Галина НИКОЛОВА – юрист

Преобразуването на дружества по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) представлява специфичен режим на преобразуване. Приложното му поле обхваща следните видове преобразуване на търговски дружества:
- вливане (чл. 126 от ЗКПО);
- сливане (чл. 127 от ЗКПО);
- разделяне (чл. 128 от ЗКПО);
- отделяне (чл. 129 от ЗКПО);
- прехвърляне на обособена дейност (чл. 130 от ЗКПО);
- замяна на акции/дялове (чл. 131 от ЗКПО);
- преустройство на кооперативни организации, включително такива от други държави - членки на Европейския съюз, когато са налице условията по раздел II на глава деветнадесета от ЗКПО.

Този специфичен режим се прилага както при преобразуване на местни дружества, така и при преобразуване, в което участва чуждестранно дружество от страна – членка на Европейския съюз (ЕС).

Главната особеност при преобразуването по ЗКПО е, че за извършването му се издават акции (дялове), т.е. не се осъществяват парични плащания. По смисъла на ЗКПО издаване на акции или дялове е налице, когато се предоставят новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове от новоучредено, приемащо или придобиващо дружество. Това обстоятелство се регламентира от чл. 133 от ЗКПО. Допустимо е парично плащане на акционерите или съдружниците в преобразуващите се или придобитите дружества само до 10% от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването. Съгласно чл. 132, ал. 2 от ЗКПО в случаите на вливане, разделяне и отделяне може да не се издават акции, когато това се допуска от Търговския закон.

За да се осъществи едно преобразуване на дружество по смисъла на ЗКПО, е необходимо да са изпълнени точно определени законови изисквания както от преобразуващите се дружества, така и от получаващите дружества.

Преобразуващи дружества по смисъла на чл. 135 от ЗКПО са:
- местно преобразуващо се дружество;
- преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейския съюз;
- място на стопанска дейност в страната на преобразуващото се дружество от друга държава – членка на Европейския съюз.

Преобразуващите се дружества прехвърлят активи и пасиви в резултат на преобразуването (вливащо, сливащо се дружество).

Получаващи дружества по смисъла на чл. 136 от ЗКПО са:
- местно новоучредено или приемащо дружество;
- новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейския съюз;
- място на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейския съюз.

Получаващите дружества са новоучредени или съществуващи дружества, които получават прехвърлените активи и пасиви от преобразуващите се дружества.

Разпоредбата на чл. 137 от ЗКПО регламентира условията, на които трябва да отговаря едновременно дружеството, за да се квалифицира като дружество от друга държава - членка на Европейския съюз, а именно:
- правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 3 от ЗКПО;
- дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
- печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 4 от ЗКПО или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък.

Ред за прехвърляне на особена дейност

Обособената дейност е съвкупност от активи и пасиви на дружество, на базата на които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.

Прехвърлянето на обособена дейност е регламентирано с чл. 130 от ЗКПО. Прехвърляне на обособена дейност е преобразуване, при което една, повече или всички обособени дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като в замяна съществуващите или новоучредените дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество и преобразуващото се дружество не се прекратява.

Съгласно чл. 131 от ЗКПО замяна на акции или дялове е преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. придобиващото дружество в резултат на преобразуването притежава повече от половината от акциите с право на глас или от дяловете на придобитото дружество или когато вече притежава такъв дял от капитала, придобива допълнителен дял от акциите или дяловете;
2. акционерите или съдружниците в придобитото дружество заменят акциите или дяловете си срещу издаване на акции или дялове от придобиващото дружество.
Категория активи и пасиви, които са предмет на преобразуване:
- активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО (чл. 139, т. 1). За тези активи и пасиви се изготвя справка по реда на чл. 141 от ЗКПО със следното съдържание: вид и наименование на актива/пасива, счетоводна стойност, данъчна временна разлика, резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв). В справката се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му. Копие от справката се предава на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на преобразуването;
- активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО - чл. 139, т. 2 от ЗКПО;
- активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО - чл. 139, т. 3 от ЗКПО.

При преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.

Данъчни последици при прехвърлящите дружества

1. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО

Счетоводните печалби и загуби, възникнали при отписване на активи и пасиви по чл. 139, ал. 1 от ЗКПО в резултат на преобразуването, не се признават за данъчни цели. Това означава, че разликата между пазарната стойност на прехвърлените активи/пасиви и тяхната данъчна стойност не се облага. Всички данъчни временни разлики, свързани с прехвърлените активи/пасиви и възникнали преди преобразуването, не се обръщат (признават) към момента на преобразуването и се считат за възникнали при получаващите дружества. Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО и тези активи не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Преобразуващото дружество не прилага чл. 45 от ЗКПО (увеличение на счетоводния финансов резултат с резерв от последваща оценка на неамортизируеми активи), т.е. преобразуващото дружество не увеличава счетоводния финансов резултат със стойността на отписания преоценъчен резерв при отписването на активите, които не са данъчни амортизируеми активи. Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка, която се смята за възникнала по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признава за данъчни цели по общия ред на закона. Когато акциите или дяловете са държани от преобразуващото се дружество непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика не се признава за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

2. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО

На основание чл. 142, ал. 1 от ЗКПО възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО, свързани с място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз, не се признават за данъчни цели. Данъчните временни разлики, които са свързани с тези активи и пасиви, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

Изключение за случаите извън чл. 142, ал. 1 от ЗКПО:
- за данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват;
- при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО (преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчни амортизируеми активи).

3. При прехвърлянето на активи и пасиви по чл. 139, т. 3 от ЗКПО не се наблюдават данъчни последици за преобразуващите се дружества.

Данъчни последици при получаващите дружества

1. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО

Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО, възникнали при преобразуващите се дружества преди преобразуванетo, се считат за възникнали при получаващите дружества. Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗКПО, когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност, различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира горепосочената данъчна временна разлика. В този случай съгласно чл. 141, ал. 3 от ЗКПО се изготвя нова справка от получаващото дружество и копие от нея се предава на органа по приходите заедно с годишната данъчна декларация. Справката съдържа следната информация за всеки актив или пасив: вид и наименование на актива/пасива, счетоводна стойност, данъчна временна разлика преди преобразуването, данъчна временна разлика след преобразуването, резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв). В справката се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му.

Когато след подаване на посочената справка в резултат на преобразуването се извършат корекции съгласно счетоводното законодателство в стойностите на активите и пасивите, получаващото дружество изготвя коригираща справка. Коригиращата справка се предава на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на настъпване на обстоятелствата, налагащи корекцията. Съгласно чл. 140, ал. 4 от ЗКПО резервът от последваща оценка за активи по чл. 139, т. 1 от ЗКПО, които не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Когато прехвърленият резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) по изречение първо не е отчетен счетоводно при получаващото дружество, в годината на отписване на съответния актив, с който е свързан резервът, се увеличава счетоводният финансов резултат с размера на резерва, когато резервът е положителна величина, съответно се намалява счетоводният финансов резултат, когато резервът е отрицателна величина.

