Становища на НАП

Разгледан е въпросът дали нерегистрирано по ЗДДС дружество дължи деклариране на налични парични средства и вземания над 50 000 лв. по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС. НАП приема, че задължението за това деклариране възниква само за предприятия по смисъла на ЗСч, които са регистрирани по ЗДДС, независимо на какво основание е регистрацията.

Разгледан е въпросът за ДДС при консултантски ИТ услуги към физическо лице с първоначален адрес в Грузия, впоследствие в Португалия. НАП приема, че мястото на изпълнение е извън страната по чл. 21, ал. 5 ЗДДС и не се начислява ДДС. Промяната на адреса при плащане не влияе на режима и не е основание за кредитно известие или корекция на фактурата.

Определя се режимът за облагане на доход на германско дружество от продажба на дялове в българско ООД. Доходът е от източник в България и подлежи на 10% данък при източника по чл. 195 и чл. 200, ал. 2 от ЗКПО, като задължението за деклариране и внасяне е на чуждестранното лице, а не на платеца. Уточнява се, че по ЗМДТ не се дължи данък при придобиване на дяловете.

Определя се режимът за данъчен кредит по ЗДДС за разходи за неформални екипни мероприятия (наем на зали, храна, транспорт, екипни дейности и др.), предоставени безвъзмездно на служителите. НАП приема, че тези услуги не попадат в изключенията на чл. 70, ал. 3 ЗДДС и чл. 62, ал. 2 ППЗДДС и са за представителни/развлекателни цели, поради което не възниква право на данъчен кредит.

Определя се режимът за дерегистрация по ЗДДС при прекратяване с ликвидация на ЕООД след смърт на едноличния собственик. Дружеството не се дерегистрира автоматично - подава се заявление по чл. 109 ЗДДС с основание чл. 107, т. 4, б. "б", освен ако се заяви желание да остане регистрирано до заличаване. До дерегистрацията за всеки данъчен период се подава справка-декларация по чл. 125 ЗДДС.

Определя се режимът за социално и здравно осигуряване на унгарски гражданин, нает по български трудов договор, който работи и живее в Унгария. Прилага се унгарското законодателство по чл. 11(3)(а) от Регламент №883/2004, удостоверено с формуляр А1, поради което не се дължат осигурителни вноски в България и не е необходима регистрация на лицето в НАП.

Определя се режимът за компенсации по програма за електроенергия към регистриран земеделски стопанин. НАП приема, че полученото подпомагане не е необлагаем доход по чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ и се облага като доход от дейността по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Декларира се в Приложение 3 към годишната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ с код 3011.

Определя се режимът за социално и здравно осигуряване на гражданин на ЕС с пенсия по ТЕЛК, който е управител и/или собственик на ЕООД в България. НАП приема, че при упражняване на дейност в България лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО и ЗЗО като заето и/или самоосигуряващо се лице, независимо от придобитата пенсия, при спазване на правилата на Регламент (ЕО) №883/2004.

Определя се режимът по ЗКПО и ЗДДС при наем на амбалаж и кеш депозит между ЕТ, българско и австрийско дружество. Наемът на контейнерите се отчита като разход за външни услуги и е данъчно признат при документална обоснованост. Депозитът се води по разчетна сметка и не влияе на приходи/разходи до окончателно установяване, че не се възстановява, когато се признава като приход.

Определя се режимът за здравно осигуряване при работа без трудово правоотношение. Ако лицето не е осигурено на друго основание и месечният доход (след разходи) е под минималната работна заплата, то се осигурява само по чл. 40, ал. 5 ЗЗО и възложителят не удържа вноски. Внесени в такива случаи вноски от възложителя са недължими и подлежат на прихващане/възстановяване по чл. 128 и 129 ДОПК.