Това, че се предлага деклариране на дълготрайните активи и това, че вносителите на законопроекта обвързват изискването за деклариране на тези активи с показателя рентабилност, а оттам търсят и връзка за недекларирани продажби, е силно притеснително. Цитирам мотивите (като съм запазил правописните и пунктуационни грешки на вносителя): „Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други.“ На първо място е задължително да се отбележи, че рентабилността е съотношение между докладваната печалба (или някакъв род печалба) и нещо друго – активи, приходи, собствен капитал. Второ: съотношението между отчетените приходи и каквото и да е друго (активи, нетен оборотен капитал) е известно в икономическата теория и практика като „обращаемост“. Да се търси рентабилност, когато става въпрос за обращаемост, или пък да се извежда някаква корелация за укрити доходи от спада на общата рентабилност е показателно за непознаване на материята в дълбочина (което не е драма), но най-вече е показателно за това, че органът по приходите се опитва да насочи усилията си към целесъобразност на осъществявания бизнес. Цел на всеки един бизнес е да оптимизира печалбите, което преведено на финансово-аналитичен език означава с по-малко активи да се докладват по-големи печалби. Подцел на всеки един бизнес е да оптимизира обращаемостта, което преведено на финансово-аналитичен език означава с по-малко активи да се реализират по-големи продажби. Втора и трета подцел на всеки един бизнес е да оптимизират маржовете и ливъриджът, което няма да пояснявам какво означава, би трябвало вносителите да са наясно. В тази връзка силно се опасявам, че при наличие на решение (само като пример) за преминаване от финансов към оперативен лизинг, което автоматично води до подобряване на рентабилността (отново няма да пояснявам защо), скоринг системите на НАП ще отчетат укриване на доходи, защото въпреки че се е повишила рентабилността, продажбите си остават на същото ниво. Силно се опасявам, че вносителите на законопроекта търсят икономически зависимости (за укрити доходи) между продажби и рентабилност, каквито на практика не съществуват (има други такива, но това дълга тема). Допълнителните ми тревоги са в посока на това, че вносителите на законопроекта въобще не са наясно с влиянието на икономическите кризи върху връзката между рентабилност, марж и обращаемост. Ще се случи така, че в период на стагниране на бизнеса от него ще се очакват по-големи продажби и ще се твърди, че са укрити приходи.
Съвсем не в заключение, защото темата е много, много дълга, ако АССП желае да доразвие мотивите си, включително и в рамките на обсъжданата промяна на закона, то можете да се свържете с мен. Оставам на разположение     

За другото не знам, но проформа-фактурата не е документ, който да оправдава сделката. Тя е по-близо до оферта или друг документ, в който пише какво ще се продава и за колко ще се продава. Близко е и до салфетка, на която е драснато същото нещо

Стои и въпросът от кого (ФЛ, ЮЛ) вашият клиент е купил лицензите, сега като какъв ги продава, дали има право да ги продава и т.н.

Юридическо лице е, има подписани договори и приемно-предавателни протоколи, а дали има право да ги продава, макар да е резонен въпрос, ние няма как да проверим.

Здравейте,
Нашият клиент е закупил лицензи за софтуер от ЕС и страни извън ЕС, които в последствие продава (отново към ЕС и трети страни). Покупките са оформени с плащане, проформа фактура и приемно-предавателен протокол. По една или друга причина, която клиентът не желае да сподели, доставчиците на лицензирания софтуер от ЕС и страни извън ЕС не могат да му издадат фактура (invoice). Въпросът ми е: Достатъчно ли е наличието на проформа фактура (proforma invoice), приемно-предавателен протокол, и 100% плащане по банков път, за да бъде съставен протокол по чл. 117 от ЗДДС?
Става дума за стандартно приложим софтуер, но не на технически носител.
Предварително благодаря.   

