Отговаря Лиляна Панева - данъчен консултант

Турска спедиторска фирма предоставя на българска търговска фирма услуга за транспортна обработка на стоки, превозвани от територията на България до територията на Турция, където българската фирма няма обект на стопанска дейност. Стоката се превозва с цел продажба. Какво е данъчното третиране по ЗДДС?

В случая турската фирма осъществява доставка на услуга, предназначена за българско ДЗЛ, т.е. нейното местоизпълнение е на територията на България и данъкът за услугата е изискуем от българската фирма. Тя следва да си го самоначисли с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. За тази доставка е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС и към доставката се прилага нулева данъчна ставка. В резултат на това за фирмата възниква нулево данъчно задължение, но това не освобождава получателя на доставката от задължението да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и да регистрира данните от него в дневника си за продажби. Тя ще отрази данните от протокола си в данъчните си регистри, като в съответствие с Приложение № 12 от {#}ППЗДДС в полето “PRODAGBI.TXT” и “POKUPKI.TXT” не се посочват данни или се записва стойност “0”.

За да има право да приложи нулева ставка за получената доставка обаче, фирмата следва да разполага със съответните доказателства. Те са различни от тези по чл. 23, ал. 6 от {#}ППЗДДС, който определя документите, доказващи правото за прилагане на нулева данъчна ставка за извършена услуга за международен транспорт на стоки от страна на доставчика, и не са изрично посочени в действащите нормативни разпоредби. В тази връзка в чл. 38б от {#}ППЗДДС е определено, че за доставките на услуги, посочени в Глава четвърта на правилника (в т.ч. услугите за транспортна обработка на стоки), данъкът за които е изискуем от получателя им по реда на чл. 82 от закона, получателят на доставките им може да приложи нулева данъчна ставка, ако разполага с документите, относими към съответната доставка.

Според нас, за да приложи нулева ставка към получената доставка на услуга за транспортна обработка на стоката при обстоятелствата, посочени в примера, българската фирма трябва да притежава:
- фактура за предоставената й доставка на услуга за транспортна обработка на стока, в която не е начислен данък;
- фактура за доставката на транспортираната стока, издадена от нея на купувача й, в която е включена стойността на превоза й до договореното местоназначение (съгласно договореното условие за съответната доставка);
- транспортен документ, в който фирмата е посочена като изпращач на стоката, а като получател - нейният купувач; и
- копия от митническите декларации за износа и за вноса на стоката съответно от България за Турция (независимо че е най-вероятно декларацията за вноса на стоката да е от името на купувача й).
Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ – д.е.с., регистриран одитор

Въпрос: Фирма издава фактура на 7.11.2014 г. към свой клиент, като допуска техническа грешка и на фактурата записва 7.10.2014 г. Дава фактурата на клиента на същата дата и той я включва в дневника за покупки в период октомври 2014 г.
В своето счетоводство предава съответната фактура на 04.12.2014 г. и тогава се установява, че е допусната техническата грешка. Към 04.12.2014 г. има издадени фактури към клиенти с период декември. Как следва да се коригира тази грешка?


Отговор: Изискванията за коригиране на фактурите са посочени в чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Според ал. 1 от този член погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.

Съгласно нормата на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол за всяка от страните, който съдържа:
1. Основанието за анулирането.
2. Номера и датата на документа, който се анулира.
3. Номера и датата на издадения нов документ.
4. Подпис на лицата, съставили протокола (за всяка от страните).
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона (чл. 116, ал. 5 от ЗДДС).

В чл. 58 от Правилника за прилагане на ЗДДС е посочено, че отчитането на анулираните документи се извършва по реда на приложение № 12. В това отношение са посочени следните изисквания:
- при положение че се анулира документ (фактура или известие към фактура) след периода, в който е издаден, той се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ“ на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак;
- документът се описва в дневника за покупки на получателя във файл „POКUPKI.ТХТ“, касаещ данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
При корекции е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС – допуснатите грешки в подадените справки-декларации вследствие на неправилно отразени документи в дневниците за покупките и в дневниците за продажбите, когато са установени след изтичане на срока за подаване на декларацията, се поправят, като „лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период”.
Отговаря Нина Манолова - адвокат

"Преди година и половина бях уволнен дисциплинарно. Не съм си търсил правата в съда. Наскоро разбрах, че след една година дисциплинарното уволнение се заличавало. При това положение, след като вече не се водя дисциплинарно уволнен, ще мога ли да се върна на работа?"

Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на предишната работа (чл. 197, ал. 2 КТ).

Действието на заличаването на дисциплинарно наказание е преди всичко морално. Единственият му правен ефект е, че при дисциплинарно нарушение, извършено след заличаването, предишното (заличено) наказаниене се отразява при избора на ново наказание, т.е. не утежнява положението на нарушителя. Различно е положението, ако работодателят не е спазил всички необходими изисквания на закона и уволнението е незаконно, ако не са били налице условията за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят не е изслушал работника или служителя, преди да издаде заповед за наказание или не е приел писмените му обяснения. В този случай наказаният работник или служител може да потърси правата си в съда, като оспори уволнението в 2-месечен срок от деня на връчване на заповедта за наказание.

Дисциплинарните наказания се заличават с изтичане на една година от налагането им. Законът има предвид изтичането на една година трудов стаж, т.е. време, през което работникът или служителят е бил в трудово правоотношение и това време се зачита за трудов стаж, а не просто за изтичане на една година. Без значение е обстоятелството дали работникът или служителят е извършил и дали е бил наказван за друго нарушение.

Заличаването има действие занапред. Фикцията, че работникът или служителят не е бил наказван, ще действа само за в бъдеще, след настъпване на заличаването.
Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичане на едногодишния срок от налагането им, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина.
Отговаря Милена Кирилова - юрист

При покупка на стоки от ЕС доставчиците ни искат плащане на депозит за дължимия ДДС в тяхната държава като гаранция, че ще им изпратим документите за доказване на ВОП. В тези случаи някои ни издават фактура за дължимия депозит, други го посочват във фактурата за стоката, а трети не ни издават никакъв документ. Следва ли да издаваме протокол за самоначисляване на ДДС за въпросния депозит и съответно да го включвам в дневниците за покупки и продажби за месеца?

