Становища на НАП

Разгледан е въпросът за онлайн томбола с недвижими имоти. НАП приема, че томболата е подвид лотарийна игра по чл. 49, т. 2 ЗХ и по чл. 41, ал. 2 ЗХ не може да се организира онлайн. По чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 53 ЗХ организатор на томбола може да бъде само ЮЛНЦ в обществена полза, поради което търговски дружества и консорциуми са изключени. Поради това останалите въпроси не се разглеждат.

Определя се режимът за здравно осигуряване на украинска гражданка, съпруга на хърватски гражданин, здравно осигурен в България. НАП приема, че тя е "член на семейство" по чл. 1, буква "и", т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, попада в обхвата на чл. 2 от регламента и по чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО е задължително осигурена в НЗОК.

Определя се режимът за здравно осигуряване на чужденци с разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС". Те са задължително осигурени по чл. 33, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗЗО от датата на издаване на разрешението, дължат вноски и за периода до започване на работа (при липса на друго основание - по чл. 40, ал. 5 ЗЗО с декларация 7) и не могат сами да избират начална дата на осигуряване.

Определя се режимът за ДДС при прекратен проект за внедряване на софтуер. НАП приема, че при разваляне на доставките от френския доставчик се коригира данъчната основа и данъчният кредит по чл. 78 и чл. 79 ЗДДС, съобразно възстановените суми. За услуги без основание за разваляне (напр. консултант П) правото на данъчен кредит се запазва. За капитализирания актив в процес на изграждане се прилага чл. 79, ал. 3 ЗДДС.

Разгледан е въпросът за прехвърляне и ползване на лиценз за хазарт по ЗХ. НАП приема, че лицензът по чл. 3, ал. 3 не може да се прехвърля, освен в изрично посочените случаи на преобразуване по чл. 39. Организиране на хазартни игри в България е допустимо само с български лиценз по чл. 3 и чл. 4, включително за дъщерни дружества на чуждестранни оператори. Лиценз от друга държава не замества българския.

Определя се режимът за признаване по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО на разходите за пътуване и престой на управител - чуждестранно физическо лице по договор за управление и контрол. НАП приема, че разходите се признават при връзка с дейността, документална обоснованост и пазарни нива, без прилагане на нормативно определени дневни пари и без да представляват скрито разпределение на печалба.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране по ЗДДФЛ и СИДДО с Румъния на служител с втори трудов договор в българско дружество, работещ дистанционно от Румъния и присъствено в България. НАП приема, че при статут на местно лице на Румъния лицето се облага в България само за доходи от източник в страната, като работодателят има задължения по чл. 42, 49, 73 и 73а от ЗДДФЛ.

Определя се режимът за доказване на ВОД по чл. 7 и прилагане на нулева ставка по чл. 53 ЗДДС при унищожаване на стоката по време на транспорт и липса на документ по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. НАП приема, че доставчикът следва да разполага с изискуемите по ЗДДС, ППЗДДС и чл. 45а от Регламент (ЕС) 2018/1912 документи, като форсмажорът сам по себе си не отменя тези изисквания.

Определя се режимът по чл. 40, ал. 3, т. 2 ЗЗО за български студент в чуждестранен университет. Държавата поема здравните вноски за периода, през който лицето има статут на студент - редовно обучение до 26 г., независимо от държавата. Представената "отсрочка" до 31.12.2022 г. не доказва такъв статут и е нужно изрично потвърждение от университета.

Определя се режимът за осигуряване и данъчно облагане при краткосрочно отдаване под наем на апартамент в България от български гражданин, живеещ и самоосигуряващ се в друга държава от ЕС. Лицето се счита за самоосигуряващо се по КСО и НООСЛБГРЧМЛ, подлежи на БУЛСТАТ и ОКд-5, но по чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004 осигурителното законодателство е на държавата, където упражнява дейност, удостоверено с А1.