ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СУЛТАНАТ ОМАН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
(Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 29 ноември 2007 г. - ДВ, бр. 104 от 2007 г. В сила от 22 октомври 2014 г.)

Правителството на Република България и правителството на Султанат Оман (по-нататък наричани "Договарящи се Страни", а всяка наричана "Договаряща се Страна");

Желаейки да разширят и укрепят съществуващото икономическо сътрудничество между двете страни във взаимен интерес и да създадат благоприятни условия за увеличаване на инвестициите от инвеститори на една от Договарящите се Страни на територията на другата Договаряща се Страна;

Признавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите ще съдейства за стимулиране на бизнес инициативите и превода на капитали и технологии между двете страни в интерес на тяхното икономическо развитие,

Се договориха за следното:

Член 1

Определения

За целите на този договор, освен ако контекстът на Договора не изисква друго, следните понятия имат значението, определено към всяко от тях:

1. Инвестиция: всякакъв вид вложения, инвестирани от инвеститор на едната Договаряща се Страна на територията на другата Договаряща се Страна в съответствие със законите и разпоредбите на последната и включва по-специално, но не изключително:

(a) движимо и недвижимо имущество, както и всякакви други свързани с тях имуществени права, като ипотеки, залози, тежести;

(b) акции, дялове, ценни книжа и всякакви други форми на участие в компания;

(c) парични искове и искове за юридическо изпълнение съгласно договор, имащо икономическа стойност, и всякакви други парични искове;

(d) права на интелектуална собственост, както са определени в многостранните договори, сключени под егидата на Световната организация по интелектуална собственост, доколкото двете Договарящи се Страни са страни по тях, включващи, но не ограничаващи се до авторски и сродните им права, патенти, търговски марки, търговски наименования, промишлен дизайн и права върху технологични процеси, права върху растителни видове, ноу-хау и гудуил;

(e) концесии и лицензи по силата на закон или съгласно договор, включително концесии за търсене, извличане, експлоатация и разработване на природни ресурси.

Всяка промяна във формата, в която вложенията са инвестирани или реинвестирани, няма да засегне тяхната същност като инвестиции при условие, че тази промяна не е в противоречие с разпоредбите на този Договор и законодателството на Договарящата се Страна, на чиято територия е извършена инвестицията.

2. Приходи: всички суми, получени от инвестиция или реинвестиция, и по-специално, но не изключително включва печалби, лихви, доходи от капитал, дивиденти, лицензионни такси и хонорари.

3. Инвеститор:

(a) всяко физическо лице, което е гражданин на една от Договарящите се Страни в съответствие с нейните закони; и

(b) всяка компания, организация, дружество или друга форма на асоцииране, регистрирана или учредена в съответствие със законодателството на едната Договаряща се Страна и със седалище на територията на тази Договаряща се Страна.

4. Територия означава:

(a) По отношение на Република България:

Територията на Република България, включително териториалното море, а също така и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които Република България упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

(b) По отношение на Султанат Оман:

Земята, териториалните води, морската зона и въздушното пространство под неин суверенитет, включително изключителната икономическа зона и континенталният шелф, където Султанат Оман упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с вътрешното си законодателство и разпоредбите на международното право.

Член 2

Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка Договаряща се Страна насърчава и създава благоприятни условия за инвеститорите на другата Договаряща се Страна да инвестират капитал на нейна територия и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство и разпоредбите на този Договор.

2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и приходите от тях се ползват от същото третиране и защита както първоначалните инвестиции.

3. Всяка Договаряща се Страна в съответствие със своите приложими закони и разпоредби предоставя на инвеститорите и на тези, чиято работа е свързана с инвестиция, като експерти, администратори, техници и работници, необходимите улеснения и разрешения за влизане, излизане, престой и работа.

Член 3

Третиране на инвестициите

1. На инвестициите и приходите на инвеститорите на едната Договаряща се Страна се предоставя справедливо и безпристрастно третиране и се ползват от пълна защита и сигурност на територията на другата Договаряща се Страна.

