Непризнат разход, корекция на СФР в посока увеличение.

Признат е и не преобразува резултата.

Подаването на декларация по чл.15 от ЗЗБУТ за предходната година се изисква от нови предприятия, стартирали дейност през предходната година и от тези, при които има промяна на данни в точки 1, 2, 7, 8, 9, 22, 24, 25, 33 от декларацията.

Тези точки касаят:

    промени в наименованието на юридическото или физическото лице и седалището и адреса на управление
    промени в кода на икономическа дейност на фирмата, нови или закрити поделения и промяна в големината на предприятието, при която се преминава в друга група. (Например: от макро в микропредприятие)
    промяна на броя работещи на открито, под земята, във въздуха или под водата
    промени, свързани с опасностите/източниците на опасност, създаващи риск за здравето и безопасността на работещите, съгласно оценката на риска
    промени, свързани с наличието на работни места и длъжности, при които е необходимо използването на ЛПС
    промени, свързани с работни места с видеодисплей

А от нова фирма, която няма дейност през първата година, нали не се подава?

.

Здравейте!
Лице получава доходи само от трудови правоотношения и има ТЕЛК 60%.
1. ако ТЕЛКа е бил от началото на годината и ползван при работодателя - не се подава декларация чл.50 ?
2. ако ТЕЛКа е за цялата година и не е ползван при работодателя - подава декларация чл.50 ?
3. ако ТЕЛКа е бил от Септември 2024г. и ползван при работодателя само за 4 месеца - подава декларация чл.50? В такъв случай в част I на приложението целият размер на облекчението ли вписваме 7920 лв. или разликата между целия размер и ползваните 4 месеца при работодателя?

Важно условие, за да се възползвате от данъчното облекчение за деца, е да нямате неплатени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

Директива 2006/112/ЕО, чл. 167 казва, че правото на данъчен кредит възниква, когато ДДС стане дължим.
Обаче , не са предвидили , че в БГ  идиоти пишат законите.
Чл. 71, т. 3 от ЗДДС (България) обаче изисква фирмата действително да получи стоката в България, за да има право на кредит.
Тъй като стоката не пристига веднага в България, НАП може да откаже незабавно право на ДДС кредит, докато фирмата не докаже, че стоката наистина е внесена в България след преработката.
 За да няма проблем с НАП, ако: 1. Документирате движението на стоката – транспортни документи, складови документи, фактури за преработка.
2. Докажете, че стоката в крайна сметка пристига в България – чрез приемо-предавателен протокол, фактура от логистичната компания.
3. Изчакате  пристигането на стоката, преди да ползва данъчния кредит – т.е. осчетоводява Протокола по чл. 117, но отлага ползването на ДДС кредит, докато стоката не бъде физически в България.


 Ако искаш всичко да е чисто има втори вариант:

 втори вариант. ключовото при ВОП е кога  се придобива собственост.

Ако собствеността преминава след преработката и транспортирането до България (Испания → България)

Ако фирма А придобива правото на собственост след като стоката е преработена в Испания, тогава ВОП може да се счита за настъпил при транспортирането от Испания в България.
В този случай, вместо да има ВОП от Италия, фирма А трябва да отчете ВОП от Испания към България.

 Риск 1: НАП може да поиска доказателства, че ВОП трябва да се отчете от Испания, а не от Италия.
Решение: Фирма А трябва да разполага с:
Договор, в който е посочено, че правото на собственост преминава след преработката.
Транспортни документи (ЧМР, инвойси), доказващи движението на стоката.
Документи за преработка (приемо-предавателни протоколи, фактури за услуги).

 Риск 2: Ако НАП прецени, че ВОП е възникнал още при фактурата от Италия, може да наложи корекция.
    Решение: Да се предоставят ясни доказателства, че сделката не е завършена в Италия, а в Испания.

Благодаря за разясненията!

