Да, и на четири очи, и в прав текст,  и отвсякъде погледнато - нещата реално са така. По време на бума на строителството построиха една скъпа голяма административна сграда. Сега сградата стои празна, но главниците и лихвите по кредита трябва да се плащат, и то в срок. Сградата е празна, защото станаха много, а няма кой да ги ползва. Не може и да се продаде, защото е пазарните цени са на половина от балансовата стойност. А то и няма пазар изобщо.
 От друга страна - производството на мъжки ризи рязко спадна - в пъти - заради китайското карго.   
Да, ама данъчните закони са си данъчни закони - те не са закони по време на криза и закони след криза.
Ако осчетоводя  външният паричен поток като лични парични вноски на собственика по чл.134 от ТЗ - отпада ли задължението тези парични вноски да се декларират с декларация по чл. 50 ?  И какви са последствията за едноличния собственик на капитала на ЕООД при една евентуална проверка от данъчните ?
Дали ще дочакам времето, когато тази тема няма да ме тормози?
ЕООД - Червени каси - всеки месец. Заради един голям кредит. Иначе - ако отделя производството - макар и слабичко - добре излиза.
Пари за покриване на кредита пристигат всеки месец от друга държава, по лична сметка на собственичката, в евро. Имам извлечение от личната банкова сметка на собственичката - парите са толкова, колкото трябват за кредита.
Дилемата - като всяка година - ми е:
 Заем или допълнителни парични вноски.
Ако е заем - физическото лице собственик на ЕООД, трябва да декларира  получения заем. Но няма кой да декларира дадения заем, защото лицето не е в България. Освен това - договор няма - те са си роднини, знам ли какво са се уговаряли.
Ако са допълнителни парични вноски на собственика на ЕООД - това повече ме устройва - а пък като дойде време за проверка - той да си доказва произхода на  средствата. 
А това, че дружеството увеличава задлъжнялостта си - това не е проблем. Няма да  тегли нов заем, няма да се листва на стоковата борса - това е едно шивашко предприятие с 4 работника.   И........ имам някакъв спомен, че имаше указание на НАП, че допълнителните парични вноски не се декларират като заем с червената декларация по чл.50.
Толкова ми е неприятен този момент, че мозъка ми отказва да разсъждава логично по този въпрос.
Моля Ви да внесете малко увереност в действията ми - поне аз да не се червя после пред данъчните.
Благодаря на всички, които ще отделят време за мен.
Благодаря за отзивчивостта.
Но моята длъжност е за Инспектор безопасност на продукти /хранителни продукти/ - нещо от рода на технолог,  нещо като входящ контрол на  съдържанието на  суровините за производство на хранителни продукти  и изходящ контрол за съдържанието и безопасността на готовия продукт, който се пуска на пазара.  Също контрол на опаковките.
Такива инспектори има в големите хранителни предприятия - ако може някой оттам да се включи и да помогне.
   
Моля, помогнете с такава длъжностна характеристика, код по НКПД 32573007 ИНСПЕКТОР БЕЗОПАСНОСТ НА ПРОДУКТИ
Ще бъда обстоятелствена, но няма как – трябва да се изясни проблема.
Двама съдружници имат общо ООД, и както обикновено става – се скарват.
Докато трае процедурата в ТР-АВ за отписване на единия съдружник и вписване на промяната от ООД в ЕООД, изгоненият съдружник, за да направи мръсно, пуска една фактура за сделка с имот на фирмата за 10 хил лв с 2 хил ДДС за внасяне. /сумите са условни – но става въпрос за много много пари/.  Счетоводителката негов човек – в последния момент на 14 число след 21 часа подава Декларация по ДДС със съответните дневници, съответно описана ф-ра за продажба с дължими 2 хил ДДС. Защото оставащият съдружник не се е сетил да прекрати навреме пълномощията на счетоводителката за подаване на данни с електронен подпис.
Останалия управител вече на ЕООД разбира това чак когато получава от НАП писмо за доброволно изпълнение - да си внесе условните две хиляди ДДС. Счетоводителката не му дава документите на фирмата и до ден днешен. Обърнал се е към адвокат за съдействие. Вече са прекратени пълномощията на счетоводителката, но документите са при нея. И не се знае какво точно има в дневниците за покупки и продажби в проблемния месец май.