Този ред не се прилага за създадения резерв от последващи оценки на финансови активи и пасиви на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 от ЗКПО с печалбите и загубите от тези последващи оценки. Този резерв не се посочва в справките по чл. 141 от ЗКПО. Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по стойности, равни на стойностите им в данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество. Копие от данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването се предава на органа по приходите заедно с копието от справката по чл. 140, ал. 6 от ЗКПО. Когато в резултат на преобразуването получаващото дружество признае съгласно счетоводното законодателство активи или пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, счетоводно отчетените приходи и разходи след преобразуването по повод на тези активи и пасиви не се признават за данъчни цели. Когато активите по изречение първо са амортизируеми за счетоводни цели, същите не се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество и за тях не се начисляват данъчни амортизации. Възникналата счетоводна печалба при получаващото дружество в резултат на преобразуването, съответно счетоводно признатите приходи по повод на възникнала отрицателна репутация не се признават за данъчни цели. Според чл. 140, ал. 8 от ЗКПО, когато актив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този актив се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването, включително при определяне на тримесечните авансови вноски. Когато пасив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този пасив се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването, включително при определяне на тримесечните авансови вноски. Данъчните временни разлики, възникнали преди преобразуването, които са свързани с актив или пасив по изречение първо или второ, се признават при получаващото дружество през годината на преобразуването по общия ред на закона.

На основание чл. 141, ал. 6 от ЗКПО копията от справките, описани по-горе, и от данъчния амортизационен план по чл. 140, ал. 5 от ЗКПО се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на получаващите дружества на магнитен или оптичен носител, или по електронен път.

Изключения:
Алинеи 3, 6 и 8 на чл. 140 от ЗКПО не се прилагат за:
- данъчни амортизируеми активи;
- активи и пасиви по отсрочени данъци;
- репутацията, когато отчетените във връзка с нея счетоводни приходи и разходи не се признават за данъчни цели;
- суми, които за преобразуващото се дружество са активи, а за получаващото дружество - пасиви;
- суми, които за преобразуващото се дружество са пасиви, а за получаващото дружество - активи;
- акции или дялове на получаващото дружество, притежавани от преобразуващото се дружество;
- изкупени собствени акции от преобразуващото се дружество;
- записан, но невнесен капитал на преобразуващото се дружество;
- активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО.

Тези изключения имат своята логика в обстоятелството, че това са обекти, чието счетоводно отчитане не би могло да повлияе върху данъчния финансов резултат.

2. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО:

Няма данъчни последици за получаващите дружества.

3. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 3 от ЗКПО

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗКПО активите и пасивите се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство. Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона.

Данъчни загуби, формирани от преобразуващото се дружество, не могат да се приспадат от получаващото дружество. Изключение се наблюдава само в случаите на вливане или сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава – членка на ЕС, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

Непризнатите разходи за лихви при прилагане на режима на слабата капитализация от преобразуващите се дружества не се признават за данъчни цели при получаващите дружества.

Изключение от цитирания принцип не се прилага в случаите на вливане и сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава – членка на ЕС, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

При отписване на дял не се признават за данъчни цели при получаващото дружество печалбите и загубите, възникнали по повод отписване на дял от капитала на преобразуващото се дружество. Тези доходи не подлежат на облагане с данък при източника.

Подаване на данъчна декларация:
- подава се от новоучредените/приемащите дружества;
- за последния данъчен период на преобразуващото се дружество;
- в 30-дневен срок от датата на преобразуването (датата на вписването в търговския регистър).

Авансови вноски, които е нужно да бъдат направени:
- тримесечни - правят се от получаващите дружества в годината на преобразуването;
- месечни или тримесечни - правят се от получаващите дружества в случаите на чл. 144, ал. 2 от ЗКПО (вливане или сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на ЕС, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната). Авансовите вноски се правят по общия ред на закона въз основа на данъчния финансов резултат на преобразуващите се дружества.

Данъчни последици за акционери/съдружници в преобразуващите се и придобитите дружества

1. При местните юридически лица

Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗКПО възникналите счетоводни печалби или загуби при акционери или съдружници в преобразуващи се или придобити дружества в резултат на придобиване на акции или дялове от получаващи или придобиващи дружества не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.

Според ал. 2 на чл. 149 от ЗКПО данъчните временни разлики, възникнали при акционерите или съдружниците преди преобразуването, които са свързани с отписаните акции или дялове в преобразуващите се или придобитите дружества, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването.

Тези данъчни временни разлики се смятат за възникнали по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признават за данъчни цели по общия ред на закона.

Възникналата счетоводна печалба в резултат на замяната на едни акции/дялове с други не се облага в момента на преобразуване, а в момента на разпореждане с новопридобитите акции/дялове.

2. При чуждестранните юридически лица

Съгласно чл. 149, ал. 4 от ЗКПО доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, които са акционери или съдружници в местни преобразуващи се или придобити дружества, от придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване се облагат или освобождават от данък при източника по общия ред на закона към датата на преобразуването.

Данъкът при източника се дължи от акционера или съдружника при разпореждане под каквато и да е форма с новопридобитите акции или дялове и се внася в срок до 60 дни от разпореждането.

На основание чл. 149, ал. 6 от ЗКПО чуждестранните юридически лица са задължени да подават до 31 януари на съответната година в териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София, декларация, с която да удостоверят, че не са се разпоредили с новопридобитите в резултат на преобразуването акции или дялове. Лицата трябва да подават такава декларация ежегодно до годината на разпореждане с новопридобитите акции или дялове.

При неподаване на декларацията в срок освен следващото се административно наказание се смята и че чуждестранното юридическо лице се е разпоредило с новопридобитите акции или дялове (чл. 149, ал. 7 от ЗКПО).

Съгласно чл. 149, ал. 8 от ЗКПО не е налице реализиране на доход от чуждестранно юридическо лице при придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване чрез отделяне, с изключение на отделяне, при което се обезсилват акции на преобразуващото се дружество. За целите на определяне на данъка при източника при последващо разпореждане с акциите или дяловете по изречение първо документално доказаната им цена на придобиване е нула.

По този начин се избягват твърде сложното преизчисляване и преразпределяне на стойността на акциите в преобразуващото се дружество към тези в приемащото дружество.

Специфичният режим на облагане при преобразуване не се прилага, ако преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното законодателство, т.е. когато:
- липсва икономическа обоснованост за преобразуването;
- чрез него се прикрива разпореждане с активи.

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

Счетоводител напуска предприятието и работи на същата длъжност в друго предприятие. След половин година се връща в първото предприятие на длъжността началник-склад, а след още една година пак заема длъжността счетоводител. Как следва да му се определи допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит?

В съответствие с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Поради това преназначаването на друга длъжност в предприятието не води до промяна на получаваното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионалния опит да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с.

Следва ли при продажба на лек автомобил във фактурата да се посочват на отделен ред местният данък и нотариалната такса, както е при недвижимите имоти? В случай че в нотариалния договор изрично е упоменато, че местният данък и нотариалните такси по прехвърлянето са за сметка на клиента, т.е. доставчикът няма документи за платения данък и нотариална такса, следва ли доставчикът отнова да ги посочва във фактурата за продажбата? По този начин клиентът би платил два пъти ДДС върху нотариалната такса.

Правилата и изискванията за изготвяне на данъчния документ - фактура за продажба, са регламентирани в чл. 114 от ЗДДС. Съгласно ал. 1, т. 11 - 14 от цитираната разпоредба във фактурата следва да се посочат: данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; ставката на данъка, размерът на данъка и сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка. Посочването на данъка на отделен ред във фактурата е условие (по реда на чл. 71, т. 1) за упражняване на правото на данъчния кредит от страна на получателя по доставката.

В същото време данъчната основа на облагаемите доставки се формира по реда на чл. 26 от ЗДДС, според който тя представлява сумата, която включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката и увеличена с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. При условие че за прехвърлянето на моторни превозни средства се изисква плащането на данъци и такси, то със стойността им следва да бъде увеличена данъчната основа по облагаемата доставка.

Независимо кой е платецът на данъците и таксите по прехвърляне на превозното средство (това се отнася и до недвижимите имоти), с размера на същите следва да се увеличи данъчната основа на облагаемата доставка. Това, че не разполагате с документ, не означава, че нямате информация за дължимите данъци и такси по прехвърлителната сделка. Същите са отбелязани на първата страница на нотариално заверения договор по покупко-продажбата.

