Становища на НАП

Определя се режимът по ЗДДС при продажба на композитни детайли от българско дружество към френска фирма, когато детайлите се влагат в мебели, изнасяни от друга българска фирма. НАП приема, че за производителя на детайлите няма вътреобщностна доставка или износ по чл.7 и чл.28 ЗДДС, а облагаема доставка с място на изпълнение в страната и ставка 20% по чл.17, чл.12 и чл.66 ЗДДС.

Определя се режимът за верижни доставки по чл. 65а ЗДДС при продажба А-Б-В с транспорт директно от А до В и междинен доставчик Б. Когато Б съобщи ДДС номера си от държавата на изпращане, доставката Б-В е ВОД с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. За Б важат общите изисквания за документиране на ВОД по чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС, без специални допълнителни документи.

Определя се режимът за данъчно третиране по ЗКПО на кадуциране на акции и отнасяне на направените вноски във фонд "Резервен" по чл. 189, ал. 3 ТЗ. НАП приема, че кадуцирането не се отразява в текущия финансов резултат и при липса на специални норми в ЗКПО не поражда данъчен ефект. По втория въпрос НАП отказва становище поради липса на компетентност и засягане на трето лице.

Разгледан е въпросът за регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС на ЕТ "А" и "В" ЕООД, собственост на едно лице, с общ оборот над 50 000 лв. НАП приема, че не са налице условията на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, тъй като дейността не е еднородна и липсва последователност в извършването ѝ в един и същи търговски обект.

Определя се режимът по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО при обезценка на вземания: допуска се признаване за данъчни цели само на част от непризнатите в предходни години разходи от обезценка, като остатъкът може да се признае в следващи години. Разпределението на частично признатата обезценка между отделните вземания е по преценка на данъчно задълженото лице, тъй като ЗКПО не урежда ред.

Определя се режимът за прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. към счетоводен софтуер. НАП приема, че ако чрез софтуера се обработват продажби, за които всички плащания се извършват само по банков път и не възниква задължение за издаване на фискален бон, този софтуер не се счита за СУПТО по §1, т. 84 от ДР на ЗДДС и не подлежи на деклариране като такъв.

Определя се режимът за данъчно третиране на търговски марки и разрешения за употреба на лекарствени продукти. НАП приема, че когато тези обекти отговарят на критериите за нематериален актив и на дефинициите за данъчен дълготраен нематериален актив по чл. 51 ЗКПО, те са данъчни амортизируеми активи и за тях се признават данъчни амортизации; под прага за капитализация разходите са текущи.

Определя се режимът за ползване на СУПТО по Наредба №Н-18/2006 г. При софтуер с характеристики на СУПТО той трябва да отговаря на изискванията на приложение №29 и да е деклариран по чл. 52б, като може да се използва само ако е включен в публичния списък на НАП. При неизпълнение са предвидени санкции, а регистрираните по ЗДДС лица трябва да се приведат в съответствие в сроковете по §75.

Определя се режимът за прилагане на нулева ставка по чл. 173, ал. 6, т. 1, б. "г" от ЗДДС при доставки към международна организация (ITU). Нулева ставка е допустима само за доставки с място на изпълнение в страната и при наличие на удостоверение по приложение II към Регламент 282/2011. При наем на оборудване с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 или 5 ЗДДС извън страната чл. 173 не се прилага.

Определя се режимът по Наредба № Н-18/2006 г. за софтуер на производствено предприятие, което приема плащания само по банков път. НАП приема, че при липса на плащания, за които е задължително издаване на фискален бон, използваният софтуер не е СУПТО по §1, т. 84 от ДР на ЗДДС и за него не се прилагат изискванията за СУПТО и свързване с НАП.