В новата годишна данъчна декларация на физическите лица има раздел за деклариране на трансгранични данъчни схеми.

В случай, че данъкоплатецът е физическо лице (което приемаме, че не е нито ЕТ, нито извършващо търговска дейност по занятие без регистрация като ЕТ), какви трансгранични данъчни схеми е възможно да се наложи да декларира?

Например, трябва ли да декларира това, че:

  • избрал е да купи ETFs, които се търгуват на европейска борса, за да няма данък при продажбата (по ЗДДФЛ има изключение - ако се търгува на европейска борса няма данък върху разликата между продажната цена и цената на придобиване)
  • притежава фирма в юрисдикция с преференциален данъчен режим или в държава, от където може да се изнасят печалби чрез данъчни сандвичи, данъчни хамбургери и т.н. (Ирландия?)
  • преместил се е да живее в държава, където има по-ниски или никакви данъци и е взел мерки да няма "място на жизнените интереси" в България (но тогава няма да дължи изобщо подаване на годишна данъчна декларация, нали?)
  • притежава акции на публично търгувани компании (Google, Facebook) - за които се предполага, че ползват трансгранични данъчни схеми
  • Получава доходи от фирми в държави с високо данъчно облагане (като работи дистанционно за тях като свободна професия (фрийлансър) доходите му се облагат с по-ниски данъци в България, отколкото биха се облагали в другата държава; приходите му минават за разход на фирмата; а може и да се облагат с по-високи данъци в България, защото в другата държава може да има необлагаеми минимуми)

Какво може да направи едно физическо лице за да възникне задължение за деклариране на трансгранични данъчни схеми?

Някой попълвал ли (смята ли да попълва) трансгранична данъчна схема в декларацията на физическо лице?

И ако декларира такава схема трябва ли да дава отчет колко данъци е спестил? Това би било двойно счетоводство и е свързано с много разходи...
А какви са законните изисквания за атрибутите на този документ, който ще се съставя когато се получава плащане?

На клиента трябва ли да се даде задължително копие от този документ?

Подпис на клиента трябва ли, други лични данни на клиента (подписът също е лични данни)?

Ако трябват лични данни на клиента това не е ли дискриминация спрямо лицата със свободна професия, които нямат касов апарат (касовите бонове са анонимни - нямат лични данни на клиента)?

Нали лицето свободна професия не е предприятие, тогава къде в закона пише какви са изискванията за тези документи, след като законите, които са ми известни пише, че важат за търговци/предприятия?
Според мен ако се продават златни накити - това не е продажба на финансов актив и не се дължи данък, ако не е търговска дейност по занятие (продажба на лични вещи, необлагаема с данък).

Но аз имах предвид случая когато физическото лице купува не златни накити, а инвестиционно злато - кюлчета, монети.

Продажбата на инвестиционно злато може да не представлява търговска дейност по занятие, затова според НАП доходът от продажбата в този случай се облага като продажба на финансов актив с данък 10% (аз не съм съгласен, че е финансов актив, но НАП не са съгласни с моето тълкуване; според мен това са лични вещи и не се облагат с данък при продажба когато продажбата им не се разглежда като търговска дейност по занятие). Когато продажбата представлява търговска дейност по занятие - тогава данъкът е 15%.

Когато продаде златните монети или кюлчета физическото лице, ако не е търговец и не извърша търговска дейност по занятие, дължи данък 10% върху разликата между цената на придобиване и продажната цена.

Цената на придобиване е нула когато няма документално доказана цена на придобиване.

Цитат
(6) Цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е:
1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;
2. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане;
3. (доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) нула - когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал; Цената на придобиване по ал. 1 е нула и при последваща продажба или замяна на поземления имот по т. 8, включително на ограничени вещни права върху него;

Въпросът е има ли документално доказана цена на придобиване когато лицето има касов бон, на който не са изписани личните данни на купувача. И защо.

