Становища на НАП

Определя се режимът за разход за консултантска услуга по нереализиран проект "Технологично обновяване на МСП". НАП приема, че сумата към консултанта може да се признае за данъчен разход, ако е отчетена при спазване на счетоводното законодателство, е документално обоснована и е непосредствено свързана с дейността на предприятието; при нарушения се прилагат чл. 26, т. 1 и 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО.

Определя се режимът при погрешно преведени суми по ДОС на друго лице поради техническа грешка в БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ. При липса на недължимо внесена сума по сметката на платеца чл. 128 ДОПК не се прилага, а възникват отношения по неоснователно обогатяване по чл. 55 - 59 ЗЗД. НАП следва да коригира неправилното отразяване по реда на чл. 250 и 256 АПК, след проверка и правилна идентификация на длъжника.

Определя се режимът за ДДС при услуга по предоставяне на персонал на немско дружество, когато персоналът работи в България. НАП приема, че поради наличие на постоянен обект на получателя в страната мястото на изпълнение е в България и се начислява ДДС. Уточнява се понятието "постоянен обект" по ЗДДС и Регламент №282/2011, включително при офис и работа от вкъщи.

Определя се режимът за социално и здравно осигуряване на пенсионер, регистриран земеделски стопанин. НАП приема, че лицата с отпусната пенсия, упражняващи дейност като регистрирани земеделски стопани, не подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и се осигуряват за държавното обществено осигуряване само по свое желание по реда на НООСЛБГРЧМЛ.

Определя се режимът за ДДС при международен транспорт на стоки, когато получателят е българско данъчно задължено лице. НАП приема, че мястото на изпълнение е в България и услугата е облагаема с 20% по чл. 37, ал. 2 ЗДДС, тъй като превозът реално е от Франция до България. Нулева ставка по чл. 30 ЗДДС е допустима само ако превозът е част от международен транспорт и са налице доказателствата по чл. 23 ППЗДДС.

Разгледан е въпросът за определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК при укрити приходи от неотчетени фактури за покупки на стоки от регистрирани по ЗДДС лица. НАП приема, че органите по приходите трябва да доказват реалност на доставките и да прилагат единен подход при включване/изключване на ДДС в стойността на неотчетените покупки при облагане с корпоративен данък и данък върху доходите.

Разгледан е въпросът за определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК при укрити приходи от неотчетени фактури за покупки от регистрирани по ЗДДС лица. НАП приема, че преди прилагане на особения ред органите по приходите трябва да докажат реални доставки и да разграничат укрити продажби от злоупотреба с ДДС номер, съобразявайки се с практиката на ВАС.

Определя се режимът за ДДС при сделки със стокови деривати (фючърси/лотове на петролни продукти) и брокерско посредничество. Когато дериватите не водят до реална доставка на стока, услугата е освободена по чл. 46, ал. 1, т. 3, 5 и 7 ЗДДС, а данъчната основа е положителният нетен резултат за периода. При реална доставка на петрол се прилагат общите правила за облагаема доставка и брокерската услуга е облагаема.

Определя се режимът за "общодостъпност" по § 1, т. 34 ДР на ЗКПО при ваучери за храна. При решение на общото събрание по чл. 293 КТ ваучерите да се дават само за реално отработени дни, изискването за общодостъпност е изпълнено, ако придобивката се предоставя на всички работници и служители в еднакъв размер за всеки отработен ден.

Разгледан е въпросът за право на данъчен кредит по ЗДДС за стоки и услуги по проект, финансиран по програма БГ 02. НАП приема, че безвъзмездното финансиране не е пряко свързано с доставка по чл. 26 и не формира данъчна основа, а получените стоки и услуги, използвани за дейности извън икономическата дейност или за безвъзмездни доставки, не дават право на данъчен кредит, освен при условията за частичен кредит по чл. 73.