В ЗДДС липсва дефиниция на понятието “гаранция”, указано в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от закона, според която договарянето на гаранции е освободена доставка. В този смисъл становището, което е изложено по-долу, отразява само мнението на автора, според когото в общите хипотези при даден депозит за дължимия ДДС в държавата членка на доставчика като гаранция, че получателят ще представи документите за доказване на ВОП на доставчика, не следва да се самоначислява данък. Основание за това обаче е не толкова квалифицирането му като “гаранция”, а това, че в случая липсва доставка, т.е. преведената сума за депозита не представлява нито плащане, нито дори авансово плащане за доставка.
Това е сума, която е предназначена да удовлетвори евентуално възникнали бъдещи взeмания от страна на доставчика при неизправно поведение от страна на получателя купувач. Ако такива взeмания не възникнат, сумите подлежат на възстановяване. След като депозираните суми не са с характер на плащане за доставка, при получаването им не следва да се начислява ДДС, респективно да се самоначислява данък.

Предварителните плащания (задатък, капаро, отметнина, предплата, пишманлък и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационноправни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция.

За определяне данъчното третиране на тези предварителни плащания е необходимо първо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане на облагаема доставка.

В Решение на СЕС по дело С-419/02 е постановено, че плащания за доставки на стоки или услуги, които не са още ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС.

В Решение на СЕС по дело С-277/05 съдът напомня понятието за пряка връзка между доставената услуга и получената за нея насрещна престация, при която изплатените суми представляват една действителна насрещна престация за доставена индивидуализирана услуга и това в рамките на правните взаимоотношения, при които се разменят реципрочни престации.

Според основните принципи на гражданското право всяка една от страните по договор е длъжна да го спазва и изпълнява. Задължението за спазване на договора не произтича от сключването на друго споразумение за тази цел. Задължението за изпълнение на договора не зависи и от евентуален депозит, гаранция, обезщетение, неустойка или задатък, а произтича от самия договор.

Предвид обстоятелството, че задължението за доставка произтича от договора за доставка, а не от платения депозит, не е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация.

За счетоводни цели гаранционните суми следва да се отчитат на разчет до настъпване на обстоятелства, които дават право на бенефициера да усвои гаранцията. До този момент те нямат отношение към данъчните приходи и разходи по ЗКПО.

В този смисъл е Становище № 91-00-141 от 08.06.2012 г. НАП, издадено в допълнение на Становище изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. на ИД на НАП, изясняващо данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Сходни мотиви също са изразени в Решение № 11121 от 12.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 464/2011 г. и в Решение №14999 от 8.12.2010 г.на ВАС по адм.д. № 7287/2010 г. Допълненото Становище № 91-00-141 от 08.06.2012 г. се основава на цитираните решения на СЕС и ВАС. Във визираните документи е указано, че когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като плащане за нея и не обуславя изискуемост за ДДС за размера на плащането.

В Разяснение изх. № 21-758 от 24.11.2011 г. на НАП относно: Начисляване на ДДС и издаване на фактура или друг счетоводен документ за получени депозит от клиент, е пояснено, че цит.: “при условие че предварителното плащане е преведено по доверителна сметка (“ескроу сметка”), не следва да се приема, че за същото е налице авансово плащане, тъй като паричната сума - предплата, не ви е предоставена по начин, при който да можете да се разпореждате с нея”.

От друга страна, в практиката е възможно гаранционният депозит да се третира като облагаема доставка - в случай че той е посочен във фактурата за стоката, данъкът за цялата стойност на доставката плюс депозита следва да се самоначисли с протокол по чл. 117 ЗДДС от получателя на доставката и респективно да се включи в дневниците за покупки и продажби за съответния месец.
Отговаря доц. д-р Али Вейсел - д.е.с., регистриран одитор

Въпрос: Наша фирма участва по схема на ЕС за безвъзмездно финансиране по програма „Безопасен труд”. Проектът приключи 2014 г. Субсидията е предназначена за покриване на разходи. Как се третира от гледна точка на ЗКПО сумата, получена като финансиране/респективно разходите, направени с нея. Следват ли те да се включат в приходите/разходите на фирмата и след това да се дадат в намаление/увеличение в декларацията по чл. 92?

Отговор: Счетоводното отчитане на безвъзмездните средства се извършва съгласно СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ (от фирмите, прилагащи Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия) или съгласно МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ (от фирмите, прилагащи Международните счетоводни стандарти). При отговора на въпроса приемаме, че се прилагат националните стандарти.

Съгласно параграф 2 от СС № 20 безвъзмездните средства се наричат правителствени дарения. Те се отчитат при наличие на достатъчно сигурност, че предприятието получател ще спазва съпътстващите ги условия и даренията ще бъдат получени. В параграф 3.2 от СС 20 за правителствените дарения е посочено следното:

Правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход в текущия период, както следва за:
а) дарения, свързани с амортизируеми активи – пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението;
б) дарения, свързани с неамортизируеми активи – през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията.

Според параграф 3.4 от СС 20 правителствените дарения, получени от предприятията като компенсация за минали разходи или загуби, се признават за приход през периода на получаването им.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) няма специално данъчно третиране на правителствените дарения. Поради това счетоводният финансов резултат не се коригира за данъчни цели. Необходимо е само да се прилагат нормите на Закона за счетоводството, който препраща към приложимите счетоводни стандарти по отношение на оценяване и записване на придобитите или възникнали активи, пасиви, приходи и разходи.
Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика

В предприятието е въведено сумирано отчитане на работното време за 6 месеца, като в отделните звена началото на периодите не съвпада. Как се изчислява сумираното работно време на работник, който трябва да работи на различни обекти?

Сумираното работно време е форма на изчисляване и отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, като през отделните работни дни може да се работи с различна продължителност. Важното е в края на периода да е отработено календарното работно време. Ако е отработено повече, превишението се заплаща като извънреден труд, а ако има “недоработване”, за него лицето получава възнаграждение като за престой по вина на работодателя.

Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване е до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 от КТ).

При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване (отчитане) на работното време в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно време за същия период е превишена и когато тя е превишена, ще бъде налице извънреден труд, който се заплаща по чл. 262 от КТ.

