Друго, което ме интересува е, ще имаме ли право на данъчен кредит за всички извършени ремонти на камиона, горива и т.н. Съответно след време, ако решим да го продадем този камион- следва ли да му начислим ДДС?
Здравейте,
Фирма, регистрирана по ДДС в България закупува камион 2-ра употреба от фирма в Дания. Фирмата, регистрирана в Дания издава фактура на нашата фирма, в която пише, че стоките от фактурата се продават по специални правила за стоки втора употреба. Освен това има на отделен ред ДДС депозит, за който пише, че ще се възстанови, когато доставчика се снабди с документите по отношение на ДДС и износа. Камиона ще бъде транспортиран за сметка на българската фирма, за което ще се използват услугите на друга българска фирма, която ще издаде фактура за транспортната услуга. До колкото четох установих, че тази доставка не е ВОП, не е и дистанционна продажба. Следователно въпросът ми е по какъв начин следва да се документира? Следва ли да се издава протокол по чл.117, който да влезе и в двата дневника или нищо не с отразява? Въобще как да се отрази? Благодаря на всички отзовали се.

Това какъв номер е?

Ами незнам. Пише само ЛН и десет цифри след него. Това е. Например> ЛН1234567890
Здравейте,
Чуждестранно физическо лице, гражданин на Германия притежава удостоверение за продължително пребиваване, издадено от МВР с адрес и  с вписан ЛН №/личен номер/.
На това лице следва да се издаде фактура. Въпросът е, как трябва да се издаде фактурата след като лицето няма нито ЕГН, нито ЛНЧ? Може ли да се пише този ЛН № или в случая да се пишат десет девятки? Благодаря предварително на отзовалите се.
Все пак един одитор може да се приеме, че е лице, упражняващо свободна професия, но ако отговаря едновременно на следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Тъй като в моят случай лицето е ЕТ и не отговаря на условията, мисля, че в случая не следва да посочвам този доход в справката по чл.73, противно на това, което смятат от НАП, че в справката следва да се включат всички доходи, изплатени на ЕТ.
Здравейте,
Моля за мнение. В справка по чл. 73 от ЗДДФЛ следва ли да се включат изплатени доходи на ЕТ, защото до сега не съм ги включвала и мисля, че не следва да се включват, освен в определени случаи, но от НАП смятат друго, тъй като ЕТ се облагали по ЗДДФЛ и затова следвало да се включат и в тази справка. Да обаче в чл. 73, ал. 1, т. 1 пише : Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски:
1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа; Точка 2- доходи от стопанска дейност като едноличен търговец от чл.10, ал.1 не е сред посочените доходи, които следва да се декларират според чл.73, ал.1, т.1.
Благодаря. good
От прочетеното в закона, оставам с впечатление, че не е пречка да публикувам само баланс дори и в пълната му форма, тъй като избора дали отчета да е в съкратена или в пълна форма си го прави самото микропредприятие. :)
Здравейте,
Темата е стара, но искам да попитам понеже чета в  ЗС чл. 38, 4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му, и чл.29,(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. Това, което ме интересува е, ако едно предприятие е микропредприятие, но е изготвило пълните форми на ОПР и Баланс, а не съкратените, то може ли пак да се възползва от облекчението, дадено в чл. 38, ал. 4 от ЗС и да публикува само своя баланс, но в пълната му форма, както е изготвен, а не в съкратената?
Здравейте,
През 2015г. фирма продава 3 земеделски земи за сумата от 110000 лв. като условието, което е записано в нотариалния акт е, че тази сума следва да се плати за срок от 10 години на десет равни годишни вноски по 11000лв. на година. Тогава /2015г./ е издадена фактура за продажбата и е платена първата вноска от 11000лв. Осчетоводяванията са: За фактурата - 411/705  110000; за отписване на земите по балансова стойност, която е по-висока от продажната цена – 705/201 и за платената 1-ва вноска – 503/411 11000. Така по сметка 411 остатъка за плащане е 99000лв. Тъй като през останалите години не се плащат вноските, то през м.09 2018г. страните се договарят за следното, за което има съставен нов нотариален акт + платени такси за прехвърляне на земите обратно при продавача: Купувача прехвърля обратно правото на собственост върху земите на продавача, като запазва за себе си правото на ползване и плодосъбиране върху тях докато е жив. Сумата от 11000лв., която е платена през 2015г. като 1-ва вноска  няма да се връща на купувача, а същата ще остане при продавача като стойност на запазеното право на ползване и продавача няма да претендира за заплащане на остатъка от продажната цена. Друго, което е написано в новия нотариален акт е: удостоверяван материален интерес: 95268,03.
Аз смятам, че това е развалена доставка и мисля: 1)да издам КИ за 110000 лв., което ще осчетоводя 411/705     -110000. Тогава ще имам надвнесена сума по сметка 411 с 11000 2) Да издам фактура за 11000лв. във връзка с правото на ползване/освободена доставка според чл.45, ал.1 от ЗДДС/, която ще осчетоводя 411/гр.70   11000 и така ще закрия разчета с клиента; 3)Да заведа отново земите в амортизационният план със сумата на материалният интерес + таксите по прехвърляне, като стойността на всяка земя да определя според площта умножена по коефициент. Тук обаче се обърках много, защото незнам как да ги осчетоводя. За таксите мога да ползвам сметка 613 и после 201/613, но как да направя за материалният интерес, коя сметка да кредитирам?ДТ 201 КТ?
Освен това си мисля, че това право на ползване и плодосъбиране може да се третира като ДНМА, но как да го осчетоводя и него незнам. Просто доста се обърках.
Не съм сигурна дали следва да е така, но моля за мнения във връзка с решаването на този казус и правилното отразяване на операциите.