Сега аз трябва да взема отношение по счетоводните въпроси. Сделка не е имало – няма плащане, няма прехвърляне в имотен регистър, общо взето е написана една фактура с основание "съгласно договор". Фактурата е за продажба от нашето  дружество, към дружество на вече изгонения съдружник - опит за измама и за придобиване на общ имот.  Въпросната фактура за продажба е издадена месец май. Ако се позова на чл.116 ал.3 и чл.117 ал.3 – пропуснат е срока за издаване на протокол и съответно корекция по чл.126 не може да бъде направена.
Ако се позова на чл.117 ал. 5 – на коя дата е настъпило съответното обстоятелство, като узнаването за него е станало след писмото за доброволно изпълнение, т.е. октомври. А това означава да се издаде кредитно известие октомври , и да влезе в дневник за продажби със знак минус през октомври. Само че виси едно задължение за внасяне от м.май, и са възможни процедури по възбрани, блокиране на банкови сметки и т.н. неблагоприятни неща, докато се чака да изтече процедурата и да се възстанови ДДС-то, декларирано през октомври.
Имам ли друг по-добър вариант ?
Наш доставчик ни издава фактура за аванс с ДДС, превели сме парите.  Когато  си поискахме възстановяване на ДК след изтекла процедура, се оказа, че доставчика е издавал кредитни известия, без да ни е информирал за това, без да има основание и без да е развален договора за доставка.  Питането ми е: има ли текст в ЗДДС, който да вменява задължение на доставчика, при издаване на кредитно известие, да върне парите ? На какво основание - от кой закон - да си търсим внесените пари, щом доставчика е издал кредитно известие ? Защото той твърди, че нищо не го задължава да върне парите - да не стигаме до мутренски разправии, макар че доставчика натам е тръгнал.
Имам фирма, в която производствения процес е непрекъснат.   Обаче в случай на неотложно отсъствие на работник, във фирмата няма свободен човек, който да замества отсъстващия, а без един човек поточната линия не може да работи.
Ръководството на фирмата има подготвени и обучени 2 души, които в случай на неотложна необходимост, могат до 15 минути да се явят на работа и да заместят отсъстващ или  болен работник. Тези двама души работят на трудов договор в друго предприятие на едно и също работно място, но в различни смени - така че един от тях винаги е свободен и може да поеме работата в нашата фирма.
Назначени бяха по чл.114 от КТ, но минаха преди години инспекцията по труда, и  устно поискаха да са по чл.111 - като външно съвместителство - така щяло да е по-перфектно. Послушахме ги, преназначихме хората по чл.111..
Сега пак минаха Инспекцията по труда, ама други инспектори ,  и понеже нямаше за какво друго да се захванат - проблема беше защо тези хора са по чл.111, трябвало да бъдат или по чл.114 или по граждански договор.  Спорих с тях - не бих искала да е граждански договор, защото все пак има работно място.  В интерес на истината - НЕ го вписаха в предписанията, но за мен въпроса остана висящ.  От 2-3 години не се е налагало да бъдат викани на работа, поради което не е и начислявана заплата.  Но тези хора продължават да поддъжат редовно здравните си книжки, за да са в готовност при евентуална необходимост, да заместят отсъстващ работник.
Въпросът ми е - какъв е варианта хората да са назначени, за да могат в случай на необходимост до 15 минути да заемат работоното място и всички формалности към тях и НАП да са изпълнени, и да  не се окажат в ситуация на неназначени, а пък работят на машините, и да не им начисляваме заплата, защото реално те не са работили. Понякога това може да е ситуация за нощната смяна - тогава няма нито време, нито възможност да се търси счетоводител, да го назначава, да регистрира трудов договор и цялата тази тежка административна процедура да бъде извършена, за да влезе лицето в работната зала.
Дано не ви подведа - за мен по-правилният вариант е по чл.114 - там е "ДО 5 р.д. или ДО 40 часа", и може и нищо да не са отработили. По чл.111 трябва да ги пусна в неплатен отпуск - не ми харесва, а граждански договор го изключвам съвсем. Ако имате опит в такива ситуации - моля споделете.
Бих искала да си сравня знанията - да не сбъркам.
