Становища на НАП

Определя се режимът за здравно осигуряване на пенсионер, упражняващ дейност като самоосигуряващо се лице. НАП приема, че липсва норма в ЗЗО, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, поради което за периодите на упражняване на дейност лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо че е пенсионер и независимо от заболяването.

Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ на възнаграждения за консултантски услуги, изплащани от българско дружество на кенийски гражданин, извършващ дейност в Кения. НАП приема, че това са "възнаграждения за технически услуги" по чл. 8, ал. 6, т. 8 и подлежат на 10% окончателен данък при източника по чл. 37, ал. 1, т. 7, удържан и деклариран от платеца. Липсва данъчна спогодба с Кения.

Определя се режимът за ползване на данъчно облекчение за деца по чл. 22в ЗДДФЛ от лице с 50 и над 50% намалена работоспособност. НАП приема, че такова лице може да ползва облекчението, ако има доходи, формиращи обща годишна данъчна основа, няма публични задължения и са изпълнени всички условия на чл. 22в и чл. 23 ЗДДФЛ, включително относно детето и другия родител.

Определя се режимът за данъчно третиране на възнаграждения по договор за посредничество с дружество от ОАЕ. Чистото посредничество (намиране и свързване с клиенти/подизпълнители) не е "възнаграждение за технически услуги" и не се облага с данък при източника. Ако обаче се предоставят консултантски и/или маркетингови услуги, те се третират като технически услуги и подлежат на облагане по чл. 195 ЗКПО, при съобразяване със СИДДО с ОАЕ.

Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ на местно физическо лице, което работи от България за чуждестранен работодател. НАП приема, че трудът, положен на територията на България, формира доход от източник в страната, облага се с 10% данък, а когато чуждестранният платец не е "работодател" по ЗДДФЛ, лицето само определя и внася данъка чрез годишна декларация по чл. 50.

Определя се режимът за признаване на разходи за командировки на съдружник по чл. 33 ЗКПО. Разходите за пътуване и престой се признават за данъчни цели само ако са във връзка с дейността на дружеството и лицето е в трудово или извънтрудово правоотношение (вкл. управител). Ако съдружник пътува само в качеството си на съдружник, разходите не се признават. Въпросите по КТ са препратени към МТСП.

Определя се режимът за отдаване под наем на недвижим имот в България на италианско юридическо лице от нерегистрирано по ЗДДС дружество. Мястото на изпълнение е в страната по чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Наемът по правило е облагаема доставка, участва в облагаемия оборот за регистрация по чл. 96 ЗДДС. До регистрация се издава фактура без ДДС с основание "чл. 113, ал. 9 от ЗДДС".

Определя се режимът за осигуряване на член на съвет на директорите по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, който едновременно упражнява свободна професия. НАП приема, че при осигуряване върху максималния месечен доход по това основание не се дължат вноски като самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, но се подава декларация образец №1 с дни без вноски, зачетени за стаж.

Определя се режимът по ЗДДС за услуги по заснемане и излъчване на казино игри на живо и свързани ИТ/поддържащи услуги, предоставяни от българско дружество към малтийски дружества от групата. НАП приема, че услугите не представляват "организиране на хазартни игри" по чл. 48 ЗДДС, третират се като облагаеми B2B услуги с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 ЗДДС и е налице право на данъчен кредит по чл. 69 ЗДДС.

Разгледан е въпросът за възстановяване на данък върху доходи на турско физическо лице, работило 10 месеца в България. НАП приема, че доходите от труд, положен в България, са от източник в страната по чл. 8, ал. 2 ЗДДФЛ и подлежат на облагане тук, без право на възстановяване. По чл. 58, ал. 1 ЗДДФЛ лицето може да поиска удостоверение за внесения данък за целите на избягване на двойно облагане в Турция.