В конкретния случай отработеното на първия обект време следва да се преизчисли и да се отчете съобразно реалния календарен график. На новия обект работникът ще работи съобразно утвърдения за същия обект график и в края на периода отново само за него ще се направи преизчисляване и съответно заплащане. Тоест в такъв случай работникът реално ще работи и работното му време ще бъде отчетено по два отделни графика.
Отговаря доц. д-р Али Вейсел - д.е.с., рег. одитор

1. Има ли ограничение при определяне възнаграждение по договор за управление и контрол и може ли да е различно за всеки месец, като това е записано в договора за възлагане на съдружника с мажоритарен дял в ООД?

2. Ако възнаграждението по договор за управление и контрол за м. декември 2014 г. се начисли и изплати през месец декември, този разход ще се признае ли за 2014 г. Ще се признаят ли за разход начислените осигурителни вноски за сметка на работодателя по това възнаграждаение? Последният ми въпрос е предизвикан от новия режим за внасяне на данъци и осигуровки - до 25-о число на месеца, следващ изплащането на възнагражденията.

Не ни е известно да има законово ограничение за размера на възнагражденията по договорите за управление и контрол, включително за различното определяне по месеци. Важно е обаче да се имат предвид разпоредбите за отклонения от данъчното облагане в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
• При определяне на задълженията на лицата по ЗДДФЛ в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. 77 от ЗДДФЛ).
• Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане (чл. 16, ал. 1 от ЗКПО).

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗКПО разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Съгласно ал. 3 от същия член те се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход. По този начин те формират данъчна временна разлика.

Тези разпоредби не се прилагат за разходите, представляващи {#}(чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ):
- основно трудово възнаграждение;
- допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт;
- обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;
- доходи на еднолични търговци.

Следователно ако възнаграждението по договор за управление и контрол за м. декември 2014 г. се изплати преди края на годината, този разход ще се признае за данъчни цели по ЗКПО.

По отношение на осигуровките значение има нормата на чл. 42, ал. 5 и ал. 6 от ЗКПО:
- разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по ал. 1 (разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ), не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година;
- непризнатите разходи за задължителни осигурителни вноски се признават за данъчни цели в годината, през която съответните задължителни осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.
Това означава, че разходите за осигуровки се признават, ако:
- при непризнати разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, осигуровките са изплатени;
- при всички случаи, когато разходите, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, са признати по ЗКПО.
Отговаря Христо Досев  – д.е.с.

Въпрос: Фирма, която предоставя платено публикуване на обяви в нейния сайт, отчита продажбите, като издава фактури и отчет към населението (когато такива не са заявени) след фактическото плащане на кредитите. В сайта не е направено изрично разделение на типа клиенти, т.е. физическо или юридическо лице, но има изрична опция – „желаете ли да получите фактура?: ДА/НЕ”. В случай че клиентът избере да получи фактура, се изисква попълването на данни за издаването й – име, адрес, МОЛ, ЕИК, ДДС номер.

Проблемите, които възникват в процеса на работа, са:
1. Една част от клиентите не заявяват фактура, но впоследствие (след няколко месеца) изискват такава. Плащането е направено по банков път от фирмена сметка, но при регистрацията в сайта не са регистрирани като фирма (със съответните реквизити, тъй като при отказ от фактура не се визуализират полета за въвеждане на данни). Имаме ли основание за отказ да издадем фактура, след като е поискана извън 5-дневния срок? Ако лицето изрично е избрало бутона „НЕ“ - не желая да ми се издаде фактура, това освобождава ли ни от отговорността да издадем такава - тук не питаме за рисковете от не внасяне на ДДС, защото съответният приход е влязъл в отчет към населението за месеца?

2. В случай че фирмата няма начин да проследи дали съответният клиент е юридическо лице, т.е. клиентът не е предоставил данни за това и е платил или от лична сметка по банков път, или през система за алтернативно плащане като „Ипей” (което не предоставя нужната информация), възможно ли е фирмата да откаже да издаде фактура, ако лицето е заявило такава след 5-ия ден от плащането?

3. В случай че фирмата е задължена при всички положения да издаде фактура, какъв е нормалният срок, в който претенциите на потребителите са основателни. И може ли този срок да бъде включен в общите условия, така че да бъде постигната пълна изрядност? Какви биха били санкциите, ако фирмата откаже да издаде фактура?

Отговор: В основата на справянето с възникналите неудобства във връзка с фактуриране на осъществените от доставчика облагаеми доставки (публикуване на обяви в интернет сайт), стои както законовата регламентация за издаването на първичен счетоводен документ, уредена в Закона за счетоводството и Закона за данъка върху добавената стойност, така и вътрешнофирмената организация на документооборота и изисквания, регламентирани от самия доставчик във връзка с предоставената от собствения интернет сайт услуга.

Въпросът, свързан със сроковете на издаването на фактура, е регламентиран в чл. 113 от ЗДДС. Обръщаме внимание на факта, че въпросната нормативна разпоредба е приложима не само към регистрираните по ЗДДС лица, а към всички данъчно задължени лица, които се явяват доставчици в дадена доставка. Съгласно ал. 4 на чл. 113 от ЗДДС фактурата следва да се издаде не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие (предоставяне на стоката или извършване на услугата), а в случаи на авансови плащания – не по-късно от 5 дни от получаване на аванса. В този смисъл вашето предприятие следва да се съобрази с материалния данъчен закон и поради тази причина не следва да издава фактури след изтичане на упоменатия 5-дневен срок.

От гледна точка на вътрешнофирмената организация по отношение на продажбите на услуги следва така да структурирате процеса на предоставяне на пространство в интернет сайта за реклама, че, от една страна, да можете да спазвате регламентирания в чл. 113, ал. 4 от ЗДДС краен срок за издаване на фактура, а от друга страна, това да не представлява някаква пречка на вашите продажби и на процесите на счетоводното признаване и отразяване на приходите от продажби в счетоводните регистри и финансови отчети. Ето защо е необходимо вашето предприятие да вземе определено управленско решение, посредством което да изисква от своите клиенти така да се идентифицират, че да е възможно издаването на фактура в законово определения срок. В случай че в заявката не са попълнени всички необходими полета с данни, същата например да не се счита за заявка и да не може да се реализира като сделка за покупко-продажба на услуга.

