В качеството си на счетоводител или в качеството си на управител искате да подадете отчетите и ГДД? Ако е в качеството си на счетоводител (и питате за стажа):
А. По действуващият до 31.12.2015 г. Закон за счетоводството - ДА;
Б. По действуващият от 01.01.2016 г. Закон за счетоводството - ДА.
Освен това трябва да имате и договор. 

Здравейте,в началото на  тази година взехме фирмен  кредит, обезпечен с ипотека за 95000 лв, и срок 5 години. Към 31.12.15 на каса имаме 65 000 лв. Остатъкът от кредита, който  ще дължим на банката през следващите 4 години е 86000 лв. Разходите на фирмата през годината са около 50 хиляди, като голяма част от тях са  инвестирани в строителство. Приходите от дейността на фирмата са около 20 000 лв.
Моля за отговор, ще дължи ли фирмата данък, върху тези 60 000 лв, които са на каса? Благодаря Ви предварително!

Здравейте,
Колкото и странно да Ви звучи, възможно е и Вие и счетоводителят Ви да грешите. Пояснявам: 1. Не сте уточнили какво разбирате под „Разходите на фирмата през годината са около 50 хиляди, като голяма част от тях са  инвестирани в строителство.“. Доколкото правилно чета написаното, и по логика, по-вероятно е да става дума за „разноски“, а не за „разходи“ - или поне в по-голямата им част. Същото може да се каже и за приходите, а заемът е съвсем друга категория...
Останалото - ще Ви го изпратя като лично съобщение.

Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
 
Неглижирането на правна и икономическата същност на дружествата с ограничена отговорност и фокусирането само върху процедурните и данъчни аспекти на разпределението на печалбата в тези дружествата, води недопустима фискална намеса в правата на съдружниците.
 
Справки в Google и системата „Въпроси и отговори“ на НАП, показват че през последните няколко години въпросът за разпределението на печалбата в дружествата с ограничена отговорност е особено актуален. Разглежданата актуалност намира допълнителен интерес, с оглед наличието на нереални касови наличности в една значителна част от търговските дружества, които видно от писмо № 96-00-395 от 30.09.2008г.), НАП не приема за авансово разпределение. Без да оспорваме процедурните аргументи, свързани с разпределението на печалбата в дружествата с ограничена отговорност, считаме че в повечето случаи те не са пълни и не отчитат икономическата природа на дружествата с ограничена отговорност.

Аргументите:
 
На първо място. Тълкувайки разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3 от Търговския закон,  най-често НАП посочва, че „…може да се заключи, че подлежи на разпределение само печалба посочена в годишен финансов отчет приет и одобрен от общото събрание на съдружниците.“. Отговорът, дали това е така се крие както в самата цитирана разпоредба, така и в цялостната правно-икономическа характеристика на дружествата с ограничена отговорност. Какво е посочил законодателят в чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ? Нека цитираме:

Чл. 137. (1) Общото събрание:
3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;

Указаният текст съдържа две самостоятелно регламентирани действия, отнасящи се до печалбата: а) (решение за) нейното разпределение и б) решение за нейното изплащане. Посочената норма е императивна – в решението на общото събрание на съдружниците трябва да бъде очертана както тяхната воля по отношение на разпределението, така и по отношение на изплащането на печалбата. Именно тази, втора част (решение за изплащане) от визираната разпоредба, определя процедурната възможност за авансово изплащане на печалбата, отделно от нейното разпределение. Този извод се налага поради факта, че както икономическата, така и правната теория и практика, познават редица начини на изплащане – в пари, чрез прихващане, в стоково-материални ценности и т.н. Считаме, че ако законодателят искаше да предвиди други законови текстове по отношение на разпределението на печалбата в дружествата с ограничена отговорност, то той щеше да включи тези текстове в ТЗ. Нещо повече – не е случаен факта, че в ТЗ понятието „дивидент“ е релевантно само по отношение на акционерните дружества.
 
На второ място. В допълнение на аргумента за решение за изплащане на печалбата, като различно действие спрямо нейното разпределение, е общата правно-икономическа характеристика на дружествата с ограничена отговорност – като междинна дружествена форма, която обединява преимуществата на събирателното и акционерното дружество, като избягва техните недостатъци (вж. Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, С. 1990). В тази насока, единствено при дружествата с ограничена отговорност съществува задължение за допълнителни парични вноски, което задължение е пряко обвързано както с печалбата (за покриване на загуби), така и с членството на съдружника в дружеството (чл. 134 от ТЗ). От икономическа гледна точка, наличието на допълнителни парични вноски, които са пряко обвързани с печалбата (покриването на загуби) е в пряка корелация с концепцията за поддържане на финансовия капитал. Макар допълнителните парични вноски да не се отразяват в (основния) капитал да дружеството, то покривайки загубата, те регулират чистата стойност на неговото имуществото. В тази връзка практиката на ВАС е константна (вж. Решение №14176 от 18.12.2008 и Решение №7445 от 07.06.2010), а в „Коментар на търговския закон“, книга втора, проф. Огнян Герджиков посочва: „Пасивната сметка „допълнителни парични вноски“ създава резервен фонд“. Още по-ясен в очертаване на взаимовръзката „допълнителни парични вноски – покриване на загуби“ е Кацаров (вж. Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, С. 1990): „Изплатени допълнителни парични вноски могат да бъдат повърнати на съдружниците, щом като не са необходими за покриване на загуби от основния капитал...“
 
