Поставям разяснение от Ивайло Кондарев:
Източник: http://zakonnik.bg/document/view/qanda/133885/209738

ДДС при участие в панаир

Отговаря Ивайло Кондарев - данъчен консултант

   В бр. 7 от 2011 г. на сп. “Български законник” Ивайло Кондарев, данъчен консултант, разглежда казуса: Получена е фактура от немска фирма за такса за участие на панаир в Германия. Фактурата е с дата 12.04.2011 г., а панаирът ще се състои на 26.06.2011 г. Фактурата е платена 100% авансово на 28.04.2011 г. С каква дата следва да бъде издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС и как да се отрази в дневниците по ЗДДС?

       От 01.01.2011 г. услугите, свързани с културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или други подобни събития, включително панаири и изложби, които не са услуги по осигуряване на достъп до тези събития и са оказани в полза на данъчно задължени лица, са с място на изпълнение там, където е установен получателят на услугата - мястото на седалището и адреса му на управление или на постоянен негов обект, за който е предназначена услугата. Ето защо за въпросната услуга, която ще е с местоизпълнение в България, наистина ще е нужно съставянето на протокол по чл. 117 от ЗДДС. Той следва да бъде съставен в 15-дневен срок от датата на изискуемост на данъка.

       В случая е налице услуга, за която чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС предвижда обърнато данъчно задължение. Датата на изискуемостта на данъка за нея трябва да се определя съгласно общото законово правило за изискуемост на ДДС. А то е, че данъкът става изискуем на датата на възникване на облагаемата доставка като данъчно събитие или на датата на получаване преди това на (авансово) плащане за нея. В този смисъл е и нормата на чл. 54, ал. 3 от ППЗДДС. Тя показва, че за разлика от вътреобщностните придобивания на стоки при получени услуги с обърнато данъчно задължение ДДС става изискуем и при осъществяване на плащане към чуждестранния доставчик, а не само при възникване на данъчното събитие. Но също така изискуемост на ДДС не настъпва на датата на издаване на фактурата, щом към този момент все още не е възникнало данъчното събитие.

       Ето защо в конкретната ситуация нашият търговец трябва да издаде протокола по чл. 117 в 15-дневен срок, считано от 28.04.2011 г. Същият ще се отрази в дневника за продажбите, като данъчната основа се вписва в колона 14, а (само)начисленият ДДС - в колона 15 на дневника. Доколкото услугата поддържа връзка с извършвани облагаеми доставки от фирмата - участник в панаира, вписаният в протокола данък е с право на данъчен кредит. Затова при отразяване на документа в дневника за покупките данъчната основа се посочва в колона 10, а начисленият данък - в колона 11.

Правилата от началото на годината:
ЗДДС

Чл. 26 (7) (в сила от 01.01.2014 г.) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Ако страните са свързани лица, данъчната основа на всяка от доставките се определя по правилата на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС, а именно пазарна цена.

Какви документи Ви изискват?
Стандартното медицинско за започване на работа е бланка, която се продава в книжарниците, необходими са молба/ заявление свободен текст, и да представите трудова книжка. Ако започвате работа за първи път, работодателят ще Ви предостави да подпишете декларация, че нямате трудова книжка.

Източник:     http://zakonnik.bg/buletin/br_068/st_01.html
    
 Местно физическо лице в контекста на СИДДО

 
     Лиляна Панева – данъчен консултант

 
     В данъчните системи на повечето държави са приети два основни принципа:
- принципът за облагане на доходите при източника, т.е. доходите, които са придобити от източник на територията на страната, да подлежат на облагане у нас, независимо дали получателят им е местно или чуждестранно лице, и
-местните лица да се облагат за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната, така и за доходи от източник в чужбина.
Тези два принципа са възприети и в нашата данъчна система и съгласно ЗДДФЛ се прилагат при подоходното облагане на физическите лица. В резултат на това, ако дадено лице има доходи от източник в чужбина, то те ще подлежат на облагане както в държавата - източник на дохода, така и в тази, на която то е местно лице. При това възниква т.нар. двойно данъчно облагане, което е нормативно препятствие пред развитието на международните търговски и стопански взаимоотношения. С цел елиминирането на това препятствие държавите сключват спогодби, изведстни като спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), чрез които се уреждат редът и процедурите за избягване или намаляване на въздействието на това облагане.

