Точно  така! Въпросът ми е - счетоводителят остава ли счетоводител или да се прекрати ТД. Има възможност да работи като такъв, но може и да бъде освободен  /ако не могат да се съвместяват двете длъжности/

Ако ТД не се прекрати - остава.
Не се сещам причина, за „конфликт на интереси“.

А де! Интересен въпрос.
Изобщо - какво значение има, името на работодателя - при положение, че болничния лист, удостоверява временна неработоспособност на физическото лице?

Както и много други формуляри, в които пише „Да послужи пред ...“.

Притежавам „Поземлен имот“ в който има три сгради - къща, „лятна кухня“ и навес. За първите две в Кадастралната карта пише - „Друг вид сграда за обитаване“, а за третата - „Селскостопанска сграда“.

Не разбрах защо ме цитирате.

Цитирах Вашите думи, като начало и допълних. Резултата беше:
„Закон за туризма, чл. 113 ал. 2 - най-вече думите „... стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани ...““

Обектът на питащият не е категоризиран ...

Защото самото категоризиране не е задължително. Първото изречение на ал. 2:
„Хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5.“
В наредбата няма нищо за вида на обектите (стаи и апартаменти). Цялата глава пета е за „Условия и ред за РЕГИСТРИРАНЕ на места за настаняване клас В".

В строителното разрешение пише ЛЯТНА КУХНЯ СЪС СКЛАД,. Как да го впишем като бунгало, какви документи са нужни?

Ще го впишете, както е по НА. „
Акцентирах върху факта, че категоризирането не е задължително!

Колкото до словосъчетанието „лятна кухня“ - то е измислено.
Едно, че няма законова дефиниция.
Второ - всички знаем какво е „кухня“, ама „лятна“. Ами „зимна“ - има ли?
И какво става, ако - готвите в „лятната кухня“ през зимата и в „зимната“ - през лятото?

Закон за туризма, чл. 113 ал. 2, а от Наредбата - чл. 28 и сл. Вероятно има и други за четене

Най-вече думите „... стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани ...“.

За краткосрочни наеми ,примерно 5-10 дена по този член 228 от ЗЗД няма ли да е проблем?

Договорите за наем са до 3 или 10 години (чл. 229) - без минимален срок.
Явно някой в Общината е чул, че има „Закон за туризма“, ама не го е чел!
Тази „лятна кухня“ може да се впише като бунгало!

§ 1. 30. "Бунгало" е място за настаняване, изградено от строителни конструкции за сезонна или целогодишна експлоатация, със санитарен възел, без задължително изискване за кухненски бокс.

Пп. Самото понятие „лятна кухня“ липсва в законодателството. В ЗУТ има „допълващо застрояване“, но при липсата на основно ...   

Здравейте!
Първото впечатление от въпроса Ви - малко ви се размиват понятията.
Вие работите по график, при „сумирано изчисляване на работното време“ - чл. 142, ал. 2 от КТ. Този начин на изчисляване не може да е постоянен, а важи  за определя период - до 4 (ал. 3) или до 12 месеца (ал. 4). Основната идея е, че за периода на изчисляване - трябва да имате толкова работни часове, колкото бихте имали при 8 часов работен ден и 5 дневна работна седмица.
По същата логика - работодателя може да каже „За периода на  болничния лист, лицето е почивало! Има 0 (нула) часа - тоест, няма обезщетение!“

В КСО си пише:

Чл. 41. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски ... Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Казано е - „дневно парично обезщетение“ - за цял ден, без значение колко часа сте пропуснали. И понеже сумираното изчисляване е за определен период - среднодневното брутно трудово възнаграждение е за същия период.

Трудов договор на 4 часа или популярното „на половин бройка“ се отнася за целия период на ТД.

Искам да я отдавам под наем ,но от общината ми казаха ... не могат да ми я категоризират.

Така става, когато някой чиновник не може да излезе от рамките!

А нещата са прости - имате собственост, отдавате я под наем (чл. 228 и следващите от ЗЗД), документирате и декларирате приходите, и плащате ДОД.

ТД е преди ДУ,сключен е със едноличния собственик на ЕООД /преди доста врем,който към оня момент си  е бил управител/сега взе че излезе в майчинство /!

Значи „едноличния собственик на капитала“ - в качеството си на управител, с друг ДУ - е сключил ТД със счетоводителя. После - е „освободил себе си“, от поста „управител“ и е сключил втори (като хронология) ДУ със същото лице - счетоводителя.

Ако ще се говори за второ плащане...

говорете за частично плащане на втората фактура, не за авансово (avance - предварително).