На практика наистина една и съща сума се облага 2 пъти с ДДС, но тъй като такива са изискванията на ЗДДС, считам, че най-удачно е те да се изпълнят във вида им, в който са разписани в приложимия материален данъчен закон (ЗДДС).

Галина НИКОЛОВА – юрист

Производствата по отсрочване и разсрочване на публични задължения са изключително важни, тъй като имат за цел да защитят имуществото на длъжника от действия по принудителното изпълнение. Отсрочването и разсрочването предпоставят установени и дължими по безспорен начин от длъжника суми, които той не е в състояние да погасява чрез плащане. Редът, предпоставките, компетентните за отсрочването или разсрочването органи имат изрична законова регламентация в разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Отсрочването и разсрочването следва да бъдат извършвани при стриктно спазване на предвидената в закона процедура с оглед пораждане на предвидените в него техни последици.

За отсрочване се говори в случаите на определяне на нов цялостен краен срок за плащане на цялото публично задължение.

При разсрочването става въпрос за плащане на публичното задължение на части, като за различните части се определят и различни срокове за плащане на задължението (т.нар. падежи).

Последиците на отсрочването/разсрочването са уредени в чл. 183, ал. 4 от ДОПК - при неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай се постановява отмяна на отсрочването/разсрочването, като последователността на погасяванията на публичните вземания не се прилага.

Компетентността на органа се определя от наличието на два критерия:
- размер на задължението;
- срок, за който се иска отсрочването или разсрочването.

Съгласно чл. 184, ал. 1 от ДОПК разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния директор - за задължения за данъци с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;
3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това.

Органът, който ще извършва отсрочването/разсрочването, следва да притежава компетентност както относно размера на задължението, така и относно срока, за който се иска отсрочването или разсрочването.

Извън горните случаи разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението - за задължения до 30 000 лв. и при условие че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.

Съгласно чл. 184, ал. 4 от ДОПК, когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания - чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок.

Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 11 от ДОПК може да се подава и чрез министъра на земеделието и храните до съответния орган по чл. 184, ал. 1 от ДОПК.

Предпоставките за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване са регламентирани в чл. 183, ал. 8 от ДОПК. Същите са кумулативно дадени, т.е. само едновременната им наличност е основание за издаване на разрешение. Всяка една предпоставка следва да бъде доказана от длъжника към момента на подаване на искането за отсрочване или разсрочване. Искането за отсрочване или разсрочване се подава до компетентния орган, придружено с доказателства за:
- финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
- семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите - за физическите лица;
- декларация за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
- декларация за обстоятелствата по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК.

Съгласно чл. 183, ал. 2 от ДОПК разрешение за отсрочване или разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, е изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
2. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9 на чл. 183 от ДОПК;
3. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.

Извън горните случаи отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.

Съгласно чл. 183, ал. 5 от ДОПК отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от ДОПК;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите и данъчните складове, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;
4. по отношение на задължените лица по чл. 18 от ДОПК за удържаните и невнесени в срок суми, с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове.
Трети лица по смисъла на чл. 18 от ДОПК са лицата, различни от данъчния субект, които по силата на закон удържат и внасят данъка - така например съгласно чл. 65, ал. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъкът по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от от същия закон се внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

В този случай предприятието и самоосигуряващо се лице - платец на доход, са лицата, които „по закон“ удържат и внасят данъка съгласно чл. 18 от ДОПК. В този смисъл същите се явяват трети задължени лица, спрямо които на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 4 от ДОПК отсрочване или разсрочване на невнесените в срок заплати и/или други възнаграждения е недопустимо.
Горните забрани не се прилагат в случаите по чл. 188 и 189 от ДОПК - при обединяване на публични задължения и при наличие на оздравителен план при разсрочване или разсрочване.

Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 от ДОПК (в случаите на стихийни бедствия или крупни производствени аварии, нанесли значителни материални щети на длъжника) и влезли в сила ревизионни актове (чл. 183, ал. 7 от ДОПК).

На основание чл. 185, ал. 1 от ДОПК по направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
- представените доказателства;
- съгласието на Националния осигурителен институт;
- положителното решение на Европейската комисия за съвместимост на помощта с Общия пазар, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.

Разрешение не се издава, когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 от ДОПК:
- съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства, или
- не съответстват на пазарните цени и условия.

Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Нормата на чл. 185 от ДОПК регламентира няколко срока, свързани с издаването на разрешението за отсрочване/разсрочване на публичното задължение, неговото действие и съобщаване на заинтересованото лице, а именно:
- Разрешението за отсрочване/разсрочване се издава в срок до 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК (за задължения над 300 000 лв. или когато отсрочването/разсрочването се иска за повече от две години) - в срок до 4 месеца след получаване на искането е необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт, както и положителното решение на Европейската комисия, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.
- Срокът на издаденото разрешение за отсрочване/разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК.
- Срок за съобщаване на издаденото разрешение - разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.
- Срок за съобщаване на отказа за издаване на разрешение - съгласно чл. 185, ал. 5 от ДОПК отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано.

На обжалване подлежат:
- решението, с което е отказано отсрочването, респ. разсрочването;
- непроизнасянето в срок, т.е. мълчаливият отказ - съгласно чл. 185, ал. 6 от ДОПК непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.

Обжалване на решението, с което е отказано отсрочването, респ. разсрочването, следва да бъде извършено в определения от чл. 187, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, броен от датата на връчването му.

Обжалването на мълчаливия отказ също следва да се извърши в 14-дневен срок, считано от изтичането на срока по чл. 185, ал. 4, изречение първо (т.е. от изтичане на тримесечния срок за издаване на разрешение).

Следва да бъде прието, че сроковете за обжалване са срокове от категорията на преклузивните, т.е. изтичането им преклудира правото на жалба от страна на длъжника.

Обжалването се извършва чрез органа, който е издал разрешението/респ. е следвало да го издаде. Компетентният за разглеждането на породилия се спор съд е:
а) окръжният съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК;
б) Върховният административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет;
в) окръжният съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2 от ДОПК извън случаите по б. „б“.

Задължително при разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят. Съдът отхвърля жалбата или задължава съответния орган да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване. Решението на съда може да се обжалва по реда на Административнопроцесуал ния кодекс.

Тъй като обаче подаването на жалба се извършва чрез органа, издал решението или мълчаливия отказ, същият има право да се самосезира и да преразгледа случая. На основание чл. 187, ал. 3 от ДОПК органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаването на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.

По общото правило на чл. 183, ал. 3 от ДОПК при институтите на разсрочването и отсрочването се дължат лихви:
- за периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план;
- за периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване (основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта).

Случаите, в които за периода на отсрочването или разсрочването не се начисляват, съответно не се дължат лихви, касаят случаи на така наречената непреодолима сила (виж § 1, т. 10 от отменения ДПК и чл. 306, ал. 2 от Търговския закон). Тези случаи имат нормативна регламентация в чл. 186 от ДОПК, уреждаща случаите на отсрочване/разсрочване без лихви. Съгласно чл. 186, ал. 1 и 2 от ДОПК при стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, по негово искане органите по чл. 184, ал. 1 от ДОПК могат да разрешат отсрочване или разсрочване на задължението. В тези случаи от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент.

Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства, а когато това не е възможно, органът сам събира необходимите доказателства. Отсрочването или разсрочването се разрешава, като се прилагат чл. 183 - 185 от ДОПК.

По-надолу в настоящия материал ще се спрем на някои особени случаи на отсрочване и разсрочване на публични задължения по ДОПК.

