Здравейте! Фирма, регистрирана по ДДС е издала фактура на чуждестранно физическо лице от Германия за аванс във връзка с извършване на услуга! Имат си подписан договор, съответно авансът е платен от лицето и фактурата си е отразена в дневниците по ДДС. Оказва се обаче, че това ЧФЛ е неизправна страна по някаква причина и платеният от лицето аванс ще се задържи като обезщетение или неустойка от дружеството. Въпросът ми е как следва да се отрази това? Аз мисля, че следва да издам КИ за този аванс, в предвид, че услуга няма да се извършва и реално е развалена доставката. По отношение на неустойката - отразявам приход, а някакъв документ да издам ли? Моля за мнение! Благодаря предварително на отзовалите се!
Да, донесъл го е управителя!
Здравейте! Българска фирма, регистрирана по ДДС получава фактура за закупен лаптоп от германска фирма, регистрирана по ДДС. Лаптопът е над 700 лева и е закупен директно от магазин в Германия, лично от управителя. Във фактурата има начислен данък 19 %. До колкото четох си мисля, че това не е ВОП, защото няма изпращане или транспортиране на стоката от доставчика или получателя, а е директно закупен от магазина. Моля за мнения по какъв начин да отразя фактурата и да заприходя актива? Фактурата следва ли да влиза в дневниците по ДДС, да пиша ли протокол или само мемориален ордер? Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте! Чуждестранно физическо лице от Германия има ЛН номер и е със статут на продължително пребиваващ. Лицето се самоосигурява в България чрез собствено ЕООД от 2023г., живее и работи тук. В Германия трябва обаче да предостави документ, че се осигурява в България здравно, за да не му търсят от там осигуровки. Моля за мнение какъв документ следва да му издадат и от къде? Документа може ли да е издаден на чужд език? Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте!
Чуждестранно физическо лице от Германия е собственик и управител на ЕООД тук в България. Извършва дейност в България и има подадена декларация за започване на самоосигуряване през 2023г.. Досега лицето беше с право на продължително пребиваване и валидността на личната му карта беше 1 година, затова не се осигуряваше здравно. Сега обаче лицето има нова лична карта, в която пише, че е отново с продължително пребиваване, но личната му карта е с валидност 5 години. Моля за мнение при тази ситуация следва ли да се осигурява здравно, защото в чл. 33, ал.1, т.3 от ЗЗО пише:
 „Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;“

Не видях да е предвидено нещо по-различно в спогодбата между България и Германия. От друга страна се хващам за чл.33, ал.1, т. 6 от ЗЗО и съвсем се обърках:
„Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (EO) №883/2004 се прилага националното законодателство:
“ спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка“