Проблем е, че няма ясни разграничителни критерии кога продажбата на инвестиционно злато от физическо лице е търговска дейност по занятие и кога не е (т.е. кога данъкът е 10% и кога 15%).
А вярно ли е, че от НАП не се заяждат с физически лица, които са продали злато (когато тези продажби не се разглеждат като търговска дейност по занятие), но са го купили с касов бон, на който няма лични данни на купувача - ЕГН, име, адрес (може ли с касов бон да отчете разход и да декларират златото като продажба на финансов актив и се плати данък върху 10% от разликата между цената на придобиване и продажната цена)?

И ако не става - може ли с нещо такова да се заобиколи този проблем?
Може би имате предвид, че данъчно задълженото лице, когато данъчно незадължено лице отказва фактура, може да не издава фактура, а вместо това да включи данните за продажбата в месечен отчет.

Този месечен отчет се изготвя в началото на следващия месец, доколкото разбирам.

Въпросът е до тогава данните къде трябва да се съхраняват, има ли някакво изискване за формата на документа, в който трябва да се съхраняват? Или получателят на дохода може просто да си ги пише в тефтера, в текстов файл, е електронна талибца или да ги помни?

Квитанция за плащане или нещо такова трябва ли да се издава, ако платецът на дохода не иска никакъв документ?
Интересно ми е дали НАП има практика за тормоз като изисква (във връзка с проверка и ревизии) договорите да бъдат преведени от заклет преводач на български език.

Например договорите с инвестиционни посредници са десетки страници, цената на превода е стотици левове, а срокът е може би седмици или повече.

Как това е съвместимо със срока за предоставяне на документи при проверка или ревизия?

При получаване на пари от лице, с което нямате брак мисля, че се дължи данък дарение. Независимо от сумата тя трябва да се деларира - даже и 1 лев да е. И да се плати данък дарение.

Ако получавате пари по сметката си във връзка с продажба на имот, който не е ваш, това не е ваш доход и затова не следва да плащате данък и да декларирате това като доход.  Защото това са погрешно преведени пари (т.е. без да са ваш доход). "Случайно" е объркана сметката, където да се преведат парите. И те после (някой друг път, сега нямате време) ще се прехвърлят при законния си собственик.

Интересно е как точно парите влизат в сметката ви. Дали първо са влезли в сметката на лицето, което е собственик на имота и собственикът на тези пари ги прехвърля от своя сметка, или директно купувачът на имота ги прехвърля във вашата сметка.

Трябва първо да се изясни дали това не е измама - защото в договора за покупко-продажба може да се декларира, че парите се получават по сметка с титуляр продавача на имота. Да не се получи съставяне на документ с невярно съдържание. Освен това не съм сигурен дали парите ще минат безпроблемно ако се напише като получател/титуляр грешно име. Чувал съм, че парите минавали (левови преводи), но за превод в друга валута май има защити (превод в евро например), които не позволяват да пишеш, че пращаш пари на Иван Иванов, а титуляр по сметката да е Димитър Димитров.

Но дори и да допуснем, че технически е възможно.

Извършването на тази "услуга на приятел" може да представлява извършване на платежна услуга без съответния лиценз (услуга по съхранение на пари). Само лицензирани лица може да извършват платежни услуги на територията на България. Дали това е престъпление или само нарушение, колко се лежи в затвора, дали се нарушават и законите против прането на пари и финансиране на тероризма (забраняващи да се откриват сметки на фиктивно име или анонимни сметки) - питайте вашия адвокат.

Най-чистия начин това да стане е парите да се получат по сметката на собственика на имота и той после да ги преведе по сметката на довереното лице. Ако няма договор за заем това значи, че се извършват нелицензирани платежни услуги. Затова трябва да има и договор за заем.

Защото ако продавачът на имота умре (не разглеждаме хипотезата да реши, че му дължите лихва) може да ви съдят да връщате парите с лихви. А ако парите са изчезнали (например откраднали са ги от банковата сметка) ставате длъжник - трябва да продавате вашите имоти за да върнете парите. С лихва. Тъй като няма договор може да ви се начисли пазарна лихва (това си го измислих, но е реалистично така да стане).