2. Всяка Договаряща се Страна предоставя на своя територия на инвестициите и приходите на инвеститорите на другата Договаряща се Страна третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвестициите и приходите на своите собствени инвеститори или на инвестициите и приходите на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно за инвеститора.

3. Всяка Договаряща се Страна предоставя на своя територия на инвеститорите на другата Договаряща се Страна третиране по отношение управлението, поддържането, използването, притежаването или разпореждането с техните инвестиции не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно за инвеститора.

4. Разпоредбите на алинеи (2) и (3) от този Член няма да се тълкуват като задължаващи едната Договаряща се Страна да прилага към инвеститорите на другата Договаряща се Страна предимствата от третиране, преференция или привилегия, произтичащи от:

(a) всякакво членство или присъединяване към съществуващи или бъдещи зона за свободна търговия, митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или всякаква форма на регионално и международно икономическо сътрудничество;

(b) всякакви спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или всякакви други договорености или въпроси, свързани с данъчното облагане.

5. Разпоредбите на алинея (2) от този Член няма да задължават едната Договаряща се Страна да предоставя на инвеститорите на другата Договаряща се Страна същото третиране, което предоставя на своите собствени инвеститори по отношение право на собственост върху земя, недвижимо имущество и получаването на помощи и изгодно кредитиране.

6. Ако разпоредбите на вътрешното законодателство на някоя от Договарящите се Страни или задължения по силата на настоящи или бъдещи международни споразумения, приложими между Договарящите се Страни, или други международни договори, по които те са страни, съдържат разпоредби, било то общи или специални, предоставящи на инвестициите от инвеститори на другата Договаряща се Страна третиране, по-благоприятно от предвиденото в настоящия Договор, такива разпоредби имат предимство пред настоящия Договор до степента, до която са по-благоприятни.

7. Без да е в ущърб на алинея (4) от този Член, се подразбира, че след присъединяването на Република България към Европейския съюз предимствата от всякакво третиране, преференции или привилегии, произтичащи от това членство, няма да се прилагат към инвеститорите на другата Договаряща се Страна.

Член 4

Национализация и отчуждаване

1. Инвестициите на инвеститорите от едната Договаряща се Страна няма да бъдат национализирани, отчуждавани или подлагани на мерки, чийто резултат е равен на национализация или отчуждаване (наричани тук "отчуждаване") на територията на другата Договаряща се Страна освен в обществен интерес, свързан с вътрешни нужди, на недискриминационна основа в съответствие с приложимите закони на тази Договаряща се Страна.

2. Мерките по отчуждаване включват незабавно, адекватно и ефективно обезщетение, изчислено на базата на пазарната стойност на инвестициите непосредствено преди решението за отчуждаване да бъде обявено или да стане публично известно, което е настъпило по-рано. Когато пазарната стойност не може да бъде точно установена, обезщетението се определя в съответствие с основно приетите принципи на оценяване и принципа на безпристрастност, като се вземе предвид между другото инвестираният капитал, амортизацията, стойността на заместване и други свързани фактори.

3. Сумата на обезщетението, посочено в алинея (2) на този Член, се определя и плаща без забавяне и носи годишен лихвен процент, равняващ се на 3-месечен ЛИБОР, котиран за валутата, в която са направени инвестициите, от датата на отчуждаване до датата на плащане.

4. Инвеститорите на едната Договаряща се Страна, чиито инвестиции са били засегнати от отчуждаване, имат право на незабавно разглеждане от съдебен или друг компетентен орган на приемащата инвестицията Договаряща се Страна на техния случай във връзка с оценяването на техните инвестиции и плащането на обезщетението в съответствие с разпоредбите на този Член.

Член 5

Обезщетение за загуби

1. На инвеститорите на едната Договаряща се Страна, чиито инвестиции претърпят загуби, дължащи се на война или друг въоръжен конфликт, революция, извънредно национално положение, въстание, бунт или метеж, възникнал на територията на последната Договаряща се Страна, се предоставя от последната Договаряща се Страна третиране по отношение

реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане, не по-малко благоприятно от това, предоставено на своите инвеститори или на инвеститорите на трета държава, което е по-благоприятно за засегнатия инвеститор.

