Здравейте!
Може ли малко помощ за програмирането на касов апарат за онлайн магазин, базиран на платформа в САЩ. Плащанията от клиентите (основно в щ.д.) ще постъпват в акаунт, от който после ще се прехвърлят по банкова сметка в България. Необходимо ли е да се програмира вид плащане в щатски долари или е достатъчно да се отчете като безналично с фискален бон директно с левовата равностойност в деня на плащането?
И въобще всяка помощ в тази насока ще ми е добре дошла.

Благодаря за отговора.

Използвам тази тема, за да попитам за трудов договор по чл. 114 за работа в определени дни от седмицата, примерно понеделник и вторник, на 8 часов работен ден,
как да се определи трудовото възнаграждение в ТД? Имам предвид, че отработените дни всеки месец са различни и съответно трудовото възнаграждение също. Ако се запише часова ставка, трябва ли да се въведе СИРВ? Работното време е точно определено в ТД.

Не трябва. Но следите оборота.

Следва ли да се декларират разходите за лични нужди на съдружниците в Справката за свързани лица в Декларацията по чл. 92 ЗКПО?

Благодаря

Здравейте!
Бракува се ДА с нулева стойност по САП и остатъчна стойност по ДАП.
От ЗКПО  чл. 60 ал. 3 излиза, че не го отписвам от ДАП, а продължавам да го амортизирам до пълното му амортизиране и след това го отписвам.
Така ли е?

Чл. 60. (1) Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.
(2) Когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.
(3) Алинея 2 не се прилага при отписване на активи:
1. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)които са напълно амортизирани за счетоводни цели

Здравейте!
Работник подава молба за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 т.1 от КТ, но не посочва дата, считано от която да бъде прекратен договорът. В този случай тази дата би следвало да е датата на подаване на молбата ли?
В 7-дневен срок работодателят приема предложението и вписва дата на прекратяването различна от тази на подаването на  молбата.
В този случай счита ли се предложението на работника за прието?

Стана! Благодаря!

Здравейте!
Опитвам се неуспешно да залича декларация 1, тъй като съм сбъркала кода на вид осигурен- 28 вместо 01. Използвах програмата на НАП, като инсталирах последната версия. Отхвърля декларацията, защото  "Липсва или е отхвърлена Декларация обр.6 за периода с код за вид плащане 5 или 6." А Д6 е подадена и приета.
Някакви идеи, какво да направя?

По-горе се опитвах да разделя случаите, за които p.i. говори.
Права си Delphine, че това отчитане е доста спорно във връзка с ДДС. Тъй като предоставянето е възмездно, би трябвало за се префактурира стоката и съответно да се ползва право на ДК. Обаче много е странно да се фактурират бебешки памперси от фирма със съвсем различен предмет на дейност. Освен това пазарната цена= покупната= продажната, т.е. за фискът не е ощетен, ако не се ползва ДК. Не знам, опитвам се да намеря доводи за "един разчет, една вноска на каса и всичко е ОК".

Не беше удачен примерът с Метро за фирми, които търгуват с подобни стоки. Изходих от моята практика, където има много малко такива фактури, а и дейността е различна.
Но мисля, че стана ясно за закупените стоки за лично ползване.

Според мен разликата е, че в първия случай имаме закупени стоки или услуги, част от които са за лични нужди (примерно фактура от Метро с включени стоки за лична употреба), а във втория случай имаме лично ползване на активи на фирмата. В първия случай лицето заплаща за стоките, включени във фактурата и не се ползва ДК за тях. Във втория случай, ако има плащане, то трябва да е по пазарни цени по общия ред с фактура.

За преобразуването с разходите за лично ползване
От една страна
Чл. 206. (1) Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.
От друга страна
Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
1. разходи, несвързани с дейността;
Според мен трябва да се приложи чл. 206, тъй като специална клауза.

Работодателят има право на избор за облагане на доходите в натура /чл. 24, ал. 3 ЗДДФЛ/, съгласно разпоредбите на чл.217 ал.3 от ЗКПО и видно в ГДД по чл.92 ЗКПО в част IX  на стр.5 .

Това не касае ли само данъка по ЗДДФЛ? В Наредбата за елементите....не видях да има промяна.

Пропорционалното приспадане на данъчен кредит е задължително само за самите дълготрайните активи. Като годишно се прави корекция в зависимост от действителното им използване за лични нужди. А за разходите по използването им - може пропорционално, може и с протокол в края на месеца. Аз съм определила процент въз основа на личното ползване през миналата година.

И да използвам темата: Къде е записано, че не се дължат осигурителни вноски върху разходите в натура, свързани с личното ползване?

Имах предвид, че данък натура се начислява при ползването на активи на фирмата за лични нужди. В случая не са предоставени телефони, а само сим карти. Сим картите са стандартни - такива, които се предоставят от мобилните оператори при сключването на абонаментен договор и нямат цена. И ако същите не са активи на фирмата, то мобилните услуги за лични нужди не би трябвало да се облагат с данък натура, а като доходи на персонала в натура.
 

Здравейте!
Фирма е предоставила на служителите служебни сим карти, които те използват на личните си телефони. В този случай приложим ли е данък натура за мобилните услуги? Сим картата актив ли е...?

Имам аналогичен случай. Мисля да не начислявам ДДС, защото няма доставка. Моля и други да се включат.

Излиза, че ако амортизираме един мобилен телефон за 2 години и го бракуваме, ще начислим ДДС за лично ползване за 2 години (в съответната  пропорция) върху 2/5 от стойността на актива. И няма да правим корекция на ползвания ДК, тъй като бал.стойност е по-ниска от 10% от отчетната стойност- чл. 80 ал.2 т.6. Така ли е?