България има сключени такива спогодби с почти 70 държави. По-голямата част от тях са базирани на модела, разработен за целта от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Единствено спогодбата ни със САЩ е базирана на модела на СИДДО на Обединените нации.
В тази връзка по силата на чл. 13  от ЗКПО и чл. 75 от ЗДДФЛ е регламентирано изрично, че когато в ратифициран от РБ, обнародван и влязал в сила международен договор се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на договора.
Поради това при определяне на реда за облагане на печалби или доходи, получени на територията на страната, е изключително важно да бъде определено дали по смисъла на закона те се приемат за получени от източник в страната и дали при съответните обстоятелства получателят им - юридическо или физическо лице, се квалифицира като “местно” или „чуждестранно лице” за целите на облагането.

1. Местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ
Критериите, по които дадено физическо лице се квалифицира като “местно “ по смисъла на ЗДДФЛ, са регламентирани в разпоредбите на чл. 4 от закона. Съгласно неговата ал. 1 местно физическо лице без оглед на неговото гражданство е лице:
- което има постоянен адрес в България или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчно, за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ. В тази връзка заслужава да се отбележи, че законът предвижда и някои изключения от това правило, които ще бъдат коментирани по-долу.
При оценката за данъчния статут на дадено физическо лице е препоръчително критериите по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ да се изследват и анализират последователно, така както са изброени от законодателя. Този подход облекчава значително законосъобразното прилагане на посочените норми.
В същото време обаче заслужава особено внимание фактът, че заключителната преценка относно това дали при дадени конкретни обстоятелства едно физическо лице е местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ следва да се даде след комплексна оценка на тези обстоятелства. Така например едно физическо лице може да има постоянен адрес у нас, но центърът на жизнените му интереси да е в друга държава и тогава обикновено в оценката има превес второто обстоятелство.
Как се извършва практическата преценка за влиянието на отделните обстоятелства, посочени за целта в ЗДДФЛ?

1.1. Постоянен адрес в България
По смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице без оглед на гражданството си е лице, което има постоянен адрес в България. Законът не дава специална дефиниция за „постоянен адрес”. За целта чрез т. 2 на § 1 от своите ДР той препраща към определението на понятието, дадено в § 1, т. 3 от ДР от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). На това основание постоянен адрес и за целите на ЗДДФЛ е адресът в населено място на територията на РБ, където гражданинът е вписан в регистъра на населението.
Данните за постоянният адрес на физическото лице се вписват във всеки документ за самоличност, който се издава на българските граждани по реда на ЗБДС (лична карта, паспорт или свидетелство за управление на МПС).
Според чл. 61 от ЗБДС данни за постоянен адрес се съдържат и в българските документи за самоличност, които се издават на чужденците, пребиваващи у нас. В зависимост от  техния статут такива може да бъдат документите, посочени в чл. 14 от ЗБДС: карта на продължително пребиваващ в РБ чужденец; карта на постоянно пребиваващ в РБ чужденец; карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС; карта на бежанец; карта на чужденец, получил убежище; удостоверение за пътуване зад граница на бежанец; удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство и др.
Следователно информация относно постоянния адрес на дадено физическо лице у нас (ако то има такъв), може да се извлече от българските документи за самоличност, издадени му на основание ЗБДС.