Обръщаме внимание на факта, че издаването на фактура в случаите по чл. 7, ал. 5, т. 2 от Закона за счетоводството не е задължително. Счетоводното законодателство визира в случая хипотезата, при която получател по сделката (доставката) е физическо лице, което не е търговец и което не желае издаването на фактура или когато в нормативен акт не е предвидено задължително да се издава фактура в ситуацията. Т.е. ако вашето предприятие продава услугите си на физически лица, които изрично не са пожелали издаването на фактура, то вие не следва да издавате фактура за съответната продажба.

Доставчикът или получателят винаги могат да поискат издаването на фактура в случаите, когато издаването - не се изисква задължително по реда на закон. В този случай чл. 113, ал 6 от ЗДДС определя, че всяка една страна по сделката е длъжна да окаже съдействие на другата във връзка с издаването на фактурата. Имайки предвид обаче преклузивния срок от 5 дена от датата на настъпване на данъчното събитие (получаване на авансовото плащане), това оказване на съдействие от другата страна по сделката следва да бъде в същия срок, за да може доставчикът да спази всички законово определени срокове по отношение на документиране на продажбите си посредством издаването на първичен счетоводен документ – фактура.
Префактуриране на разходи за ремонт от ЮЛНЦ, регистрирано по ЗДДС на основание чл. 99, ал. 1

Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., регистриран одитор



   Регистрирано по ЗДДС на основание чл. 99, ал. 1 (за ВОП на МПС) юридическо лице с нестопанска цел, неизвършващо никаква стопанска дейност, прави ремонт на нает офис, като се е договорило с наемодателя си разходите за направения ремонт да се приспаднат от наемните вноски. Моля за вашето становище относно:
1. Наемателя ЮЛНЦ, регистрирано на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС - какъв документ да предостави на наемодателя си за направените разходи по ремонта на офиса?
2. Юридическото лице извършва само нестопанска дейност и съответно използва офиса си само за организирането и управлението й. Като получател на услугата по ремонта ЮЛНЦ не е използвало данъчен кредит. Ако единствената възможност за документиране на приспадането на разходите за ремонт от наемната цена е фактура - има ли задължение за начисляване на ДДС. Префактурираната ремонтна услуга ще се признае ли за приход?
3. Моля да предложите начини за документиране на договореното прихващане на разходи за ремонт с наемната цена.

   На основание чл. 99, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) трябва да се регистрира всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, чл. 97, чл. 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Според чл. 99, ал. 2 от закона тази разпоредба не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.
Регистрираните лица на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС нямат право на данъчен кредит - изискване на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС. Те нямат право и да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури, т.е. нямат право да начисляват ДДС - изискване на чл. 113, ал. 9.
От въпроса става ясно, че ремонтът се извършва от наемателя (от негово име) и за сметка на наемодателя. В този случай фактурите се получават от наемателя. Отчитането може да стане, както следва:
Дт с/ки от група Разходи по икономически елементи
Кт с/ка Доставчици
Тук ДДС не се отчита, защото предприятието няма право да използва данъчен кредит според чл. 70, ал. 4 от ЗДДС. Задълженията към доставчиците следва да се приключват при тяхното изплащане.
Тъй като разходите са отчетени при наемателя, а са за сметка на наемодателя, те трябва да се префактурират, т.е. да се издаде фактура на наемодателя. Отчитането на тази операция може да се извърши по следния начин:
Дт с/ка Клиенти
ан. сметка предприятието на наемодателя
Кт с/ка Приходи от продажби на услуги
Тук също не се начислява ДДС - на основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС (лицето е регистрирано по чл. 99 от ЗДДС). Приходите следва да се признават в периода, в който са направени разходите, за да се спази принципът на съпоставимост между приходите и разходите (посочен в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството).
Ако се префактурират всички разходи, приходите ще са равни на разходите, т.е. операциите няма да влияят на крайния финансов резултат. Вземането от наемодателя трябва да се приключва при неговото прихващане със задълженията по наема.
За прихващане на вземането от ремонта със задължението по наема може да се състави протокол за прихващане, който да се подписва от двете страни.
Обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика



   Служебно правоотношение се прекратява на основание чл. 107а от ЗДСл след 12 години служебен стаж и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Какво обезщетение следва да се получи при уволнението?

   Органът по назначаването може с едномесечно предизвестие да прекрати служебното правоотношение на държавен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 106, ал.1, т. 5 от ЗДСл).
При прекратяване на служебното правоотношение на това основание (след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) служителят има право на обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. Обезщетението е в размер 50% от основната месечна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него.

   Обезщетение на това основание и в тези размери се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Обезщетение на това основание може да бъде получено само веднъж.
Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.
В конкретния случай служителят е придобил 10 години служебен стаж в същата администрация и има право на обезщетение в размер 6 заплати. За зачетените 12 години служебен стаж той би имал право на (12 х 0,50) пак 6 заплати, тоест за него е без значение кой принцип ще се използва за определяне размера на обезщетението.
Право на приспадане на данъчен кредит при придобиване на лек автомобил

Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.



   Въпрос: Дружество е купило лек автомобил, на който не е ползван данъчен кредит. При продажба на автомобила начислява ли се ДДС, а ако не, на какво основание от ЗДДС не се начислява?

   Отговор: От вашия въпрос не става ясно дали данъчният кредит при придобиването на лекия автомобил не е ползван на основание ограничение на правото ви на данъчен кредит, регламентирано в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, или съгласно управленско решение.
В случай че правото ви да приспаднете данъчния кредит ви е било ограничено на основание чл. 70 от ЗДДС, то на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС всяка последваща продажба на стоката, за която при придобиването ? не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от ЗДДС, следва да се третира като освободена по смисъла на материалния данъчен закон. Ето защо, попадайки в такава хипотеза, при последващата продажба на лекия автомобил вие не трябва да начислявате ДДС. Като основание за неначисляване на данъка можете да впишете във фактурата текста: „чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС”.
При условие обаче, че дружеството е имало право да приспадне данъчен кредит при придобиване на лекия автомобил, но въпреки това не е упражнило това си право, то последващата доставка на стоката следва да се третира като облагаема, за която доставчикът е длъжен да начисли 20% ДДС.
Признаване за данъчни цели на разходи за бракувани СМЗ

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант



   При пътнотранспортно произшествие са начупени стоково-материални запаси (СМЗ), които са бракувани с протокол за брак. Приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси не се признават за данъчни цели?

