ИНСТРУКЦИЯ № И-2 ОТ 13 ЮЛИ 2017 Г. ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ И ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. (1) С тази инструкция се определят условията и редът на взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка с осъществяване на функциите им, определени със закон.

(2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява с цел предотвратяване и разкриване на нарушения и престъпления съобразно компетентностите им.

(3) При изпълнение на поставените им задачи органите по ал. 1 имат право да извършват действия, които са в рамките на техните правомощия, възложени им със закон.

Чл. 2. (1) Общото ръководство и контролът на взаимодействието по тази инструкция се осъществяват от министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.

(2) Координацията между органите на МВР и митническите органи по прилагане на тази инструкция се осъществява от главния секретар на МВР и от директора на Агенция "Митници" (АМ).

(3) Оперативното ръководство и контролът на взаимодействието между митническите органи и органите на МВР се осъществяват, както следва:

1. на национално ниво - от директора на АМ и от директорите на главните дирекции на МВР или от оправомощени от тях длъжностни лица;

2. на териториално ниво - от съответния началник на митница, директор на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областна дирекция на МВР (ОДМВР), регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) или началник на териториална структура на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП);

3. за районите на действие на гранични полицейски управления и съответните структурни звена на АМ - от съответните началници.

Раздел II.
Основни задачи и дейности

Чл. 3. Основни задачи при осъществяване на взаимодействието са:

1. противодействие на трафика на хора и нелегалната миграция;

2. предотвратяване и разкриване на митнически, валутни и данъчни нарушения и престъпления;

3. контрол и наблюдение на физически лица, стоки и товари при преминаването им през зоната на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), граничната зона, териториалното море, вътрешните водни пътища и на територията на страната;

4. противодействие на незаконен международен трафик на движими културни ценности;

5. противодействие на незаконния трафик на взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, на ядрени материали, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения, на токсични и химически вещества и техните прекурсори, на биологични агенти и токсини, както и на стоки и технологии с двойна употреба;

6. противодействие на трафика на подправени парични знаци, платежни инструменти и официални удостоверителни документи;

7. предотвратяване и разкриване на нелегален трафик на наркотични вещества, техните аналози и прекурсори, както и материали и съоръжения за производство на наркотици;

8. противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

9. предотвратяване и разкриване на нарушения и престъпления на правата върху интелектуалната собственост.

Чл. 4. При изпълнение на задачите по чл. 3 органите на МВР и митническите органи осъществяват следните съвместни дейности:

1. установяват, наблюдават, контролират и пресичат дейността на физически и юридически лица, за които има данни, че участват в нарушения и престъпления, свързани с митническото, валутното и данъчното законодателство, извършени на територията на страната;

2. извършват проверки в жилищни, стопански и търговски помещения в случаите, предвидени в закон;

3. извършват проверки на лица и личните им документи, вещи, транспортни средства, стоки и свързаната с тях документация;

4. събират и обезпечават доказателства за целите на наказателно и административно-наказателно производство;

5. осъществяват оперативно-издирвателна дейност по отношение на лица, за които има данни, че осъществяват престъпна дейност;

6. осъществяват контролирани доставки;

7. осъществяват проверки по линия на международното сътрудничество, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Раздел III.
Форми на взаимодействието

Чл. 5. Взаимодействието между органите на МВР и митническите органи се реализира чрез:

1. обмен на информация от средствата за видеонаблюдение на територията на ГКПП;

2. обмен на информация чрез директен достъп до автоматизирани информационни системи съгласно Инструкция № И-1 от 2016 г. за условията и реда за обмен на информация между органите на Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници" чрез достъп до автоматизирани информационни системи (ДВ, бр. 32 от 2016 г.);

3. извършване на съвместни проверки;

4. анализ и оценка на риска;

5. провеждане на съвместна оперативно-издирвателна дейност;

6. определяне на лица за контакт;

7. ползване на инфраструктура и технически средства при извършване на съвместните проверки;

8. провеждане на съвместно обучение по теми, свързани със задачите и дейностите по чл. 3 и 4;

9. участие в дейността на съвместни контактни центрове със съседни държави.

Раздел IV.
Взаимодействие при извършване на съвместни проверки

Чл. 6. Проверки могат да бъдат извършвани във:

1. зоната на ГКПП, в граничната зона, териториалното море, вътрешните водни пътища и на територията на страната;

2. помещения на юридически и физически лица в случаите, предвидени в закон.

Чл. 7. (1) В зоната на ГКПП на външна граница на Европейския съюз съвместните проверки на лица и превозни средства се извършват по инициатива на органите на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) или митническите органи съобразно компетентността им и в рамките на предоставените им правомощия.