1.2. Пребиваване на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период
В случай че физическото лице няма постоянен адрес в България, се пристъпва към изследване на втория критерий, по силата на който то би могло да се третира за местно. В тази връзка се изчислява броят на дните, през които лицето е пребивавало на територията на страната. На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ местно физическо лице без оглед на гражданството е лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. В тези случаи лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни.
Един от най-често поставяните въпроси, свързан с практическото определяне дните на пребиваване, е с какъв документ следва да се установи точният брой на дните, през които едно физическо лице е пребивавало на територията на България. Доколкото не са поставени специални законови изисквания за наличие на конкретни документи, чрез които се удостоверяват периодите на пребиваване в страната, за целите на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ могат да се ползват: декларация от данъчно задълженото лице, както и всякакви документи, върху които има отбелязвания от страна на компетентни органи на датите на излизане и влизане в страната. Такива документи могат да бъдат например:
- копие от паспорт, заместващ го документ или военна карта за самоличност, както и удостоверение от съответната районна дирекция на МВР (за българските граждани);
- копие от документ по чл. 14 от ЗБДС, доказващ съответните дати (за чуждите граждани).
За целта могат да се представят и копия на документи, издадени от компетентни органи на друга държава, доказващи престоя на физическото лице на територията на същата държава. В тези случаи документите следва да са преведени по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
При определяне броя на дните за пребиваване следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗДДФЛ денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване, както и изключенията, посочени в чл. 4, ал. 3 от закона относно характера на целите за пребиваването на лицето у нас.

1.3. Лице, изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия
На основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ местно физическо лице без оглед на гражданството е лице, което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, както и членовете на неговото семейство. Цитираната разпоредбата е достатъчно ясна, но още веднъж следва да се подчертае, че това е самостоятелно условие, при наличието на което физическото лице и членовете на неговото семейство се третират като местни за България лица, независимо от останалите условия по чл. 4 на ЗДДФЛ. Тук попадат основно физически лица, които са се третирали като местни и преди заминаването си в чужбина по поръчение на българската държава, нейни органи и/или организации, като напр. дипломати, търговски представители и др. подобни. Възможно е обаче и българско предприятие, например дружество, регистрирано по реда на ТЗ, да изпрати на работа в чужбина физическо лице. Това лице, както и членовете на неговото семейство остават местни лица за България по смисъла на коментираната разпоредба независимо от срока на пребиваването им в чужбина.

1.4. Център на жизнени интереси
Този критерий е от изключителна важност, тъй като според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице без оглед на гражданството си е лице, чийто център на жизнени интереси се намира в България. Следователно на основание чл. 4, ал. 4 от закона центърът на жизнените интереси на дадено лице се намира в България и то е местно за целите на подоходното облагане, когато интересите му са тясно свързани със страната.
Понятието „център на жизнени интереси” е заимствано от спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, по които България е страна. В много от тези спогодби е направено уточнението, че ако едно физическо лице е местно на двете договарящи се държави (по смисъла на дефиницията, дадена в съответната спогодба), то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси). За целта обект на изследване са местонахождението на семейството и собствеността на лицето, мястото, от което това лице осъществява своята трудова, професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което то управлява собствеността си. В тази връзка се вземат предвид семейните и обществените връзки на лицето, неговите ангажименти, политическите, културните или други дейности, мястото на неговия бизнес, мястото, от което управлява своето имущество, и т.н. Необходимо е обстоятелствата да бъдат изследвани в тяхната цялост, като особено внимание следва да се обърне на съображенията, свързани с личното поведение на лицето.
Така например, ако дадено физическо лице, което е местно лице  на България и има постоянно жилище в страната, закупи жилище и в друга държава, но запазва жилището си у нас, то в зависимост от останалите обстоятелства във връзка с това къде живее семейството му, къде се намират неговите придобивки и др.под. може да се оцени, че лицето е запазило центъра на жизнените си интереси в България.
Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като “чуждестранно”  се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като “местни” на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическото лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от закона за целите на подоходното облагане то се приема за чуждестранно.

