Становища на НАП

Разгледан е въпросът за съхранението на електронни фактури, получени по имейл в PDF, и самите имейли. НАП приема, че за целите на ЗДДС и ДОПК е достатъчно да се гарантират автентичност, цялост и четливост чрез контрол на стопанската дейност и надеждна одитна следа, без изрично изискване за съхранение на имейлите или на фактурите във формата с КЕП.

Определя се режимът по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО за ваучери за храна при пълен и непълен работен ден. Допустимо е размерът да е обвързан с реално отработени дни/часове, ако критерият е ясен и еднакъв за всички, като така се спазва изискването за общодостъпност и разходите се третират като социални по чл. 204, ал. 1, т. 2 ЗКПО.

Разгледан е въпросът за осигурителните вноски на собственик на ЕООД с ДУК и едноличен търговец с дейност и печалба 72,02 лв. НАП приема, че като ЕТ лицето е самоосигуряващо се по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и дължи вноски авансово върху избран доход между минималния и максималния, а окончателно - върху дохода от дейността, но не под минималния осигурителен доход.

Определя се режимът за облагане на доходи на българско дружество от продажба/ползване на софтуер на клиенти във Виетнам. НАП приема, че при обикновена продажба печалбите се облагат само в България и не се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане, а недължимо удържан данък във Виетнам се търси за възстановяване от виетнамската държава.

Определя се режимът за деклариране и възстановяване на ДДС при вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и регистрация по специален режим в Съюза по чл. 156 ЗДДС. НАП приема, че след регистрация продажбите към крайни клиенти в ЕС се облагат по място на получателя, отразяват се в OSS-декларации, а правото на данъчен кредит и възстановяване по чл. 92 ЗДДС се запазва при общия ред.

Определя се режимът за признаване на разходи за ваучери за храна като необлагаеми "социални разходи, предоставени в натура" по чл. 204 и чл. 209 ЗКПО. Допустимо е ваучерите да са еднаква сума за отработен час на база реално отработени часове, като така се спазва общодостъпност. Отказът от придобивката следва да е документално удостоверен - писмен отказ или протокол.

Разгледан е въпросът за осигуряването на собственик на българско ЕООД, който живее и работи в Полша. НАП приема, че като упражняващ личен труд собственик по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО той подлежи на осигуряване в България само ако по правилата на Регламент 883/2004 е определено българското като приложимо законодателство; тогава се прилага общият режим за самоосигуряващи се лица.

Определя се режимът за осигуряване при търговия с инвестиционно злато, валути, криптовалути и акции от физическо лице. Ако дейността се квалифицира като стопанска по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и лицето се приравни на търговец по ТЗ, то е самоосигуряващо се по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и дължи ДОО, ДЗПО и ЗО по реда на КСО, ЗЗО и НООСЛБГРЧМЛ.

Определя се режимът за подаване на данни по Наредба № Н-13 за доброволците по ЗЗБ. Доброволците се осигуряват по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО, като осигурителните вноски са изцяло за сметка на държавния бюджет. В декларация обр. № 1 се подава код за вид осигурен "14" и се попълват само полетата "за сметка на осигурителя"/"осигуряващия".

Определя се режимът по ЗДДФЛ за възстановяване на удържан данък върху трудови доходи на чужд гражданин, работил в България. НАП приема, че право на възстановяване има само при ползване на данъчни облекчения по глава IV от ЗДДФЛ. Ако работодателят е удържал и внесъл данъка законосъобразно и не се ползват облекчения, възстановяване не се дължи.