   Съгласно чл. 28, ал. 3, т. 1-3 от ЗКПО разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от закона не се прилага, т.е. счетоводно отчетените разходи за липси и брак се признават за данъчни цели, ако липсата или бракът на СМЗ, за които е отчетен разходът, са предизвикани от или вследствие на:
- непреодолима сила;
- технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, в обичайните за съответната дейност размери;
- изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и е в обичайните за съответната дейност размери.
Това означава, че в случая разходът за бракуваните СМЗ може да бъде признат или непризнат за данъчни цели в зависимост от конкретните обстоятелства, които определят приложимостта на хипотезата на чл. 28, ал. 3, т. 2 от закона.
За да намери приложения тази хипотеза, е необходимо да се прецени дали въпросното пътнотранспортното произшествие (ПТП), при което СМЗ са повредени до степен, която ги прави непригодни за целите, за които са предназначени, може да се квалифицира като “непреодолима сила”.

   За целта следва да се оцени дали това произшествие притежава признаците за непреодолима сила, регламентирани с дефиницията на понятието, дадена в чл. 306, ал. 2 от ТЗ. Според тази дефиниция признаците за непреодолима сила са три - извънредност, непредвидимост и непредотвратимост на съответното събитие. При ПТП наличието на тези признаци се оценява в зависимост от това дали конкретното произшествие е предизвикано по вина на шофьора, чия собственост е превозното средство, при какви точно обстоятелства е произтекло то и било ли е възможно данъчно задълженото лице, бракувало запасите, да го предотврати.
В запитването не е дадена информация по тези въпроси, но ако посочените и други обстоятелства дават основание да се прецени, че въпросното ПТП може да се квалифицира като “непреодолима сила”, счетоводно отчетените разходи за бракуваните СМЗ ще се признаят за данъчни цели.
Зачитане на неплатен отпуск при определяне на допълнителното възнаграждение

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика



   Трябва ли да се зачете продължилият над една година неплатен отпуск при определяне на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит?

   В съответствие с чл. 12, ал. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит най-малко една година трудов стаж и професионален опит.
При продължителен неплатен отпуск по реда на чл. 160 от КТ за трудов стаж се зачитат 30 работни дни за една календарна година. Същият период се зачита и за осигурителен стаж по смисъла на КСО. Това означава, че ако неплатеният отпуск е ползван през една календарна година, само 30 работни дни се зачитат за трудов стаж, а ако е ползван през две календарни години - по 30 работни дни за всяка година.
Само признатият по реда на КТ трудов стаж се зачита при определяне право и размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Временно прекратена дейност на самоосигуряващо се лице (съдружник в ООД)

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по осигуряване



   Въпрос: Майка, която се осигурява като самоосигуряващо се лице (съдружник в ООД), получава обезщетение за майчинство до навършване на 2-годишна възраст на детето. След навършването на 2-годишна възраст на детето майката желае да продължи да гледа детето си и няма да извършва трудова дейност в дружеството. Тя е вписана като управител (дружеството има трима съдружници, които са и управители). В този случай освен подаване на декларация в НАП за прекъсване на осигуряването необходимо ли е да се предприемат действия по премахване на лицето от управителите на дружеството.

   Отговор: След като майката няма да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, декларацията, която е подала за спиране на дейността й като самоосигуряващо се лице, е достатъчна. Майката няма да упражнява дейност във фирмата, но това не значи, че трябва да бъде заличена от документите на фирмата като управител. Тя няма временно да упражнява дейност като управител, но може да продължава да присъства в документите на фирмата като управител, независимо че временно не упражнява дейност във фирмата. Други документи не е необходимо да се представят в НОИ и НАП относно прекъсване на осигуряването й като самоосигуряващо се лице. Но в документите на фирмата трябва да бъде отразено, че майката временно няма да управлява, а ще отглежда детето си.
Коригиране на грешка при неотразени данъчни документи в справка-декларация по ДДС

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант



   Дружеството ни извършва продажби на физически лица, за които на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не издава фактури, а отчита продажбите с отчет по чл. 119 от закона. През м. май 2014 г. установихме, че е пропуснато отчетът за м. януари 2014 г. да бъде отразен в дневника за продажбите и в справката-декларация по ДДС за периода. Как може да поправим пропуска, без от това да произтекат санкции за дружеството? Приложима ли е в случая глобата, предвидена в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС? Следва ли да уведомяваме писмено за грешката съответната ТД на НАП, от което да следва евентуална ревизия?

   Редът за извършване на корекции вследствие на допуснати грешки в подадени справки-декларации за ДДС (и VIES декларации) вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри (дневниците за покупки и продажби) е регламентиран в чл. 126 от ЗДДС. В неговите разпоредби възможностите за корекции на грешките са обособени в две групи: грешки, установени до изтичането на срока за подаване на справката-декларация по ДДС за съответния период; и такива, установени след този срок. Начините за тяхното коригиране са регламентирани съответно в ал. 2 и ал. 3 на същия член от закона.
В случая грешката, състояща се в неотразяване на отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона за м. януари 2014 г., е установена няколко данъчни периода по-късно, т.е. тя е установена след изтичането на срока за подаване на справката-декларация за този данъчен период. Следователно е налице хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като се налага да бъде коригиран пропуск за неотразен документ в данъчния период, в който е трябвало данните от него да се посочат в справката-декларация за периода.
Съгласно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се налага писмено да бъде уведомена съответната ТД на НАП при неправилно отразени документи в отчетните регистри. В случая тази нормативна хипотеза не е налице, поради което такова уведомление не следва да се извършва.
Корекцията в случая следва да се извърши по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона, според който грешки в декларирането, изразяващи се в неотразени документи в дневниците за покупки и/или продажби, установени след изтичането на срока за подаване на справката-декларация, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период.