Ако в договора пише, че заемът е без лихва и при форсмажорни обстоятелства парите не се връщат  - това ви защитава. (Форсмажорни обстоятелства: парите са откраднати, източени от съдебни изпълнители във връзка с фалшиви кредити, банката е фалирала и фондът за гарантиране на влоговете няма пари т.н.) Ако си имате доверие може да напишете клауза, че форсмажорно обстоятелство е и източнване на сметката от съдебен изпълнител във връзка с дължими кредити. Защото не може да се докаже винаги, че кредитът е недължим (измама е). Така се защитавате ако ви ограбят чрез съдебен изпълнител, но не можете да го докажете. Също така може да добавите клауза и ако бъдете ограбени от НАП, ако бъдат замразени парите от доставчика на платежни услуги, ако бъдат конфискувани от "Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" и т.н.

Това, че парите не са незаконни не значи, че няма да бъдат конфискувани. Това, че не дължите кредити не значи, че няма да ви източат парите, защото измамници са теглили кредити от ваше име. Не се знае и дали може да докажете нещо.


Ако заемът е само един в рамките на година  - мисля, че заемодателят не е лихвар (т.е. абсолютен престъпник).
Особено ако пише в договора, че лихвата е нула. Не съм сигурен обаче дали е законно да пише, че лихвата е нула. Но щом централните банки имат нулеви или отрицателни лихви - защо да не може.
Когато се прави ДДС регистрация по чл. 97а има ли практика НАП да изисква договор с лицето, с което се очаква да настъпи данъчно събитие?

Или само се дава ДДС номера на евентуалния контрагент, с който се очаква да има данъчно събитие?

Това е интересно, защото понякога договорите представляват общи условия - просто един файл "Client agreement" или "General Terms and Conditions", който е публикуван на сайта и потребителят цъка на "(x) I agree" - няма хартия в процеса.

Как се отнася НАП към безхартиените договори, иска ли ви ги разпечатани и преведени от заклет преводач, който си е ударил подписа и печата?

Как ви се струва да давате стотици левове за 50 страници "Client agreement" или "General Terms and Conditions"?

До сега не ми се е случвало да се регистрирам по чл. 97а (да чукам на дърво). Като ме регистрираха по чл. 96 (през 2011 година) нямах проблем с договорите, защото си бяха на български (имах два договора с български инвестиционни посредници).

Ако се налага представяне на договор може да е по-добре да се регистрирате на друго основание (при което не се изисква договор) или да се регистрирате на база някой друг договор, който е кратък и/или е предварително преведен на български. А после като се окаже, че нямате плащане за  услуга от/към съответната фирма - това не би трябвало да е проблем, защото регистрацията се случва ако в бъдеще се очаква да има данъчно събитие. А бъдещето никой не може да го предвиди, така че няма как да ви обвинят в измама.

Напомням, че регистрацията се прави 7 дена преди данъчното събитие. Значи - ако настъпи данъчно събитие включвате машината на времето, връщате се 7 дена назад и подавате заявлението за ДДС регистрация по чл. 97а. Не, изобщо не е капан и гавра от страна на законодателите.

Ако не подадете заявление за регистрация в срок - 500 лева глоба (минимум).
Положението с основната дейност е голяма каша.

Ако подадете заявление за ДДС регистрация вероятно ще ви регистрират. Ще сравнят приходите от продажбата на акции с прихода от други дейности. Като приход може погрешно да сметнат продажната цена. Но дори и да сметнат реалната печалба от продажбата на акциите като приход от дейността - пак може да излезе, че това е основната дейност по този критерий.

Тук пуснах някои отговори на НАП по темата. Тук също.

Ако продажбите на акции са направени с чуждестранен инвестиционен посредник (ИП), тогава оборота от продажбите им не участва във формиране на оборота за регистрация. Надолу разглеждам този случай.