Здравейте ,

преди доста време колега беше публикувал отговор на НАП по същия въпрос , но не мога да го намеря в момента. Там ставаше дума за начислено ДДС в случай, когато не е следвало да се начисли. Отговорът беше като Вашето предположение , че издавате Протокол и начислявате ДДС на стойността с ДДС.
Ако го открия ще го постна.

Благодаря! Ще Ви бъда благодарен.

За хостинг и домейн.

Здравейте, колеги,
Казусът е следният: българска фирма, регистрирана по ЗДДС (съгласно чл. 96, ал. 1) получава фактура от Wix.com LTD, дружество регистрирано в Израел. На фактурата има посочен VAT ID : EU442008451, Subtotal €12.00, VAT (20%) в размер на €2.40 и Total €14.40. Ясно е, че ще се състави протокол по чл. 117 от ЗДДС, който ще бъде посочен в дневника за покупки и дневника за продажби по ЗДДС.
Въпросът е: на каква стойност ще бъде този протокол, т.е. колко е данъчната основа?
Личното ми мнение е, че стойността, на която трябва да се състави протокола е левовата равностойност на €14.40, а не €12.00. Аргументите ми произтичат от това, че VAT ID : EU442008451 не е валиден данъчен номер за Българската (и за Европейската) система на ДДС, т.е. тези 20% никой никога няма да ги внесе, и по-скоро е грешка, че Wix.com LTD са ги начислили, приравнявайки българската фирма на краен потребител-физическо лице (при износ).

Още една идея, която ще доведе до обезлюдяване на много от малките, а и не толкова малките, градчета. В крайна сметка ДДС е изграден на принципа на данъчния неупралитет, т.е. не може да ангажира нито една фирма, ако тя не е краен потребител, с плащане на ДДС, но това плащане се отразява на гражданите, а фирмите стават неконкурентоспособни. Това не е някакъв проблем в градовете с наситен пазар,  но е огромен проблем в малките градове, където потреблението е свито. Съжалявам, че трябва да го кажа, но не се гради държава с данъчна система предназначена за София и още 2-3 града.   

Ама Вие сериозно ли го мислите това ??? Да я наречем тогава бланка за съобщаване на салдата.

Разбира се, че е сериозно и най-вече логично.
Наименованието на бланката няма никакво значение, а и няма да ми промени мнението, дори да се казва „Писмо за липса на салда“.   

Логично е да се изпраща празна бланка за потвърждение на салдата. Така одиторите, а и вие, ще са сигурни, че това е мнението на вашата фирма, което по никакъв начин не е предубедено от предварителна информация. Най-лесното, което можете да направите е да разпечатате една аналитична ведомост (или справка) за неплатените/дължими фактури и да я приложите.

Прочетох писмата, със съжаление.  Нали си представяте, какво се случва, когато реалният съставител на финансовия отчет е заместник-главен счетоводител, одитор, ERP-система или някой друг. В този случай, според НАП, реалният съставител на финансовите отчети няма да има доказателство за съставяне.

 А могат ли всички счетоводни предприятия да гарантират ,че знаят какво е актив, пасив и т.н. Много добре знаем какви "специалисти" работят в т. нар . счетоводни предприятия. Приемал съм счетоводство от счетоводни къщи и ужасът е пълен за професионализъм изобщо не може да се говори.

Колега Vilis,
Това е най-ценният въпрос, и същевременно аргумент, който трябва да се зададе на правната комисия. Факт е, че съществуват „специалистите“, за които споменавате. Но, ако в счетоводната гилдия, която е получила системни икономически, счетоводни, данъчни и осигурителни знания, опит и образование, тези „специалисти“ ги има, какви следва да бъдат очакванията ни от хора, които нямат системни познания, опит и образование в посочените области? 
Личното ми мнение е, че този закон няма да се приеме. Той е абсурден - както и да го погледнем. Хубавото в случая е, че всички сме заинтересовани лица, а това е много полезно при сезиране на редица институции. 
Историята е мъдър учител, и ако слушаше българските адвокатски лобита, някой неща никога нямаше да се случат:

• Фанцисканския монах Лука Пачоли нямаше да опише Венецианската счетоводна система, позната ни като „двустранно счетоводство“.
• На инженер Франк Доналдсън Браун щяха да му забранят да мисли в икономически план, и като резултат - най-известният аналитичен модел, моделът на ДюПонт, нямаше да съществува.
• Производителят на трактори Феручо Ламборгини нямаше да Lamborghini 350GTV. 

