Гери, обезщетението по чл. 222/1 наистина е "право" на работника, но никой няма право да се отказва от правата си. Дори да попдишете някаква декларация пред работодателя си, че се отказвате от това обезщетение, тя ще бъде нищожна. Вие можете днес да не искате обезщетението, но да го потърсите догодина. Или до три години след прекратяване на договора. Ваше право си е.
От НОИ държат обезшетението да е платено на време, не само от добри чувства към работкика, а защото не трябва да плащат обезщетение за безработица за петиоди, през които се полагат други обезшетения. А обезщетението по 222/1 Ви се полага за месеца след прекратяване на ТД. Независимо дали ще е платено сега, догодина, след три години или ще си го търсите по съдебен ред.
Вие не можете да декларирате пред НОИ, че обезщетението е платено, без наистина да е платено. Все пак по това обезщетение има осигуровки, данък, декларация 1...
Ако прекратяването на ТД поради "намаляване на работата" е било само с цел "пълна борса", то работодателят е бил длъжен да предвиди обезщетението и да Ви информира предварително за "цената" на услугата. Или е трябвало да намери "по-икономичен" вариант.
Ако наистина има намаляване на работата и няма заигравка с работодателя, не виждам причина да не си турсите обезщетението. Още повече, че ще започнете с: "От НОИ ме пратиха..."
И
Честит имен ден, Гери! :-)