Аз съм си изяснила темата - но срещам отпор от клиента. Та реших , че може да науча нещо ново.
За мен това са си две отделни сделки:  СИС,  касова бележка, справка по чл.73.  Ама се спънах в бабите. Първо - те не си носят личните карти - носят 3 кила вълна  в чувал и си купуват прежда за чорапи. Каква СИС и кви пет лева без личната карта.  И после -  като подам справката по чл.73, а пък бабата не подаде данъчна декларация - какво става ?  И не мога да поема отговорността да направя данъчна декларация на бабата, защото не знам - като е донесла 3 кила вълна, дали някъде пък не е дала 100 корена разсад за пипер примерно и пак да се е подписала на СИС.
Та ако някой се сеща за друг законосъобразен и по-опростен начин - да помогне.

Както винаги - търговците извиват ръцете на производителите.
Ще споделя мнение - как аз съм организирала документацията - може да има  и по-законосъобразен начин.
Няма проблем продажбата да е на консигнация и договора да е сключен така, че купувача ще продава стоката в продължение на един месец и ще заплати само за продаденото количество.
Обаче съгласно общите норми на ЗДДС - сделката настъпва с фактическото предаване на стоката - това автоматично означава доставчика да предаде стоката заедно с издаване на фактура за цялото количество. Неудобният момент е, че доставикът  е длъжен да начисли цялото ДДС и с изтичане на данъчния период да го внесе. Затова тук, ако доставчикът може да си защити интересите - първоначалното плащане по доставката да бъде поне в абсолютният размер на начислената сума за ДДС.
След изтичане на определения срок купувачът бърза да върне непродадената стока. Тогава доставчикът трябва да издаде кредитно известие за непродадената част от стоката.
Моите клиенти съм ги научила така да правят.
Плащането - както се разберат.
Всячески се опитвам да разяснявам на клиенти и на по-млади колеги - че трябва да се прави разлика между принципа на начисляването, и принципа на паричния поток.
Това, което описах, е по-масовият случай, когато купувачът продава  от собствен търговски обект, т.е. от свое име и за своя сметка.
Друг е случаят, когато купувачът ще продава от свое име, но за сметка на продавача. Тогава работата става сложна: Купувачът най-образто казано трябва да има касов апарат и кочан фактури от името на продавача, а пък отделно за комисионното възнаграждение  ще има друга сделка - да не се отплесвам по този вариант. Предположих само, че питащата има предвид по-горе описания случай.
Ако има друго мнение - и аз ще науча нещо ново.

Не мога да изляза на глава с един клиент. Бих желала да чуя различно мнение без да казвам моето - за да подведа в грешна посока колегите, които ще се ангажират с моя казус.
Фирмата /регистрирана по ДДС/ изкупува вълна  от отделни стопани по селата.  Срещу определено количество вълна  дава одеала с доплащане, прежда с доплащане.   Фирмата после плаща на други предприятия за изпридане на вълната до прежда, и на други пък - за изтъкаване на одеалата. Тази прежда и одеала се продават в магазин на фирмата и си има една цена за свободна продажба, друга цена ако се  продава срещу вълна.
Дали се изразих правилно
 - даваш  3 кг вълна и получаваш  2,5 кг прежда и доплащаш по 6 лв за килограм
- даваш 4 кг вълна и получаваш одеало и доплащаш 15 лева за бройка
- НЕ даваш нищо, и си купуваш прежда по 12 лв за кг и одеало за 30 лв за бройка.
/моля Ви да не вземате буквално - цените и количества са примерни/
Проблема произтича от документирането на доставките:  от една страна на доставката на вълна от бабите от село, от друга страна на предлагана прежда и одеала.
Аз съм описала процедурите по тези доставки, но  не се приемат еднозначно.
Моля Ви за мнение по въпроса: Какво правим с бабите и чувалите с вълна, какво правим с евтината прежда и одеала ? На кой етап какви документи трябва да се съставят, и като какви сделки да се разглеждат ?
Проблемът със себестойността на преждата и одеалата е решен - защото не зависи от  мнението на  управителя, а от наличната счетоводна документация.

Просветна ми по някое време и така го направих - като доход от ЕТ и приложение 2. Благодаря.

Има сделка за продажба на предприятието на ЕТ  - ама БЕЗ заличаване на ЕТ.  Продажбата включва продажба на земя, сграда и автомобил.  То е ясно, че трябва да се поаде данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.  С моят скромен опит - реших, че е приложение 5 - доходи от прехвърляне на права или имущество. Но не съм сигурна коя таблица да попълня. Таблица 8 - ама там пише "със заличаване", а пък нашата адвокатка не ни заличи.  Моля - помогнете - коя таблица да попълня ?

Ох, ако не сте си имали работа с рускиня /няма значение от коя република е вече/ , не сте разбрали все още откъде изгрява слънцето и за кого грее.  Нямам нерви да слушам как "една сънародничка каза..."защото всеки случай е специфичен, а пък и те разбират и говорят това, което им се иска, а не каквото трябва.  Аз искам да знам  правилата и да си вървя по тях. Имам нужда от професионална помощ.   Благодаря - този  договор ми трябва. Приемам всякакви други идеи.

На някой налагало ли му се е да пенсионира украинка с документи за постоянно пребиваване в България ?
Става въпрос за украинка, омъжена и живее в България последните 30 години. В Украйна има отработени 9 години трудов стаж. Сега навършва 55 години. По Украинските закони може да се пенсионира на 55. Но не знаем тези 9 години дали са достатъчни за пенсия с намален размер ?   Чудя се откъде да започна проучването. Знам, че в НОИ София има отдел за пенсии на чужди граждани по чужди закони, но София е далече и засега отпада като вариант. Всъщност - въпросът ми е в това - откъде да се започне проучването .