Особените случаи на отсрочване и разсрочване на публични задължения съгласно разпоредбите на ДОПК са следните:
- обединяване на публични задължения;
- предлагане на оздравителен план.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ДОПК в особено важни случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК, органите по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника и намаляването, отсрочването или разсрочването им след предварителното произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията (а от 1 януари 2007 г. - на Европейската комисия) за допустимостта и съвместимостта на предложението са принципите на свободната конкуренция. Министърът на финансите след получаване на съгласието на съответния орган по чл. 184, ал. 1 от ДОПК относно разсрочването на задълженията за задължителни осигурителни вноски внася въпроса за решаване от Министерския съвет.

Правомощията на Министерския съвет са посочени в чл. 188, ал. 3 от ДОПК. Според тях Министерският съвет има право да намали, отсрочи и/или разсрочи обединеното публично задължение, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от ДОПК установява забрана за намаляване, разсрочване или отсрочване на публичното задължение. С други думи, не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията (а от 1 януари 2007 г. - на Европейската комисия) за недопустимост на държавната помощ.

Решението на Министерския съвет, с което не се разрешава разсрочване и/или отсрочване на обединеното публично задължение, не подлежи на обжалване.

Предлагането на оздравителен план е хипотеза, която се прилага при наличието на производство по несъстоятелност, открито срещу длъжника и достигнало до етап предлагане на оздравителен план. Възможно е оздравителният план да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публичните задължения. Съгласно разпоредбите на ДОПК отсрочване или разсрочване може да се даде при спазване на следните изисквания:
1. Оздравителният план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 от ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.
2. Министърът на финансите не дава съгласие, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори.
3. Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински задължения.
4. Намаляване на лихвени задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.
За да произведе действие оздравителният план, същият трябва да бъде одобрен от съда по несъстоятелността. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ДОПК при неизпълнение на горепосочените изисквания съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите.

При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите или на упълномощено от него лице, като в този случай не се прилага изискването публичните задължения да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

Изплаща ли се обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на съкратен служител, който е декларирал с документ, че има работеща фирма и си внася осигуровки като самоосигуряващо се лице?
 
В съответствие с чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради съкращаване в щата работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако през този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, обезщетението е в размер на разликата между възнагражденията.

Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца (или другия период). За целта лицето представя на работодателя трудовата си книжка, за да удостовери, че в този период не е работило по трудов договор при друг работодател или е работило на по-ниско възнаграждение. Без значение за изплащане на обезщетението е обстоятелството, че лицето е собственик на търговско дружество и се осигурява върху доходите от тази си дейност.

Отговаря д-р Николай НИКОЛОВ - д.е.с.

Как трябва да се представи в ДАП и САП актив (сграда) след капитализация на разходите по завършен ремонт. Счетоводно намалявам амортизацията или отписвам натрупаната до момента амортизация и увеличавам със стойността на ремонта балансовата стойност на актива. Но в таблиците как трябва да се представи?

Ремонтът представлява възстановяване на загубени качества на даден актив и е дейност по извършване на разходи, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално стандартна ефективност на този актив. Ремонтът може да бъде предизвикан от конкретна ситуация, но независимо от причините, периодичността и др. с ремонта се възстановяват експлоатационни качества, характерни за съответния актив при придобиването му. Разходите за тези ремонти независимо от стойността им следва да се отчитат като текущи разходи и да се отразяват в текущия финансов резултат.

Друг е въпросът, когато се цели подобряване на бъдещи икономически изгоди: удължаване на полезния срок на годност на актива, увеличаване на производителността му; подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.

От зададения въпрос се подразбира, че капитализацията на направените разходи цели подобряване на бъдещи икономически изгоди от използването на сградата.
Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е разрешено както от НСФОМСП 16, така и от МСС 16.

В конкретния казус направените разходи са капитализирани. Допускам, че начисляването на счетоводни и данъчни амортизации не е преустановявано. Според чл. 59 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца.

Капитализираните последващи разходи, които увеличават балансовата стойност на ДМА, могат да бъдат отчетени по два начина: а) като се отпише цялата набрана амортизация и балансовата стойност се увеличи с направените разходи и б) като с тези последващи разходи се намали амортизацията. Ако размерът на амортизацията не е достатъчен, с разликата се увеличава отчетната стойност на актива.

Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована, например за целта е съставен протокол.

Според чл. 57 ал. 2 от ЗКПО данъчната амортизируема стойност на актив (какъвто е вашият случай) се определя, като историческата цена на ДМА се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди. Считаме, че по отношение на конкретния актив не са правени провизии и дарения. В този случай начислената данъчна амортизация на актива е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана с последващите разходи.

Относно понятията за “ремонт” и “подобрения” е добре да се вземат предвид и определенията, дадени в т. 31 и 32 от параграф 1 на ДР на ЗДДС, както и определението за “текущ ремонт”, дадено в Закона за устройството на територията.

Отговаря Иван Симов – регистриран одитор

Въпрос: Фирма е получател на фотоволтаици чрез финансов лизинг за срок от 7 години. Всяка фактура получава с начислено ДДС. Прехвърлянето им ще стане на края на договора по остатъчна стойност. Как следва да се осчетоводи?

Отговор: Осчетоводяването на фотоволтаиците във вашия случай следва класическата схема за осчетоводяване на финансов лизинг.

1. При сключване на договора:
Дт с/ки Съоръжения
Кт с/ка Задължения по финансов лизинг - със сумата на общия размер на лизинговите вноски без включената лихва и без ДДС, като тук се включи и последната вноска по погасителния план, след която се прехвърля собствеността

2. При получаване на фактури за лизингови вноски от лизингодателя:
Дт с/ка Задължения по финансов лизинг
Кт с/ка Доставчици - с нето месечна вноска;
Дт с/ка ДДС при покупките
Кт с/ка Доставчици - с размера на ДДС върху вноската;
Дт с/ка Разходи за лихви по вноската
Кт с/ка Доставчици - с размера на лихвата по вноската

3. При плащане на лизингова вноска:
Дт с/ка Доставчици
Кт с/ка Парични средства

След плащане на последната лизингова вноска юридически се прехвърля собствеността върху съоръженията, което не е свързано със счетоводни записи, тъй като по силата на МСС 17/СС 17 активът по финансов лизинг се вписва още в началото на договора като собствен по гр. 20.

След въвеждане на активите в експлоатация (предполага се още в началото на договор) същите започват да се амортизират по общия ред:
Дт с/ка Разходи за амортизация
Кт с/ка Амортизация на ДМА

Отговаря Лиляна Панева – данъчен консултант

Въпрос: Какво трябва да бъде третирането по ЗДДС, в случай че българско юридическо лице закупува стока от друга държава членка (напр. Румъния или Франция), но тази стока не пристига в България и се продава директно на клиент от същата друга държава членка (напр. Румъния или Франция)? На основание кой член от ЗДДС не се начислява ДДС на нашия клиент?

Отговор: На основание член от законодателството на държавата членка, от която се закупува стоката, съответстващ на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, при посочените обстоятелства българското юридическо лице придобива стока с местоизпълнение на територията на съответната държава членка - Румъния или Франция. Следователно доставчикът й следва да му начисли за нея ДДС по данъчната ставка, приложима в тази държава. От своя страна лицето извършва със стоката последваща доставка, която също е с местоизпълнение в тази държава, при което формира там облагаем оборот. Това означава, че в зависимост от стойността на доставката за българското лице може да възникне задължение за регистрация в тази държава. В случая и двете доставки са извън обхвата на нашия ЗДДС, което изисква лицето да се запознае с данъчното законодателство на съответна държава.