Благодаря,
До колкото четох и аз останах с убеждение, че Продавача /дилъра/ протоколира и начислява ДДС за продажбата, а купувача единствено си осчетоводява фактурата като освободена доставка в дневник покупки. Все пак исках да попитам за да съм сигурна 100 %. Благодаря още веднъж, за споделеното мнение.
Пропуснах да напиша, че автомобила е стар.
Здравейте,
Българско дружество регистрирано по ДДС закупува от Българско дружество, регистрирано по ДДС употребяван лек автомобил, предназначен за товари. Автомобила е закупен във връзка с основната дейност на фирмата, която е извършване на СМР. Във връзка с продажбата има договор за покупко-продажба на МПС и фактура. Във фактурата Продавача не начислява ДДС, а на отделен ред е записано: Режим на облагане стоки 2-ра употреба и като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл.147 от ЗДДС. Във връзка с това, въпросът ми е: Трябва ли купувача да издава протокол или да правим някаква корекция, или е достатъчно да осчетоводи фактурата в дневник покупки в графа освободени доставки?
Ами лицето иска да работи в почивните си дни, които едната седмица може да са сряда и четвъртък, а другата седмица например петък и събота в зависимост от графика му по основен договор. Не знам как е най-добре. От вашите отговори разбирам, че трябва да го назнача по чл. 111 и да му направя някакъв график.
А може ли да го назнача по чл. 114 от КТ?
Здравейте,
Лице работи по основен трудов договор на 8 часа като охрана. В почивните си дни, които са 2, същото лице иска да работи по 8 часа при друг работодател като зидар или общ работник. Въпросът ми е как е добре да бъде назначено лицето при другия работодател - на допълнителен трудов договор по чл.111 или по чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70 на 4 часа и на СИРВ като графика на лицето следва да е съобразен с основния му договор? Моля за вашето мнение.
Здравейте,
Фирма, занимаваща се със СМР  и по-конкретно измазване, монтаж/демонтаж на дограма и други ремонтни работи, закупува материали, които директно влага в дадения обект. Фирмата няма склад, където да съхранява материалите. Във връзка с това, въпросът ми е: Как е по-добре да се осчетоводяват закупените материали- по сметка 302 с аналитичност по обекти и поданалитичност със закупените видове материали по количества, единични цени и стойности и след това на разход по обекти в зависимост от изразходваните количества /този вариант обаче ми се струва доста трудоемък, защото материалите са много и различни, с различни мерни единици и вероятността от допускане на грешка при изписването им е голяма според мен/. Другият вариант, който мисля, че е по удачен е: Закупените материали директно да се дават на разход и да се разнасят по съответните обекти, но незнам от данъчна гледна точка при проверка не би ли възникнал проблем. Друго, което ме обърква при първият вариант е, по какъв начин се изписват материалите в смисъл от къде се взема информация - от някакви калкулационни сметки, в които да са описани вложените количества материали според различни разходни норми в строителството, а ако не ми дадат такава информация?  Моля за съдействие.
Относно ФАКТУРАТА, да права сте, но това беше просто пример. Ясно е, че лицето трябва да упражнява дейност, за да се осигурява. То го пише и в КСО. Относно ОКД5 - ДА, най-отгоре е записано, че е за самоосигуряващи се лица, но четох една статия, в която е загатнато, че лицето когато е по ДУК, трябва да декларира това пред НАП когато започне дейност и съответно, когато прекъсне дейност, за да няма проблем. Затова и споменах, въпросната декларация. Доста четох по въпроса, но трудно би могло да се докаже, кога лицето е извършвало, или не е извършвало дейност, затова попитах и тук за мнение, защото се пообърках доста. Благодаря за отговорите!!!