2. Разпоредбите на алинея (1) от този Член се прилагат към инвеститорите на една Договаряща се Страна, които в някоя от посочени в тази алинея ситуации претърпят загуби на територията на другата Договаряща се Страна, дължащи се на:

(а) реквизиране на тяхното имущество от въоръжените сили или власти на последната Договаряща се Страна, или

(b) разрушаване на тяхното имущество от въоръжените сили или власти на последната Договаряща се Страна, което не е било причинено от военна операция или не се е изисквало от необходимостта на ситуацията.

Член 6

Преводи

1. Всяка Договаряща се Страна, на чиято територия е направена инвестиция от инвеститори на другата Договаряща се Страна, гарантира на тези инвеститори свободния превод на:

(a) приходи;

(b) постъпления от пълната или частичната продажба и/или ликвидация на инвестиция от инвеститор на другата Договаряща се Страна след плащане на техните финансови задължения;

(c) суми за изплащане на заеми, свързани с инвестиция;

(d) заплати, възнаграждения и вземания на гражданите на другата Договаряща се Страна и граждани на всяка друга трета страна, които са допуснати да изпълняват дейности, свързани с инвестиция, направена на нейна територия;

(e) обезщетение, платено съгласно членове (4) и (5).

(f) капитал и допълнителни суми, използвани за поддържане, увеличаване или разширяване на съществуващи инвестиции, и всякакви други суми, предназначени за покриване на разходи, свързани с управлението на инвестициите.

2. Всички преводи се извършват без забавяне, в свободно конвертируема валута по пазарния обменен курс, приложим на датата на превода. Превод се счита за направен "без забавяне", ако е извършен в рамките на такъв период, какъвто нормално се изисква за изпълнение на формалностите по превода. Споменатият период започва от деня, в които е направено съответното искане, и в никакъв случай не надхвърля два месеца.

Член 7

Суброгация

Ако едната Договаряща се Страна или определена от нея агенция извърши плащане на някой от своите собствени инвеститори по силата на обезщетение, гаранция или застрахователен договор по отношение на инвестиция, направена на територията на другата Договаряща се Страна, първата Договаряща се Страна или определената от нея агенция има в този случай пълно право на суброгация по отношение на правата, действията и исковете на този инвеститор до същата степен като своя предшественик.

Член 8

Допълнителни ангажименти

Инвестициите, за които едната Договаряща се Страна е поела допълнителен ангажимент по отношение на инвеститор на другата Договаряща се Страна, се регулират без ущърб на разпоредбите на този Договор от условията на споменатия ангажимент, ако последният включва правила, по-благоприятни от предвидените в този Договор.

Член 9

Разрешаване на спорове между инвеститор и Договаряща се Страна

1. Всеки спор във връзка с инвестиции между инвеститор на едната Договаряща се Страна и другата Договаряща се Страна се разрешава, ако е възможно, приятелски чрез преговори между двете засегнати страни.

2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на период от три месеца от датата на получаване на искането за разрешаване, спорът може да бъде отнесен по искане на инвеститора пред:

(a) компетентния съд на Договарящата се Страна, на чиято територия е направена инвестицията; или

(b) Международен арбитраж чрез:

І - Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (UNCITRAL), или

ІІ - Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, създаден по силата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подписана във Вашингтон на 18 март 1965 г. (ICSID), или

ІІІ - международен арбитър или арбитражен съд ад-хок, установен по споразумение между страните по спора.

(c) Всякаква друга форма на разрешаване на спор, договорена между страните по спора.

3. Ако засегнатият инвеститор по спора реши да отнесе случая до един от органите, посочени в алинея (2) на този Член, тогава той няма да има право да отнесе спора до който и да е друг орган.