Въпрос: Съдружник в ООД е управител по търговския регистър. Може ли да бъде назначен за счетоводител по трудов договор, тъй като има необходимото за това образование и подготовка?

Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

Отговор: Обикновено един от съдружниците в ООД изпълнява и функциите на управител на дружеството, който по съответния ред се вписва в търговския регистър.
   В качеството си на управител на дружеството лицето е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Работодателят сключва, изменя и прекратява трудовите договори в дружеството, дава указания, приема оценки, разрешава отпуски, явява се страна при решаването на възникнали трудови спорове и т.н. Поради това не е възможно едно и също физическо лице едновременно да е работодател и нает от него работник или служител.
   В конкретния случай управителят на ООД не може да сключи трудов договор сам със себе си.

Отговаря Христо Досев – регистриран одитор

Въпрос: Акционерно дружество взема решение на общото събрание за увеличение на капитала от разпределяне на реализирана печалба за 2012 г. Запазва се общият брой акции и разпределението им между акционерите, а се увеличава тяхната номинална стойност.

Нужна ми е информация относно начина на актуализиране на промяната в търговския регистър - в какъв срок, заплатени такси и необходими документи, както и подлежи ли тази промяна на съдебна регистрация?

Отговор: Всяка една промяна в капитала на търговското дружество следва да бъда вписана по партидата на търговеца в търговския регистър. За целта съответният търговец следва да подаде предвидения образец на заявление за вписване на обстоятелството. За акционерното дружество това е заявлението – образец А5.

Към заявлението следва да се приложат всички документи, имащи пряко отношение към променените обстоятелства: например решение на компетентния за целта орган (общо събрание на акционерите) за вдигане на капитала на дружеството, декларация за истинността на заявените обстоятелства, декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя, актуален устав, отразяващ променения размер на акционерния капитал (номиналната стойност на акциите), документ за внесена държавна такса.

На основание чл. 16а, ал. 3, т. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от агенцията по вписванията, по заявления за промяна на вписани обстоятелства в търговския регистър, отнасящи се до капитала на търговските дружества, се събира такса в размер на 60 лева, а когато заявлението е подадено по електронен път посредством използването на квалифициран електронен подпис, таксата е в размер на 30 лева.

Въпрос: Българско ЕООД извършва по занятие кредитно посредничество, изразяващо се в създаване на контакти и участие в преговорите между търговски банки и крайни клиенти с оглед отпускането на кредити. Посредническата услуга се извършва въз основа на договори, сключени с търговските банки, като възнаграждението за посредничеството се заплаща изцяло от съответната банка и се формира като процент от размера на кредитите, договорени с нея и отпуснати чрез участието на дружеството. Посредническите му услуги се изразяват в информиране на потенциалните кредитополучатели за условията и изискванията за отпускане на банков кредит от съответната банка; съвети към тях при избора на вариант за сключване на договор за кредит при конкретните обстоятелства; осъществяване на контакт между клиента и банката; съдействие на банката и кредитополучателя за набавяне на необходимите документи и формуляри, тяхната проверка, подаване и приемане, както и други дейности, необходими с оглед на сключване на договор за кредит.
В тази връзка дружеството се интересува дали доставката на услугата, изразяваща се в посредничество между търговски банки и крайни клиенти с оглед отпускането на кредити, представлява "договаряне на кредит" по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, която е освободена от облагане с ДДС.

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС “договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставки на стоки при условията на договор за лизинг” е освободена доставка. Буквалният прочит на тази разпоредба води до извода, че:
- за да бъде освободена от облагане дадена доставка за договаряне, отпускане и управление на кредит, насрещната престация за нея следва да е лихва; и
- освободени от облагане са доставките от този вид, извършвани от лицето, което отпуска кредита.
Предвид спецификата на фактическата обстановка, изложена в запитването, и липсата на изрични нормативни разпоредби относно данъчното третиране на посредническите услуги от този вид коректният отговор на зададения въпрос налага да се потърси информация как е формулирана въпросната разпоредба в Директива 2006/112/ЕО и как се прилага тя в европейската съдебна практика.
Нормата на чл. 135, § 1, б. ”б” от Директива 2006/112/ЕО, уреждаща освободените доставки във връзка с кредити, не съдържа изискване относно характера на насрещната престация. Следователно текстът на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се тълкува като "включително лихва" или "лихва в широк смисъл", т.е. че изискването да е налице насрещна престация не е задължително, а престацията може да е лихва, но би могла да е уговорена и под формата на такса, комисиона или по друг начин. Такова впрочем е и последователното тълкуване на нашата приходна администрация относно едно по-широко съдържание на понятието "лихва" във връзка с приложението на СИДДО, при което освен уговорения лихвен процент за “лихва” се приемат и всички такси за управление и администриране на кредита, комисионните възнаграждения и други подобни.
Що се отнася до израза "от лицето, което го отпуска", включен в текста на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, логически и в съответствие с Директива 2006/112/ЕО и със съдебната практика на СЕО по отношение на приложението на директивата, той следва да се отнесе към доставката "управление на кредит", а не към неговото договаряне и и отпускане. В този смисъл договарянето на кредита от лицето, което го отпуска, само по себе си не следва да се разглежда като отделна доставка, доколкото отпускането на кредит, което става въз основа на договор, включва в себе си и самото договаряне. Следователно договарянето на кредита може да се разглежда като самостоятелна доставка само когато е осъществено от лице, различно от лицето, което го отпуска.
Това от своя страна дава основание да се направи заключение, че договарянето на кредит е освободена доставка, без нормата да въвежда ограничение относно лицата, които извършват договарянето. Този извод се подкрепя и при съпоставката между нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и тази на чл. 135, ал. 1, т. ”б” от Директива 2006/112/ЕО, според който “държавите членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска", т.е. изразът “лицето, което го отпуска” се отнася за управлението, а не за договарянето на кредита.
Това дава основание да се направи заключение, че договарянето за отпускане на кредит, извършвано от лице, различно от лицето, отпуснало кредита, е освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
В случая обаче дружеството не е страна по договора за отпускането на кредит на потенциалните кредитополучатели, а само посредничи за сключването на такъв. Това означава, че дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като посредническа дейност, отделна от отпускането на кредита. Може ли това посредничество да се тълкува като “договаряне на кредит”?
Според разяснение № 5-20-00-424 от 26.07.2010 г. на НАП относно данъчното третиране на доставка на услуга "кредитно посредничество" не всяко посредничество между банка и потенциален клиент – кредитополучател, във връзка с договарянето на кредит може да се квалифицира като освободено от облагане. В тази връзка разяснението се позовава на решения на СЕО за изясняване на понятието “договаряне”, включено в текста на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно тълкуване на Съда на ЕО, изложено в § 23 от Решение № 435/05 относно понятието "договаряне", в контекста на т. 5 от чл. 13, Б, буква г) от Шеста директива (съответстваща на заменилата я Директива 2006/112/ЕО) има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да се сключи договор между две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес към съдържанието на договора. Това дава основание да се приеме, че в случаите, при които в резултат на посредничеството между банката и кредитополучателят бъде сключен договор за кредит, участието на посредника може да се квалифицира като “договаряне” и следователно ще е освободена от облагане (вж. в този смисъл т. 39 от Решение на СЕС по дело CSC Financial Services, C-235/00, от 13 декември 2001 г.).
Не така обаче се квалифицират дейностите, извършвани от посредника в случаите, при които едната от страните по договора възложи на подизпълнител част от материалнотехническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл т. 40 от решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе).
В този смисъл следва да се прави ясно разграничаване на действията на посредника по договарянето и доставките, които представляват доставки на материали или административни, технически, рекламни, обработка на информация или други услуги. В случаите, при които посредникът не е обвързал в договор доставчика и получателя на услугата по отпускане на кредит, тези доставки не следва да се разглеждат като освободена услуга по договаряне на кредит, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
В отправеното ни запитване е посочено изрично, че при изпълнението на кредитното си посредничество дружеството получава възнаграждение за услугите си от съответната банката и то се формира като процент от размера на кредитите, договорени и отпуснатие чрез неговото посредничество. Следователно получаваното от него възнаграждение не е свързано с доставка на услуга, която може да е облагаема, тъй като, ако при дадено посредничество не бъде сключен договор за кредит, банката не му дължи възнаграждение, т.е. липсва възмездна доставка, обект на ЗДДС.