2. Изключения от общите норми
Независимо от посоченото във връзка с общите условия, при наличието на които едно физическо лице може да се дефинира като местно за България, ЗДДФЛ предвижда две изключения. Те са регламентирани в разпоредбите  на чл. 4, ал. 3 и 5 от закона:
2.1. Престоят в България, чиято единствена цел е обучение или медицинско лечение, не се смята за пребиваване в страната. Това произтича от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от закона и прилагането му е свързано с изчисляването на престоя на физическото лице. Така например, ако физическо лице – чуждестранен гражданин, пребивава в страната само с цел обучение за период от 5 години и центърът на жизнените му интереси е в друга държава, за целите на ЗДДФЛ лицето няма да се смята за местно на България независимо от регламента на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. В случай че след завършване на обучението си обаче лицето продължи престоя си в страната, изчисленията за дните на пребиваване започват от деня, следващ този, в който обучението е приключило.
2.2. Второто изключение засяга случаите, при които дадено физическо лице пребивава у нас повече от 183 дни в годината и/или има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси се намира извън страната. В такива случаи е препоръчително условията по чл. 4 от ЗДДФЛ да се анализират комплексно и е най-добре въпросът да бъде отнесен към НАП.

3.  Местни лица по смисъла на модела за СИДДО
Основно правило във връзка с квалификацията на дадено физическо лице като “местно” лице на дадена договаряща държава по смисъла на СИДДО е дали за него се покриват критериите за местно лице, определени в нейното национално законодателство. Казано накратко, за да бъде дадено физическо лице местно лице на България по смисъла на СИДДО, то трябва да е местно лице на страната по смисъла на изложеното в т. 1 и 2 по-горе.
Това основно правило не се прилага в два случая:
- когато физическото лице, обект на преценката, е гражданин на държава, с които България има сключена СИДДО преди 1990  г.  и
- ако обстоятелствата са такива, че едно лице  е местно лице на двете договарящи се държави.

3.1. Местно лице по смисъла на СИДДО, сключени до 1990 г.
Такива са действащите спогодби, сключени от страната ни с Норвегия, Франция, Италия, Испания, Великобритания, Холандия и Малта (тази със САЩ е по модел на ООН).  Поради това, че в националното ни  подоходно облагане (Закона за данъка върху общия доход), действал до 1997 г., гражданството е определено като единствен критерий за оценка дали дадено физическо лице се приема за местно, за целите на СИДДО е меродавен той, а не посочените по-горе критерии. В резултат на това чуждестранните лица,  граждани на държавите, с които България има сключени спогодби, които не следват модела на ОИСР, не може да бъдат квалифицирани като “местни”, дори да отговарят на условията на чл. 4 от ЗДДФЛ. В този смисъл гражданите на тези държави, пребиваващи у нас дори целогодишно, с постоянен адрес и жизнени интереси у нас (например живеят постоянно у нас заедно със семействата си и упражняват професионалната си дейност на територията на страната), най-вероятно няма да може да се възползват от възможността доходите им да се обложат у нас (предвид по-ниските данъчни ставки има такива желания). В такива случаи нашата данъчна администрация не може и няма да издаде на съответното лице удостоверение, че то е местно лице на България за целите на СИДДО. По негово искане тя може да даде само писмено становище, че по смисъла на националното ни законодателство то е местно лице за България.  Преценката за прилагането на СИДДО в такива случаи е извън нейната компетенция и може да бъде дадена само от администрацията на съответната държава.

3.2. Дадено физическо лице е местно лице и на двете държави
За целите на СИДДО дадено физическо лице  може да бъде местно само на едната от двете договарящи държави. Поради това в случаите, при които дадено физическо лице е местно лице и на двете държави, сключили СИДДО, за да се определи на коя  от тях то ще се счита за местно по смисъла на съответната спогодба, в отделните спогодби се съдържат конкретни правила и йерархия на тяхното прилагане (т.нар. tie-breaker rules). За целта моделът на ОИСР препоръчва следната йерархия:
- физическото лице ще е местно на държавата, където има постоянно жилище;
- ако има постоянно жилище и в двете договарящи се държави, то ще се счита за местно, където е центърът на жизнените му интереси;
- ако центърът на жизнените му интереси не може да бъде определен или ако няма постоянно жилище в нито една от държавите, то ще се счита за местно на страната по обичайното му пребиваване и т.н.