Сторно операции
При рекламация, връщане на стока, операторска грешка, при намаление на данъчната основа и др. фискалното устройство/ИАСУТД регистрира сторно операция

СЪДЪРЖАНИЕ

Операторска грешка
При връщане/рекламация или намаление на данъчната основа
При погрешно издаден сторно фискален/системен бон
Издаване на разширени сторно фискални/системни бонове
Сторно операция при контролни покупки от НАП
Сторно операции могат да се извършват при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента. Те се документират чрез издаване на документ от ФУ/ИАСУТД (сторно фискален бон/сторно системен бон).

Редът за извършване на сторно операции чрез фискално устройство (ФУ) или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) в търговски обект е регламентиран в разпоредбите на чл. 31 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Сторно операции могат да се извършват при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документират чрез издаване на документ от ФУ/ИАСУТД (сторно фискален бон/сторно системен бон).

За извършването на сторно операция чрез ФУ/ИАСУТД е необходимо сторно документът (бон) да съдържа най-малко посочените в чл. 26, ал. 1, т. 1 – 11 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис „СТОРНО“.

Когато сторно документът (бона) се издава от ФУ, съдържа и индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. В случай че сторно документът отразява операция по фискален бон за продажба, съдържащ уникален номер на продажбата, в сторно документа се отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва сторното.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2а от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. при документиране на сторно операция, във връзка с която е издадено кредитно известие, в което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, в сторно документа (бона) се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на кредитното известие. Предходното изречение не се прилага в случаите на чл. 27, ал. 3, т. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.

В търговската практика се наблюдават случаи, при които възстановяването на суми при връщане, рекламация или намаление на данъчната основа се извършва не в брой, а например чрез връщане на суми по платежна сметка или чрез обратно нареждане по кредитна/дебитна карта. В случай, че се възстановяват суми изцяло или частично по банков път (не в брой от търговския обект), то за задължените лица не възниква задължение за издаване на сторно фискален/системен бон от ФУ/ИАСУТД.

 

Операторска грешка
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4, изречение първо от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. документиране на сторно операция при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Тази разпоредба дава възможност за извършване на сторно операцията, дори и когато грешката на оператора бъде открита на по-късен етап (но не по-късно от 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката). Когато допусната операторска грешка  е открита след 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката, не е допустимо коригирането й да се документира чрез ФУ/ИАСУТД. Сгрешеният оборот към момента на допускане на грешката ще остане отразен във ФУ. Коригирането на тази допусната грешка обаче следва да намери съответното отражение в отчетността на лицата въз основа на документацията, съставена от лицето по чл. 3 (например протокол).

Допуснатите грешки могат да бъдат от различно естество – грешно отразяване на сумата на продадена стока или услуга, грешно отразяване на вида на стоката или услугата, посочване на грешен вид плащане и др. Независимо от естеството на операторската грешка, същата се коригира по един и същ начин чрез издаване на сторно документ.

Когато грешката се изразява в грешно отразена сума, е възможно същата да доведе до разлика между отчетената и фактическата касова наличност. Такава разлика би могла да възникне и в деня на коригиране на грешката.

Когато операторската грешка се изразява в сгрешен начин на плащане, например издаден е бон с начин на плащане „с карта“, но клиентът не заплати с карта, а в брой, при издаване на сторно документ, предвид изискванията на Приложение №17 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г., сумата се отразява като върната в брой. И в този случай би могла да възникне разлика между отчетената и фактическата касова наличност. С цел яснота би могло в свободен текст в рамките на сторно документа да се посочи, че е сгрешен начина на плащане

 

При връщане/рекламация или намаление на данъчната основа
Съгласно чл. 31, ал. 4, изречение второ от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. При извършване на сторно операцията се извършва и проверка за касова наличност във ФУ/ИАСУТД.

Одобрените модели ФУ/ИАСУТД допускат при приключването на фискалния/ системен бон да се отрази т.н. „смесен начин“ на разплащане – например една част в брой, останалата чрез с начин на плащане резерв 1 – „НЗОК“, ваучер, банкова дебитна/кредитна карта или друг начин. В случай, че в един фискален/ системен бон е използван смесен начин на плащане, разпоредбите на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. допускат възстановяването изцяло или частично в брой на заплатените от клиентите суми.

