Проектът на новия Закон за счетоводството е внесен в деловодството на Народното събрание. Той е изготвен във връзка с въвеждане на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година.
Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) участва в Работната група към Министерство на финансите по транспонирането на директивата в националното законодателство.
В КиК Инфо направихме кратко обобщение на темите от законопроекта, които коментирахме през последните месеци, и които вълнуваха счетоводната гилдия.
Съставители на финансови отчетиЗаконопроектът
не предвижда въвеждане на лицензиране на счетоводителите с изпити, както и не предвижда създаване на
Национален съвет по счетоводство, който беше предложен официално от ИДЕС.
По отношение на съставителите на финансовите отчети законопроектът
запазва изискванията от сега действащия Закон за счетоводството. Това бе
изричното настояване на АССП при дискусиите и обсъжданията във финансовото министерство.
Съставителите на отчети трябва да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:
а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
- при магистърска степен - 2 години;
- при бакалавърска степен - 3 години;
- при степен "специалист" - 4 години;
б) друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител.
Другото изискване за лицата, съставящи финансови отчети е
да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.
Отчетите на предприятията следва да се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието или
от счетоводни предприятия.
Предвидена е глоба в размер от 500 до 3000 лева за лице, което състави финансов отчет без да отговаря на изискванията на закона или без да е в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието.
Дава се възможност обаче, годишните финансови отчети да могат да се съставят от самите собственици на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство или от съдружници/собственици на микропредприятия, които не са осъществявали дейност през годината.
Счетоводни предприятияВъвежда се санкция в размер от 2000 до 5000 лева за счетоводно предприятие, което състави финансов отчет без да отговаря на изискванията на закона. Предвидените изисквания към счетоводните предприятия са същите като в сега действащия закон, но текстовете са прецизирани и съответно санкциите завишени.
Две са изкисванията към счетоводните предприятия, които трябва да са изпълнени, за да отговарят на Закона за счетоводството:
1)
Управляващите и представляващите счетоводните предприятия следва да отговарят на критериите за образование и стаж за съставител на финансов отчет, както и да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс. Това изрично е посочено в определението за счетоводно предприятие в Допълнителните разпоредби на законопроекта.
2) Другото важно изискване е в
предмета на дейност на счетоводното предприятие трябва задължително да е включено
"организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети".
На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет без да отговаря на тези изискванията се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева се посочва в административнонаказател ните разпореди от законопроекта.
Полезни облекчения за финансовите отчети на малкия бизнесМикропредприятията, които са над 95% от предприятията в България, ще могат да съставят годишен отчет, който се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. За тези предприятия ще отпадне изискването да съставят дългите повествователни приложения с оповестявания към годишните си отчети.
Въвеждането на това облекчение бе едно от
основните и най-защитавани предложения на страна на АССП при транспонирането на директивата. Асоциацията написа няколко становища до Министерство на финансите и Министерство на икономиката и проведе срещи, с призив да се използват максимално облекченията, предвидени в Директивата, като искането бе именно това облекчение да се въведе за всички микропредприятия.
Друго предвидено облекчение е предприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит да не публикуват своите отчети за приходите и разходите.
Към настоящия момент в България има създадена „единна точка“ за подаване на годишен отчет за дейността по Закона за статистиката и годишните данъчни декларации, но информацията не е публична и поради тази причина България не може да въведе облекченията по директивата относно публикуването на годишните финансови отчети. КиК Инфо разбра, че се работи активно по създаването на такава единна точка, която да обхване освен подаването на данните по годишно приключване в НАП и НСИ, но и публикуването на отчетите в Търговския регистър.
Задължителен финансов одитЗаконопроектът предвижда на независим финансов одит задължително да подлежат предприятия, които към 31 декември надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
Предприятията от обществен интерес също ще подлежат задължително на одит, както и предприятия, за които това изискване е установено със закон.
Облекчение: Със законопроекта се предлага отпадане на задължителния одит на акционерните дружества, които не превишават критериите за оборот, персонал и стойност на активите.
В преходните и заключителните разпоредби се прави редакция на чл. 248, ал. 1 от Търговския закон, който се изменя така:
"(1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи". Директива 2013/34/ЕС въвежда счетоводните изисквания към предприятията не според правната им форма, каквито са досега действащите изисквания, а на база реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период, т.е. според големината на предприятията.
Директивата не прави разлика в третирането на АД и ООД, както по отношение на категорията на предприятието, така и по отношение на задължителния одит. В тази връзка правната форма на дружеството не може да е основание за задължителен одит. С този нов подход ще се прекрати практиката да се изисква задължителен одит на микропредприятия, които са АД-та, включително на такива без дейност.
Категории предприятияС проекта се предлага въвеждане на четири категории предприятия – микро-, малки, средни и големи предприятия и три групи предприятия, изцяло в съответствие с изискванията на директивата, еднакви за целия Европейски съюз.
Микропредприятия са тези, които към 31 декември не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 10 души.
Малки предприятия са тези, които към 31 декември не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
Средни предприятия са тези, които към 31 декември не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души.
Големи предприятия са тези, които към 31 декември надвишават най – малко два от показателите за средни предприятия.
Въвеждането на нефинансова декларация също е новост в счетоводната отчетност на Европейския съюз. Нефинансова декларация ще изготвят само големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които са с персонал над 500 души. Основната цел на нефинансовата декларация е разкриване на информация по отношение на социални въпроси; въпроси, свързани с работниците и служителите на предприятията; зачитане на правата на човека; превенция и борба с корупцията и подкупите, и други. Предвижда се разпоредбите, регламентиращи съдържанието на нефинансовата декларация да влязат в сила от 1 януари 2017 г.
По-големи санкции и глобиГлава девета „Административнонаказателни разпоредби“ регламентира административнонаказател
ната отговорност при неспазване на изискванията на закона. Директивата изисква от държавите-членки да определят пропорционални, възпиращи и ефективни санкции за неспазване на закона.
Предложени са по-високи размери на глоби и имуществени санкции в сравнение със сега действащите. В допълнителните разпоредби на проектозакона са дадени легални дефиниции на използваните понятия.
Ръководител, който допусне съставяне на счетоводен документ и/или отчитане на стопанска операция, които изкривяват или изопачават имущественото и финансовото състояние на предприятието, или отчитане на фиктивна или привидна сделка, включително подкупването на длъжностни лица, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лв.
Предстои обсъждането на законопроекта в парламента, както и гласуването му на първо и второ четене. Ние ще проследим детайлно предложенията за промени, които се правят.
Със законопроекта може да се запознаете от
тук.
Включете се в дискусията
тук.