Въпрос: Преди известно време изпратихме наш служител в командировка за 20 дни с обща задача между нас и още една фирма в града. Заповедта за командировка беше издадена от нашата фирма, но когато трябваше след отчета на лицето да му платим, управителят ни заяви, че половината от дължимата сума трябва да заплати другата фирма, тъй като задачата била обща и трябвало разноските да се понесат поравно. Как да постъпим, трябва ли да поправим нашата заповед за командировка, като командироването е за половината от дните, а от другата фирма да му издадат заповед за останалите дни и съответно да му платят за тях?

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

Отговор: Чл. 5, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС) установява изключение от принципа че работникът или служителят се командирова от предприятието, с което е в трудово правоотношение. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НКС по изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно съгласие между работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчни пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго. От тази разпоредба следва, че друг работодател може да командирова едно лице, което не е в трудово правоотношение с него, само ако за това има писмено съгласие между трите страни: работника или служителя и двамата работодатели. В писменото съгласие освен споразумението относно командироването на съответния работник или служител от другия работодател трябва да се постигне договореност и по отношение заплащането на разноските по командировката, а също и по други специфични условия, имащи отношение към проблема, като например вида на задачата, която ще се изпълнява, времетраенето на командироването и др. Ако в споразумението не е уговорено друго, командировъчните пари ще бъдат за сметка на командироващия.
 В конкретния случай служителят е изпратен в командировка със заповед на работодателя, с когото е в трудово правоотношение. Ако този работодател е считал, че разноските по командироването трябва да се понесат поравно от двете фирми, е трябвало предварително да се постигне съгласие между двамата работодатели и служителя съгласно изискването на чл. 5, ал. 1 от НКС, за да може лицето да бъде командировано за част от времетраенето на командировката от другия работодател. В писменото споразумение би трябвало да се уточни периодът от време, в който служителят ще бъде командирован от всеки един от двамата работодатели, а също и въпросът за заплащане на командировъчни за този период, и по-точно разпределението на заплащането на командировъчните между двамата работодатели за времето на командировката.
 В поставения въпрос липсва информация за постигнато споразумение между двамата работодатели относно разпределяне на заплащане на командировъчните. При това положение служителят е изпълнил задачата на командировката въз основа на заповедта на своя работодател и работодателят е длъжен да му заплати дължимите командировъчни. Ако той не направи това доброволно, за служителя съществува възможност да си ги потърси по съдебен ред. Отношенията между двамата работодатели в конкретния случай не засягат правото на служителя на командировъчни, които той следва да получи от този, който го е командировал.

Въпрос: Имам 30 години педагогически стаж.  Родена съм на 27.02.1957 година. На коя дата ще придобия право на пенсия?

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по социално осигуряване

Отговор: Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПРЗ КСО предвижда до 31 декември 2020 г. включително учителите да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете;
2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.
Това означава, че за да придобиете право на пенсия през 2013 г., за вас следва да са налице едновременно две условия:
- възраст - 57 г. и 08 м. за жените Няма да изпълните това условие до края на 2013 г., когато ще сте на 56 г. 10 м и 01 д.;
-  учителски осигурителен стаж 25 г. и 08 м. - изпълнявате това условие.
Ако нормативната уредба се запази в досегашния си вид, проверяваме за 2014 г.
1. Възраст 58 г. - няма да ги навършите до края на 2014 г., когато ще сте на 57 г., 10 м. и 01 д.
2. Учителски осигурителен стаж от 26 г. - покривате това условие.
Проверяваме за 2015 г.
1. Възраст 58 г. и 04 м.- ще ги навършите на 27.06.2015 г.
2. Учителски осигурителен стаж от 26 г. и 04 м. - покривате това условие.
3. Това означава, че при запазване на настоящата уредба ще придобиете право на пенсия на 27.06.2015 г.

Въпрос: Направихме обезценка на ДМА с отчетна стойност 500 000 лева, набрана амортизация 200 000 лева, балансова стойност 300 000 лева. По направената оценка справедливата пазарна стойност е 50 000 (петдесет хиляди) лева.
Счетоводните записвания, които съм направила, са:
Дт с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи
   Кт с/ка 241 Амортизация   450 000
Но в този случай балансовата стойност стана отрицателна.
Правилно ли изчислявам разхода, или трябва да извадя от балансовата стойност 300 000 справедливата пазарна цена и тогава разходът от обезценка ще бъде 250 000 лв.?

Отговаря д-р Николай НИКОЛОВ - д.е.с.

Отговор: За да се отговори правилно на така поставения въпрос, е необходимо да се знае основата, върху която се съставя годишният финансов отчет на дружеството - Националните стандарти за малки и средни предприятие (НСФОМСП) или Международните счетоводни стандарти (МСС).
Ако дружеството прилага НСФОМСП, след първоначалното признаване като актив според СС 16 всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации. От началото на 2008 г. допустимият алтернативен подход, който позволяваше преоценка на дълготрайните активи, е неприложим.
Ако дружеството прилага МСС (МСС 16 Имоти, машини и съоръжения), е възможно след първоначалното признаване за актив всеки имот, машина и съоръжение, чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, да се отчита по преоценена стойност. В стандарта е пояснено, че справедливата стойност на актива е стойността към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка.
Ако е възприет подходът на справедливата стойност, е необходимо преоценките да се правят достатъчно редовно, за да се гарантира, че балансовата сума не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на счетоводния баланс.
Справедливата стойност на машини и съоръжения обикновено е пазарната им стойност, определена чрез оценка.
След като предприятието избере модела на цената на придобиване  или модела на преоценка като своя счетоводна политика, то е длъжно да прилага тази политика към цял клас имоти, машини и съоръжения. Освен това този модел се прилага ежегодно.
В примера, който посочвате, разходът от обезценка е в размер на 250 000. С разликата между възстановимата стойност на дълготрайния актив, когато е по-ниска от балансовата стойност, се намалява балансовата стойност на актива. При условие че дълготрайният материален актив се отчита по преоценена стойност и съществува резерв от преоценки, със стойността на обезценката се намалява резервът по с/ка Резерв от оценки на дълготрайни материални активи.
Следва да се има предвирд, че според чл. 61 от ЗКПО стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка).
Ако съставяте годишния финансов отчет на основата на МСС и извършвате ежегодни преоценки според условията на стандартите и нямате натрупани резерви от преоценки от минали години, счетоводните записвания могат да бъдат:
Дт с/ка 241 Амортизации на ДМА   200 000
   Кт с/ка от гр. 20 Дълготрайни материални активи   200 000
И за размера на преоценката:
Дт с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи   250 000
   Кт с/ка гр. 20 Дълготрайни материални активи   250 000

