Становища на НАП

Определя се режимът по ЗДДС и ЗКПО при производство в България, стерилизация и последваща продажба на ендоскопи в Германия чрез немски ДДС номер. Изпращането от България до Германия се третира като ВОД по чл. 7, ал. 4 ЗДДС с нулева ставка, а продажбите в Германия са с място на изпълнение там и се отразяват в колона 23 и клетка 18. Относно печалбите НАП не е компетентна да преценява наличие на място на стопанска дейност в Германия.

Определя се прилагането на 9% ДДС по чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за ресторантьорски услуги - доставки на храна и/или напитки за консумация в помещенията на доставчика, придружени от достатъчно подпомагащи услуги (масите, столове, сервиз, хигиена и др.). Доставките "за вкъщи"/по домовете без такива услуги са доставка на стока и се облагат с 20% ДДС.

Разгледан е въпросът за данъчното и осигурителното третиране на възнаграждение за изработка и поддръжка на сайт от български гражданин, живеещ и работещ в Кипър. НАП приема, че при център на жизнени интереси в Кипър лицето е чуждестранно за ЗДДФЛ и доходът от услуги, извършени изцяло онлайн извън България, не е от източник в страната и не се облага тук, освен ако услугите не са технически по чл. 8, ал. 6, т. 8 и чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ при прекратяване на трудов договор. НАП приема, че това обезщетение е облагаем доход от трудово правоотношение и е доход от източник в България по чл. 8, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ, когато и трудовото възнаграждение, вместо което се изплаща, е с източник в България.

Определя се режимът за разходи за дарение от дружество - организатор на хазартни игри с допълнителна дейност отдаване под наем. НАП приема, че правилата за дарения по глава седма на ЗКПО се прилагат само за дейността, облагаема с корпоративен данък. Даренията, финансирани от хазартна дейност, не влияят на данъчния финансов резултат и изискват отделно аналитично отчитане по чл. 219, ал. 1 ЗКПО.

Определя се режимът за данъчно третиране по ЗКПО на предоставена от сръбско дружество изкопна техника на негов клон в България. НАП приема, че е налице входящ трансфер на актив по чл. 155д ЗКПО, а не услуга по наем, поради което не се дължи данък при източника. Клонът прилага правилата за трансфер на активи при формиране на данъчния финансов резултат.

Определя се режимът по Наредба Н-18/2006 г. при продажби на собствени изделия на събори, изложения и други мероприятия. Откритите щандове са "търговски обекти" по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и продажбите се регистрират с ФУ. При едновременни продажби в стационарен и временни обекти е нужно допълнително мобилно ФУ с реквизит "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ" по чл. 26, ал. 1, т. 2 от наредбата.

Определя се режимът за здравно осигуряване на лишени от свобода при прекъсване за лечение. НАП приема, че за периода от задържането до освобождаването лицето е здравноосигурено с непрекъснати права по чл. 128, ал. 2 ЗИНЗС и вноските са за сметка на държавния бюджет. Ако в даден период не попада в тази хипотеза, прилагат се общите правила на ЗЗО, включително чл. 40 и чл. 109.

Определя се редът за облагане и деклариране на доходи от наем на недвижими имоти, когато дружество е само посредник и не е платец на дохода. НАП приема, че платец на наема е наемателят - физическо лице, което няма задължение за удържане на данък. Наемодателят сам внася авансовия данък, подава декларация по чл. 55 и годишна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и издава документ за получения наем.

Определя се режимът по Наредба № Н-13/2019 г. за самоосигуряващо се лице - собственик на ЕООД, което работи и по трудов договор на непълно работно време, но върху максимален осигурителен доход. НАП приема, че при непълен месец по трудовия договор не са налице условията на чл. 4, ал. 9 от наредбата и лицето следва да подава декларация обр. № 1 като самоосигуряващо се. Въпросът за равенство на трудов и осигурителен стаж не е в компетентността на НАП.