Принципно бихте могли да съдите работодателя си с претенция за неправомерно удържани суми. Но както ви казах, до излизане на тълкувателно решение на ВКС 3/2015 от 10.07.2017 г., съдебната практика бе силно противоречива, така че не се знае какво ще излезе от цялата работа. Още повече, че това, че няма да ви удържат (уж) нищо не значи, че сте се спасил. Съдиите започват да търсят други способи за събиране на пари - едно, че взискателите ги притесняват, а друго - все пак се хранят от тази работа. И в един момент излиза, че са запорирани сметки, удържани пари по влогове, обявени апартаменти за публична продан...
Така че бъдете обективен - в онази неизяснена обстановка не е постъпено неправилно. Масово работодателите удържаха в тази ситуация - просто в ГПК този въпрос, не знам дали нарочно, или не, бе уреден изключително неясно. Тогава от Инспекцията бяха против удържане на заплата под МРЗ, но като се стигнеше до искане да дадат писмена обосновка защо, почваха да трият кълки и да мънкат. Писал съм писмо за разяснения - отговора беше цитат от ГПК... Аз лично никога не съм давал да се удържа в подобни случай, но с ясната нагласа какво правя, как да се обоснова и да защитя и двете страни. И обяснявайки на работника какво правим, защо го правим и какви обаче последствия поражда това за него. И винаги съм съветвал длъжника, независимо че не му се удържа от трудово възнаграждене, да не се чувства отърван, а сам да си внася регулярно, за да не даде възможност на съдията да предприеме други принудителни действия.
Толкова от мен по въпроса.