Милена КИРИЛОВА – юрист

Правото на данъчен кредит е фундаментално право на Общността, залегнало в разпоредбите на чл. 17(2)(а) на Шеста директива (аналогична на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО).
Съгласно посочената разпоредба, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчно задълженото лице, същото има правото да приспадне от данъка, който следва да плати, „дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчно задължено лице”.
От своя страна цитираната разпоредба е транспонирана в българския ЗДДС - чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Сред изброените случаи, за които регистрираното лице има право да приспадне данъка от данъчните си задължения, са както получените стоки или услуги по облагаема доставка (чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), така и изискуемият от него данък като платец по глава осма (чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС).
Основният принцип на неутралитет на ДДС налага неговото приспадане по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. След като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчно задълженото лице като получател на разглежданите доставки е платец на ДДС, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (вж. съдебната практика на Съда на Европейския съюз,  по-конкретно Решение по дело Ecotrade,, точки 63 и 64; Решение по дело Nidera Handelscompagnie, точка 42, както и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Dankowski, C 438/09).
Правото на приспадане на данъчен кредит по получена доставка предполага, че тя ще се използва за целите на извършването на последващи бъдещи облагаеми доставки. Ако става дума за дълготраен актив, данъчно задълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС (вж. в този смисъл Решение по дело Charles и Charles Tijmens, точка 24, както и цитираната съдебна практика).
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

Какво се случва обаче, когато връзката между получени и извършени доставки се прекъсне?
Предприятието може например да не препродаде закупените стоки, защото складът му е изгорял или пък защото цялата стока е била открадната, или да не използва придобит дълготраен материален актив (недвижим имот или друго)  веднага за своите икономически дейности, защото този недвижим имот не може да се използва предвид липсата на задължителното по закон разрешение за експлоатация на имота.
Тези въпроси са уредени с разпоредбите на правото на съюза относно правото на приспадане на данъчен кредит за покупка на стоки и услуги, до които се отнася и настоящото изложение.
В решение на Съда на Европейския съюз по дело C 153/11 със страни „К.“ ООД срещу директор ОУИ, гр. Варна, е разгледан и решен спор относно право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който обаче все още не се използва за неговата професионална дейност.
Фактическите обстоятелства по този казус са: Дейността на „К.“ се състои в експлоатацията на хотел в гр. Варна. През май 2009 г. дружеството закупува в гр. София мезонет (жилище). Дължимият за тази покупка ДДС е приспаднат, но не е подадена данъчна декларация до данъчните органи за заплащане на местен данък за апартамента. „К.“ ООД не променя предназначението на имота, нито открива партиди на свое име за електрическа енергия и вода.
Въз основа на това данъчните органи приемат, че въпросният апартамент е предназначен да се ползва като жилище, а не за професионална дейност. Те считат, че доколкото апартаментът не се ползва за дейността на предприятието, то при придобиването му не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, поради което издават данъчноревизионен акт по отношение на „К“.
Данъчните органи приемат, че към момента на данъчната ревизия „К“ ООД не е доказало, че апартаментът се използва за професионални цели, нито че той ще бъде използван за такива цели в бъдеще.
„К.“ ООД обжалва ревизионния акт пред директор „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, който го потвърждава.  Жалбоподателят в главното производство отнася жалбата си пред Административния съд - Варна.  Пред тази юрисдикция „К.“ ООД твърди, че разглежданият в главното производство имот е предназначен за професионална дейност, тъй като възнамерява да го използва за срещи при воденето на преговори с туроператори.
Впоследствие е представена данъчна декларация за местни данъци, в която е посочено, че апартаментът се използва като офис.
Данъчните органи приемат, че към момента на данъчната ревизия „К.“ ООД не е доказало, че апартаментът се използва за професионални цели, нито че той ще бъде използван за такива цели в бъдеще.
В хода на главното производство е представено писмо от Столичната община, в което се уточнява, че тя не разполага с никакви данни за внесено искане за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за този апартамент.
Административният съд – гр. Варна, преценява, че не може сам да извърши надлежно тълкуване на 112 директива и се обръща към Съда на ЕС в Люксембург със следните въпроси:
1. Следва ли чл. 168, ал. 1, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че след като данъчно задълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира (предполага до доказване на противното), че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?
2. Следва ли чл. 168, ал. 1, б . "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчно задължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?
3. Съответства ли на директивата и съдебната практика по тълкуването ѝ административна практика, като тази на Националната агенция по приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?
4. В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот - мезонет в гр. София?
По-конкретно в това решение Съдът на ЕС е постановил, че цит.
“По отношение на данъчната тежест върху предприятието принципът на неутралитет на ДДС изисква капиталовите разходи, направени за нуждите и във връзка с дадено предприятие, да се считат за икономическа дейност, която поражда право на незабавно приспадане на дължимия ДДС по получени доставки (вж. в този смисъл решение по дело Rompelman, точка 22 и решение по дело Puffer, точка 47, постановени от Съда на Европейския съюз).
Следователно частноправен субект, който придобива стоки за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, прави това в качеството си на данъчно задължено лице, дори когато не използва веднага стоките за своите икономически дейности (вж. в този смисъл решение по дело Lennartz, постановено от Съда на Европейския съюз).
С други думи, дружеството ще може да приспадне изцяло и незабавно дължимото ДДС за стоката, която е изцяло включена в имуществото на неговото предприятие, макар тя да не е използвана веднага за нуждите на неговата икономическа дейност.
Следва да се добави, че при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникналото право на приспадане остава придобито право (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2000 г. по дело Breitsohl, C 400/98, Recueil, стр. I 4321, точка 41, и решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., C 255/02, Recueil, стр. I 1609, точка 84).
Както съдът е приел във връзка с това, когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчно задълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане при облагаеми сделки, правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува никаква опасност от измама или злоупотреба, които биха могли да обосноват последващо възстановяване на приспаднатите суми (решение от 8 юни 2000 г. по дело Schloßstrasse, C 396/98, Recueil, стр. I 4279, точка 42).
Съдът съгласно постояннната си практика припомня, че констатирането на съществуваща практика на злоупотреба е свързано с наличието на две условия. От една страна, в резултат от разглежданите сделки, въпреки че формално са били изпълнени условията, предвидени в съответните разпоредби от Директивата за ДДС и в транспониращото тази директива национално законодателство, трябва да е било получено данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната от тези разпоредби цел. От друга страна, от определена съвкупност от обективни доказателства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство (вж. в този смисъл решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точки 74 и 75).
Мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на член 273 от Директивата за ДДС, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратяват измамите, не трябва обаче да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС (вж. решение от 21 октомври 2010 г. по дело Nidera Handelscompagnie, C 385/09, все още непубликувано в сборника, точка 49).
От член 168 от директивата следва, че доколкото данъчно задълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. Това право на приспадане възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, тоест в момента на доставяне на стоките. Следователно решаващият критерий за възможността да се приспадне платеният по получени доставки ДДС е как са или ще бъдат употребени тези стоки или услуги. Всъщност употребата определя първоначалното приспадане, на което данъчно задълженото лице има право, и обхвата на евентуалните корекции, които трябва да бъдат осъществени според условията, предвидени в членове 185-187 от директивата (вж. решение от 15 декември 2005 г. по дело Centralan Property, C 63/04, Recueil, стр. I 11087, точка 54, и цитираната съдебна практика).
В заключение ще изложим крайния извод на СЕС, а именно, че член 168, буква a) от Директивата за ДДС следва да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив ДДС в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчно задълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика.

Въпрос: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, има договор за ушиване на облекла с фирма от САЩ. Американската фирма купува от испанска фирма, регистрирана по ДДС в Испания, платове, конци, копчета и ципове. Испанската фирма изпраща материалите за ушиване на облеклата на българската фирма с проформа фактура, в която продавач е испанската фирма, а купувач американската фирма. Българската фирма от своя страна сключва договор с друга шивашка фирма в България за ушиване на облеклата. Готовите облекла ще бъдат изнесени до САЩ. Българската фирма ще издаде инвойс фактура към американската фирма за услугата по ушиване на облекла.
За доставката, която извършва българската фирма, може ли да се приложи разпоредбата на чл. 33 от ЗДДС във връзка с чл. 33 от ППЗДДС? Българската фирма има ли задължение към Интрастат?

