Становища на НАП

Определя се режимът за облагане на язовир, внесен в капитала на ЕАД. НАП приема, че язовирът представлява поземлен имот, трайно покрит с вода, не е земеделска земя и не попада в освобождаването по чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, тъй като е внесен в капитала и не е държавна/общинска публична собственост. Дължи се данък върху недвижимите имоти, а ТБО - според услугите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.

Определя се режимът по чл. 33 ЗЗО за български гражданин, осигурен в друга държава членка. При представен формуляр Е 104 с начало на осигуряване в Германия от 01.07.2018 г. се прилага чл. 33, ал. 2 ЗЗО - за тези периоди лицето не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК и не дължи здравноосигурителни вноски в България.

Определя се режимът за местни данъци върху превозни средства на заличен търговец. След датата на заличаване не се начисляват местни данъци и такси, а начислените се сторнират. Погасяване по чл. 168, т. 6 и 7 ДОПК е допустимо само ако няма други отговорни лица. Отписване по чл. 173 ДОПК за периоди преди заличаването е възможно единствено след изтичане на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК.

Определя се редът за отразяване на скрито разпределение на печалбата в ГДД по чл. 92 ЗКПО. НАП приема, че сумите, декларирани в част VII като скрито разпределение на печалбата по чл. 26, т. 11 ЗКПО, следва да се посочват като увеличение на счетоводния финансов резултат на ред 10, колона А на част V, а не на ред 8.

Определя се режимът за облагане и осигуряване на физическо лице, което без регистрация като търговец преотстъпва право на ползване на свои произведения (изображения и текстове) на чуждестранни компании. НАП приема, че доходите са или "авторски и лицензионни възнаграждения" по чл. 29 ЗДДФЛ с 40% разходи, или доходи по чл. 31 ЗДДФЛ с 10% разходи, с авансов данък по чл. 55 и съответни осигурителни задължения.

Определя се режимът за доходите на студенти - автори на картини, изкупувани и продавани от дружество. Доходите са от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ. Когато студентите не са самоосигуряващи се, дружеството издава "Сметка за изплатени суми", удържа и декларира авансов данък по чл. 43 и чл. 55 ЗДДФЛ и включва доходите в справката по чл. 73. Осигурителните задължения се определят по КСО според статута на лицата.

Определя се режимът за подаръчни ваучери към работници. Ако не са за сметка на социални разходи, ваучерите са доход от труд и върху тях се дължат осигурителни вноски по чл. 6, ал. 2 и 3 КСО. Ако са за сметка на социални разходи, се прилага чл. 6, ал. 12 КСО и чл. 2 НЕВДПОВ, като освобождаване от вноски е възможно само при изрично посочените в чл. 2, ал. 2 НЕВДПОВ случаи.

Определя се режимът за социално и здравно осигуряване на чуждестранен управител - съдружник в българско дружество при трансгранична дейност по Регламент (ЕО) №883/2004. НАП посочва, че при определено като приложимо българско законодателство лицето е задължително осигурено по чл.4, ал.1, т.7 от КСО и чл.33, ал.1, т.6 от ЗЗО, като вноските се дължат в България върху съответния осигурителен доход.

Определя се режимът за възстановяване на авансово удържан данък по ЗДДФЛ при обезщетение по чл. 107а ЗДСл, когато заповедта за прекратяване е отменена и сумата се връща. НАП приема, че обезщетението вече не е облагаем доход и удърженият данък е недължимо платен, подлежащ на прихващане/възстановяване по чл. 128 и чл. 129 ДОПК, по инициатива на органа или по искане на лицето.

Разгледан е въпросът за признаване за данъчни цели по ЗКПО на разходи за управленски услуги, фактурирани през 2018 г. за 2016-2017 г. НАП описва прилагането на метода на транзакционната нетна печалба и посочва, че данъчното третиране зависи от счетоводното, като поради липса на специална данъчна уредба въпросът е препратен до МФ по компетентност.