Обаче има друг проблем - ако се окаже, че таксите и комисионните са облагаема доставка.

Не съм сигурен обаче как се тълкува „сделката, включително договарянето, свързана с“. Може и да има възможност таксите и комисионните, които събира ИП да се разглеждат като освободена доставка.

Пак се връщам към хипотезата за ДДС регистрация по чл. 96 (ако акциите се продават чрез български ИП).

Дали продажбата на акциите е независима икономическа дейност?

Цитат
Според постоянната съдебна практика обикновеното придобиване и обикновената продажба на имот не биха могли да представляват използване на имот, целящо получаване на приходи с постоянен характер по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, тъй като единственото възнаграждение по тези сделки се състои в евентуалната печалба при продажбата на посочения имот. Наистина такива сделки сами по себе си по принцип не биха могли да представляват икономически дейности по смисъла на тази директива (вж. Решение от 29 април 2004 г. по дело EDM, C-77/01, Recueil, стр. I-4295, точка 58 и Решение от 21 октомври 2004 г. по дело BBL, C-8/03, Recueil, стр. I-10157, точка 39).


Същата логика може да се приложи и за акциите. Обикновеното придобиване и обикновената продажба на акции не биха могли да представляват използване на акциите, целящо получаване на приходи с постоянен характер, тъй като единственото възнаграждение по тези сделки се състои в евентуалната печалба при продажбата на акциите.

Ако обаче емитентите на акциите изплащат дивиденти? И ако го правят редовно? Колко редовно и колко постоянно трябва да го правят за да бъде това "редовно получаване на приходи с постоянен характер"?

Това изкривява ли пазара така, че да се търсят повече акциите, които не изплащат дивиденти?

И не принуждава ли хората да купуват вместо това дялове от акумулиращи борсово търгувани фондове - ETF (при тях няма дивиденти - печалбата се реализира само ако се продадат дяловете и цената им се е повишила)?

С подобни проблеми си губя времето, може би няма смисъл в това. В крайна смектка една ДДС регистрация колко струва - 50-100 лв на месец повече за счетоводител? Струва ли си да се занимаваме с глупости? Просто си подаваме заявлението за регистрация, абонираме се за счетоводител и готово.

Или просто следва да избягваме да продаваме акции. Или слагаме лимит на притежаваните акции до 50 000 лева - ако се наложи продажба да не минем прага.

В чужбина не са чували за абсурда "ДДС за инвеститори" - там такова нещо няма. Нашите май четат директивите както рогатия чете свещените книги на пастафарианците.
Онзи текст да се чете „лицата, упражняващи свободни професии имат право, също като фирмите, да издадат касов бон с цел да не вземат личните данни на клиентите“.

Смисълът на издаването на касов бон (вместо фактура с касов бон) е да не се налага личните данни на клиента да се записват, покупката да става анонимно.

Ако едно самоосигуряващо се лице е регистрирано по ЗДДС и няма касов апарат - как ще спази ЗДДС без да издаде фактура, която съдржа ЕГН? Онова изключение, което позволява да се издаде фактура без всички изискуеми атрибути (име на клиента, ЕГН на клиента и т.н.) важи само когато ЗДДС не е приложим. В ЗДДС няма предвидено изключение да не се съдържат всички атрибути на фактурата , само в Закона за счетоводството има такова.

Това значи ли, че ако съм самоосигуряващо се лице в хартиената касова бележка мога изобщо да не пиша името си и ЕГН-то си (щото са лични данни и не искам да ги има някой)? И мога да не се заниамвам и номера да слагам на фактурите и касовите бележки. Или ако слагам - мога да си измислям номерата така, че да не се налага да са последователни (да не се налага да помня или запивам кой е последния номер фактура - примерно да пиша номер 080120201 и ако евентуално издам втора фактура през същия ден да пиша номер 080120202. Или е по-добре изобщо да не пиша номер - защото в закона пише, че може да липсват данни, но не и да има данни, които са неправилни (номера, които не са последователни).