(2) Проверката по ал. 1 се инициира с формуляр "Искане за съвместна проверка" съгласно приложение № 1, който съдържа:

1. вид, националност, марка и регистрационен номер на превозното средство;

2. имена и ЕГН на българските граждани и имена, дата на раждане и номер на документ за пътуване на лицата, които не са български граждани;

3. цел на проверката - посочва се конкретната цел, а именно: укрити лица или стоки, или парични средства или др., а при наличие на допълнителна информация се посочват видът, местонахождението и други данни, които се конкретизират;

4. основание за проверка - рисков профил или наличие на данни в автоматизираните информационни системи на МВР;

5. резултат от проверката;

6. дата, място (съответен ГКПП), начален и краен час на проверката;

7. длъжност, фамилия, подпис и печат на инициатора, извършилия и други длъжностни лица, присъствали на проверката.

(3) Формулярът по ал. 2 се изготвя в два еднообразни екземпляра, които се регистрират в регистри на ГДГП и АМ и се съхраняват в нормативно предвидените срокове в служебни помещения на всяка една от взаимодействащите структури.

(4) Инициаторът съпровожда селектирания обект, присъства на извършването на проверката и при необходимост оказва съдействие съобразно законоустановените си правомощия.

(5) Съвместна проверка по ал. 1 може да бъде инициирана и в случай на вече започнала проверка от митнически орган или от полицейски орган за граничен контрол. Инициаторът вписва това обстоятелство във формуляра съгласно приложение № 1.

(6) При нова или допълнителна информация, получена непосредствено след приключването на съвместна проверка по отношение на проверени лица, вещи и транспортни средства, ръководителят на съответното звено за митнически или полицейски граничен контрол може да инициира нова проверка по ал. 1.

Чл. 8. (1) В зоната на ГКПП на вътрешна граница на Европейския съюз и на цялата територия на страната за изпълнение на задачите по чл. 3 могат да бъдат създавани съвместни екипи.

(2) Съвместни екипи се създават въз основа на предварително искане, отправено в срок не по-кратък от 24 часа.

(3) Използването на съвместни екипи се допуска, когато е:

1. предвидено в съвместни планове за действия;

2. издадена заповед на ръководител на национална или териториална структура на АМ и МВР;

3. необходимо за предотвратяване на нарушение или престъпление.

Чл. 9. (1) За сформирането на съвместни екипи се издава заповед съгласно приложение № 2, която съдържа:

1. правното основание за възлаганите проверки;

2. описание на целта;

3. задача на съвместната проверка;

4. място и време на провеждане на съвместната проверка;

5. ръководител и състав на съвместния екип;

6. вида и регистрационните номера на използваните превозни средства;

7. помощни средства и техническо оборудване, които ще бъдат използвани.

(2) В случаите по чл. 8, ал. 3, т. 3 съвместен екип може да бъде сформиран и по устно разпореждане на компетентния орган. В тези случаи заповедта се издава не по-късно от 24 часа от устното разпореждане, а в случаи на почивни дни - в първия работен ден.

Чл. 10. (1) Заповедта за сформиране на съвместните екипи се издава от съответния ръководител по чл. 2, ал. 3, т. 3, по чиято инициатива се осъществява дейността, съгласувано с ръководителя на съответната взаимодействаща структура на АМ или МВР.

(2) Екземпляр от заповедта се връчва на ръководителя на взаимодействащата структура и ръководителя на съвместния екип.

Чл. 11. (1) Отклонения от мястото, времето и целта на възложената задача се допускат по разпореждане на:

1. органа, издал заповедта, след съгласуване с ръководителя на съответната взаимодействаща структура на АМ или МВР;

2. ръководителя на съвместния екип при неотложност.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 ръководителят на съвместния екип незабавно информира органа, издал заповедта.

(3) За допуснатото отклонение се издава заповед не по-късно от първия работен ден след изпълнението на задачата.

Чл. 12. (1) Ръководителят на съвместния екип:

1. осъществява ръководството и координацията;

2. отговаря за изпълнението на възложените задачи;

3. отговаря за реда и дисциплината;

4. издава разпореждания и дава указания съобразно законовите изисквания и в рамките на правомощията си;

5. изготвя доклад след приключване на дейността, екземпляр от който се предоставя на ръководителя на взаимодействащата структура.

(2) Ръководителят по ал. 1 може да поиска допълнително съдействие от националните и териториалните служби на МВР и АМ.

