Становища на НАП

Определя се режимът за ДДС при услуги по настаняване, изхранване и обучение по конна езда, предоставяни на дружества от ЕС и Великобритания. Уточнява се разграничението между обща туристическа услуга по глава шестнадесета на ЗДДС и отделни доставки със собствен ресурс, мястото на изпълнение (чл. 21 и чл. 137 ЗДДС) и задължението за начисляване на данък при услуги по настаняване, свързани с недвижим имот в България.

Определя се режимът за прилагане на нулева ставка по чл. 31, т. 2 ЗДДС при доставка на горива за кораби чрез посредник. НАП приема, че освобождаването се прилага само за окончателната доставка към корабособственика/оператора, когато горивото се зарежда директно на борда и посредникът не придобива фактическо право на разпореждане с него.

Разгледан е въпросът за прилагане на нулева ставка по чл. 31, т. 2 ЗДДС при бункероване на кораби чрез посредници. НАП приема, въз основа на чл. 31 ЗДДС, чл. 26 и чл. 31в ППЗДДС и решение по дело C‑526/13 "Fast Bunkering Klaipėda", че нулевата ставка се прилага само за окончателната доставка към оператора/собственика на кораба, а не за предходните доставки към посредници.

Определя се режимът за самофактуриране по чл. 113, ал. 11 от ЗДДС и чл. 79а ППЗДДС. НАП приема, че самофактуриране е допустимо и когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС, ако и двете страни са данъчно задължени лица и има предварително споразумение и процедура за приемане на фактурите. Уточняват се съдържанието, действието и прекратяването на споразумението.

Определя се режимът за прилагане на СИДДО при лихви към австрийска банка над прага по чл. 142 ДОПК. При договори с продължително действие искането по чл. 137 се подава еднократно, но чуждестранното лице уведомява ТД за всяка промяна по чл. 136 и 138 в 30-дневен срок. Не са предвидени специални изисквания за документи по чл. 140, като прилагането на СИДДО подлежи на последващ контрол.

Определя се режимът по ЗДДС за документиране и отчитане на доставки на стоки, извършвани в Италия от българско дружество, регистрирано по ДДС в България и Италия, без постоянен обект в Италия. НАП приема, че се прилагат правилата на чл. 111а ЗДДС и чл. 219а от Директива 2006/112/ЕО и че тези доставки не се отразяват в българските дневници и справка-декларация, когато мястото на изпълнение е извън страната.

Определя се режимът по ЗДДФЛ на дневните пари при командироване по НКС. На основание чл. 24, ал. 2, т. 5, б. "б" не се облага частта до двукратния нормативен размер (80 лв. при нощувка, 40 лв. без нощувка), а превишението е облагаем доход. При изплащане на 70 лв. дневни пари при нощувка сумите са необлагаеми. Уточнява се и отразяването им в справката по чл. 73 ЗДДФЛ с кодове 101 и 110.

Определя се режимът за облагане в България на доходи от наем на имот в Германия, получени от местно физическо лице. Доходът се декларира по чл. 50 ЗДДФЛ в брутен размер, облагаемият доход е с 10% нормативни разходи, без признаване на реални германски разходи. До 2023 г. се прилага метод "освобождаване с прогресия", а за доходи от 2024 г. - обикновен данъчен кредит с доказване на платения в Германия данък.

Определя се режимът за признаване по ЗКПО на разходите на дружество - собственик на ателие в ЕС за такси към професионален домоуправител и поддръжка на общите части. НАП приема, че за данъчни цели разходите се признават при наличие на първичен счетоводен документ по ЗСч, издаден от професионалния домоуправител, а при плащане в брой - и фискален бон.

Определя се режимът по чл. 89 ЗКПО при превишение на годишния корпоративен данък над авансовите вноски. НАП приема, че за лихвата се вземат предвид само "определените (декларирани)" авансови вноски по чл. 86, 87а и 88 ЗКПО. Плащане от 230 000 лв. без подадена декларация по чл. 88 ЗКПО няма характер на авансова вноска и не намалява базата за лихва.