добре, навсякъде се пише, че при наличието на договорно основание или законово, съгласие на самите лица не е необходимо
ние, като счетоводители, се явяваме обработващи данните и явно ще трябва да имаме писмен договор с клиента за това /независимо, че основният ми договор по същество за счетоводните услужи може и да не е писмен, а устна договорка/ - само че това е договор между една фирма и друга фирма/, а не между мен и физическите лица, чиито данни трябва да обработвам - в такъв случай ние имаме ли някакви задължения да уведомяваме въпросните физически лица, че притежаваме лични техни данни, да се съобразяваме с техни желания за заличаване и тн, или единствената страна, пред която трябва да се отчитаме е клиента ни по счетоводния договор /и КЗЛД/?
иначе наистина напоследък се появиха доста материали, а и Tea S тук помага много, които разясняват как следва да се процедира - да оставим настрана, че не всеки човек/фирма има понятие от писане на процедури, правила, инструкции - най-малкото не знаем чисто формално как да ги напишем, но пак в нашия бранш поне сме свикнали с бумащините, но как се очаква това да бъде направено от абсолютно всяко предприятие, като масово те са от по 1-2 човека съсобственици и хал хабер си нямат от процедури? какво му е трудното на това да бъдат изготвени примерни процедури, анализи, формуляри на сайта на КЗЛД, които всеки да приспособява за конкретните нужди на бизнеса си - примерно за обработка на данни на персонал в 99,9% от целия бизнес се извършват едни и същи неща? наистина ли идеята не е да се посгигне опазване на личните данни чрез подпомагане на бизнеса да се справи с това, а обратно - да трябва да се купуват скъпи наръчници и образци на формуляри, също типови, но платени?