Раздел V.
Обмен на информация и анализ на риска

Чл. 13. (1) Митническите органи и органите на МВР могат да обменят информация относно:

1. установени нарушения на митническото, валутното и данъчното законодателство, трафика на хора и нелегалната миграция или наличие на данни за извършени престъпления, свързани с тях;

2. физически и юридически лица, превозни средства и стоки, за които има данни, че извършват или са обект на дейност в нарушение на граничния режим, митническото, валутното и данъчното законодателство;

3. оперативната обстановка и анализ на риска в областта на митническите, граничните, данъчните и валутните нарушения или престъпления;

4. лица, свързани със забранителните списъци по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

(2) Митническите органи и органите на МВР могат да обменят информация от оперативни и стратегически анализи, изготвени от съответните структури на АМ и МВР, свързани със задачите по чл. 3 и дейностите по чл. 4.

Раздел VI.
Използване на помощни средства и техническо оборудване

Чл. 14. (1) При необходимост от използване на помощни средства и техническо оборудване това се посочва изрично в заповедта по чл. 9.

(2) Когато в съвместния екип се използват помощни средства и техническо оборудване, в групата се включват служители от съответната институция, преминали съответното обучение.

Чл. 15. Разходите за провеждането на съвместни дейности, свързани с използването на техническо оборудване, автомобилна и специална техника - държавна собственост, са за сметка на институцията, на която същите са предоставени за управление.

Раздел VII.
Настаняване на лица, задържани със заповед на митническите органи, в помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР

Чл. 16. (1) При задържане на лице от митнически орган при необходимост то се настанява в обособено за целта място в структура на МВР.

(2) Митническите органи конвоират и предават задържаните от тях лица за настаняване в най-близката териториална структура на МВР, в която има обособени за тази цел места и възможност задържаните лица да бъдат настанени.

(3) Действията по ал. 2 се осъществяват след предварително съгласуване с оперативния дежурен от съответната областна или регионална дирекция на МВР.

Чл. 17. (1) Срокът на задържането в съответните помещения на МВР не може да бъде повече от 24 часа, като в този срок се включва и времето от фактическото задържане на лицето.

(2) Задържаното лице се освобождава незабавно след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от изтичането на 24-часовия срок.

(3) Отговорност за освобождаване на задържаните лица, настанени в структурите на МВР, носят митническите органи, извършили задържането.

Чл. 18. (1) Екземпляр от заповедта за задържане и заповедта за конвоиране се предоставя на структурата на МВР.

(2) Към екземпляра от заповедта за задържане се прилагат:

1. декларация, че задържаното лице е запознато с правата си;

2. копие на протокола за обиск, направен от митническите органи;

3. копия на медицинските документи на задържаното лице, включително за проведен медицински преглед или деклариран отказ от такъв;

4. приемно-предавателен протокол за вещите, намерени при обиска на задържания, съгласно приложение № 3.

(3) Териториалните структури на МВР приемат за настаняване задържаните лица от митническите органи, ако съпътстващите документи съответстват на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за митниците и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи тази дейност.

(4) Вещите, иззети от митническите органи при задържането, се съхраняват по реда, установен в МВР.

Чл. 19. (1) При възникване на необходимост от оказване на медицинска помощ на лице, задържано от митнически орган, незабавно се уведомява съответното структурно звено на АМ.

(2) Транспортирането на задържаното лице до здравно заведение се осъществява от митнически орган.

(3) В случаите по ал. 1, когато е извършен медицински преглед на задържаното лице, копие от медицинския документ се предоставя и на съответната териториална структура на МВР, в която е настанено задържаното лице.

(4) При необходимост от оказване на спешна медицинска помощ съответните служители на МВР, отговарящи за помещенията за задържане, сигнализират на единен европейски номер 112 и уведомяват съответния орган на АМ, извършил задържането.

Раздел VIII.
Други форми на взаимодействие

Чл. 20. При поискване митническите органите и органите на МВР в кръга на тяхната компетентност взаимно си предоставят експертна помощ, когато за изпълнение на функциите им са необходими специални знания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на инструкцията:

1. "Данъчно законодателство" са Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Законът за акцизите и данъчните складове и нормативните актове по неговото прилагане.

2. "Митнически органи" са тези по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба на Закона за митниците.

Заключителни разпоредби

§ 2. Тази инструкция отменя Инструкцията за взаимодействието между органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите № Із-1191 от 2006 г. по описа на МВР, № И-7 от 2006 г. по описа на МФ (необнародвана).

§ 3. Настоящата инструкция се издава на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за митниците във връзка с чл. 104 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2

Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1

Приложение № 3 към чл. 18, ал. 2, т. 4