ЕГН-то ми го има в изтеклите данни от НАП, но все пак може да не искам да си го давам на всеки. Ако допуснем, че ЕГН-то ми е различно от номера по БУЛСТАТ това има смисъл - иначе не особено. Но въпросът е принципен - ако искам мога и да не си пиша името (като продавач на  услугата с личен труд) и ЕГН-то на бона.

Интересно е и как обхватът на закона е така дефиниран:

Цитат
изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията

А в същото време пишат за документи, издадени от лица, които не са предприятия:

Цитат
документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

Може би законодателят има предвид, че документалната обоснованост по смисъла на горното изречение се отнася за предприятията - тоест предприятието може да оправдае свой разход за някаква услуга, изършена от физическо лице, което не е търговец, ако физическото лице издаде една хвърчаща бележка, на която има съвсем малко данни. Но тогава не е ли задължено предприятието да вземе личните данни на лицето и да издаде свой собствен документ за своите нужди от отчетност?

И как точно НАП могат да спипат с контролна проверка такъв самоосигуряващ се? Има ли срок, в който той е длъжен да напише на хартия или на електронен носител първичен счетоводен документ? Може ли агент под прикритие да каже 2 минути след като плати - "покажи къде ти е първичния счетоводен документ" и ако няма такъв да наложи глоба?

Ако само съм си записал в тефтерчето, че съм получил еди каква си сума (и имам намерение в края на месеца да прехвърля тези данни в електронна таблица, където си водя записки за приходите)?



От гледна точка на годишната данъчна декларация става ясно, че не се декларират имената на лицата, които са изплатили доходите.

Обаче какво става когато лицето, което упражнява свободна професия е регистрирано по ЗДДС - тогава трябва да издава фактури и да спазва ЗДДС, а там няма изключение, което да позволява фактурите да не отговарят на изискванията на ЗДДС.

Следователно това поставя лицата, регистрирани по ЗДДС в неравностойно положение - те ще изгубят клиентите, които не искат да си дават личните данни.

Не съм чел подробно ЗДДС, обаче някъде бях прочел наскоро, че и лицата, упражняващи свободни професии, които имат ДДС регистрация трябва да имат касови апарати все едно са фирма... Ако е така би било много тъпо.

Сетих се и още нещо - няма ли в законите против прането на пари и финансирането на тероризма някой член, който да забранява доставяне на  услуги без установяване на самоличността на лицата, които плащат или ползват услугите? Има ли хипотеза когато лицето, упражняващо свободна професия, да е длъжно да изиска личните данни на лицата, на които предоставя услугите си (и от които получава плащания)?

Освен това изискването на закона - лицата, упражняващи свободни професии, които са регистрирани по зддс да издават фактури, ги поставя в неравностойно положение спрямо юридическите лица, които могат да издадат касов бон. Или информацията ми е стара (или невярна) и всъщност лицата, упражняващи свободни професии имат право, също като фирмите, да издадат касов бон без да вземат личните данни на клиентите?
Цитат
Сигурно има и други документи за отчитане на приход.

Много ми е забавно когато някой ползва думичката „сигурно“ вместо „вероятно“.

Не ми се чете закона от кора до кора, искам някой да напише становище какви са допустимите документи и да го подкрепи с цитати от закона. Защото обратния ред (да се чете целия закон и да се правят изводи) отнема много време.

Вероятно това е правено, но не не намирам на едно място систематизирана информация с аргументация.
Само да допълня защо смятам, че самоосигуряващото се лице не е предприятие по смисъла на този закон (Закон за счетоводството):

Цитат
Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

От Търговския закон:


Цитат
Чл. 2. Не се смятат за търговци:
1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3;
3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Може да се окаже, че лицето е нерегистриран търговец (нерегистрирано като ЕТ физическо лице, което извършва търговска дейност). В такъв случай възниква ли задължението да се издават първични счетоводни документи все едно е "предприятие" по смисъла на ЗСч за доходите от услуги с личен труд или само за доходите, които са част от търговската дейност по занятие?