С чиста съвест - директно на разход. Колкото и да струват.
В никакъв случай не могат да са ДМА - вижте си стандарт 16.
Първо - единичната цена е под прага на същественост. Второ - при пробега на служебни автомобили, използвани за професионална дейност - дори да се делят на зимни и летни, гумите пак нямат толкова дълъг период на използване, че да се амортизират цели 5 години. Трето - сами по себе си гумите и да се търкалят по ливадите, няма да носят икономическа изгода - те носят икономическа изгода само  ако са качени на автомобила. А това отново ги прави консумативи. Вижте си и счетоводната политика.  То гумите на ТИР-вете, дето струват хиляди - не са ДМА.  Не си струва мисленето за 4 гуми за 900 лева на служебен автомобил.

Излизам първа пред строя !

Вариантите са два:
 или текущ разход, или дълготраен нематериален актив.
Обаче трябва да се прочете първо договора за наем - там какво пише за преустройството от офис в кабинет, и за чия сметка ще бъде.
Второ - да се прочете счетоводен стандарт 38  - нематериални активи.
И тогава да се разсъждава на тази база. Има значение и договора за колко години е сключен. Има значение и ремонтните дейности какви са - обикновено хигиенизиране, или  промяна в предназначението на обекта чрез строителство, ще има ли трайно и неотделимо поставени строителни материали, или ще има преносими материали и елементи, които наемателят може да си вземе след приключване на срока на договора.
Поне на мен написаната информация не ми е достатъчна, за да взема решение.

То и една гума на ТИР струва повече от няколко хиляди лева, ама си  минава на разход. Гумата сама да я търкаля някой по пътя ? Не, нали ? Гумата и да се търкаля сама - не носи икономическа изгода. Така и с накрайника. То и апарата сам без накрайник не върши работа. Има стандарт, в който е написано кое кога и как се определя като ДМА.

Мисля, че разсъжденията Ви вървят  в неправилна посока. Може ли един накрайник да бъде определен като ДМА ? Може ли накрайника сам по себе си да носи икономическа изгода ?  С купуването на нов накрайник променяте ли с нещо предназначението, функционалността  и възможности на апарата ?  Ами приемете, че смяната на накрайника си е текущ разход  - резервна част.

Печелиш торта с шампанско !

Австрийски гражданин с разрешение за дългосрочно пребиваване в България, собственик на капитала и управител на ЕООД регистрирано в България.
Извършва услуга на Швейцарска фирма - компютърна услуга на място в Швейцария.
Издал е фактура от името на ЕООД за услугата. Не е начислил ДДС - записал "На основание чл.53 ал.1 ЗДДС".
Нещо не ми изглежда перфектно. Моля за коментар.
Че Швейцария не е член на ЕС - ясно. Ама не му е мястото там на чл. 53 ал.1 струва ми се.
Че клиентът има данъчен номер - добре .
Ама нещо не ми прилята - износ на услуга ? Това - място на сделката, това документиране - май тези нещо ме смущават. За първи път ми е 

Знам ли - може вече да съм изкукала. Заради ДДС-то - щото купуваме суровини с ДДС за 10 лева, пък продаваме бракувана продукция за 1 лев - ползваме  данъчен кредит за 10, а начисляваме ДДС за продажби на 1.  Та понеже държавата не е майка, ами мащеха - ще ни го прости ли ?

Нещо все ме човърка, и все чета и питам -  но да не сбъркам някъде.
Фирма усвоява ново производство.
Има написана технология, според която е предвиден предварително брак по време на усвояване на новото производство. /Все още не става въпрос за технологичен брак по време на самото производство - сега обсъждаме брак при пробно производство/.
При пробите отпада цялата продукция  на 100 %    /хранителен продукт/. Попълват се протоколи за брак. Засега  брака е в нормите на предвиденото в технологията за процеса на усвояването.
Но този отпадък е годен за изхранване на животни.  Продава се на символична цена на животновъди. Пишат фактура, начисляват ДДС.  Бъркам ли нещо с фактурите за продажбата на този брак ?

ЕТ,  има задължение да внася ежемесечно авансови данъци.    Обаче за 2009 г  в декларацията  при изчисляване на годишния данък, не е приспаднат авансово внесения данък.  И е внесен изчисленият данък за годината в пълен размер.  Имам ли право сега, в данъчната декларация за 2011 г, да си приспада авансовия данък от 2009  г ?

Да си сравня знанията.  Масово поточно производство. Ясни ежемесечни разходи. Досега всеки месец съм изчислявала фактическа себестойност на база направени разходи.   Сега обаче има аргументирана причини за промяна на счетоводната политика. Налага се да се  работи текущо по планова себестойност и да се изравнява в края на годината.  При работа с планова себестойност се получават едни отклонения - кога в плюс, кога в минус, от действително направените разходи. Къде да ги отнасям тези отклонения - да си създам сметка за отклоненията в група 30, или да ги оставя в подсметка в група 61 ?  Или друг вариант ? Моля някой да сподели опит.

а - и аз. Не ви писах, че за заличаване на всеки остатък с изтекъл давностен срок, ме карат да подавам молба. Днес подавахме такава - лихва по ДДС от 2000 г 0,06 лв - молба за погасяване на задължение по давност.