Становища на НАП

Определя се режимът по чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за кафе-сладкарница с категоризация и осигурени места за консумация. НАП приема, че обичайната дейност в такъв обект представлява ресторантьорска услуга и подлежи на 9% ДДС, включително при доставка на храна за вкъщи след 01.12.2020 г., ако са налице достатъчни съпътстващи услуги за непосредствена консумация.

Определя се режимът за ваучери за храна и туристическо мероприятие, финансирани от възстановени осигурителни вноски по ЗХУ. НАП приема, че тези средства имат характер на държавна помощ и не представляват "социални разходи, предоставени в натура" по чл. 204 и § 1, т. 34 ЗКПО, поради което не се прилага чл. 209 ЗКПО и не възниква данък върху разходите по този ред.

Разгледан е въпросът за осигуряването на управител и други лица при малък обем дейност. НАП уточнява, че не е компетентна по сключване на договори и упълномощаване. Осигуряването възниква при упражняване на трудова дейност; управителите по договор за управление се осигуряват по чл.4, ал.1, т.7 КСО, включително пенсионери, върху договореното възнаграждение, но не под минималния осигурителен доход. Кодът "вид осигурен" се определя по Наредба Н-13.

Определя се режимът за ДДС при вътреобщностно придобиване на стоки от лице, регистрирано само по чл. 97а ЗДДС. Ако такова лице предостави ДДС номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика от ЕС и е налице ВОП по чл. 13, ДДС е изискуем от него по чл. 84, чрез протокол по чл. 117. Данък, начислен от чуждия доставчик, се включва в данъчната основа и възстановяването му зависи от законодателството на другата държава членка.

Определя се режимът за здравно осигуряване на българска студентка по медицина в Русия. НАП приема, че ако за периода на езикова подготовка е имала статут на студент - редовно обучение и това е удостоверено с документ от вуза, този период се зачита за осигурителен и статусът се коригира. При липса на такъв документ тя дължи вноски по чл. 40, ал. 5 ЗЗО или може да ползва режима по чл. 40а ЗЗО.

Определя се режимът за данъчно третиране при намаляване на капитала на ЕООД и изплащане на суми на физическо лице. НАП не дава конкретен отговор поради липса на идентификация и непълна фактическа обстановка и посочва, че поредицата сделки може да представлява отклонение от данъчно облагане и/или скрито разпределение на печалба по § 1, т. 5 ДР на ЗКПО с последици по ЗКПО и ЗДДФЛ.

Определя се режимът по ЗДДС и ЗДДФЛ за физическо лице - дизайнер, предоставящо консултантски услуги на фирми в Гибралтар или Делауер. НАП приема, че мястото на изпълнение е извън страната по чл. 21 ЗДДС, поради което тези доставки не формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 ЗДДС и не възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. По избора ЕТ/свободна професия НАП не е компетентна.

Определя се режимът за ДДС при услуга по проектиране на имот в България, извършена от доставчик от Република Южна Африка. На основание чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "б" и чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от българския получател, който се самоначислява с протокол по чл. 117, като данъчната основа включва и платения ДДС в Южна Африка. НАП не е компетентна за възстановяването на този чужд данък.

Определя се режимът по ЗКПО и ЗДДС при кампания с "Българската Коледа", при която клиенти даряват суми през онлайн магазин, а при по-големи суми получават продукт-подарък. НАП приема принципно, че дарените суми могат да се третират като чужди средства без данъчно отражение, но разходът за подаръка е непризнат по чл. 26, т. 7 ЗКПО и е налице риск от отклонение от данъчно облагане.

Определя се режимът по ЗДДС при внос на стоки под 150 евро от трети страни. НАП приема, че опростените правила по чл.57б - чл.57д и режим Внос по чл.57а, чл.157а и чл.157б се прилагат само при дистанционни продажби към данъчно незадължени лица. Когато получател е регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице, се прилагат общите правила за внос по ЗДДС.