Според НАП дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на Търговския закон. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец: сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски.

Аз искам да си платя осигуровки още през юни, питах се е дали е редно и възможно, без да съм издавала фактури, тъй като работата ми се проточва по-дълго време. Предполагам, че за моята цел трябва просто да разбия работата на части и да издам няколко отделни фактури, като първата е от този месец.

А може би дори е задължително, защото аз вече се регистрирах, че упражнявам дейност от 18.05. и никой не ми каза,  дали датата на регистрация трябва да съвпада с датата на първата издадена от мен фактура (или 7-дневния срок)?  :blink:

Не смятам, че е проблем да си плащате като попче осигуровките, включително и за дните, когато сте „чакали клиенти“ (т.е. реално сте се шматкали и не сте извършвали дейност).

В декларацията за започване на дейност се пише датата, от която искате да се осигурявате. Никой няма да ви пита какво сте правили през това време, може даже и да не сте издали фактура. Не е задължително дейността да води до плащане - може да не са ви платили например (по произволна причина).

Повечето хора обаче се интересуват от друго - как да не плащат осигуровки. В портала на НАП са направили възможно подаването на декларации за прекъсване на дейност (да не се бърка с прекратяване на дейност). След като си вземете "безплатно" (хехе) ПИК код с него се логвате и може по електронен път да прекъсвате и подновявате дейност. Така може да се осигурявате само за избран от вас период (когато според вас извършвате дейност).

Например може да се осигурявате само когато действително работите. Фактурата я издавате в един такъв работен ден (датата  на издаавне) за да не ви питат после защо сте издали фактура в ден, в който не сте се осигурявали (може да се оправдавате, че сте програмирали системата в работен ден така, че да издаде фактурата в почивен ден, но дали минава това в съда не знам).

Аз се интересувам и от един друг деликатен въпрос. Какво правим ако клиент е физическо лице, което не иска да си даде ЕГН-то за целите на издаването на фактура, с която да се документира прихода? И много държи да си плати в брой.

Допустимо ли е в първичния счетоводен документ да не се съдържа ЕГН, ако то не се съдръжа и в други документи (лицето отказва да си даде ЕГН-то)? А какво правим ако лицето не иска да си каже трите имена? А адреса?

Цитат
(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Извън случаите по ал. 3, документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

От това следва ли, че самоосигуряващото се физическо лице може да издава фактури както си иска (да пише само колко е плащането, кога е платено, за какво е плащането и част от името си например)?

Примерно:

Цитат
Фактура
Номер: (не е въведен)
Име на продавач: Влаьо
Име на купувач: (не пише)
Услуга: консултация по особен въпрос
Платена сума: 20 лв
Дата на плащането: 8 януари 2020

Какви са видовете допустими документи, което едно самоосигуряващо се физическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС, трябва да издава за плащанията от клиенти, които не искат да си дават личните данни?

А ако е регистрирано по ЗДДС - ще се налага с такива клиенти да подписва предварително договор, в който пише, че са задължени да си дадат личните данни за целите на издаването на фактура? Който не иска да си дава личните данни - ще му отказва услуга? Или ако си плати по банков път може да не се издава фактура?
Проблемът е, че това „всяко лице“ трябва да купи услуга, която е „облагаема“ за да възникне задължение за ДДС регистрация.

Затова се интересувам дали таксите и комисионните са облагаеми. Защото ако не са облагаеми - каквито и услуги да купува това „всяко лице“, няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а.

Ако това „всяко лице“ купи услуга, която е „осободена доставка“ - това не води до задължение за ДДС регистрация по чл. 97а.

Затова ми е важно това тълкуване.

Освен това „редовно“ не е дефинирано какво значи. Някои го тълкуват като „три пъти или повече в рамките на година“. Но има и други тълкувания.

