Становища на НАП

Определя се режимът за връщане в брой на аванси за екскурзии, платени по банков път. НАП приема, че не се издава сторно фискален бон по чл. 31 от Наредба № Н-18, тъй като първоначално не е имало фискален бон. Връщането се отчита като "служебно изведени" суми по чл. 33, ал. 1 от наредбата и се съставя документ (напр. приемо-предавателен протокол) за върнатата сума.

Разгледан е въпросът за грешно отразена сторно операция по чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. НАП посочва, че наредбата не урежда ред за корекция на вече регистрирана сторно операция във ФУ. Препоръчва се грешката да се коригира чрез счетоводно отразяване на неточността и уведомяване на компетентната териториална дирекция на НАП.

Определя се мястото на изпълнение и ДДС режимът при предоставяне на ИТ и електронни услуги към клиенти от ЕС и трети страни според статута им като ДЗЛ/ДНЗЛ по чл.21, ал.1 и 2 ЗДДС и Регламент 282/2011. Уточнява се доказването на статута (вкл. при липса на ДДС номер) и че при нерегистрирани ДЗЛ в други държави може да възникне задължение за регистрация по аналог на чл.97а ЗДДС.

Определя се режимът за продажба на магазин, въведен в експлоатация през 2006 г. и неизвървял подобрения. НАП приема, че имотът не е "нова сграда" по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС и продажбата е освободена доставка по чл. 45, ал. 3 ЗДДС, освен ако не се упражни избор по ал. 7. При ползван данъчен кредит се прилага чл. 79 ЗДДС за корекция в периода на продажбата.

Определя се режимът за прилагане на СИДДО между България и Израел при плащане на доходи към израелски едноличен търговец. НАП приема, че удостоверение за авансов данък и за регистрация като ЕТ не доказват местно лице. Изисква се специално удостоверение за местно лице от израелската данъчна администрация, декларация по чл. 136 и спазване на реда по чл. 137-142 и санкцията по чл. 275а ДОПК.

Разгледан е въпросът за данъчното и осигурителното третиране на доходи на българско физическо лице, работещо дистанционно от България за ирландско дружество без място на стопанска дейност у нас. НАП приема, че доходът е от източник в България, не се удържа авансов данък от чуждестранния работодател и облагането е годишно с декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

Определя се режимът по ЗДДС на възнаграждение за посредничество при договор за цесия. НАП приема, че услугите на комисионера са освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС като "договаряне, свързано с дългове", само ако реално водят до сключване на договора за цесия. Самостоятелни консултации и организационни действия без сключен договор се облагат по общия ред.

Определя се режимът за осигуряване на физическо лице - собственик на фотоволтаична централа, облагано по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Лицето е самоосигуряващо се по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, дължи задължително здравно осигуряване, включително като пенсионер, подава ОКд-5 в 7-дневен срок от започване на дейността и декларации образец № 1, 5 и 6, като за тях е необходима регистрация по БУЛСТАТ.

Определя се данъчното и осигурителното третиране на възнаграждение по договор за управление на клон в Сърбия, получавано от местно за България лице, което едновременно работи по трудов договор в България. НАП приема, че поради липса на уредба за едновременно полагане на труд в двете държави се прилага законодателството и на България, и на Сърбия, а доходът подлежи на облагане в България с прилагане на СИДДО.

Определя се режимът за облагане по ЗКПО на дивиденти от китайско дъщерно дружество. Приходите от тези дивиденти са облагаеми в България, тъй като не попадат в изключението на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Прилага се СИДДО с Китай - Китай може да удържи до 10% данък при източника, а в България се ползва обикновен данъчен кредит по чл. 22, ал. 2, б. "б" от спогодбата.