Здравейте!
Моля за помощ колегите, които работят на Делта Про.
Фактура за продажба  с приспадане на аванс.
За приспадането на аванса 411/412, 4532 с отрицателна стойност. Това го въвеждам като отделна контировка за същия документ. Обаче в дневника за продажби излизат 2 записа. Къде бъркам?
 Освен това има ли начин да отразя приспаднатия аванс по съответната авансова фактура, така че да мога да направя справка за даден аванс, по кои фактури е приспадано и колко е остатъкът? Благодаря.
Здравейте!
Има ли нещо официално, че ел.магазините на тези платформи не са СУПТО? Това беше дискутирано в началото на миналата година и беше решено, че същите не са СУПТО. Само че не намерих нищо официално. В същото време си тече срока за привеждането на електронните магазини в съответствие на Наредбата.
"Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен
магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите,
извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния
магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички
изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г."

Здравейте! Приложението е много полезно. Но доколкото видях, е само за фактури. А известията как се издават?
По време на дискусиите с НАП беше казано, че ел.магазините в Ebay, Amazom, Etsy не са СУПТО. Това има ли го записано официално някъде? И ако не, как тези магазини ще приведат дейността си в съответствие с Наредбата?
Съжалявам, че отново повдигам темата.
по т. 1  Става въпрос за служебната бележка по чл. 45ал.2 т.1,2,3 ( за СОЛ с личен труд и възнаграждение за декември изплатено през януари) и дали в т.4 . -авансово внесени осигурителни вноски,  да се включат осигуровките за декември.
Догодина, когато се правят коригиращи Т1 и Т2 за 2018, ще се получат осиг.вноски за довнасяне, които ще се включат на съответния ред в Приложение 1 (окончателни осигурителни вноски вкл. и за минали години)  и така ще стане дублиране според мен.
Или бъркам?
А за Д6 - включваме всички осигуровки за 01-12.2018.
Благодаря
Здравейте!
Моля да ми потвърдите или не следното:
1. СОЛ с личен труд в дружеството е получил възнаграждението за м.12.2018 в м. 01.2019. В служебната бележка за дохода следва да се включи дохода получен през  месеците 01-11, а в т. 4. - авансово внесени осигурителни вноски -   осигуровките за 12 месеца на 2018г.  И излиза на възстановяване на данък? Така ли е?
2. Сол (ЕТ) има граждански договор, но не е декларирал пред платеца, че е СОЛ. Издадена е сметка за изплатени суми и е удържан данък. Има ли право да приспадне този данък  в ГДД ? Според мен да.
Благодаря
Съжалявам, не съм се изразила ясно. Човекът е почнал работа във фирмата на 28.01.19 и напуска на 04.02.19 по взаимно съгласие. Има само  5 отработени дни. Обаче год.отпуск по трудов договор е в по-голям размер и се получава 1 ден за обезщетение, ако се изчислява пропорционално. Според мен няма право на обезщетение, защото няма 1 пълен отработен месец във фирмата.
Здравейте!
При напускане и общо отработени дни, които са по-малко от половината работни дни в месеца , работникът има ли право на обезщетение за платен отпуск? Изискването за 1 месец трудов стаж  е за всяко предприятие поотделно или е общ трудов стаж?
Извършването на счетоводни услуги с личен труд като съдружник в ООД счита ли се за дейност по занятие? От една страна е приравнено на трудов договор съгл. ЗДДФЛ, от друга е облигационно правоотношение.
 И още - има едно уведомление по чл. 107 във връзка с чл. 106 ал.5 от ЗМИП- какъв е срокът за подаване? Това, което виждам е 7-дневен срок от определянето на лицето, но не виждам срок, в който е трябвало да се определи лицето.
Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
(2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.

Мисля, че имате право на ДК.
Благодаря за отговора.
 Тази фактура от 2018 г. е вписана в митническата декларация и за повторното изпращане на стоката. Няма как да издам нова.   Излиза, че данъчното събитие  по фактура от 2018 г. е настъпило през 2019 г.  Няма приход за 2018 и остава разчет клиенти. През 2019 признавам прихода и отчитам разхода за производството и износа.
В края 2018 и направен износ на продукция към трета страна. Превозвачът загубва стоката и през 2019 г. се подписва споразумение за компенсация.  КИ към купувача не е издавано. През 2019  фирмата прави нов износ на договорената стока по първоначалната фактура от 2018г.
Въпросът ми е: отчитането на приходите и разходите по тази сделка в коя година да бъде?
Мисля компенсацията и разходът за загубената стока да отчета за 2018. Приходът по фактурата от 2018 като приход за бъдещи периоди 2019 и съответно тогава и всички разходи, свързани с производството и износа.  Правилно ли е? Или всичко за 2018?