   Следователно в случая дружеството следва да отрази данните от неотразения отчет за продажбите в дневника за продажбите за м. май 2014 г., когато е установена грешката. По този начин данните за сумата на начисления ДДС и съответстващата му данъчна основа ще бъдат отразени и в подадена справка-декларация за ДДС за м. май 2014 г., макар и с четири данъчни периода закъснение.
Що се отнася до прилагането на санкцията по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размера на определения вследствие пропуска по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. в случаите, при които регистрирано лице не издаде или не отрази данъчен документ в отчетните регистри за съответния период, в случая е налице, макар и формално, основание тя да не бъде приложена. В разпоредбата на въпросния член е регламентирано, че определената в него санкция се прилага за неотразен в отчетните регистри данъчен документ, а съгласно чл. 112 от ЗДДС отчетът по чл. 119 от закона не е квалифициран като данъчен документ. Това дава основание да се приеме, че в случая на дружеството ще бъде начислена само лихва за забава.
Обезщетение при заместване

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика



   Има ли право на някакво обезщетение служител с договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ след прекратяване на заместването?

   Трудовият договор за заместване се прекратява със завръщане на замествания на работа, без да се дължи предизвестие (чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ).
При прекратяване на трудовия договор без оглед на основанието за уволнение работникът или служителят има право на обезщетение за дните полагащ се, но неизползван до уволнението платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност (чл. 224, ар. 1 от КТ). Обезщетението се изчислява, като за всеки ден неизползван платен годишен отпуск се начислява среднодневното брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението месец, през който са отработени най-малко 10 дни. Ако няма такъв месец, взима се среднодневният размер на договореното брутно възнаграждение.
Разпределяне на дивиденти на физически лица

Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., регистриран одитор



   Въпрос: Фирма „Х” ООД разпределя дивиденти в размер на 5000 лева в полза на две местни физически лица (по 2500 лв. за всяко лице). Фирмата удържа и внася данък в размер на 250 лева. Каква сума трябва да получат двете лица, по 2500 лв. или по 2375 лв.?

   Отговор: Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а” от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица се облагат с окончателен данък за доходите от дивиденти. Според ал. 2 от същия член окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
Нормата на чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ определя ставка на данъка за доходите по чл. 38, ал. 1 в размер на 5%.
Чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ изисква данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 да се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.
„Удържане и внасяне” на данъка означава приспадане от сумата на лицето. Няма логика този данък да е за сметка на предприятието. То само удържа сумата от физическото лице и я внася в бюджета. Това означава, че според данните в запитването лицата трябва да получат по 2375 лв.
Местоизпълнение на доставка на услуга за отдаване под наем на превозно средство

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант



   Българска фирма отдава под наем за 6 месеца автомобил на лице, установено в трета страна. Кой член от ЗДДС е приложим при определяне местоизпълнението на доставката и от значение ли е мястото на използване на автомобила?

   Местоизпълнението на доставките на услуги за отдаване на превозни средства под наем или за временно ползване се определя по реда на специалните разпоредби на чл. 23 от ЗДДС. Когато превозното средство се наема или ползва краткосрочно, местоизпълнението на доставката е там, където то се предоставя на разположение на получателя й. Съгласно чл. 23, ал. 2 от закона краткосрочно е отдаването под наем на превозни средства за срок до 30 дни. При доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства за срок по-дълъг от 30 дни местоизпълнението й зависи от статута на получателя, а именно дали същият е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Когато той е данъчно незадължено лице, на основание чл. 23, ал. 4 от закона местоизпълнението на предоставената му доставка е там, където той е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

   Специалните разпоредби на чл. 23 от ЗДДС не определят изрично къде е местоизпълнението на некраткосрочните доставки за отдаване под наем или за ползване на превозни средства, когато получателят е данъчно задължено лице. Следователно по аргумент на изключването в такива случаи местоизпълнението на тези доставки се определя по общия ред на чл. 21, ал. 2 от закона.
Неговата разпоредба определя, че когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките на услуги е мястото, където е установен получателят, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
От фактическата обстановка, изложена в запитването, става ясно, че става въпрос за некраткосрочно отдаване под наем на превозно средство, т.е. в зависимост от статута на получателя на доставката нейното местоизпълнение ще се определи по реда на чл. 23, ал. 4 или чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Това означава, че ако получателят по доставката е данъчно незадължено лице, местоизпълнението на доставката на наемната услуга, която предоставя дружеството, ще е там, където е установен получателят й или е неговият постоянен адрес или обичайно пребиваване, а ако е данъчно задължено лице, там, където е установена неговата независима икономическа дейност или обектът на такава дейност, с който е свързана услугата.
В резултат на това за определяне на местоизпълнението на въпросната услуга са възможни следните хипотези:
Получателят на услугата е данъчно незадължено лице. Независимо къде е установен той, местоизпълнението на предоставената му доставка на услуга е извън територията на страната и по силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за нея не се начислява данък.
Получателят на услугата е данъчно задължено лице, което няма на територията на страната обект на стопанска дейност, с който да е свързана доставката на наемната услуга. В този случай мястото на изпълнение на доставката на услугата е там, където е установена неговата независима икономическа дейност, т.е. то отново няма да е на територията на страната и данъкът за нея ще е изискуем от получателя й. Във фактурата, която ще му се издаде, не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка, а като основание за това се посочва разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и се вписва изразът “обратно начисляване” (Reversed Charge).

   При условие че услугата се предоставя на постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на страната, то тогава мястото на изпълнение на доставката ще бъде на тази територия и тя ще бъде облагаема. За дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
Издаване на удостоверения за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика



   Длъжен ли е работодателят при напускане на служителя да му издаде УП-2 или УП-3, без той сам да си го е поискал?

