Здравейте!
Пиша малко постфактум, иначе още преди известно време попаднах на сайта, намерих доста информация по моя въпрос (апропо - шапка свалям на активните и компетентни потребители за отговорите им!) и все се канех да пиша за да поискам мнение, и най-после го правя!
Та, моят случай е следния:
от 2014 г. работех по Чл. 114 на 4-ри часов договор (
който се явяваше за мен основен и единствен), но не всекидневно, работата беше за нефиксиран брой мероприятия в месеца.
От 1-ви февруари т.г. договорите ни бяха прекратени и аз, както си му е редът се регистрирах в Бюрото по труда и очаквах да ми бъде отпуснато ПБО.
Но получих отказ за отпускането му - мотив: че нямам осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от последните 18.
Пуснах жалба до НОИ с опровержение на мотива им: че справката в техния сайт показва, че съм бил осигуряван (включително и за безработица) без прекъсване от 2014 г. до момента, като същото потвърдих и със справка за съответноия период от НАП.
Вторият им отказ беше с мотива: че сумарно часовете за 18-ет месечния изискуем период са общо от рода на 80-а, т.е. нямам осигуряване за нужния 12 месечен период за отпускане на ПБО.
Вече бях чел КСО, търсил и чел по сайтове и форуми (
включително и тук), и от написаното в самия кодекс и в нета моето лично мнение бе: че подобно решение е в противоречие с КСО, и е налице спекулативно и тълкувателно решение по отношение на мотивите за отказа.
Въпреки, че става дума за календарни месеци, следвайки логиката в решението на НОИ, откъдето произлиза и мотивът им за отказ, би означавало, че никое лице, което работи на 4-часов работен ден не би могло да отговори на това изискване, защото дори и при присъствие през всичките работни дни по време на изискуемия период, при подобно спекулативно сумиране и изчисление на работни и респективно часове с осигуряване, то дори и теоретически няма как да бъде достигната дори и минималната изискуема граница от 12 (дванадесет) месеца или т.е. никое лице работещо на 4-часов работен ден няма как и не би могло да получава обезщетение, или тоест решение, което в моя случай освен спекулативно и тълкувателно, и напълно противоречи на досегашната практика на НОИ по отношения на отпусканите обезщетения за безработица, което от своя страна се явява и дискриминационно отношение.
В КСО няма нито изискване, нито тълкуване, нито се споменава за почасово осигуряване, докато НОИ самоинициативно и неправилно мотивира отказа си точно с липсата на необходими часове осигуряване.
Освен това презумпцията е, че след като са ми били плащани осигуровки във фонд "Безработица" и след като, независимо от продължителността на работното ми време се водя помесечно осигуряван за целия изискуем според КСО срок, то следва, че когато/ако настъпи осигурителния случай, то респективно аз ще имам право и ще мога да получа съответното обезщетение, но в момента, в който това събитие настъпва, НОИ отказват да ми бъде предоставено това ми право.
Та, базирайки се на гореспоменатите мотиви реших да заведа дело и си спретнах една жалба до САС с/у решението на НОИ.
Поправете ме ако греша, но логиката тук е същата както при здравните осигуровки - може и само за ден от даден месец да имаш осигуровка, но се водиш осигурен за целия месец и не ти спират здравноосигурителните права.От това което прочетох и разтълкувах смятам, че съм прав, но наистина се нуждая от компетентно мнение, че да не се окаже, че съм чел така както дявола чете Евангелието!
Моля за вашите мнения дали съм в правотата си, и благодаря предварително!