Разбира се, примерите могат да продължат. 

Щом законът, в други специфични производства, ми дава право да избирам кой да ме представлява, не виждам защо в осигурителни или данъчни производства ще ме ограничава. В тази връзка не виждам как исканата промяна ще бъде гласувана?! По какво се отличава наказателното производство от осигурителното или данъчното?

Макар все още да плачем за „полуроден Петко“, и да си говорим с условности, нека да попитам, нещо семпло:
1. Могат ли всички адвокатски колегии да гарантират, че техните членове са наясно с понятията „актив“, „пасив„, „приход“ и „разход“, а също и с принципа на съпоставимост при признаване на приходи с разходи? Питането ми е елементарно от икономическа гледна точка и много съществено при консултация на клиент каква форма на лизинг да избере - финансов или оперативен, доколкото това са неща, свързани с договорни отношения, ливъридж и чиста стойност на имуществото на предприятието.
2. Със съдружник решаваме да учредим ООД, с какъв капитал да го регистрирам, и каква да бъде стойността на всеки дял? На мен може да ми харесва 2 дяла всеки на стойност 5000 лв., а на съдружника да му харесва 5000 дяла - всеки на стойност 2 лв. Икономически правилно ли е да регистрираме дружеството с 10000 лв. или ще сгрешим? Нищо, че това е „волята на страните“, какво ще ме посъветвате?
3. През юни, като съдружник искам да получа авансово суми за сметка на печалбата, която дружеството ще евентуално докладва в края на годината. Имам ли право, нямам ли, какво се случва по-нататък? Ами ако дружеството понесе загуба?
 
Въпросите продължават приятели мои-юристи, и честно - аз не съм злопаметен човек, но ако този лобистки закон се приеме ще си изравня тарифите при взаимоотношенията с вас, съгласно Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пример: За икономическа консултация по повод  съставяне на писмен договор, свързан с въпрос 1, с материален интерес от 500000 лв. - започваме от 1100 лв. Ако ви „отърва“ - добре. Нищо лично.

Аз бих осчетоводил фактурата като разделя покупките на фирмата от тези на собственика ѝ. Представете си хипотеза, че сумата по фактурата е 9,999.99 лв., от които 19,99 лв. - ножчета за бръснене.  Ако фактурата „изчезне“ се създава нереална каса или неравнение с банката. 10-20 подобни фактури и ще се чудите какво да правите с нереалната касова наличност. И това ще бъде малък проблем.  Не знам защо, но оставам с впечатлението, че собственика на капитала (извинявам се, ако сте вие!) въобще не държи да има счетоводство?! Дано да не греша, но мисля, че по-скоро му трябва „нещо за пред данъчните“.

Здравейте мога ли с тези счет операции да осчетов ЛИЧНИТЕ покупки на Собст еоод става въпрос за покупкяа на храна от метро ???

493 - 100                             
4531 - 20                             
         / 401  120 - дост метро   
                                  и  401- метро / 501-каса- 120 
                                  и после 411 клиент - собственика  / 709 -120
      СОБСТВЕНИКА да НЕ внася сумата в касата защото има да ПОЛУЧАВА ДИВИДЕНТ ???

МОЛЯ за съвек мога ли да водя по този начин ???