Някои интересни решения на съда (текста е копиран от тази статия):

Цитат
В коментара на ТЗ (книга І на Огнян Герджиков) за извършване на търговска дейност по занятие се приема постоянната дейност, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер и чиято цел е създаване на постоянен доход.

В досегашната практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като редовна се приема, че това е системното (три или повече пъти за една година) осъществяване на тази дейност с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са и Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. Така в случаите на продажби на недвижими имоти ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца с цел реализиране на печалба.

Този критерий обаче не се споделя от СЕС. Според него обикновеното упражняване на правото на собственост върху недвижим имот от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. В този смисъл са съответно т. 43 и т. 19 от неговите Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Fini H, C-32/03 от 2005 г.

Съгласно практиката на СЕС за разграничаване дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на директивата, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност, сами по себе си не са определящ критерий както броя и мащабите на осъществените продажби, така и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия, или размера на получените като резултат от тях приходи. Всички тези обстоятелства всъщност могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице (Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Wellcome Trust, C-155/94 от 1996 г.).


Разгадаването на това „какво е искал да каже законодателя“ е критично за определяне на това дали възниква или не възниква задължение за ДДС регистрация при ползване на платформи за P2P кредитиране и онлайн платформи за търговия с акции в чужбина.

Защото ако таксите и комисионните са освободени доставки няма нужда да се чудим дали сме данъчно задължени лица (дали извършваме независима икономическа дейност) и т.н.

Защо законодателят не е написал, че е освободена доставка „продажбата на дългове“, а вместо това е написал, че е освободена доставка „сделката, включително договарянето, свързана с дългове“? Това значи ли, че законодателят е написал това с цел таксите, които се плащат във връзка с прехвърлянето на дългове, да бъдат освободени от ДДС?

Възможно ли е таксата по прехвърляне на дълг да се облага с ДДС, въпреки че тази такса се плаща във връзка със сделка, която е свързана с дългове?

Същата фраза се употребява и когато става въпрос за сделки с акции. Аналогично възниква въпросът дали комисионните, които се плащат при ползването на онлайн платформа за търговия с акции във връзка с покупката и продажбата на акции, също е освободена доставка.

И дали може адвокатът на дявола (т.е. на НАП) да твърди, че тези такси/комисионни се плащат не във връзка с договарянето на сделката с акции, а във връзка с ползването на онлайн платформата, и затова плащането на таксите/комисионните следва да се облага с ДДС по общия ред, а не да се разглежда като освободена доставка.

Има обаче и един друг проблем - за ползване на онлайн платформата за търговия с акции може да има и месечна такса. Тя трудно може да се докаже, че е „освободена доставка“ и ако приемем, че физическото лице (потребител на тази платформа) извършва независима икономическа дейност (а лесно може да се твърди, че покупката на акции с цел да се продадат е такава - защото няма ясна дефиниция какво е независима икономическа дейност), то попада под ударите на закона като „данъчно задължено лице“, в резултат на което възниква задължение за ДДС регистрация по чл. 97а (инвестиционният посредник се намират в друга държава).
След като им обясних, че въпросите се отнасят за мен, в качеството ми на евентуален клиент на ИП, ми отговориха.

На въпросите дали таксите и комисионните, които клиентът плаща на инвестиционния посредник са съпътстваща доставка или не (и затова възниква задължение за регистрация по чл. 97а преди плащането им или не възниква такава) не получих ясен отговор:

1. "Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката."


2. "Но дори една доставка да не представлява самостоятелна ценност и цел за клиента, в случай че делът ѝ в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две или повече отделни доставки."


3. "Когато са определени отделни цени на доставките, те не следва да се определят като основна и съпътстваща."

Например, таксата по сделките е съпътстваща доставка според точка 1 (няма самостоятелно значение) и според точка 2 (делът ѝ не е съществен, ако приемем че 0,1% не е съществен дял).

Обаче не следва да се определя като съпътстваща според точка 3, защото са определени отделни цени (ясно е колко е таксата по сделката).