Предвид това, че некоректното тълкуване на действащите СИДДО с отделните държави може да породи сериозни проблеми за платеца на дохода (той е солидарно отговорен за данъка върху дохода на чуждестранното лице), се налага изводът, че тяхното самостоятелно прилагане крие рискове, които може да се избегнат, като независимо от правото по чл. 142 от ДОПК удостоверяването на обстоятелствата да става пред платците на доходите при по-неясните казуси въпросите се дискутират предварително със съответната ТД на НАП.

"Преназначаване" липсва. Не се вписва нищо, ако няма реална промяна в ТПО. Преминаването в нова година не е основание за каквито и да е вписвания.

Не е налице документ, който е поправен, или неправилно съставен, за да се налага анулиране.
Издадена е съвсем редовна фактура при получено авансово плащане.

За СПБ 1 дали не сте изтървали срока?  Иначе задълженията са точно както сте ги описали.

Добавено:

Сега виждам, че сумата по заема е 4000 евро. Вижте какъв е размерът, който поражда задължение за подаване на справка.

Ами връщате днес аванса и издавате КИ.

През 2012 е фактурирано авансовото плащане?

Как тя ще удостовери, че намерените суми над постъпленията, за които е издаден фискален бон не са продажби в нарушение на закона?
А иначе си има законово изискване да се отразява всяка промяна на касовата наличност.:

НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
(2) За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при отчитане на продажби на стоки и услуги чрез вградени фискални устройства в автомати на самообслужване.

СПБ 1 до 15 работни дни от сключване на сделката - еднократно
СПБ 4 тримесено
Преценете дали имате задължение да подавате и СПБ 8.

В момента системата работи нормално.

При така описаната ситуация не следва да правите годишна корекция на частичен данъчен кредит, защото такъв липсва.

В тази връзка да подсетя колегите да си прегледат месечните декларации по ЗДДС за 2013г. в частта клетка 19, и ако имат записи там да не забравят да си изчислят годишния коефициент по чл.73, ал.5  от ЗДДС.

Корекция в полета "основание на договора" и "тип на документа" съм подавала на място в НАП.

Да, можете.

Пожелавам на всички прекрасни хора в този форум да бъдат здрави, много щастливи и успешни във всичките си начинания през настъпващата 2014 година! И да съхранят този дух на съпричастност и добронамереност, който увлича и новодошлите и превръща това кътче в място, където в приятелска атмосфера човек може да си свери часовника и да обмени професионален опит.

Весели празници, много щастливи усмивки, вълшебни емоции, богати трапези и много подаръци ви пожелавам!

One,

Къде точно в цитираният текст съзряхте инициалите на АССП:
2. ИМА нужда от нормативен онлайн публичен Регистър на съставителите на финансовите отчети, отговарящи на сегашните изисквания на чл. 35 Закона за счетоводството, чрез който регистър НАП и Търговски Регистър да проверяват дали отчета на дадено предприятие е подписано от съставител, вписан в Регистъра.

Защо ми се струва, че целенасочено се прави масирана кампания на няколко фронта да се отклони вниманието от скандала, който се предизвика от задкулисните опити на няколко човека да лобират в своя полза и да се прехвърли към хора, които се противопоставиха на това.

Отсега ви казвам, че на манипулации на такова елементарно ниво няма да се вържем.

Следим внимателно всяка стъпка оттук насетне на кандидат - сертифициращите.

Дейността на собственика не стартира от датата на първо парично постъпление, а от най - ранната дата на реално осъществяване на дейност от него - сключване на договори, покупки, продажби и т.н.

Не се разбра в справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, която лицето е подписало, как фигурира уведомлението - като заверено, или отхвърлено.
Защото при двете ситуации начина на корекция е съвършено различен.
Ако е прието / заверено грешно уведомление е необходимо на място в НАП да занесете заедно с корекцията и Справката за приети и отхвърлени уведомления.
Ако е било отхвърлено се преминава през процедурата с предписание от ИТ.

Щом е върната справка, на която лицето се е разписало, очевидно уведомлението е минало, макар и грешно.

  Сега програмата не ми приема нито корекция на уведомлението за назначение, защото такова в действителност не е било приемано,