В договора е уточнено че  сделката ще бъде платена на три етапа
1 - 50% авансово плащане от стойността,
2 - 40%  от стойността плащане по договор ПРИ доставяне на машината и
3 - 10% окончателно плащане.

Първото е било авансово, щото е без „нищо насреща“.
Второто е допълващо, а третото - гаранционен депозит, при евентуални претенции.

получателя е превел частично сума, която да покрие ДДС-ето което ще внесе доставчика ...

ДДС ... за цялата сделка ли или само за втората фактура?

 В същата ситуация като тази си въведох пропуснатата фактура с правилната дата - нали и клиентът ще я въведе с нея . Очаквах реакция от НАП,  но такава изобщо не последва. Не е "законосъобразен"отговор, но такъв си има в чл.126. :smile1

Даже си е напълно законосъобразен. Говорите за

Чл. 126. (1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.
(3) Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като:
1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи;
2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.

Липсата на уведомление по т. 2, може и да не се забележи.

Може да греша, но не съм чувал между фирми (официално) да може да се плаща само ДДС-то. Като някакъв вид частично плащане по втората фактура ли ще е?

Може да не сте чували, ама ...
Документално - минава всичко. Фактура, плащане, ДДС ... а физически - само  фактурата.
Самата логика е „куца“! Какъв „Данък Добавена Стойност“ при ... липсваща стойност?

да частично плаща по втората фактура но сумата е колкото дължимото ддс

Аз пък не съм чувал - получателя да внася ДДС? Нали платеца начислява и внася?

И какво ще довнася? Данък- възможно. Но въпросът е за осигуровките. Ако лицето не е СОЛ, не прави изравняване на осигуровките на годишна база и нищо не довнася. В случая на m.inkv изпълнителят очевидно не е СОЛ .

Има си КТ, КСО, Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски ...
Ако трябва да нищим всички варианти - кой довнася, какво довнася, защо ... - ще задръстим форума. Има си изрично разписано, в кои случаи „Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски“.

А към автора

Имаме назначени учители на граждански договори с период 1 месец за екскурзии.
Някои учители обаче , не могат да си дадат точното брутно възнаграждение по основни ТД и ми дават ориентировъчни , с които виждам, че са доста под  3000 лв. Дали ще е проблем да ги подам така ГД без да вписвам сумата от ТД.

С тези „граждански договори“ сте само за ИТ - за прикрити трудови договори. Помните ли принципа:
„При ГД се търси резултат, а при ТД - предоставяне на работна сила. При ГД няма работно време и работно място.“

И как „не могат да си дадат точното брутно възнаграждение по основни ТД“? Нали основният им работодател, им дава „фишове“ и подава Декларация образец № 1? Ако самото лице не помни (амнезия) - в НАП знаят!

Добре де - каквито и да са доходите през годината, съответно и осигуровки/ДОД - нали накрая ще се подаде ГДД по чл. 50?
Суми от „Граждански договор“ - в Приложение 3.
Накрая се „тегли чертата“ и се довнася, каквото се налага!

Едно „удостоверение за идентичност на имена“ би трябвало да оправи всичко!

Има друго основание - ТД с друг работодател.

Тогава вноските - за всяка сума, но не повече от „Максималния осигурителен доход “ (МОД). Сумирано - от ТД и от ГД - не повече от 3000 лева.

Не зная доколко юридически издържано е управителя , като представляващ работодателя, да сключи ТД със себе си като работник. Сигурно има вратичка.

Абсолютно издържано е! Прилага се на много места.
Лицето, представляващо Собственика на ЕООД (такава е формулировката) сключва със „себе си“ - ДУ. После управителя сключва обикновен ТД. Може даже да е ... „по чл. 70 - със срок за изпитване“!
Физически е едно лице, но юридически са три - ЮЛ, управител и ФЛ.

Пп. Много се смях, когато за първи път видях „Протокол от Общото събрание на ЕООД“.

Здравейте, пенсионер работи на ТД, а при нас е назначен на граждански. Трябва ли да му начислявам ДОО и ДЗПО или само здравни осигуровки?

Едно уточнение - не е назначен, а имате договор, по ЗЗД! Самото понятие „граждански договор“ е измислено - става дума за договор за изработка, договор за поръчка, договор за управление ...
За ДОО (и ДЗПО евентуално) - ако лицето няма друго основание за осигуряване, осигуровки се внасят само - ако възнаграждението е равно или по-голямо от МРЗ. В момента - 650 лева.

Е именно де, има "нещо такова", щото има разнообразни случаи и не може да се даде общовалидна формула, за каквато е въпросът. Например с ТЕЛК - и хоп - 0.1 няма да е 0.1.

Да - има варианти, но затова има алгоритми!