Така се изчислява при разпределянето на дивидент, защото данъкът е за сметка на съдружника. Обаче при скритото разпределение данъкът според мен трябва да се начисли върху получените суми. И ако е получена сумата 10000 лв. примерно, данъкът е 5% върху нея - 500 лв.  Тези 500 лв. също могат да се счетат според Л.Мермерска за скрито разпределение и отново да се обложат с 5% данък. И какво декларираме в справката за скритото разпределение 10000 лв или 10500 лв.?
Начисленият 5% данък при скрито разпределение на печалбата е за сметка на дружеството. С него увеличава ли се размерът на скритото разпределение?
От един материал на tita.bg  -доц  Л.Мермерска
"Ако данъкът върху дивидента се отчете като разход от предприятието, извършило скрито разпределение на печалбата -  разходът не се признава при данъчно преобразуване по реда на чл. 26, т. 8 от ЗКПО. Считаме, че той отново може да се третира като скрито разпределение на печалбата и да доведе отново да прилагане на описаната по-горе процедура."
Излиза, че самият данък се третира като скрито разпределение и отново се облага.
Моля за вашите коментари
Имам въпрос по темата. Начисляваме разход за  данък 5% върху скритото разпределение, който е за сметка на фирмата. С него се преобразува резултатът, това е ясно.
Обаче ме притеснява това - от един материал на tita.bg  -доц  Л.Мермерска
"Ако данъкът върху дивидента се отчете като разход от предприятието, извършило скрито разпределение на печалбата -  разходът не се признава при данъчно преобразуване по реда на чл. 26, т. 8 от ЗКПО. Считаме, че той отново може да се третира като скрито разпределение на печалбата и да доведе отново да прилагане на описаната по-горе процедура."
Излиза, че самият данък се третира като скрито разпределение и отново се облага, което е абсурдно.
Зависи, дали имате задължение за издаване на касов бон при продажбата. В рубриката "новини" има публикувано писмо на НАП, че електронните магазини, които нямат задължение да издават касов бон, не са задължени да се обявяват в НАП.
Дали сте задължени да издавате касов бон:
1. При плащане през Пейпал.  Доскоро се считаше,  че не е задължително издаването на касов бон, но излезе едно становище, че това не е плащане по банков път и тъй като клиентите плащат с карти и чекове, то трябва да се издават касови бележки.  И последно не е ясно трябва или не трябва да се издават касови бележки. Освен това дори и да се издават касови бележки, това няма как да стане в момента на плащането.

2. При плащане през Etsy Payments. Клиентите плащат с карти, чекове и др. на Etsy, а Etsy превежда набраните суми от банкова сметка в ЕС във Вашата банкова сметка. Имаше тук една дискусия преди време, че плащането с банкова карта, чек и др. се извършва в чужбина, а Наредбата има териториален обхват, така че не касае тези плащания. По тази логика би трябвало за тези плащания да не е задължително издаването на касови бележки. Пуснах писмо до НАП, където изрично ги попитах за териториалния обхват в случая. В писмото им липсваше отговор на този въпрос.

Моля колегите също да вземат отношение, тъй като плащанията, особено през Пейпал, са много разпространени.
Мисля, че ако смятате да развивате бизнес и да увеличавате продажбите си ( не инцидентни),  е добре да декларирате ел.магазина.
От фирмената сметка са преведени средства на единия от съдружниците с основание в плат.нареждания служебен аванс и захранване.  Няма неразпределена печалба. Предоставянето на средствата е оформено като заем със съответната лихва. След приемането на отчета ще се разпредели дивидент и ще се прихване заема.
Дали има вероятност този заем да се счете за скрито разпределение на печалбата?

И още, осчетоводяването на скритото разпределение в текущата година като други разходи/парични средства ще изкриви фин.резултат. 
Моля за вашия съвет.