Становища на НАП

Определя се режимът за право на данъчен кредит по ЗДДС при залесяване на неземеделски земи по мярка 223. НАП приема, че при регистрация по ЗДДС дружеството има право на данъчен кредит за стоки/услуги, включително налични активи преди регистрация, ако ще се използват за облагаеми доставки, с корекции по чл.79 при последващо използване за освободени доставки или обратно.

Определя се режимът за принудително събиране на глоби, имуществени санкции и обезщетения по наказателни постановления на директор на РДГ. Глобите, имуществените санкции и паричната равностойност на отнети вещи са публични вземания и се събират от НАП. Обезщетенията в полза на ИАГ са публични, а тези в полза на държавни предприятия се събират по ГПК, не от НАП.

Определя се режимът за документиране на транспортни услуги към австрийско ДДС-регистрирано лице при самофактуриране. Мястото на изпълнение е в Австрия по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и фактурирането се извършва по австрийските правила по чл. 79б, ал. 5 от ППЗДДС. Не възниква задължение за уведомяване на ТД на НАП за предварителното споразумение за самофактуриране.

Разгледан е въпросът за покупка, наем и продажба на имот в Белгия от българско дружество. Покупката на недвижим имот не е вътреобщностна доставка по чл. 7 ЗДДС. Възстановяването на белгийския ДДС става по Наредба Н-9 чрез електронно искане, при условията на белгийското законодателство. Отдаването под наем е услуга с място на изпълнение в Белгия. Приходите от наем/продажба се облагат по общия ред на ЗКПО.

Разгледан е въпросът дали фактура, издадена въз основа на първичен документ с нетипично изписване на показанията на водомера, е законосъобразна и дава право на данъчен кредит. НАП уточнява, че ЗДДС не урежда форма/съдържание на съпътстващи документи, важни са изискванията на чл. 114 ЗДДС и наличието на надеждна одитна следа. Въпросът за данъчен кредит на друго лице не се разглежда.

Определя се режимът за облагане на наем, изплащан от българско дружество на чуждестранно физическо лице - местно за Германия. Доходът от наем на имот в България е от източник в страната и се облага с окончателен данък 10 % по чл. 37, ал.1, т.4 ЗДДФЛ, удържан и деклариран от платеца. Доходът се включва в справката по чл. 73 ЗДДФЛ с отбелязване, че лицето е чуждестранно и без ЕГН/ЛНЧ не се вписва Булстат.

Определя се режимът за прихващане по чл. 129 ДОПК и последователността на погасяване по чл. 169 ДОПК. При няколко публични задължения първо се погасяват всички главници за съответния вид, после лихвите; при изпълнително дело - разноски, главница, лихви по чл. 169, ал. 8, без право на избор от длъжника. В тези производства се прилага и чл. 219 ДОПК.

Определя се режимът по чл.13, ал.6 ЗДДС при внос на стоки в друга държава членка и последващ превоз до България. При изпълнение на посочените кумулативни условия придобиването се третира като ВОП, за регистрирано лице се начислява ДДС с протокол по чл.117, а за нерегистрирано - оборотът се включва за регистрация по чл.99. ВОП се удостоверява с митнически, транспортни и други относими документи.

Определя се режимът за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО при временна неработоспособност по втори трудов договор на 1 час. Вноските се изчисляват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се (420 лв. за 2014 г.), пропорционално на работните дни в болничния, а не на часовете. Ако по основния договор е достигнат максималният доход, по втория не се дължат вноски.

Определя се режимът по ЗКПО при преобразуване чрез вливане. При изпълнение на условията на чл.126 и попадащо в обхвата на чл.125 се прилага специфичният режим, като последният данъчен период е до датата на вписване по чл.113 и чл.114. Приемащото дружество подава декларация по чл.117 в 30-дневен срок, без да се изисква годишен финансов отчет към датата на преобразуването.