1. Аз не бих ползвал ДДС за личните покупки на собственика на капитала.
2. Тъй като „разходите“ са отчетени в разчетна сметка е НЕДОПУСТИМО да докладвате приход. Основно правило в счетоводството. Няма разход - няма приход.
3. Не е задължително собственика да възстановява парите в дружеството ВЕДНАГА, но  ако има да получава суми от неразпределена печалба  (Подчертавам, защото само при АД съществува понятието „дивидент“!) МОЖЕ да се извърши прихващане.
4. МОЖЕ БИ НЕ СЕ СЕЩАТЕ, но прихващането на суми, които са част от печалбата на дружеството става САМО с решение на едноличния собственик на капитала. Т.е. това не е СЧЕТОВОДЕН ВЪПРОС.
5. Личният ми съвет е да предупредите този собственик, че счетоводството НЕ Е МЪРЗЕЛИВА работа, което означава, че ТРЯБВА да използва табелка „СЛЕДВАЩ КЛИЕНТ“, когато си пазари луканките, ракията, самобръсначките или превръзките в „Метро“.
6. Съвсем лична молба: Ако решите да създадете дискусия или имате допълнителни въпроси, моля пишете с цели думи и използвайте малки и големи букви.     

Независимо, че ръководителите на предприятия, които ги управляват и представляват са отговорни за законосъобразното водене на счетоводството е честа практика с изрични договори и пълномощни да бъдат упълномощавани счетоводители и счетоводни кантори, на които изрично се възлагат дейности и функции във връзка с декларирането и воденето на счетоводството.

Предвид написаното, както и на база решението на ВКС, аз си мисля, че съществуват достатъчно основания да се търси промяна в Закона за счетоводството в множество аспекти.

"Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия." Относно този текст и по-точно "или от счетоводни предприятия", означава ли, че счет.предприятие не е длъжно да сключва договор с клиента, а може да издаде само фактура за услугата

Според мен, особено с оглед решението на ВКС, наличието на договор е задължително.

Да изречението "В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия." е напълно излишно 

Според мен не само то е напълно излишно. Цялата концепция за едностранно счетоводство и възможност за съставяне на ОПР от (икономически и счетоводно) неграмотен български гражданин е нонсенс. Представете си следните хипотези:
1. Дружество, което не е осъществявало дейност получава обезщетение от застрахователно събитие.  Или плаща банкови такси за поддържане на разплащателни сметки.
2. Собственикът на ЕТ, което произвежда пчелен мед решава да прилага т.н. „едностранно счетоводство“ и съответно да попълни ОПР. Отваря НСС 1 и вижда, че има два вида ОПР, В единият даже пише „себестойност на продажбите“.
Оказва се, че и простото счетоводство, незнайно защо наричано „едностранно“ НЕ Е толкова проста работа.       

Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия.
(2) Алинея 1 може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4, и за микропредприятията по чл. 19, ал. 2, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.

Т.е. по силата на Закона за счетоводството лице без никакво образование има право да състави отчет за приходите и разходите, но ако магистър с фактически стаж от 1 година и 11 месеца състави този отчет подлежи на глоба?! 
Личната ми препоръка към всички, които не отговарят на изискванията на чл. 18 от ЗСч. е да сезират Комисията за защита от дискриминация. 

" Продължавам да търся аргументи в полза на текущото признаване на авансовите вноски като актив, но не мога да намеря. "

Когато към дата на междинния финансов отчет с достатъчна степен на сигурност преценяваме, че имаме надвнесени авансови вноски, за които ще искаме възстановяване по реда на ДОПК с подаването на ГДД, съвсем резонно е да ги представим като вземане. Текущите записвания не са толкова драматични, всеки сам да си решава, важно е представянето във финансовия отчет, а то трябва да е базирано на принципите и качествените характеристики, заложени в ЗСч. и приложимата счетоводна база.

Принципно съм съгласен, това е точно така, но това е съвсем единични случаи, при които можем, например към 31.03 или 30.06 да твърдим, че разполагаме с тази сигурност.