4. Решенията, издадени от арбитражния съд, са окончателни и задължителни за страните по спора и всяка Договаряща се Страна прилага тези решения в съответствие с вътрешните си закони.

5. Договарящата се Страна, която е страна по спора, не може на нито един етап от арбитражния процес или от изпълнението на арбитражното решение да повдигне възражение, че инвеститорът, който е страна по спора, е получил по силата на обезщетение, гаранция или застрахователен договор компенсация за покриване на цялата или част от неговите загуби.

Член 10

Разрешаване на спорове между Договарящите се Страни

1. Спорове между Договарящите се Страни относно тълкуването или прилагането на този Договор се разрешават по възможност чрез преговори по дипломатически път.

2. Ако такъв спор не бъде разрешен в рамките на период от шест месеца от датата, на която някоя от Договарящите се Страни е поискала такива преговори, по искане на някоя от Договарящите се Страни той ще бъде отнесен пред арбитражен съд.

3. Такъв арбитражен съд се съставя за всеки индивидуален случай по следния начин:

В рамките на два месеца от получаването на искането за арбитраж всяка Договаряща се Страна назначава един арбитър, а тези двама арбитри избират след това член от трета държава, с която двете Договарящи се Страни поддържат дипломатически отношения, който с одобрението на двете Договарящи се Страни се назначава за Председател на съда в рамките на два месеца от датата на назначаване на другите двама арбитри.

4. Ако назначаването на арбитрите не бъде направено в рамките на периода, определен в алинея (3) на този Член, всяка Договаряща се Страна може, при липсата на друга договореност, да покани Председателя на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако Председателят е гражданин на някоя от Договарящите се Страни или по друг начин е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, отправя се покана към Заместник-председателя да извърши необходимите назначения. Ако Заместник-председателят е гражданин на някоя от Договарящите се Страни или е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, отправя се покана към следващия по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от Договарящите се Страни, да извърши необходимите назначения.

5. Арбитражният съд взема решението си на базата на разпоредбите на този Договор и на принципите на международното право.

6. Арбитражният съд взема решението си с мнозинство на гласовете и тези решения са окончателни и задължителни за Договарящите се Страни. Арбитражният съд определя собствени процедурни правила и всяка Договаряща се Страна поема разходите на своя арбитър и за своето представяне в арбитражния процес; разходите на председателя се поемат поравно от двете Договарящи се Страни, освен ако арбитражният съд не реши друго.

Член 11

Прилагане на Договора

Този Договор се прилага за всички инвестиции, направени както преди, така и след неговото влизане в сила, но няма да се прилага за спорове и искове, възникнали преди влизането в сила на този Договор.

Член 12

Консултации

Всяка Договаряща се Страна може да предложи на другата Договаряща се Страна консултации по всякакви въпроси, свързани с този Договор. Всички договорености, постигнати между Договарящите се Страни, се правят под формата на отделни Протоколи, представляващи неразделна част от този Договор, и влизат в сила в съответствие с разпоредбите на Член 13 от този Договор.

Член 13

Влизане в сила и срок на действие

1. Този Договор влиза в сила на последната дата, на която всяка Договаряща се Страна получи писмено уведомление по дипломатически път, че законовите процедури за влизането в сила на този Договор са изпълнени.

2. Този Договор остава в сила за период от петнадесет (15) години и ще продължи да бъде в сила след това за последващи периоди от десет (10) години, освен ако някоя от Договарящите се Страни не уведоми писмено по дипломатически път другата Договаряща се Страна за намерението си да прекрати Договора дванадесет месеца преди неговото изтичане.

3. По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на настоящия Договор, разпоредбите на Член (1) до (12) ще останат в сила за последващ период от петнадесет (15) години от датата на прекратяване на Договора.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните съответни Правителства, подписаха този Договор.

Изготвен в два екземпляра в Маскат на 15-ия ден от Мухарам 1428Н, съответстващ на 3-тия ден от февруари 2007 г., на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването предимство ще има текстът на английски език.