Становища на НАП

Определя се режимът за здравно осигуряване на лице, подчинено на законодателството на друга държава членка по Регламент № 883/2004. НАП приема, че ако за лицето е приложимо законодателството на Германия, то не е задължително осигурено в НЗОК и не дължи вноски, нито е длъжно да уведомява НАП, но може да представи формуляр (напр. А1, Е104, Е106 и др.) за корекция на здравноосигурителния статус.

Определя се режимът за осигурителните вноски при уволнение, признато за незаконно. НАП приема, че работодателят дължи за своя сметка вноски за фонд "Пенсии", ДЗПО - универсален фонд и Учителски пенсионен фонд за периода от датата на уволнението до възстановяване на работа, но не по-късно от 14 дни от влизане в сила на акта за незаконност, и подава декларации образец 1 и 6.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране на доходите на български граждани, работещи дистанционно от България за чуждестранен работодател по време на COVID-19, и за риска от място на стопанска дейност. НАП приема, че при временно дистанционно полагане на труд поради извънредните обстоятелства по правило не се формира място на стопанска дейност на чуждестранния работодател в България.

Определя се режимът за доставка на стоки от българско дружество към немско дружество, когато стоките се превозват директно до получател във Великобритания. НАП приема, че има две последователни доставки, транспортът се отнася към втората (Германия - Великобритания), мястото на изпълнение и за двете доставки е в България, не е налице ВОД и не се прилага чл.28 ЗДДС. За немското дружество възниква задължение за регистрация по чл.96, ал.9 ЗДДС.

Определя се режимът по ЗКПО при отнемане на лиценз на АДСИЦ и продължаване като обикновено АД. Годината на промяната се третира като един данъчен период, но с аналитично отделяне на дейността преди и след отнемане на лиценза, като се формира данъчен финансов резултат и се подава една ГДД по чл. 92 от ЗКПО за цялата година.

Определя се режимът по ЗДДФЛ на обезщетение за неимуществени вреди, присъдено по чл. 2б ЗОДОВ. НАП приема, че обезщетението попада в чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗДДФЛ и е необлагаем доход, както и лихвите и присъдените разноски по делата по чл. 13, ал. 1, т. 10. При липса на други облагаеми доходи не възниква задължение за годишна данъчна декларация.

Разгледан е въпросът за данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ при придобиване на предприятие или част от предприятие по чл. 15 ТЗ. НАП трайно приема, че данък не се дължи, тъй като обект е предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не отделни имущества, и липсва норма за определяне на облагаема основа за предприятия по чл. 46, ал. 2 ЗМДТ.

Определя се приложението на чл. 42, ал. 1 ЗХ - изискването за лиценз по ЗХ се отнася само за производителите на "игрално оборудване" по § 1, т. 2 ДР на ЗХ (за наземни хазартни игри). За комуникационно оборудване, игрален софтуер, виртуално игрално оборудване и системи за онлайн залагания ЗХ не предвижда аналогично изискване за лиценз на производителя.

Разгледан е въпросът за облагане по ЗДДФЛ на доход от продажба през 2020 г. на идеални части от имот, придобит по дарение през 2017 г. НАП приема, че сроковете по чл. 13, ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" не са изтекли и доходът е облагаем по чл. 33. Цената на придобиване е 0 лв. по чл. 33, ал. 6, т. 3 и лицето следва да подаде годишна декларация по чл. 50 с приложение № 5.

Разгледан е въпросът за ДДС режим при продажба на два жилищни имота от физическо лице. НАП уточнява, че за задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС е необходимо лицето да извършва независима икономическа дейност, преценявана конкретно, като практиката на ВАС приема за дейност по занятие системни продажби (напр. три и повече имота за 12 месеца) с цел печалба.