Благодаря за отговора Елана-С, ще дам още информация за да ограничим вариантите.
Предмета на дейност на дружеството е производство и търговия със стоки, като съответните стоки се изработват от единия или двамата съдружници, нама други лица наети на трудов договор.
Тъй като съдружницете не се осигуряват другаде на максималния праг, смятам че варианта в който никой не се осигурява отпада.
Варианта със самоосигуряването само на единият съдружник допустим ли е при условие, че и двамата са вписани като представляващи и управляващи дружеството - заедно и поотделно, макар и само единия да полага труд, а другия да не участва в началото?

Здравейте, имам следния въпрос, новоучредено ООД има двама съдружника физически лица, които са вписани в дружествения договор, че представляват и управляват дружеството заедно и поотделно, какъв е най-оптималния вариант за тяхното осигуряване?
Може ли да се самоосигурява само единият съдружник, ако другият не участва в дейността на дружеството, при условие че са вписани заедно и поотделно?
И двамата судружници не се осугуряват никъде другаде.
Целта да се осугрява само единият е свързана с това че дружеството сега започва дейност и няма средства.

_Buba_ благодаря за отговора ти.
Значи да обобщя, лицата регистрирани на основание чл.97а от ЗДДС не начисляват данък по отношение на доставки си,т.е. те не далжът данък за всички извършени от тях доставки, данъчно задължени са само като получатели на услуги във връзка с чл.82 ал.2.
Тези лица нямат право на данъчен кредит по отношение на всички доставки във връзка с чл.70 ал.4.
Ежемесечно подават справка декларация и дневници за покуптки и продажби като в тях отразяват всичките си отчетни дукументи, включително тези за доставките си в страната и издадени във връзка с чл.21 ал.2, както и  документи за получени доставки на услуги, за които данъка е изискуем от получателя по чл.82, ал.2.

не би следвало да е нужно да се подават ежемесечно дневници при условие че лицата регистрирани на основание чл.97а не извършват облагаеми доставки в страната когато не са регистрирани на друго основание

не съм се изразила правилно, лицето извършва облагаеми доставки, но не е достигнало задължителния облагаем оборот за регистрация, т.е. няма информация която ежемесечно да подава във връзка с дължим ДДС.

_Buba моля поясни ми разликата във връзка с изискванията към лицата получаващи услуга от доставчици извън страната и тези осъществяващи вътреобщностно придобиване.
irenabrili ще се радвам да поръзсъждавеме, по принцип смятам че не би следвало да е нужно да се подават ежемесечно дневници при условие че лицата регистрирани на основание чл.97а не извършват облагаеми доставки в страната когато не са регистрирани на друго основание. Смятам че данъчната администрация се интересува от конкретните им доставки във връзка с чл.21 ал.2 и получвани услуги по които те са данъчно задължени съгл. чл. 82, така че е логично да се подават дневници само тогава когато има такива доставки, и да се посочват само конкретните документи.
Не намирам някакво указание във връзка с това, така че само гадая.

Също важно е да спазите изискването на чл. 114 ал.4 - Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това.

Щом правите услуга на данъчно задължено лице в друга страна от ЕС, то мястото на извършване на доставката на услугата е мястото където получателя е установил своята ик. дейност, т.е. в Германия. Следователно клиента Ви следва да се самообложи с данък, а вие не начислявате данък във фактурата.

Здравейте, искам да разбера какви са задълженията на лице което се регистрира по ДДС на основание чл.97а.
От прочетеното по въпроса разбирам, че лицата регистрирани на това основание нямат право да начисляват данък в доставките си, т.е. не дължат данък, както и нямат право на данъчен кредит, по отношение на доставките в страната.
Данък начисляват само, когато се самооблагат с протокол съгласно чл.117, във връзка с получени доставки на услуги, за които данъка е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2. Тук процедурата същата ли е както при ВОП, т.е. данъка се посочва и в дневника за покупки и в дн. за продажби и реално няма данък за ефективно внасяне? Примерно ако имаме получена услуга за 1000 лв.,ние си самоначисляваме данък 200 лв. в двата дневника, реално изплащаме 1000 лв. на доставчика и ефективно не внасяме 200лв.
Също така ме интересува ежемесечно ли се подават дневик за покупките и дневник за продажбите или само ако имаме документи издадени във връзка с ивършена доставка на улуга по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на друга държава членка, както и документи за получени доставки на услуги, за които данъка е изискуем от получателя по чл.82, ал.2? И само тези конкретни документи ли се посочват в съответните дневници?
Моля ако irenabrili чете това нека се включи, тъй като ми е давала доста конкретен отговор във връзка с регистрацията по чл.97а.
Благодаря и хубав ден 

Благодаря за изчерпателния отговор irenabrili,
разсъждавайки в същата насока решихме да оформим договор с физическото лице клиент на фирма Х, в който е посочено, че сумата дължима на аржентинският консултант ще премине транзитно в и от сметката на фирма Х, като изрично в договора се опише че същата е за сметка на клиента физичеко лице и не е част от възнаграждението на фирма Х.
Аржентинскиат посредник ще издаде фактура диретно на физическото лице, а фирма Х ще си получи възнаграждение за своята услуга, която също ще фактурира на физическото лице.
Смятам че офермена по този начин сделката няма да попада в изискванията на чл. 97а.

