Становища на НАП

Определя се режимът за осигуряване на съдружник, който е самоосигуряващо се лице и едновременно е на трудов договор с доход на максималния осигурителен праг. НАП приема, че в този случай не се дължат допълнителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, но при избран риск "общо заболяване и майчинство" се подава ежемесечно декларация образец № 1.

Определя се режимът за онлайн продажби чрез електронен магазин с плащане с карти. При плащане с дебитна/кредитна карта възниква задължение за издаване на фискален бон, освен ако са налице условията на чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18/2006 г. Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин и приема плащания, за които се изисква фискален бон, подава в НАП информация по приложение № 33 преди започване на дейност.

Определя се режимът за отчитане на разносна търговия по Наредба Н-18/2006 г. НАП приема, че продажбите са "разносна търговия" и фискалният бон се издава при окомплектоване на заявката и се предава на клиента при плащане по чл. 25, ал. 2. Допустимо е отделен департамент "РАЗНОСНА ТЪРГОВИЯ" по чл. 26а, ал. 3, без задължително ползване на "служебно въведени/изведени" суми.

Определя се режимът за местно физическо лице по ЗДДФЛ - лице, което попада в някоя от хипотезите на чл. 4, ал. 1, с изключение на чл. 4, ал. 5. За Д.Б., за когото е издадено удостоверение за местно лице, възниква задължение по чл. 50 ЗДДФЛ за подаване на ГДД за световния доход и право на прилагане на СИДДО. Уточнява се и служебната регистрация в регистрите на НАП по ДОПК.

Определя се режимът по чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО при незаконно уволнение на лице, което междувременно е самоосигуряващ се адвокат. Работодателят дължи изцяло за своя сметка осигурителни вноски върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход (вкл. при обезщетение за безработица), без здравни вноски, и подава данни по Наредба № H-13/2019.

Определя се режимът за деклариране на авансови вноски по ЗКПО при неподадена декларация по чл. 87а. НАП приема, че след 15 април не може да се подава първоначална декларация за авансови вноски, а само корекция по чл. 88 на вече декларирани вноски. Липсва правна възможност за последващо деклариране с цел обвързване на платени суми и избягване на лихва по чл. 89.

Определя се режимът за ДДС при такса за участие на български университет в международен научен конгрес. НАП приема, че услугата е по осигуряване на достъп до научно събитие по чл. 21, ал. 4, т. 3 ЗДДС, поради което мястото на изпълнение е държавата, където фактически се провежда конгресът, и не се прилага чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС за самоначисляване в България.

Определя се режимът по чл.126а и чл.126б от ЗДДС при несъбираеми вземания. НАП посочва, че корекция (намаляване на данъчната основа и ДДС чрез кредитно известие) е допустима само при кумулативно изпълнение на условията на чл.126а, наличие на обстоятелство по ал.2 и отсъствие на ограниченията по чл.126в, като конкретната преценка се прави в контролно производство по ДОПК.

Определя се режимът за осигуряване при краткосрочно отдаване под наем на стаи в жилище, облагано с патентен данък. НАП приема, че физическо лице, което извършва такава дейност и не е ЕТ, се счита за самоосигуряващо се по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и дължи осигурителни и здравноосигурителни вноски върху дохода от дейността, след намаляването му с разходите по чл. 29 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за облагане в България на доходи на местно дружество от Германия, третирани като авторски и лицензионни възнаграждения по чл. 12 от СИДДО с Германия. Уточнява се, че Германия може да удържи до 5% данък, а България прилага метод на обикновен данъчен кредит по чл. 22 от СИДДО, при наличие на ефективно платен данък и доказателства по чл. 92, ал. 6 ЗКПО.