСП), земеделските стопани получават подпомагане чрез директни плащания на земеделски площи (СЕПП).
 
Съществуват две основни групи въпроси, свързани с подпомагането по СЕПП (субсидиите), и очертаващи част от кръга на проблематиката в сектор „Земеделие”. Първата група засяга счетоводното отчитане на субсидиите – както на получените приходи/доходи, така и отражението им върху докладваният финансов резултат. Втората група въпроси е свързана с данъчното третиране на получените приходи/доходи от субсидии, формирането на облагаем доход (по ЗДДФЛ) или данъчен финансов резултат (по ЗКПО).
 
Предмет на настоящата публикация ще бъдат въпросите от първата група – тези, които засягат счетоводното третиране на получените субсидии. В допълнителен материал ще бъде разгледана другата част на проблематиката.
 
На пръв поглед, за голяма част от земеделските стопанства - тези, които прилагат разпоредбите на Закона за счетоводството, отчитането на получените субсидии не представлява методологична или практическа трудност. Тези стопанства формират предприятие (по смисъла на ЗСч.) и отчитането на субсидиите се осъществява съгласно разпоредбите на НСС 41 „Селско стопанство” и НСС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”, съответно: на МСС 41 „Земеделие” и МСС 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ”.
 
Земеделските предприятия, които прилагат МСС 41 „Земеделие” признават субсидията като доход „... когато и само когато стане възможно това дарение да бъде получено.” (параграф 34 от стандарта). Т.е., след подаването на заявлението за подпомагане (от 1 март до 15 май) на годината, за която се кандидатства, субсидията ще се признае като текущ доход в рамките на тази стопанска година. Допълнително правно основание за това счетоводно отразяване е текстът на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, видно от който заявлението за подпомагане се подава „за съответната стопанска година”. Следва да отбележи, че понятието „стопанска година” намира своята легална дефиниция в разпоредбите на параграф 2, т. 3 от Закона за арендата в земеделието, който гласи: „„стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година”. Представената последователност на отчитане ще доведе до това, че срещу отразена като доход субсидия ще противостоят съпоставими разходи – понесени през същата стопанска година, в която е отразено подпомагането. Например: Доходът от подпомагане за стопанската 2013-2014 година ще бъде съпоставим с понесените разходи за 2013-2014 стопанска година. Част от тези разходи ще бъде покрита от признатата като доход субсидия, което ще позволи на земеделските предприятия да съобразят текущите си разходи с размера на подпомагането. В този случай докладваният резултат (печалба/загуба) намира отражение в Годишният финансов отчет за 2014 годна, независимо от факта, че субсидиите по СЕПП бяха изплатени в началото на 2015 година. Най-важното – няма колизия с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗСч., изискващ спазването на принципите  за текущо начисляване и съпоставимост между приходи и разходи.
 
Колкото и малко да са земеделските предприятия, които прилагат МСС, то те са в привилегирована позиция, спрямо прилагащите НСС. Причината: Разпоредбите на параграф 4.1 от НСС 41 „Селско стопанство” изискват правителствено дарение, предоставено без условия, да се „... признава като приход в периода на получаването му.”. Това означава, че в посоченият пример субсидията, отнасяща се за стопанската 2013-2014 трябва да бъде докладвана в годишния финансов отчет за 2015 година, т.е. когато срещу нея няма да има съпоставими (за стопанската година) разходи. Последствията от това отразяване водят до:

• Неточно представяне на финансовия резултат.
• Невъзможност за реалистичен анализ и стопанско управление, което вече намира своята актуалност и в земеделския сектор.
• При определена последователност от агрометеорологични условия – до ощетяване на земеделските предприятия или фиска.

Във връзка с представените методологични несъответствия в националните и международни счетоводни стандарти, свързани с отчетните процеси в сектор „Земеделие”, резонен е въпросът за тяхната хармонизация, още повече че различията между тези стандарти не са само в посоченият обект на отчитане.
 
___
*Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.

Да кажа какво всъщност се случи. Вчера ми носят документа за регистрация по ДДС и на картончето вместо ЗП........ пише ЕТ............ и BG "булстата на ЕТ-то.

Нямам думи!!! 
Ако на физическото лице-ЕТ му харесва ситуацията и някога реши да реализира сделка по чл. 15 и сл. от Търговския закон, то ФЛ - ЗП ще трябва пак да се регистрира по ЗДДС.

чл.122 от ДОПК

Използването на разходна сметка води до намаление на счетоводната печалба и от там при евентуалното и разпределение се дължи по-малка сума за дивидент и респективно за данък. Това е много удобно за фирмата, защото ще си е "спестила" данък дивидент с помощта на един счетоводен разход, който не е данъчно признат. Това обаче не ми се струва много издържано , защото пряко засяга фиска.

Няма как да се спести данък дивидент при скрито разпределение на печалбата и наличие на разпоредбата на  чл. 194 от ЗКПО във връзка с т. 4, б. ”в” от § 1 на ДР на ЗКПО.
Според мен, осчетоводяването на разхода в реалният му вид е за предпочитане, отколкото с разчет, последван от реално или фиктивно връщане на сумата. Въпросите, които възникват при разчета и връщането на сумата са:
1. Защо е било необходимо да се реализира тази операция щом физическото лице е разполагало със собствени средства?
2. Какъв е произходът на собствените средства на управителя? Декларирани ли са?
3. Платени ли са лихвите? Декларирани ли са?
4. Реална ли е касовата наличност (ясно е, че не е, ако не са реално възстановени сумите!)
Идва момент, в който самият управител започва да пита (понякога управителите бързо забравят):
1. Защо имаме разминавания между реалните парични средства и касовата наличност?
2. Защо имаме печалба, а нямаме пари? ... и т.н.