Участници в сделката са
фирма Х - установена на територията на Блъгария, нерегистрирана по ДДС
Клиент на фирма Х - местно физическо лице
Патентно - правен консултант - от Аржентина
Местното физическо лице иска услуга от фирма Х във връзка с патентоване на марка в Аржентина, за целта фирма Х търси патентно-правен консултант местно лице, който ще осъществи подаване на необходимите документи в аржентинското ведомство.
Ако фирма Х получи фактура от Аржентина за патентно-правната услуга, /която след това ще бъде префактурирана на местното физическо лице/ възниква ли задължение съгл. чл.97а за фирма Х да се регистрира по ДДС, както и да плати данък съгласто чл.82 ал. 2 от ЗДДС?

И също фирма Х данъчно задължено лице ли е за получената услуга, следва ли да си самоначисли данък с протокол?

Здравейте, фирма Х нерегистрирана по ДДС получава фактура за посредническа услуга от Аржентина във връзка с патентна консултация, която услуга е свързата с клиент на съответната фирма и ще бъде префактурирана на него. Въпроса ми е произтича ли задължение за регистрация по ДДС на фирма Х?

Колеги моля изкажете мнение.
Питам дали има нещо по-специфично, тъй като чух мнение на колега, че дохода реализиран от дейността на дружеството се приема за доход от стопанската дейност който се изплаща на физическото лице /собственик на дружеството/ и се облага с осигуровки при годишно изравняване.
Според мен печалбата си е на дружеството и следва да се разпредели като девидент между съдружниците, но моля нека и някой друг изкаже мнение.

Здравейте, въпросът ми е свързан с начина на разпределяне на дивидент в ДЗЗД.
Дружеството е реализирало печалба 20 хил. лв. през предходните 5 години, собственика сега иска да се разпредели дивидента /парите така или иначе вече са взети, сега иска да стана официално да се удържи данъка и да се изкара сумата от касата счетоводно/. Има ли значение от хронологична гледна точка каква сума ще се разпредели, тъй като той иска да се разпредели печалбата от последната година.Има ли нещо по специфично при дивидентите в ДЗЗД в сръвнение с другите дружества?

Ок, благодаря Ви.

Да върне болничния на лекаря, който го е издал. защото те дават отчет в НОИ и по този начин ги засичат.

Това беше първото, което го посъветвах, да върне болничния за да може да го анулира лекаря, но той е отказал да го вземе с обяснение че няма такава практика, предполагам че не е знаел какво да прави или бамощината е доста.
Така че остава алтернативата де не го представяме.

Здравейте, управителя на ДЗЗД получава болничен за гледане на малкото си болно дете, болничният е за 4 дни и той не държи да му се изплаща от НОИ. Тъй като осигуровките и заплатата му вече са преведени вчера в пълен размер без отразяване на болничния, той няма да бъде включен във ведомоста и декларация 1. Какви последствия може да има неподаването на болничен в НОИ?
Четох мнения на други колеги че може да се пусне платен годишен отпуск за периода на временната неработоспособност, на гърба на болничния лист  да се отбележи ползвани за периода 0 дни и заедно със заверено копие от заповедта за разрешения платен годишен отпуск да се представи в НОИ, това допустим вариант ли е и какво ще стане ако въобще не се представи болничният в НОИ?

Да, аз също реших да подам само уведомление, просто ми се вижда изключително безсмислен начина по който ни карат да подаваме информацията.
Другото нещо, задодох им въпрос по мейл дали е необходимо да има договор със СТМ, при условие че има само един управител на ДУК и никакъв друг нает персонал, оговора им беше, че е необходимо да има оценка на риска за всяко раб. място. След като им уточних че лицето няма установено работно място, а посещава клиентите, ми отговориха че следва да има оценка на дейността.
Голяма логика имат, при условие че когато става въпрос за самоосигуряващ се управител в ДЗЗД - няма нужда от оценка на риска, но когато е ДУК - има нужда от оценка на риска!
Просто се чудя на логиката им.

През 2010 година управителя се самоосигуряваше и в т.10 бях посочила нула, но сега се колебая, моля който е наясно нека каже как е правилно.

Здравейте, въпроса ми е за управител на ДЗЗД, единствено той се осигурява по ДУК и във фирмата няма други наети лаци, следва ли да се посочи в раздел 2, т.10 Наети лица. Четох в рубриката Въпроси и отговори на ИА ГИТ но не попаднах на отговор, звъннах на посочените телефони за контакт и получих два коренно противоположни отговора.
За това моля който е наясно да каже как е правилно.