Становища на НАП

Определя се режимът по ЗДДФЛ за доходите на частен съдебен изпълнител като лице, упражняващо свободна професия. Уточнява се, че при декларирано качество на самоосигуряващо се лице платецът не удържа авансов данък - той се определя и внася от ЧСИ. Разграничават се таксите по тарифата като облагаем доход от получените и възстановявани допълнителни разноски, които не формират доход, когато са за сметка на длъжника.

Определя се режимът за корекция на данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при брак на продукция и активи, оценявани по средно-претеглена стойност. НАП приема, че корекцията може да се изчислява на база средно-претеглена стойност на вложените суровини и материали и в протокола по чл. 66 от ППЗДДС е допустимо да не се посочват конкретни данъчни документи.

Разгледан е въпросът за данъка върху наследствата при имущество, получено по завещание от чужд гражданин. НАП приема, че при наследодател - чужд гражданин се облагат само имуществата на територията на страната. Ако имуществото е в чужбина, няма данък и декларация по чл. 32 ЗМДТ. При наследодател - български гражданин се облага цялото имущество според родствената връзка, като наследници по права линия и съпруг са освободени.

Определя се режимът за упражняване на данъчен кредит по ЗДДС при правен спор между доставчик и получател. НАП приема, че ако фактурата е издадена и получателят не е упражнил правото си в срока по чл. 72 ЗДДС за безспорната част, правото се преклудира за целия данък, освен ако е оспорена цялата доставка. При спор само за възнаграждението правото за спорната част не се преклудира и се прилага чл. 115 ЗДДС.

Определя се режимът по ЗДДС при настаняване в почивна база на държавен орган. Безвъзмездното настаняване на командировани служители и народни представители за цели, различни от независимата икономическа дейност, е приравнено на възмездна услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, с ДДС върху преките разходи. При намалени цени към свързани лица данъчната основа е пазарната цена по чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС.

Определя се режимът за облагане на трудови доходи на българско местно лице, изпратено да работи постоянно във Франция. При престой над 183 дни Франция има право да облага възнаграждението за труда, положен на нейна територия, а България го освобождава по чл. 20, ал. 1 от СИДДО чрез метод "освобождаване с прогресия" и работодателят спира авансовото удържане по чл. 42 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за ДДС при договор с полско дружество за доставка и изграждане на огнеупорна облицовка. Приема се, че е налице доставка на стоки с монтаж, като поради регистрацията на получателя в България не възниква задължение за регистрация по чл. 97, ал. 1 ЗДДС за полското дружество. Уточнява се, че при дадените факти то не формира "постоянен обект" по § 1, т. 10 ДР на ЗДДС.

Определя се режимът за доставки на отпадъци с масла от гръцко към българско дружество, въведени като необщностни стоки и обмитени в България под режим 4500. НАП приема, че е налице внос по чл. 16 ЗДДС, за който платец на ДДС е българското дружество като вносител, а не вътреобщностно придобиване по чл. 13 ЗДДС, поради което не се съставят протоколи по чл. 117.

Определя се режимът за застраховка "Живот", сключена от ЕООД в полза на едноличния собственик - управител. При застраховка по КЗ разходите за премии се третират като социален разход в натура по чл. 204, т. 2, буква "а" ЗКПО. До 60 лв. месечно не се облагат по чл. 208 ЗКПО, а над този размер и/или при публични задължения се дължи 10% данък върху разходите.

Определя се режимът за ДДС при услуга по предоставяне на персонал от българско дружество на унгарско лице, когато трудът се полага в България. НАП приема, че мястото на изпълнение зависи от това дали унгарското дружество има постоянен обект в страната и дали услугата се предоставя на него; при наличие на такъв обект ДДС се приспада по общия ред, а не по Наредба Н-9.