   При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението или в 14-дневен срок от искането на осигуряваното лице или негов представител.
От цитираната разпоредба е видно, че в нея изрично е предвидено задължението при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят безплатно да издаде в срок до 30 календарни дни документите - УП-2 и УП-3, без да е необходимо да има писмено искане от страна на работника или служителя.
В кои случаи се назначава управител или контрольор на предприятие

Галина НИКОЛОВА – юрист



   1. Управление на предприятие по трудов договор
Управителят на дружеството може правомерно да бъде назначен както по трудов договор, така и по договор за управление и контрол. Трудовият договор се сключва и регулира от трудовото законодателство, докато договорът за управление и контрол е специфичен граждански договор, който се регулира от облигационното право. Работодателят е длъжен да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) до три дни от сключването на трудовия договор, което по същество представлява регистрация на сключения трудов договор. Ако впоследствие настъпят промени, като прекратяването му например, ТД на НАП също следва да бъде уведомена.
Според естеството и характера на работата, която има да се извършва, следва да се избере по какъв договор да бъде назначен управителят. Когато управителят на предприятието е назначен по трудов договор, то тогава отношенията между него и представляваното от него предприятие се установяват, провеждат и прекратяват по реда на Кодекса на труда (КТ) по стандартните правила, които се прилагат за трудовите правоотношения. Лицето се задължава да предоставя работна сила на предприятието в рамките на определеното работно време, да спазва трудовата дисциплина и да изпълнява трудовите функции, така както са описани в длъжностната характеристика. Срещу това ползва по договора правата, предвидени в трудовото законодателство за работниците и служителите – като право на трудово възнаграждение, право на отпуск, на здравословни и безопасни условия на труд и т.н. Осигуряването и данъчното облагане се провеждат по реда, предвиден в законите за всички останали работници и служители в предприятието.

   2. Управление на предприятие по договор за управление и контрол
Както споменахме по-горе, договорът за управление и контрол е специфичен облигационен договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок или безсрочно. Този вид управление включва формирането и изразяването на волята на самото предприятие при взаимодействието му с други правни субекти.
Когато ще се управлява търговско дружество, договорът за управление и контрол може да бъде сключен въз основа на решение на съвета на директорите, като се възложи на един или няколко негови членове – изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно – управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.
Често в практиката се приема, че договорът за управление и контрол се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител – срещу заплащане на възнаграждение.
Въпреки това е необходимо да се състави и подпише подробен договор за управление и контрол, за да бъдат ясно регулирани правата и задълженията на страните, начините на прекратяването му, както и отговорността при неизпълнение на задълженията по него от страна на възложителя или изпълнителя.
Когато дадено предприятие се управлява по договор за управление и контрол, НАП не се уведомява нито при сключването му, нито при промяна в срока, нито при прекратяване на договора. Това е така, защото не е предвидено нормативно задължение възложителят по такъв договор да го регистрира в НАП.

   Когато договорът за управление и контрол е сключен като граждански, трябва да бъде посочен какъв резултат се очаква и в какви срокове управителят се задължава да престира този резултат. В случая това са всички действия, които следва да бъдат извършени, за да се осъществява ефективно управлението на фирмата. Възложителят има право да изисква от управителя формално спазване на определено работно време, присъствие на дадено работно място, спазване на трудова дисциплина, както и останалите изисквания, предвидени в КТ за трудовите договори по силата на закона. Няма пречка управителят доброволно да се ангажира с подобни задължения. Всички негови задължения по изпълнение на договора за управление и контрол обаче следва да бъдат изрично записани в договора като израз на свободната воля на страните, защото не възникват автоматично с факта на сключването на договора по силата, при условията и по механизмите на КТ, както става при трудовите договори.
Също така необходимо е страните по договора за управление и контрол да уговорят изрично време, през което изпълнителят по договора може да почива (еквивалент на отпуските по трудовото правоотношение), както и евентуално какви социални придобивки ще може да ползва управителят. За да може управителят да бъде освободен от задълженията си по управляване на фирмата за даден период от време по каквито и да било причини, в договора следва да бъдат подробно и изчерпателно регламентирани редът и условията, при които лицето може да се възползва от това.
Правилата за трудовото възнаграждение – като основна заплата, задължителни доплащания за стаж, опит, нощен или извънреден труд и т.н., при договора за управление и контрол не важат. Ето защо условията и редът за изплащане на възнаграждението на управителя следва също да се регламентират в договора. Така например договорът за управление и контрол спокойно може да обхваща и размера, срока, основното възнаграждение, премии и всякакви допълнителни плащания – служебни и социални. Предоставянето на служебен автомобил и покриване на разходите му за ползване, предоставянето и ползването на служебен мобилен телефон, условията, лимитът и начинът за заплащането на служебните разговори, поемането на разноски за наем на квартира, ако управителят не разполага с лично жилище в населеното място и др., също може да се уговорят в договора за управление и контрол.
Изрично следва да се уговори и заплащането на командировъчните разходи – пътни, квартирни и дневни пари, в случаите, когато изпълнението на договора за управление и контрол налага служебни пътувания в страната и чужбина. В този аспект също не се прилагат автоматично разпоредбите на трудовото законодателство за командироване на работниците и служителите. Ако лицето не пътува регулярно във връзка с изпълнението на договора, а това се случва сравнително рядко и инцидентно, тези разходи могат да бъдат наредени и със заповед на възложителя.
Условията и основанията за прекратяване на договора за управление и контрол също трябва да бъдат изрично уговорени в него – като например срок на предизвестие, обезщетения при освобождаването и т.н. Основанията, предвидени в КТ за прекратяване на трудовия договор, не се прилагат автоматично към този специфичен облигационен договор. Това не означава, че не могат да бъдат изрично уговорени идентични по съдържание основания за прекратяване. Те обаче трябва да бъдат записани и подробно регламентирани в самия договор.