На трето място (В заключение). Наличието на правния институт на допълнителните парични вноски, даващ възможност (и представляващ задължение!) на съдружниците да покрият загубите на дружеството (чл. 134 от ТЗ), както и наличието на изрично изискване за решение за изплащане на печалбите (чл. 137 от ТЗ), позволява на съдружниците да изплащат печалби, включително и чрез прехващане. В този смисъл, според нас, получените от съдружниците суми преди приемането на годишния отчет и баланса, не влиза в противоречие с цялостната концепция за разпределението на печалбите и покриването на загубите в дружествата с ограничена отговорност. Допълнителни аргументи в тази насока могат да се намерят както в българската (вж. Герджиков, О., Коментар на търговския закон, книга втора, С., 1994), така и в международната правна теория (и практика).
 
Предвид на посоченото, считаме че текущо получените от съдружниците суми, предхождащи приемането на годишния отчет и баланса (респективно – разпределението на печалбата) в дружествата с ограничена отговорност не представляват дивидент по смисъла на ЗКПО, тъй като не намаляват собствения капитал на дружеството.

Според мен няма времево ограничение, кога ще свикате събранието за а) приемането на годишния отчет и баланса; б) разпределянето на печалбата и в) нейното изплащане. Нещо повече - убеден съм, че можете да си разпределите печалбата предварително (текущо, авансово), а да си я изплатите - чрез прихващане. Но както казах, по тази тематика ще пиша материал. 

Въпросът е много интересен.
Смятам да напиша специален материал по отношение на разпределение на печалбата в дружествата с ограничена отговорност, в т.ч. и в ЕООД. Но, сега по същество:
1. Вижте какво пише в учредителният ви акт.
2. (Най-важно!) В ООД има специфика: а) Не се разпределя дивидент, и б) цитирам ТЗ:

Чл. 137. (1) Общото събрание:
... 3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;

Както съм подчертал - решенията са три: а) приемане; б) разпределяне и в) изплащане.
Ако Законодателят искаше да го напише по друг начин щеше да го направи.
Повече - на лично съобщение 

Моето мнение е, че апортът е единственото печелившо решение.
За повече уточнения - лично съобщение.

Като начало, ако Вие сте собственикът на бизнеса (не е уточнена правната форма), определете писмено реда и начина на предаване на счетоводната документация (чл. 14 от Зсч.). После определете (пак писмено) кой ще получи документите и пред кои лица (комисия). Едва на трето място са документите. Списъкът от документи е голям, но според мен най-важно е, заедно с всички останали документи, да се получат аналитична и синтетична оборотна ведомости.
За допълнителни въпроси - лично съобщение 

Ще се поровя из законите за допълнителна информация, но доколкото виждам:
Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" (от ЗДДС)

(Ново - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
...
II. Част втора
(В сила до 31.12.2018 г. - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно датата на прилагане - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

Колеги, личното ми убеждение е, че не е работа на счетоводителя самостоятелно да определя амортизационни планове (особено счетоводни!) и политики. Темата наистина е много интересна, но и продължителна във времево измерение.

Не.

Точно така. Ако приемате препоръка уточнете максимално точно полезният живот на актива - 7, 8, 9 години... Колкото толкова. В повечето случаи данъчните амортизационни норми са стимулиращи (например: малко фирми събарят сградите си на 25-та година ) и изглежда много примамливо те да се използват, защото можете да излезете на данъчна загуба. От друга страна е възприето да се счита, че амортизацията, бидейки непаричен разход е реален паричен поток, което не е вярно! Амортизацията се превръща в реален паричен поток само чрез цената...
Мога да продължа темата защото е интересна, но в момента нямам време да пиша. Ако финансовите аспекти на амортизациите са Ви интересни, бих Ви препоръчал да посетите семинара „Счетоводство и финанси за нефинансови мениджъри“, на който съм автор и водещ. Там ще получите, като част от материалите, и моята книга с едноименно заглавие.

Петров, ай стига де - писна на всички с тоя писмен договор. Имай мярка!

СПИРАМ! Щом на всички ви е писнало!

Здравейте,
Според мен, от данъчна гледна точка е медицинско оборудване, т.е. 30%, но от счетоводна гледна точка - реалният полезен живот на актива.

