Решението не е сделка.
По същата логика, ако през 2012 г. е сключен договор за доставка на стоки, но доставките са извършени през 2013 г. не би трябвало да ги обявяваме.
А трябва.
При заеми и вноски по чл.134, сделката е самото отпускане на средства, понеже това е "парична" услуга.
Указанието да не се следи паричния поток е за случаите, когато сделката е примерно доставка на стоки или услуги, а паричния поток е плащане по нея.
И аз разсъждавам по този казус с вноските по чл. 134 от ТЗ.
Съгл. Указанието трябва да се декларира стойността на изпълнението за 2013 г., което изпълнение, според мен, е сумата на предоставените парични вноски. Посочено е, че това не се отнася до заемите. А по- натам в Указанието (т.4.2) се казва, че паричните вноски не са заеми. Така че, според мен, следва да се декларира сумата, отпусната през 2013 год.- това е изпълнението, когато говорим за вноски по чл. 134.
И още един цитат от казанието : "Гореизложеното може да се обобщи по следния начин: независимо от вида, формата и момента на постигане на съответната договореност (сключване на сделката), ако по същата има изпълнение през 2013 г. и към момента на изпълнението лицата са свързани или някоя от страните е лице от юрисдикция с преференциален данъчен режим, се декларира обемът (стойността) на изпълнението."
Моите случаи са:
1. Решение на едно личния собственик през 2013 да предостави 500 лв, реално е предоставил 150 лева- Тук мисля да декларирам 150 лв.
2. Решение на собственика през 2012 год. да предостави някаква сума. Част от нея е предоставена през 2013 г.- Тук мисля да декларирам предоставеното през 2013 г.
Моля споделете и Вашето виждане по въпроса.