Пенсионерка, управител на дружество -  внася само здравни осигуровки.
Ако бъде назначена по трудов договор на пълно работно време в друго дружество - има ли някакъв конфликтен момент за дружеството, в което е управител , ще се промени ли нещо в осигуряването там ?  Аз реших, че едното не пречи на другото - ама да не пропускам нещо ?
Имам нов клиент.
 Нова фирма - започнала работа през февруари.
През юли прави 50 х лв оборот, през август е регистриран по ДДС.
 Подаден е в НАП опис за налични стоки  и получени услуги преди регистрацията.  Обаче - услугите са фактури за наем от февруари до юли. 
Аз обаче нещо не искам да се съглася с този опис и не искам да го включа в дневника за продажби за септември заради чл.74 ал.3 т.3.  Аз ли съм буквоед или лош счетоводител ? Моля за мнение
 - да включа ли в дневника за покупки за септември всички фактури за наем от февруари до момента така както са описани в описа?
- ако не ги включа - клиента ми ще понесе ли някаква санкция или ще дава ли обяснения защо в описа пише едно, пък в дневника за септември друго
- трябва ли клиента ми да предприеме някакви други действия спрямо този опис - все още не са изминали 45 дни от регистрацията.
Не е задължително. Когато лицето има две търговски дружества, избира в кое от тях да се осигурява. Обаче ако ще полага личен труд и в двете - за положения труд ще получава възнаграждение, а за всяко възнаграждение се дължат осигуровки.
Най-добре на двете места на едно и също основание. Случвало ми се е - в едната фирма болничен, понеже забравил да поиска втори болничен - във втората фирма да го водим в отпуск, но ми поискаха формата за присъствие, молбата за отпуск и заповедта за отпуск.  Важното е в едно и също време да отсъства от работа и от двете фирми, за да изплатят обезщетението - нищо, че само осигурителния доход от едната фирма е достатъчен.
В ЕООД не може да бъде по трудов договор - сам със себе си не може да сключва трудов договор. Ако ще работи - ще получи възнаграждение за положен личен труд.
Собственика вече е информиран за законовите  варианти и възможните санкции.
Ако не съм се изразила достатъчно ясно - ще го напиша пак.
 Питам тези, които са носили корекция по чл.126 - как на практика реагира данъчната администрация, следват ли проверки, ревизии след подобна корекция ?
Малко трудно се следят номерата в кочаните, когато се работи  с няколко кочана, и това е единствена фактура за месеца от този кочан, или пък когато е последна фактура от този кочан за месеца. Кочаните с фактури не са при мен - клиенти ми ги носи, и си носи отговорността за това какво носи. Никой в нищо не ме обвинява, аз не се чувствам виновна - има ли полезен ход в случая и кой е той?  Питам тези, които са имали такъв случай - иначе теорията ми е ясна.
Имам един неприятен случай с една фирма. Фактура за продажба от 01,08,2013 г , и оригинала и копието изпратени на търговска верига за подпис заедно със стоката. Копието се връща едва днес, 18 септември. От фирмата са пропуснали да направят поне копие или да ме уведомят, за да я включим в дневника за август. Невнесеното ДДС е 200 лева. Варианта да впиша фактурата в дневника за септември тихомълком и да си внесат ДДС-то ми е ясен, санкцията е по чл.180 ал.3 -250 лева. Обаче...... с тази фирма и с тази търговска верига за три месеца това е втори случай, и тогава санкцията е по чл,180 ал,4 - 5000 лв. Другият вариант - корекция по чл.126 ал.3. и довнасяне на разликата в ДДС. Питам тези, които са имали такъв случай - не става ли "Ела вълчо изяж ме".  Как ще реагира данъчната администрация ?
Да попитам по-знаещите: Имам фирма - започва нова дейност - покриване на метални детайли чрез методите на галванизация. Правилно ли е да го определя като услуга, или трябва да е производствена дейност?
Имам   безсрочен договор, който по взаимно съгласие между работник и работодател, трябва да направя срочен.
Как е по-правилно да се напише в допълнителното споразумение
 - на основание чл.119 от КТ във връзка с чл.68 ал,1 или
 - на основание чл.68 ал.1 във връзка с чл.119 ?