Здравейте,
Имаме служителка, която беше по майчинство до 08.11.2019г.
След това реши да си вземе накуп неизползвания платен отпуск за 2017, 2018 и 2019г. и отсъства  до 03.02.2020г.
После си взе полагаемия неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 год. От 22.09.2020 е на работа. Колко платен отпуск ще ѝ се полага за 2020год.?

Здравейте,
Имаме служителка, която след изтичане на майчинството си взе неплатен отпуск за гледане на дете - от 02.2020 до 23.09.2020. От 24.09.2020 е на работа отново. Работила е 5 дни и от 01.10.2020 излиза болничен за гледане на дете. Има ли право на обезщетение за болничния?

Финал на темата ми от 15.03.2017г. След няколко съдебни дела разходите за въпросните ДА са признати. Сумата е преведена по банковата ни сметка.
Тези активи обаче са Софтуер, с амортизация 50%, която е начислена за 2017 и 2018 г. , т.е. тези активи са вече амортизирани напълно.
Как да отразя промените в ситуацията?
1.   На 10.08.2020 отнасям сумата по сметка 753 - Финансиране за дълготрайни активи – 503/753.
2.   На 31.12.2020 формирам приход от финансиране - 753/705.
3.   Не начислявам разходи за амортизация за тези активи - те са амортизирани .
4.   На 31.12.2020 коригирам ДАП , като  стойността на тези активи ще бъде вече само със сумата на самоучастие, а не с цялата стойност. В САП не коригирам нищо - там активите са по цена на придобиване.
Има ли още нещо, което пропускам?

Здравейте, имам следния казус:

Фирмата ни си купува стока от Китай. Получаваме проформа за предварително плащане, плащаме през валутната сметка на фирмата.
Днес стоката пристига- с куриер UPS, без придружаващи документи. От номера на товарителницата става ясно, че пратката е тръгнала от Белгия.
И сега се чудя какво да я правя: не е внос, защото тези стоки вече са "влезли" в ЕС.
Не е и ВОП, защото освен китайската фирма нямам друг, европейски доставчик .
Някакви идеи?

Здравейте,
Поръчваме материали от фирма в Китай. Стоката е на стойност 180 USD и е платена предварително от банковата сметка на фирмата. Имаме и фактура.
Днес пристига куриера и носи пратката. Предполагам, че доставчика е изпратил пратката с ниска стойност и затова няма митн. освобождаване.
Обичайната практика е да си направим митническа декларация, внасяне на ДДС и т.н.т.
Как се процедира обаче в този случай?

Здравейте, имаме следната ситуация :
Сделка за износ, направена е митн.декларация, стоките напускат страната, износа е закрит.
Стоките са за Дубай, там при пристигането на пратката местните митн.служби изискват документи за освобождаване на стоката, които нашите клиенти не притежават. В крайна сметка клиента иска да върне пратката.
За фактурата мисля, че е ясно – КИ за връщане на стоката, включвам в съответния дан.период със знак минус.
Въпросът ми е какво се случва с митническата декларация и как процедирам там. Сумата не е малка и не е удачен варианта да си „внеса“ обратно моите стоки, тъй като ще дължим ДДС за стоките.
Благодаря предварително!

Така описана ситуацията изглежда като ишлеме - чл.21 ал.2. В Дн Прод се включва в колона 22, в СД по ДДС - клетка 17. Участва във ВИЕС, в колона 5. Фактурирате само положения труд.

В колона Стойност в лв. е Цялата сделка: стока+транспорт. В колона Статистическа стойност е само стойността на стоката. Така при сделки EXW двете колони би следвало да са с една и съща стойност.

Имаме сделка за износ с фирма от Дубай, ОАЕ. Плащането получаваме от лице от Лондон, Великобритания. Пратката ще пътува към Дубай. Има ли нещо особено, което да имам предвид? Как да оформя фактурата, така че да няма двусмислици при евентуална проверка?
Благодаря предварително!

Покупка: чл.82 ал.2 ЗДДС, правиш протокол по чл.117 ал.1. Фактурата не участва в дневниците, а само протокола. В дневниците се включва - Дн.прод. - колони 9,10,14,15, Дн.пок. - колони 10,11. В СД по ДДС - дан.основа е в кл.12 и 31, а данъка - в кл.22 и 41.
А продажбата си е както всички продажби в БГ.

Последно за същия случай Росен Бъчваров публикува следното :
"Официалната позиция на НАП е непроменена. А именно:
1. до края на септември е допустима паралелната работа с ФУ и СУПТО, включително без да е задължително СУПТО да управлява ФУ.
2. НАП, разбира се, очаква СУПТО в обекта не просто да е инсталирано, но и да се използва, т.е инспекторът би могъл да поиска да види регистрирани продажби, отразени в СУПТО за, да речем, последните дни или седмици.
3. СУПТО може да не е вписано в списъка на НАП към момента, след 1.10 обаче не само трябва да е част от списъка, но и да управлява всички ФУ в обекта без изключение. В конкретния случай колегите в Плевен са се отклонили от тази позиция, като очаквам до понеделник да бъде справедливо разрешен този, вярвам, изолиран случай.
Ползващите СУПТО могат да използват и стар касов апарат до края на септември."
 https://www.facebook.com/groups/naredba.n18/permalink/430619407741489/

Като че и аз до някаква такава идея стигам - с протокол за прихващане да закрия задължението към китайците със вземането от холандците.
Благодаря за съдействието, delphine!!

Не съм обяснила добре - холандците са платили въпросната стока на китайската фирма , а ние само получаваме стоката. Внасяме стоката сякаш е наша, но тя не е - платена е от холандците. Ако я заведа като стандартния внос, ще виси едно задължение към китайската фирма, което никога няма да се закрие.

Здравейте,
Фирмата ни се занимава с производство на електроника. Имаме клиент от Холандия, за когото ще изработваме изделие по негов модел. За целта той организира закупуването на интегрални схеми от Китай, които пристигат директно при нас в България. На фактурата, която куриера ни предостави, фигурира китайската фирма като продавач и нашата -  като купувач. Организираме внос на стоката, но нямам идея как да оформя нещата. Стоките уж са наши, но всъщност не са, защото холандците са платили всичко предварително, за нас остава само ДДС.
Някакви насоки?

marya1953, СПИДИ са лицензирани, оказа се и доста други куриерски фирми - Лео, Юнимастърс и др. И аз доскоро знаех само за Еконт.  Виж в сайта на Комисията за регулиране на съобщенията - Публичен регистър на оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39 от ЗПУ .
Имай предвид, че таблицата е от 3 страници!! 

 И аз съм в същата ситуация и смятах първата авансова вноска за ЗКПО за 2019г.да я внеса, намалена с надвнесеното за 2018г. Доколкото разбирам, докато не видя тази сума на екран не е желателно да я включвам в сметките си, така ли е ?

Проблема е в НАП, подавате с нефатална грешка.

Може ли някой да помогне.
Четох инструкцията, но явно нещо пропускам.
Опитвам се да подам документите през модула на НАП във връзка с проверка за възстановяване на ДДС. Прикачам документ, после същия документ, но подписан.
Съобщението е :" Прикачения файл XXXХ.xls не може да бъде валидиран с прикачения към него подпис XXXX.xls.p7s."

Моля за помощ.
Продаваме софтуер на фирма от Турция. Тъй като не е на техн.носител се третира като услуга и попада в чл.21 ал.1.  В СД по ДДС трябва да е в кл.18, а в Дн. прод. - колона 23.
Питането ми е дали се включва и в кол.9 или не?
Благодаря предварително.

Всичко е точно така.