Месечната такса се плаща за ползване на платформата. От моя гледна точка няма самостоятелно значение, защото без да плащам месечната такса няма как да правя сделки чрез този ИП. И няма смисъл да плащам месечна такса, ако нямам намерение да ползвам платформата за сделки.

Но някой друг би могъл да я плаща за да може да се абонира за цени в реално време, а да търгува с друга платформа. Освен това месечната такса е определена (в тарифата пише колко е) и според точка 3 не би трябвало да се разглежда като съпътстваща доставка.


"НАП не се ангажира с категорично становище относно характера на предоставените посреднически услуги, свързани с договарянето на покупко-продажбата на финансови активи и ползването на електронната платформа, доколкото към запитването не е представен договор или други документи. Конкретна преценка може да бъде извършена в рамките на ревизионно производство, съобразявайки всички относими към доставките факти и обстоятелства.

Ако услугите попадат в обхвата на чл.40 от ЗДДС, същите биха имали характер на
освободена доставка, за която не възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл.82,
ал.2, т.3 от ЗДДС и регистрация за получени услуги по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС."


След като НАП не може да определи дали плащането на таксите и комисионните води или не до задължение за регистрация по ЗДДС и начисляване на ДДС, как се очаква данъкоплатците да определят това?


На по-интересните въпроси не получих конкретен отговор, а общи приказки и препратка към отговори на подобни въпроси.

В отговор с изходящ №24-37-8/27.05.2015 прочетох:

"Следва да се има предвид, че при формиране на оборота за задължителна регистрация се включват само доставките с място на изпълнение на територията на страната."

Тоест, ако нямаше такси и комисионни, ползването на ИП в друга държава (за сделки с финансови инструменти)  нямаше да води до задължение за регистрация по ЗДДС, независимо от реализирания оборот от продажби, защото той не се участва при формиране на оборота за задължителна регистрация.

От изпратените отговори на въпроси става ясно, че НАП продължава практиката да регистрира по ЗДДС клиенти на инвестиционни посредници в България, които са реализирали оборот от продажба на финансови инструменти над прага за регистрация.


Цитат
Дяловете от договорни фондове (наричани още взаимен фонд или колективна инвестиционна схема) и борсово търгувани фондове (ETF) "дялови участия в дружества" ли са по смисъла на чл. 50 ал. 1 т. 4?

Притежаването на дялове от такива фондове в чужбина води ли до задължение за декларирането им в годишната данъчна декларация така както се декларира притежаването на акции в чужбина?

Пуснах това като запитване до НАП.

Предполагам, че притежаването на дял от такива фондове не е притежаването на "дялови участия в дружества", защото инвеститорът не притежава дялове от управляващото дружество, а колективната инвестиционна схема не е "дружество" (търговско дружество е фирмата, която управлява фонда, но участието в колективната инвестиционна схема не предполага придобиване на дялове от управляващото дружество).

Вие какво мислите по въпроса?
Извинете, аз само да питам. Това сега адекватен отговор ли е според вас?

Написал съм всичките данни, които се изискват от ДОПК (име, адрес, ЕГН, електронна поща).

Пратил съм запитването на хартия. С подпис.

Текста на запитването може да видите тук (изтрил съм личните данни само).

Намерих нещо интересно:

Изх. № 24-37-8 Дата:  27.05.2015 год.

Цитат
В тази връзка следва да се има предвид, че доставките с място на изпълнение извън територията на страната не участват във формирането на оборота за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС и се подчиняват на данъчното третиране на законодателството на държавата по мястото на изпълнението им.

Значи, ако продавам договори за разлика на чужд ИП и приемем, че мястото на изпълнение е адреса на ИП (което е така, защото ИП е отсрещната страна по сделката с договори за разлика), то оборотът от продажбата на тези договори за разлика не участва във формирането на оборота за задължителна регистрация.

Това е добра новина за тези, които играят на Forex (с договори за разлика) през ИП, установен в чужбина.