 

При погрешно издаден сторно фискален/системен бон
При извършване на сторно операции чрез ФУ/ИАСУТД оператора/касиера трябва внимателно да съблюдава всички изисквания към документа за сторно операцията. В Наредба №Н-18/2006 г. Не е регламентиран ред и начин за извършване на сторно операция по вече регистрирана такава във ФУ/ИАСУТД.

В тази връзка Ви препоръчваме за дублираното отчитане във ФУ/ИАСУТД на сумата на сторно операцията да се извърши счетоводно отразяване на допуснатата неточност и да се уведоми компетентната териториална дирекция на НАП.

 

Издаване на разширени сторно фискални/системни бонове
Фискалните бонове/системните бонове, издадени от ФУ/ИАСУТД са и кредитни известия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), ако отговарят на изискванията на ЗДДС – чл. 34 и чл. 58, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 8 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. сторно операция за продажба, документирана с фактура, издадена от ФУ/ИАСУТД може да се извършва чрез издаване на кредитно известие от ФУ или ИАСУТД, ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието. В този случай сторно документът съдържа освен задължителните реквизити по ЗДДС и по чл. 31, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.

 

Сторно операция при контролни покупки от НАП
При извършване на покупка от или под наблюдението на орган на НАП (контролна покупка) лицето по чл. 3 връща сумата, когато предметът на покупката може да бъде използван за търговска продажба и неговата потребителна стойност не е намаляла или услугата не е консумирана изцяло или частично.

При издадена фискална касова бележка лицето по чл. 3 извършва сторно операция по реда на чл. 31, ал. 1 и 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Органите на НАП извършват контролни покупки при условия и по ред, определени от изпълнителния директор на НАП.

           

Сторно операция във връзка с разпореждане на държавен контролен орган или въз основа на резултати от анализ в акредитирана лаборатория, при които се извършва изтегляне на стока от пазара

Редът за извършване на този тип сторно операции е регламентиран в чл. 31, ал. 9 и 10 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г.

Когато по разпореждане на държавен контролен орган или въз основа на резултати от анализ в акредитирана лаборатория се извършва изтегляне на стока от пазара, лицето по чл. 3 уведомява своевременно НАП за това обстоятелство, като посочва периода и документа (заповед, протокол и др.), въз основа на който се изтегля стоката.

Когато на клиента се възстановяват пари в брой при връщане на стоката, се допуска да се извърши сторно операция чрез ФУ/ИАСУТД, без да е наличен фискалният/системният бон за продажбата.

В този случай:

вместо номер на фискалния/системния бон се посочват цифрови символи „9“, съобразно функционалността на устройството/системата, а вместо дата и час на издаване на фискалния/системния бон се посочват текущата дата и час;
вместо индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно операцията, съответно индивидуалния номер на ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията, се посочва индивидуален номер на фискалната памет на устройството, на което се извършва сторно операцията, или индивидуален номер на ИАСУТД, на която се извършва сторно операцията;
вместо уникален номер на продажбата, по която се извършва сторно операция, се посочва уникален номер на продажбата от вида ХХ000000-0000-0000000, където първите два символа са съобразно буквения идентификатор на фискалното устройство, а останалите са нули.
 Не се допускат извършване на сторно операции чрез ФУ/ИАСУТД при:

Операторска грешка, открита след 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
Продажби на горива, натрупани през ЕСФП, и на стоки или услуги, които не са програмирани и регистрирани с наименованието си и с единична цена, ако такова програмиране се изисква съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване.
Недостатъчна касова наличност, с изключение на случаите на сторно операция с причина „операторска грешка“.
Образците на сторно бонове, издавани от ФУ/ИАСУТД

Образците на стандартен сторно фискален/системен бон могат да бъдат намерени в раздел V. „Задължителна форма и клавишна последователност“ на Приложение №1 към Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.

