Този аспект при дискусиите в семинара ме подразни много. Тогава лекторът като уклончиво каза, че проблема бил още по-дълбок, защото и името било такъв идентификатор. Но абсурдността не идва от самото боравене с квазиданни. Дори ако допуснем, че ЕГН-то ще бъде заменено с някакъв друг идентификатор, възниква логичния въпрос какво правим с името, което също е първичен такъв? Трябва да заменим и имената и другите данни ли? Получава се безумната ситуация, в която да ползваме един секретен справочник за служебно ползване, в който 7DKA 7DKA08 7DKA08 кореспондира примерно с ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ. Същевременно този справочник трябва да е конфиденциален, защото е недопустимо квазиданните да позволят на неоторизиран субект да идентифицира лицето по тях. Възниква логичния въпрос как се администрира подобна информационна система, в която един проЗ счетоводител се превръща в криптолог-аналитик? А накрая - пускаш една заповед за отпуск, в което лъщят първичните идентификатори... Или пък те също трябва да бъдат заменени с квазиданни, а на лицето заедно с документа връчваме един запечатан плик, като с ПИН от банкова карта, и му казваме "7DKA, да знаеш, че това си ти..."...
И каква предпоставка за грешки при съставяне на документи е боравенето с други идентификатори, без да коментираме, че ще се превърне и във финансов разход, защото логично ще доведе и до софтуерни ъпдейти...
Да ви кажа, нито съм политикан, нито съм с някаква антиевропейска ориентация, защото осъзнавам много добре, че най-цивилизования и състоятелен народ живее именно там(което би трябвало да е логична цел на всеки здравомислещ индивид), но европейската бюрокрация е смазваща и изумителна. В един момент ще излезе, че е по-страшна от нашата, но същевременно и неизбежна, защото там просто няма как а се оправиш по "втория начин". Не е точно по темата, но имаме чуждестранни клиенти, на които техните служби изискват изумителни в скудоумието си периодични справки, отчети и прочие неразбираеми откровени простотии, генерирани и провокирани от нормативната база на ЕС...