   3. Видове данъци, които се дължат
По отношение на данъчното облагане договорите за управление и контрол са приравнени към трудовите правоотношения. “Трудови правоотношения” са и правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия. Това определение, регламентирано в § 1, т. 26, б. “з” от допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ДР на ЗДДФЛ), е приложимо само по отношение на данъчното облагане на управителите. Договорите за управление и контрол, сключени като извънтрудови правоотношения, си остават облигационни договори, чието сключване и съдържание се регулира от гражданското законодателство и разпоредбите на КТ нямат отношение към тях. Годишната данъчна основа по тези договори обаче вече се определя според разпоредбите на чл. 24 и 25 от ЗДДФЛ, по които се определя данъчната основа за трудовите правоотношения, вместо според чл. 29 и чл. 30 от ЗДДФЛ, които се прилагат за лицата, които упражняват дейност по извънтрудови правоотношения – по граждански договор.
Данъчното третиране на договорите за управление и контрол като трудови правоотношения означава, че при образуването на облагаемия доход не се вадят нормативно признати разходи по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ.
Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход от възнаграждения по извънтрудови правоотношения се намалява с разходите за дейността. Приравняването на договора за управление и контрол към трудов договор изключва прилагането на тази разпоредба по отношение данъчното облагане на управителите.
От друга страна, обхватът на доходите, които се изключват от облагаемия доход, се разширява, като се разпростира върху някои от специфичните случаи на освобождаване от облагане по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, приложими за лицата, работещи по трудови правоотношения. В облагаемия доход на лицата по договори за управление и контрол не следва да се включват социалните придобивки, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), социалните придобивки в натура, освободени от облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО, а именно – ваучери за храна, получени в размер и по реда на ЗКПО; направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка “Живот”, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, транспортно обслужване от местоживеене до месторабота; еднократните парични помощи за лечение за сметка на социалните разходи, както и стойността на еднократните парични помощи за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството общо в размер на 2400 лв.
Други прдобивки, освободени от облагане при трудовите договори, обаче се облагат с данък по ЗДДФЛ, дори когато са изрично уговорени по договор за управление и контрол. Причината за това е, че, както бе спомената по-горе, подобни придобивки не се полагат по силата на закона за управителя, назначен по договор за управление и контрол. Това не означава, че същите не могат да бъдат уговорени. При настъпване на определени обстоятелства лицето ги получава на основание сключен договор, а не на основание КТ. Така например от облагаемия доход са изключени обезщетенията, които се полагат на работниците и служителите по чл. 200 от КТ – за вреди от трудова злополука или професионална болест, както и обезщетенията по чл. 222, ал. 2 от КТ – при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест или по чл. 222, ал. 3 от КТ – при пенсиониране на работника или служителя. При договорите за управление и контрол обаче не се прилагат разпоредбите на КТ и по тази причина дори в договора да са предвидени с различни клаузи обезщетения за изпълнителя от такъв характер, то при изплащането им тези доходи няма да бъдат изключени от облагаемия доход на лицето, тъй като не се полагат на основание посочените разпоредби от КТ на основание уговореното между страните по договора.
Доходите от договори за управление и контрол се облагат авансово аналогично на доходите на лица по трудово правоотношение. По принцип данъчните облекчения се ползват годишно. Само за лица по трудови правоотношения съществува изключение – три от данъчните облекчения (за намалена работоспособност, за лични вноски по договори за доброволно осигуряване или животозастраховане) могат да се ползват и при авансово облагане. Т.е. при авансовото облагане на доходи от договори за управление и контрол на предприятия могат да се вземат предвид данъчните облекчения за намалена работоспособност в размер на 660 лв. месечно, както и данъчните облекчения за лични премии по договори за доброволно осигуряване или животозастраховане в размер на 10 на сто от облагаемия доход, получен през съответния месец, намален със задължителните лични социални и здравни осигуровки на лицето. Облекчението за лични премии по договори за доброволно осигуряване или животозастраховане може да се ползва при авансово облагане само ако вноските са удържани от възнаграждението на лицето и преведени от работодателя. Ако лицето по договор за управление и контрол внася само дължимите вноски, то може да ползва правото си на данъчно облекчение единствено чрез подаване на годишна данъчна декларация.
Авансовото удържане на данъка не се документира със сметка за изплатени суми и служебна бележка по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, а еднократно през годината със служебната бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ, която се издава на лицата по трудово правоотношение. Тази служебна бележка се издава при поискване от лицето от възложителя (работодателя), който е такъв към 31 декември на данъчната година по основното трудово правоотношение, издава се не по-късно от 31 януари на следващата година. В служебната бележка се включва и данъкът, удържан или възстановен на изпълнителя по договор за управление и контрол при определяне на годишния размер на данъка. Служебна бележка по чл. 45, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ се издава на лице по договор за управление и контрол от платеца на дохода в следните случаи:
- правоотношението е прекратено през течение на годината;
- платецът на дохода не е работодател по основното трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година – това обстоятелство се установява с писмена декларация;
- доходът е от правоотношение по § 1, т. 26, б. “и” от ДР на ЗДДФЛ.
Възложителят по договор за управление и контрол се приема за работодател за целите на ЗДДФЛ и съответно има задължение да определи дължимия годишен данък до 31 януари на следващата данъчна година.
Лицата по договори за управление и контрол ще могат да ползват правото си за всички данъчни облекчения чрез работодателя, ако са му представили необходимите за това документи в срок до 31 декември на текущата година и ако вноските за доброволно осигуряване/животозастраховане, както и даренията са в полза на лицата, посочени в чл. 22 от ЗДДФЛ (т.е. бюджетни организации, лечебни заведения, детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии и др.), са направени чрез него, като са удържани от възнаграждението на лицето.
Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчната ставка 10 на сто. Данъкът се удържа от възложителя/работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ).
Когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данък, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания. Внесеният данък не се удържа частично, а се приспада от удържания вече данък при окончателното плащане за месеца.
Данъкът се удържа по чл. 42 от ЗДДФЛ и се внася от платеца на дохода до 25-о число на месеца, следваща месеца, през който е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Когато се установи, че е надвнесен данък, работодателят може да го възстанови на лицата по договор за управление и контрол до 31 януари на следващата година. Това обстоятелство се регламентира от разпоредбата на чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ.

   4. Как протича държавното обществено осигуряване на управителя по договор за управление и контрол на предприятие
Управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, т.е. за всички осигурени социални рискове.
Осигурителните вноски за изпълнителите по договори за управление и контрол се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. За лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между осигурителите – предприятията, и осигурените – управителите на контрольорите.
За осигурителен стаж се зачита времето, за което за изпълнителите по договори за управление и контрол на предприятия са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход според основните икономически дейности и квалификационни групи професии.
При търговските дружества, ако възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, или ако става думи за ЕООД – негов едноличен собственик, той следва да се осигурява за своя сметка като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване, е упражняването на трудова дейност.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и за синдиците и ликвидаторите се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Това са първите три дни от отпуска за временна неработоспособност.
Осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура.
Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях.), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучер за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.
За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, месечният осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя е не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на дъравното обществено осигуряване за съответната година. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

   5. Провеждане на здравното осигуряването на управителите и контрольорите
Здравноосигурителната вноска на управителя по договор за управление и контрол се определя по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО и се изчислява върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Вноската се внася от предприятието или ведомството и се разпределя между осигурителя и осигурения в съотношение за съответната година.
Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осгуряване.