 

ВАЖНО: Следва да имате предвид, че е допуснато сторно операциите да се документират с касови бележки от кочан в търговски обект само в случаите, които са посочени в чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., а именно:

на спиране на захранващото напрежение;
на извършване на експертиза на ФУ от Българския институт по метрология;
по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време;
при блокирало ФУ/ИАСУТД поради нарушена дистанционна връзка с НАП, за не повече от 48 часа от блокирането;
при блокирала ЕСФП поради прекъсване на връзката между нивомерната система и централното регистриращо устройство, с изключение на продажбите на течни горива в данъчна група „В“;
при нефункциониране на ФУ поради временна неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в търговския обект, до отстраняване на повредата; времето, през което софтуерът е неизправен, се удостоверява от лицето по чл. 3 и лицето, поддържащо софтуера;
бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия.
при регистрирана от съответните органи кражба на ФУ в обекта, където е извършена кражбата, за срок не по-дълъг от 7 дни.

Етикети:  Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Услуги
 
Най-добре се свържете със сервизната фирма.
Публикувана от: ХХХХХ
« -: Днес в 10:12 »
Защо не се обърнете към сервизната фирма? Те не може да не знаят как се работи точно с този КА. Ние тук само гадаем

Не бях видял преработката.

Има два сценария.   Свързани са кога собствеността преминава към българската фирма.
Обсъждам само първия, собствеността преминава в момента на продажбата (Италия → България, но с физически транспорт до Испания)

Фирма А (България) трябва да отчете ВОП веднага след фактурата от италианската фирма Б.
Дори ако физически стоката не пристига директно в България, но фирма А вече е собственик, това означава, че ВОП е настъпил.
В този случай фирма А самоначислява ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС в България при получаване на фактурата от фирма Б (Италия).

ВОП възниква при продажбата на стоката от Италия на Фирма А (България)   Чл. 20, 40, 41 от Директива 2006/112/ЕО
ВОП се отчита в България, ако купувачът е използвал български ДДС номер   Чл. 192а от Директива 2006/112/ЕО
Самоначисляване на ДДС чрез протокол   Чл. 117 от ЗДДС (България)
Фирма А включва протокола в дневника за покупки и VIES   Чл. 62, ал. 2 от ЗДДС

и да не забравиш след това испанската фактура тъй като фирма С (Испания) предоставя услуга по преработка, тя трябва да издаде фактура без ДДС по правилата за B2B услуги и се издава протокол за самоначисляване на ДДС върху стойността на услугата

Ако може един допълнителен въпрос:
Понеже стоката не пристига директно в държавата на получателя, при осчетоводяване на фактурата от Италия с Протокол по чл.117, българската фирма има ли право на данъчен кредит?

За компенсациите погледнете тази тема
https://kik-info.com/forum/index.php?topic=32200.0

Продължение на трудова книжка не означава издаване на нова трудова книжка, макар и образецът да е друг. Поради това на съответните страници на трудовата книжка се поставят номерът на първичната трудова книжка, датата на издаването й, работодателят, от когото е издадена и т. н.

Здравейте! На страницата, на която се посочва от кого е издадена книжката, при положение, че е продължение, чий подпис и печат се поставят?

Ако правилно съм разбрал (кредитното е с цялата стойност на първоначалната фактура, а втората фактура е с правилната стойност), бих ви предложил следните записи, НО все пак изчакайте други коментари.

за КИ:
613, 4531 / 401 (-)
гр.20 / 613 (-)

за новата фактура:
613, 4531 / 401
гр.20 /613

За новата стойност на актива и амортизациите:
Изчислявате от въвеждането до промяната в стойността му колко амортизации биха се начислили ако се отчиташе по правилната стойност. Разликата  между коректните и грешните амортизации (ако сте отчели 300 , а е трябвало да бъдат 200) разликата от 100 отчитате 603/241 (100) , т.е. с минус. След датата на промяната отчитате актива и  амортизации по новата стойност.

