Становища на НАП

Разгледан е въпросът дали с едно кредитно известие към конкретни фактури може да се намалява данъчната основа и по други, неупоменати фактури от друг период. НАП приема, че по чл. 115, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС кредитното известие се издава към конкретна фактура, за която са налице материалните предпоставки за изменение/намаление на данъчната основа.

Определя се режимът за отчитане на продажби на жива риба от временни обекти (вани) по Наредба Н-18. Откритите места са "търговски обекти" по § 1, т. 41 ЗДДС и продажбите се регистрират с фискален бон. Броят ФУ зависи от местата за плащане, не от броя обекти - или се организира едно място с ФУ, или се поставят ФУ във всеки открит обект.

Определя се режимът по ЗДДС и ЗКПО при плащане на "международна премия" към руско дружество. НАП приема, че фактурите могат да се третират като възнаграждение за услуги по споразумението, а не като търговска отстъпка - не се издават кредитни известия, а протоколи по чл.117 ЗДДС. За данъка при източника е решаваща квалификацията на дохода според естеството на услугите.

Разгледан е въпросът за критериите, по които дейността на ЮЛНЦ се определя като стопанска или нестопанска по чл. 3 ЗЮЛНЦ. НАП приема, че дейност е стопанска, ако се извършва по занятие, носи регулярен доход, цели печалба/частен интерес и цените са пазарни. Печалбите от такава дейност се облагат по ЗКПО, прилагат се правила за неразпределяеми разходи и задължение за ГДД при сделки по чл. 1 ТЗ и наем.

Определя се режимът по ЗДДС на неустойка по договор за потребителски кредит. НАП приема, че данъчната основа на освободената финансова услуга по чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС е лихвата, а договорената неустойка с обезщетителен характер не е елемент от нея по чл.26, ал.2 от ЗДДС и не се облага с ДДС. По чл.84 от ППЗДДС за такава неустойка не се издава данъчен документ, а документ за плащане.

Определя се, че при висящо ревизионно производство по ДОПК относно задължения по ЗДДС Изпълнителният директор на НАП не е компетентен да дава становища по същество по въпроси, свързани с предмета на ревизията. Органът по приходите, възложил ревизията, самостоятелно и независимо по чл. 4 от ДОПК определя данъчните задължения и произнасянията по тях.

Определя се режимът за 20% такса по чл. 35а ЗЕВИ при продажба на ел. енергия от ВяЕЦ. Таксата е дължима за производството, не за доставката, не увеличава данъчната основа по ЗДДС и не поражда доставка от страна на обществения доставчик, поради което не се издава фактура по чл. 112 ЗДДС. За счетоводни цели може да се състави първичен документ (протокол/справка) по чл. 7 ЗСч за удържаната такса.

Определя се режимът по ЗКПО на разходите за ваучери за подаръци, включени в цената на маркетингови услуги. НАП приема, че ваучерите са възнаграждение към персонала на търговците и за спонсора представляват част от себестойността на услугата, не са представителни разходи и не се облагат с данък по чл. 204, т. 1 ЗКПО. По ЗДДФЛ не се дава становище поради неясна фактическа обстановка.

Определя се режимът по ЗМДТ за земеделска земя със сграда - вила. Земеделската земя не се облага и не се декларира по чл. 14, облагаема е само сградата с прилежащия терен по §1, т. 12 ДР на ЗМДТ. При неправилно попълнена декларация общината следва да проведе производство по чл. 103 ДОПК, а надвнесен данък се прихваща/възстановява по чл. 129 ДОПК.

Разгледан е въпросът дали възнаграждение за счетоводни услуги, изплатено от българско на румънско дружество, подлежи на данък при източника по чл. 195 ЗКПО. НАП приема, че този доход не попада сред изчерпателно изброените в чл. 12 ЗКПО доходи от източник в страната и върху него не се удържа и внася данък при източника.