Моля за мнение! Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте!
Фирма е регистрирана по ДДС. Има издадена фактура от чуждестранна компания, регистрирана в Чехия за полет на гост на фирмата от Германия до България и обратно. Във връзка с това може ли този разход на фирмата да се приеме като представителен?  В този случай трябва ли да се издава протокол, който да влезе в дневниците по ДДС или само се начислява данък върху представителните разходи 10% и въобще не се отразява нищо в ДДС дневниците?  Благодаря предварително!
Здравейте!
Фирмата ни има получени услуги от чуждестранно физическо лице от Германия. Услугите са за 3D работи, което са вид изработени картинки или модели 3D, както и услуги за WEB дизайн.  Обърквам се от това, което пише в закона и от недобре обяснените понятия. От една страна си мисля, че е вид техническа услуга, от друга страна смятам, че е вид авторско възнаграждение или не трябва да се удържа данък. Моля за мнение, защото доста четох и незнам дали върху тези услуги следва да се удържи окончателен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ и съответно да се декларира и ако трябва да се удържа данък, то какъв е вида на тези услуги? Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте!
Фирма е регистрирана по ДДС в началото на месец юли 2023г. на основание чл.100, ал.1 по желание, т.е. първият данъчен период изтича на 31.07.2023г. Проблемът е, че в средата на месец юни /преди регистрацията по ДДС/ има получени фактури за извършени услуги от фирма, регистрирана в Израел, която е начислила ДДС във фактурите. Има също получена фактура или оферта, издадена на някаква платформа от физическо лице, което няма номер по ДДС и е от Франция. До колкото чета закона, оставам с впечатление, че мястото на изпълнение на услугите е в България и следва да се самоначисли ДДС с протокол по чл. 117, който да влезе в двата дневника. Следвало е да се издадат протоколи до 15 дни от датата на възникване на данъчното събитие, но такива не са издадени. Незнам как да процедирам сега. Да издавам ли протоколи и с каква дата? Мога ли да издам протоколите с дата месец юни за да спазя срока или да ги издам с датата на регистрацията по ДДС и да влязат в дневниците за месец юли? Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте,
Фирма, регистрирана по ДДС ще продава широколистна гора на физическо лице. Във връзка с това, следва ли във фактурата да се начислява ДДС или се води освободена доставка? Благодаря предварително!
Здравейте,
Става въпрос за Сдружение, което извършва и стопанска дейност. Доста четох, включително и стандарта. Това, което малко ме обърква е: В пасива на баланса как следва да се отразят резултатите от двете дейности, защото срещнах различни варианти. 1. Резултата от стопанската дейност се отразява в Текущ финансов резултат, а резултата от нестопанска дейност в Допълнителни резерви; 2. Резултата от стопанска и нестопанска дейност се отразява като текущ финансов резултат и в следващата година се прехвърля в Допълнителни резерви резултата от двете дейности; 3. Резултата от нестопанската дейност, се представя в Допълнителни резерви, както е по стандарт. При вариант 1, това, което ме обърква е как ще се приключва сметка 123 следващата година със сметка 121 или сметка 122? Друго, което ме интересува е, необходимо ли е да има някакво решение, за да се приключи сметка 125 в допълнителните резерви? Коректно ли е да се посочва отрицателно салдо по сметка Допълнителни резерви? Благодаря предварително на отзовалите се!
Леко се двоумих, защото четох, че СИРВ е желателно да се въвежда и когато лицата работят на непълно работно време.
Благодаря за информацията! :wink1:
Здравейте,
Лице е назначено на трудов договор /основен/ на 8 часа дневно 5 дни в седмицата при един работодател. Сега сключва втори трудов договор по чл. 111 от КТ при друг работодател за 2 часа дневно 5 дни в седмицата. Има подписано съгласие да работи повече от 48 часа седмично. При това положение необходимо ли е да се въвежда СИРВ за лицето по втория трудов договор?
Благодаря предварително!
Друго, което ме интересува е, ще имаме ли право на данъчен кредит за всички извършени ремонти на камиона, горива и т.н. Съответно след време, ако решим да го продадем този камион- следва ли да му начислим ДДС?
Здравейте,
Фирма, регистрирана по ДДС в България закупува камион 2-ра употреба от фирма в Дания. Фирмата, регистрирана в Дания издава фактура на нашата фирма, в която пише, че стоките от фактурата се продават по специални правила за стоки втора употреба. Освен това има на отделен ред ДДС депозит, за който пише, че ще се възстанови, когато доставчика се снабди с документите по отношение на ДДС и износа. Камиона ще бъде транспортиран за сметка на българската фирма, за което ще се използват услугите на друга българска фирма, която ще издаде фактура за транспортната услуга. До колкото четох установих, че тази доставка не е ВОП, не е и дистанционна продажба. Следователно въпросът ми е по какъв начин следва да се документира? Следва ли да се издава протокол по чл.117, който да влезе и в двата дневника или нищо не с отразява? Въобще как да се отрази? Благодаря на всички отзовали се.

Това какъв номер е?

Ами незнам. Пише само ЛН и десет цифри след него. Това е. Например> ЛН1234567890
Здравейте,
Чуждестранно физическо лице, гражданин на Германия притежава удостоверение за продължително пребиваване, издадено от МВР с адрес и  с вписан ЛН №/личен номер/.
На това лице следва да се издаде фактура. Въпросът е, как трябва да се издаде фактурата след като лицето няма нито ЕГН, нито ЛНЧ? Може ли да се пише този ЛН № или в случая да се пишат десет девятки? Благодаря предварително на отзовалите се.
Все пак един одитор може да се приеме, че е лице, упражняващо свободна професия, но ако отговаря едновременно на следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Тъй като в моят случай лицето е ЕТ и не отговаря на условията, мисля, че в случая не следва да посочвам този доход в справката по чл.73, противно на това, което смятат от НАП, че в справката следва да се включат всички доходи, изплатени на ЕТ.