първо изчислявате възнаграждението за тези часове.

Да речем, че е работи 6 часа в събота - дневен труд.
Да речем заплата 1000 лв и клас 100 лв.. Няма доплащане за нощен труд.
Няма други допълнителни с постоянен х-р
Месеца с 176 часа
1100/176ч. -6,25 лв/1ч.
6часа *6,25=37,50. За допълнително трудово - 37,50- за извънреден труд и още 75 лв. за работа на оф. празник

Здравейте! Правилно ли съм разбрал, че ако в посочения пример събота е официален празник, то за месеца трябва да се получи  1100 (заплатата за редовен цял месец) + 37,50 за извънреден труд + 75 за офиц.празник = 1212,50 лв. ?

Здравейте! За неизползваният отпуск за 2021г е изтекла давността. Но за 2022 и 2023г, ако е бил в неплатен отпуск трябва да има време, което му се зачита за стаж - 30 работни дни за година, за което според мен трябва да има обезщетение по чл.224.

Това, което е малко вероятно, може само да е маркирано. Напр. "За нощния труд и труда в почивни и празнични дни се полага допълнително възнаграждение в размер на минималните ставки или 120%... от минималните ставки, посочени в КТ, наредба еди коя си..."
Това, което е важно за предприятието разписвате надълго и на широко. Напр. случаите, в които се признава ТСПО - освен определенията от наредбата задължително описвате какво точно признавате за "същата или сходна длъжност" /дори прилагате списък за сходните на длъжностите във Вашето предприятие/, посочвате дали признавате стажа на друга длъжност във същото предприятие /май е задължително/, дели ще признавате общия стаж и т.н. При наличие на работници от други вероизповедания - посочете правото им на отпуск за техните празници. И т.н.
Индивидуализирането на правилата не означава да изключите неща, които макар и малко са вероятни. Можете за пропуснете само тези, които не са свързани с дейността Ви - както казах за научните степени, евентуално за СИРВ, за работа на смени и т.н.
В края на краищата Вътрешните правила за РЗ все пак могат да се променят при нужда, нали

Да, именно, могат да се променят при нужда. Ще преразгледам и преосмисля всичко, спрямо вашите насоки и съвети. Благодаря за разясненията!

Толкова ли много ще Ви натежи да го запишете? Особено по цитираните т. 3 и 4. Смятате ли, че не е възможно утре да наемете лице, което е работило на същата длъжност в ЕС или е било ЕТ със същия предмет на дейност
Е, може да си спестите допълнителните възнаграждения за научна степен, ако не смятате да наемате доктори на науките

Благодаря за отговора!
Не става въпрос дали ще ми натежи, а за това, че тези правила се определят за конкретно предприятие "Вътрешни правила на еди си кое предприятие". Ако например нямам намерение да се полага нощен труд, защо да го упоменавам, или нещо друго е малко вероятно да се случи? Ако се прави "по принцип", значи трябва да се опишат всички членове от Кодекса и Наредбата.

Здравейте!
1.При изготвяне на вътрешните правила за работна заплата трябва ли да фигурират принципни постановки или само тези, които отговарят конкретно на обстановката в предприятието? Пример: в предприятието няма нощен и извънреден труд, трябва ли да се посочат текстовете на чл.8 от Наредбата и чл.262 от КТ(как се заплаща), ако някога възникнат в предприятието?
2. В частта, която определя допълните възнаграждения за ТСПО, може ли да не се описват всички точки от чл.12, ал.4 от Наредбата и по-конкретно т.3 и т.4:

3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;
4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.

И какво се има предвид под „както и членовете на техните семейства”?

Здравейте! Ние сме БГ дъщерно дружество на румънска фирма. Тя ни превежда суми като заем в евро, а понякога в лей, но те са по един и същи договор и прехвърлям леите в евро. Правя преоценка на края на годината. Миналата година сумите по заема отчетени всички в евро при нас и при майката се равниха. Тази година не могат да ми се засекат. Не мога да разбера защо, къде бъркам?