Дружество, което няма 150 лв. въобще за какво съществува?
Значи ще ги изготви счетоводител, който не знае какво прави, а кой ще носи отговорност също не е ясно.
Който се подписва по документите разбира се  :wink1: Остава мрънкането към счети, пък той да му мисли. Може би вече мисли.
Разбирам че Ви провокирам заяждане, но нямам такава цел. Няма да се занимаваме тук с формули за болнични/неплатени дни и прочие. Мисля че всички схващаме целта от гл. точка на работника. Естествено че при непълен работен месец ще има флуктуации. И естествено че може да се договори "нетното при пълен работен месец да не е по-малко от...", което ще доведе и до корекция в основното с "друг документ", но поне няма да "пада", щото примерно "са дигнали осигурителните вноски".
НЕТНОТО е резулатативна величина и няма как да се знае.

Е, айде сега, уравнение с едно "неизвестно", разбира се че има как да се знае. Освен това прочетохме КТ и разбрахме, че няма пречка да се вписва каквото и да е друго освен задължителните елементи за ТД.
ЗДДФЛ отговаря на въпроса:
Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
(2) Когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.
Не нямам изпълнително дело, става въпрос за лихви по здравни вноски за периода от 2012-2016 год.,

В такъв случай трябва да поискате отписване на лихвите.
Аз не съм юрист, така че не мога да Ви отговоря еднозначно. От това което чета и предполагайки че сте имали ИД (НАП на пропуска да го образува), то според мен давността за лихвата се брои от момента на изплащане на главницата.
Парите се дават законно на основание изпълнените формалности за отпускане на "държавното" обезщетение. Лицето упражнява правото си. Има обстоятелства, вече ги обсъдихме, "кое как и кога, и кой какво може да прави".
Да го кажа по друг начин: държавата не може да иска от лицето да си упражни право, което не му е И задължение.
Тяхната цел е да си съкратят работата, щото имат готови форми за "спиране/пускане" и направо да "ги връчат"  / да пуснат човека "по пързалката" незаконно. Няма никаква предпоставка за сигурност относно обезщетението "222(1)", от там и (не само) незаконността на този вид действия.
Представете си, че фирмата е сериозна и отговорна. Вие кой вариант бихте избрали и защо?
1. Получаване на всички месечни обезщетения от НОИ/ в моя случай 6 месеца/ и например на седмия месец си подавам заявлението към фирмата за получаване на обезщетението за оставане без работа към Фирмата. Тук с уговорката, че фирмата е коректен платец и няма да има забавяния и т.н.

2. Подаване на заявление към фирмата след първия месец съответно спиране/възстановяване на парите от НОИ.

"Сериозна и отговорна" не дава представа за финансовото състояние, нито за бъдещото развитие на фирмата.
Аз бих направил следното:
  • Моментална регистрация за целта на обезщетението. За да се задвижи процеса. При опит да ме "подбутнат да направя това/онова" (вече обсъденото по-назад в темата), възразявам с аргумента че правото ми на "обезщетение от работодателя" е мое право, но не и задължение, мога да го упражня или да не го.
  • След изтичането на месец 09-2022 подавам заявка за обезщетението по чл.222(1) от КТ, за да задвижа и този процес и да се доближа максимално до това си право И предвид по-голямата сума. Естествено ако стане, уведомявам НОИ, за да си направят там спирането/пускането, това си е тяхна работа.
Цел на всичко това: съкращавам максимално срока, в който да получа пари от "сериозната и отговорна фирма", едновременно с това и бюрократичните срокове на държавата.
Целия чл.9 от КСО говори за осигурителен стаж, не разбирам противоречието с правото на обезщетението. Осигурителният стаж си се трупа помесечно/подневно до достигане на максималния размер и прочие, и служи за пенсията.
Няма как да е.
От 1000 години има становище и още не сте го разбрали?!

От първия път Ви разбрах за "становището", тия становища са като онези "окръжни", не са законова разпоредба, някой "началник" някъде се опитва да тълкува текстове... Не съм сигурен какво ще стане, ако се опре до съдебно дело. Все едно... виждам нарастване на напрежение и спирам.
Но ви давам (не само на Вас лично) пример от моята практика: относително наскоро ( от началото на ковид-паниката), лице с регистрация в БТ извън София (конкретно Враца), подаде си документите и нито са го "връщали", нито са му "спирали/пускали" с цел "изместване, отлагане и прочие" обезщетението по повод целия ни спор.
Не съм съгласен. Обърнете внимание на текста в чл. 54г.: “ Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение…”
Не се говори за периода за който се отнася.
(Аз съм “както каза колегата”, но не е важно)
Още една хипотеза, в случай че питащия е сигурен че ще си получи обезщетението по 222(1):
Изтича му периода на държавното обезщетение и си заявява “работодателското”. И е извън обхвата на чл.54г от КСО.
Разбира се, хипотези всякакви... Ето още една: човека си "чака първо обезщетението щото НОИ така са му казали", обаче обезщетението се бави... по каквито и да е причини...ние не знаем каква е ситуацията на човека, може бавенето да стане хипотетично безкрайно, примерно организацията няма пари или нещо друго....
Затова - регистрира се веднага и не се връзва на никакви глупости, ако иска да си заяви обезщетението при бившия работодател, заявява си го... работа на НОИ е да "се оправя". Щото ако иска първо "по чл. 222 ал.1 от КТ", после НОИ, може да си отвиси повече от 2м. без пари.
И не само становище.  Записано си е в КСО.
В КСО намирам това:
(4) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването....

Следват разни обяснения "ако се подаде по-късно заявлението и колко по-късно и прочите времеви ограничения за подаването". Никъде не пише "ще чакаме още един месец, пък после "ще видим". Известни са подмолните практики на НОИту по този въпрос, но ми се виждат незаконни.

ОК, има допълнителен член за спирани/пускане:

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54г. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт.

НО: лицето има право да си поиска обезщетението от работодателя в три годишен срок и БЕЗ да е задължено да си го иска, т.е. не може НОИ да му каже "иди първо си го вземи, пък после..."
Извинявайте, но вашето отношение ми идва малко грубо!
Хубав ден!
Съжалявам че съм Ви подразнил.
Не мога да коментирам "словенските работи", изяснете си първо къде е данъчно-задължено лицето, после влезте в подробности "за бележки и декларации".
Мисля, че първо трябва да изясните статута му според чл.4 от ЗДДФЛ (където особено ал.4 е толкова мъгляво НЕимперативна), след това ако е "местно лице" следват/не следват "разни работи".
Offtopic: Не сме/съм. Какво общо имат това със счетоводството?! ;)