Въпросът в дискусията, доколкото разбирам, е дали договорът за счетоводно обслужване може да бъде в устна форма.

Изчетох внимателно решението. Не искам да го коментирам, а само да вмъкна, че това, че е потвърдено на по-горна инстанция нищо не означава. За тази цел е институтът на тълкувателните решения.
Не искам да изглежда, че водя безсмислен спор - разсъждавам по същината на въпроса. От началото на дискусията всички се фокусират върху правната възможност за устна форма на договор за "счетоводно обслужване". Това не е същината на въпроса. Същината на въпроса е:

Възможно ли е да има договор, в който всички задължения на „лице, което извършва текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети" по ЗСч. да бъдат договорени в устна форма?

Понятието „счетоводно обслужване“ е добило гражданственост понятие, което всеки може да си тълкува както реши. В тази насока отново ще попитам: Какъв е преметът на устен договор за „счетоводни услуги“? (Тъй като в началото на дискусията съм посочил множество различни вариации, считам че недокументиран отговор на този въпрос, а оттам и на договор за „счетоводно обслужване“, не може да съществува.

... А колкото до съдебната практика в това отношение - тя е недвусмислена. Съдилищата приемат съществуването на договорни отношения на базата на много други доказателства. Не е необходима бланка с наименование ДОГОВОР.

Абсолютно съм съгласен и вече имах възможността да го напиша. Проблемът при така нареченият „договор за счетоводни услуги“, и възможността за липсата на писмена форма, е в определянето на престацията - какво двете страни разбират под „счетоводни услуги“. Допълнителна аргументация в тази посока е наличието на логическа връзка между разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 от ЗСч. След като в чл. 17 изисква междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от „физически лица, които са в трудово, служебно" правоотношение (напълно формализирано в писмен вид), не би следвало облигационното правоотношение да бъде в по-облегчена форма. В тази насока може да се разглежда и изискването на чл. 14 за приемане и предаване на счетоводната документация при прекратяване на облигационното правоотношение. При всички случаи, ал. 2 изисква наличието на комисия, както и ред и начин, определи от ръководителя. Наличието на комисия се обезсмисля, ако това приемане и предаване не завърши с писмен документ. В тази връзка няма много логика за последващи договора дейности и действия законът изрично да изисква писмена форма, както и да са предвидени административно-наказателни разпоредби, а да се допуска наличие на устна договорка по отношение на ангажимента. Но това е един от недъзите, на този закон.
 
Аз също съм запознат със съдебната практика, както и с разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, но в случая не мисля, че става дума за общи договорености, а за договорености, които ние в практиката наричаме „счетоводно обслужване“, но които на практика обхващат редица дейности, регламентирани от специален закон - този за счетоводството.
 
Отново да кажа - не натрапвам мнение.

Въпросът е: Какво се разбира под "лична употреба" или "цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице", за целите на ЗДДС? Не „въобще“ или „по предположения“, а за целите на ЗДДС.
P.S. Напълно съм съгласен, че от гледна точка на сградите спор е трудно да има. Въпросът е за всички останали стоки и услуги. 

Проблемът е само и единствено в законодателната база и липсата на обективна регламентация, за която липса си признава и НАП.
1. Как сами (и обективно?!) да си декларираме личната употреба или целите, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, щом законодателят, респективно МФ и НАП, не са в състояние да предложат законова дефиниция? 
2. Каквато и методика да сътвори НАП, щом тя не почива на обективна база (закон!), тя винаги ще е в полза на органа по приходите.

Според мен, ключов момент не е методика, невключена в ППЗДДС, а точни законови дефиниции на понятията, отнасящи се до чл. 6, ал. 3, т. 1 или чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от закона. Доколкото правилно съм разбрал посочените текстове, и в двата случая важно е да се определи значението на наличното в закона пояснение „...за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице“. Още повече, че НАП сама посочва:

 „В закона няма точни критерии за това какво означава дейността да се осъществява редовно или по занятие. Преценка за това може да бъде направена при разглеждане на всички факти и обстоятелства за всеки конкретен случай.“
Източник: http://www.nap.bg/page?id=612

Без тази конкретизация, ще бъдем свидетели на парадокси като често срещаните преди години случаи на непризнаване на разходи по обучение на собствениците/съдружниците.

Питането е "може ли договорът да е устен ".И отговорът е - може. Другото е друга тема.

Искам да беше друга тема, но питането е:

Може ли договорът за счетоводно обслужване да бъде в устна форма?

Това е специфичен договор, за който, според мен, е поне неразумно директно да се пренасят други трактовки. Не знам да има законова дефиниция на „счетоводни услуги". 

Защото детайлите са важни, а думите отлитат. Особено, ако имаш много клиенти, всеки иска различно, и в някакъв момент интересите му се променят.
Споделям само мнение и над 30 годишен опит - счетоводство по спомени не се прави.