Шест месеца по-късно, на 10-ти юни, депутатите Петър Славов, Вили Лилков и Нестимир Ананиев от Реформаторския блок внесоха кратък законопроект за изменение на ЗДДС, съдържащ два единствени параграфа:
С проектозакона те предлагат да се увеличи прагът за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лева на 200 000 лева. По сега действащата уредба, при достигане на 50 000 лева облагаем оборот, данъчно задълженото лице следва задължително да се регистрира по ДДС. Това се отнася както за фирми, така и за граждани.§1. В чл. 96 числото „50 000“ се заменя с „200 000“
§2. В чл.101, ал. 7 цифрата „7“ се заменя с „3“
Два примера за задължителна регистрирация по ЗДДС на физически лица
Регистрацията в посочените примери е задължителна, защото оборотите за последните 12 последователни месеца назад надвишават прага за регистрация от 50 000 лева.1) Физическо лице отдава под наем свои офиси за общата сумата от 5100 лева на месец. В резултат на това, след десетия месец физическото лице ще е задължено да се регистрира по ЗДДС.
2) Адвокат извършва облагаеми услуги за сумата от 4200 лева на месец. След дванадесетия месец, адвокатът ще е задължен да се регистрира по ЗДДС.
Този праг да стане 200 000 лева предлагат реформаторите Петър Славов, Вили Лилков и Нестимир Ананиев. В своите мотиви депутатите посочват, че регистрацията по ЗДДС е свързана със завишени изисквания към счетоводна отчетност, подаване на ежемесечни справки-декларации и дневници за покупките и продажбите по ДДС. В резултат, много търговци предпочитат да се „задържат“ под установения праг от 50 000 лева оборот, за да не се регистрират по ДДС и не отчитат част от приходите си, се казва още в мотивите.
Министерство на икономиката също лансира тази идея
Предложението на Реформаторите идва на фона на широко рекламираната идея на икономическия министър Божидар Лукарски за увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС. По думите на Лукарски обаче, финансовото министерство на Владислав Горанов се застъпва за запазване на сегашния праг, докато икономическото министерство иска той да е по-висок, за да бъдат изкарани "фирмите на светло". Министър Лукарски посочва, че прагът по европейска директива бил 100 000 евро. Той не посочи конкретни числа, но коментира, че една от идеите е прагът плавно да достигне средните нива за ЕС.
100 000 евро ли е прагът по европейската директива обаче?
Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност дава възможност за прагови освобождавания, които да се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия. Член 287, параграф 17 от евродирективата посочва, че това прагово освобождаване за България е 25600 евро. Тоест прагът за България, съгласно евродирективата е малко над 50 000 лева, не 100 000 евро.
За Румъния, Словакия, Чехия и Унгария прагът е 35 000 евро, Естония – 16 000 евро, Гърция – 10 000 евро, Португалия – 10 000 евро и тн.
Въпреки това, всяка държава членка в съответствие с член 395, параграф 1 от директивата, може да поиска от Европейската комисия разрешение да въведе специални мерки за дерогация от посочените разпоредби, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или да се предотвратят определени форми на отклонение от данъчно облагане.
Точно по тази процедура България може да поиска разрешение за увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС. За целите на това България трябва да докаже, че това облекчение, няма да засегне общия размер на данъчните приходи, събрани на етапа на крайно потребление, освен в незначителна степен.
Разрешение от ЕК, разбира се, е удачно да бъде получено преди такъв законопроект въобще да бъде разглеждан или гласуван от Народното събрание.
Каква е процедурата?
Държава-членка, която желае да въведе мярката изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.
След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация - съобщение, в което са изложени нейните възражения.
Процедурата, предвидена в директивата, при всички случаи следва да се приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.
Примери за дерогация
Полша
По евродиректива Полша може да освободи от ДДС данъчно задължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от 10 000 EUR по обменния курс в деня на присъединяването на страната към ЕС. Въпреки това, прагът за регистрация по ДДС в Полша е 30 000 евро.
През 2009 г. Полша поиска дерогация с цел опростяване на задълженията по ДДС на дребните търговци и улесняване на събирането на данъка от националната данъчна администрация. Със своето Решение 2009/790/ЕО от 20 октомври 2009 г. Съветът упълномощи Полша да освободи от ДДС данъчно задължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на 30 000 EUR, до 31 декември 2012 г. С Решение № 2012/769/ЕС на Съвета тази дерогация бе удължена до 31 декември 2015 г. А през 2015 Полша отново получи разрешение за допълнително удължаване на мярката до края на 2018 година.
Италия
През 2013 г. Италианската република получи разрешение от ЕК да продължи да освобождава от облагане данъчно задължените лица, чийто оборот е под определен праг, и да увеличи този праг от 30 000 EUR на 65 000 EUR.
Освен Полша и Италия, разрешения за увеличаване на прага са поискали и получили Люксембург, Литва, Латвия, Белгия, Румъния, Словения и други държави-членки.
Съществуващи разпоредби в европейското право в тази област
През октомври 2004 г. Европейската комисията направи предложение за Директива за опростяване на свързаните с ДДС задължения и наред с другото включи разпоредби, с които прагът на годишния оборот, който може да бъде прилаган от държавите членки за освобождаване от ДДС на данъчно задължените лица, да бъде увеличен на 100 000 EUR, като се допуска ежегодното актуализиране на този таван. В средносрочен план Комисията счита, че приемането на предложението би било по-подходящо решение, отколкото подхода „на парче“, основаващ се на индивидуални дерогации.
Досега обаче Съветът не е постигнал споразумение прагът да бъде увеличен до 100 000 евро, както посочи министър Лукарски. Всъщност това предложение продължава да се обсъжда в Еврокомисията.
Какви са средните нива в ЕС?
Нивата за прагово освобождаване за малки предприятия от ДДС в другите държави членки са различни. Например за Германия е 17 500, Австрия - 30000, Естония - 16 000 евро, Кипър - 15 600, Литва - 50 000 евро, Словения - 50 000 евро.
Прилагаме по-долу сравнителна таблица за Европейския съюз, като третата колона в нея е за праговото освобождаване, което прилагат различните държави-членки.