Отговаря Мина ЯНКОВА - началник-отдел в МФ

Отговор: Българската фирма извършва доставка на услуги, представляващи paботa върху движими вещи. В чл. 21, ал. 4, т. 4, б. в от ЗДДС e предвидена специфична разпоредба за определяне мястото на изпълнение в случаите, при които услугата по оценка, експертиза или работа по движима вещ е предоставена на данъчно незадължено лице на мястото, където фактически се извършва услугата. Когато получател на услуга, свързана с движима вещ, е данъчно задължено лице, се прилага общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, или това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС). В Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2012 г., са регламентирани документи, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Съгласно член 18, пар.3 от регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:

а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;

б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

От изложеното следва изводът, че ако българската фирма разполага с доказателства, че американската фирма е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на САЩ и за българския доставчик не възниква задължение за начисляване на ДДС.

Ако такива доказателства не са налични, доставката ще е с място на изпълнение в държавата членка, където фактически е извършена услугата, т.е. на територията на страната. За облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната се прилага ставка на данъка в размер 20 на сто освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. В чл. 33 от ЗДДС е посочено, че облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз, като след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя и получателят на услугите не е установен на територията на страната. За прилагане на разпоредбата на чл. 33 от ЗДДС доставчикът следва да разполага с документи, посочени в чл. 33 от ППЗДДС, удостоверяващи наличието на обстоятелствата по глава трета „Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”. В случай че доставчикът на услугата не разполага с необходимите документи, не може да приложи и нулевата ставка на данъка. Следователно за облагаемата доставка следва да се приложи основната данъчна ставка в размер 20 на сто (чл. 66, ал. 1 от ЗДДС).
Съгласно чл. 7 на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВТС) задължени лица да подават декларация по системата на „Интрастат” са лицата, регистрирани по ЗДДС, които осъществяват ветрешнообщностна търговия със стоки. Предвид това американската фирма, закупуваща стоките от Испания, ще бъде задължено лице за подаване на декларацията по системата „Интрастат”, при условие че има регистрация по ЗДДС.

Въпрос: По с/ка 204 Машини и съоръжения и с/ка 206 Стопански инвентар имаме ДМА със стойност под 1000 лв. Стойностният праг на сьщественост за признаване на ДМА сме приели 1000 лв. Някои от ДМА прехвьрляме по задбалансови сметки. Как да процедираме с тия на които  искаме да актуализараме стойностите? Как да извьршим завишаване на стойността им и какви счетоводни записвания да направим?

Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор

Отговор: Като ДМА се отчитат тези активи, които отговарят на определението за ДМА в приложимите счетоводни стандарти и са над приетия праг на същественост. Всички активи под прага трябва да се отчитат като разходи за периода на придобиване.
От запитването става ясно, че в счетоводството на предприятието има активи, които са под прага на същественост. Това означава, че те са признати като такива при по-нисък праг. Увеличаването на прага на същественост представлява промяна на счетоводната политика. Тя се прилага с обратна сила (по Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия и по Международните счетоводни стандарти).
Следователно при увеличаването на прага на същественост на 1000 лв. не може в баланса (или в отчета за финансовото състояние) да се посочват активи под 1000 лв. За целта може да се съставят следните счетоводни статии:
Дт с/ка Неразпределена печалба от минали години
Дт с/ка Амортизации (ако има начислени амортизации)
   Кт с/ка за отчитането на ДМА
Прехвърлянето на ДМА по задбалансови сметки означава, че те са отписани от счетоводството. Задбалансовото им водене има значение само за целите на вътрешния контрол на активите, за тяхното следене. Затова не може стойностите на тези активи да се променят в счетоводството.
Последващо активите се отчитат според приложимите счетоводни стандарти.
Ако прилагате НСФОМСП можете да използвате само модела на цената на придобиване според параграф 7.1. от СС 16 Дълготрайни материални активи:
"След първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка."
Това означава, че можете да обезценявате активите, но нямате право да увеличавате тяхната стойност. Стойността им може да се увеличи единствено при възстановяване на обезценката съгласно параграф 8.1 - 8.5 от СС 36 Обезценка на активи.
Ако прилагате МСС можете да използвате модела на цената на придобиване съгласно параграф 30 от МСС 16 Имоти, машини и съоръжения и модела на преоценката съгласно параграф 31 от същия стандарт.
Ако във вашата счетоводна политика сте избрали модела на преоценката можете да увеличавате стойността на активите. Това се извършва също според МСС 16.
При условие, че имате задължение да изготвите данъчен амортизационен план и сте избрали праг на същественост над 700 лв. трябва да имате предвид изискванията на чл. 50 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на данъчните дълготрайни материални активи. При увеличаване на прага на същественост е необходимо да се съобразите и с чл. 60 от ЗКПО.

   
Въпрос. През време на отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ за бременност и раждане служителка трябва да излезе в същия вид отпуск за следващо дете. Прекъсва ли се с това ползването на отпуска за първото дете?

Отговаря Гошо МУШКАРОВ – д-р по икономика
   
Отговор. Един и същи работник или служител не може едновременно да е в отпуск на две основания. Отпускът за бременност и раждане за първите 135 дни се разрешава с болнични листове, издадени от здравните органи, а отпускът след това, за остатъка до 410 дни - въз основа на заявление на майката. Поради това болничните листове за втория отпуск поради бременност и раждане прекъсват ползването на остатъка до 410 дни от първия отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ.
   За ползването на отпуска за бременност и раждане на второто дете служителката подава до работодателя същите документи, които е подала за отпуска за бременност и раждане на първото дете:
•   за първите 135 дни се ползва по отделни болнични листове - един за 45 дни до раждането, втори за първите 42 дни след раждането и трети (продължение на втория) за останалите 42 дни;
•   за остатъка до 410 дни - въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване и декларация по образец.
   При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, обезщетението за второто дете е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО).

Въпрос: Регистрирана по ЗДДС българска фирма закупува стока от Китай, която се превозва до България от чуждестранен морски превозвач до пристанище Солун и от гръцка транспортна фирма от Солун до Стара Загора. Стоката не се обмитява при пристигането й в Солун, а пристига в България под режим “транзит” и доставката й се декларира и обмитява у нас като “внос”. Разходите за превоза й са част от данъчната основа, посочена в декларацията, върху която митническите органи начисляват ДДС, дължим за вноса. В същото време фирмата получава фактури от двете транспортни фирми, осъществили правоза на стоката съответно от Китай до Солун и от Солун до Стара Загора, в които не е начислен данък, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 от ЗДДС местоизпълнението на услугите им е на територията на България. Как следва да се третират данъчно тези фактури, защото, ако фирмата си самоначисли данък за тях, ще се получи двойно облагане на разходите за транспорт - веднъж като част от данъчната основа при вноса, посочена в митническата декларация, и втори път при самоначисляването на данъка с протокол?

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: Въпросът очертава липсата на нормативна разпоредба в действащото ни закондателство по ЗДДС, която да не позволява двукратното облагане на едни и същи разходи - веднъж като задължителен елемент на данъчната основа за начисляване на ДДС при внос и втори път по силата на реда за определяне на задълженията на лицата във връзка с облагането на транспортните услуги.
В случая фирмата извършва внос на стоки по смисъла на чл. 16 от ЗДДС, при който дължимият ДДС за доставките се определя по реда на чл. 54- 61 от закона. В съответствие с него данъкът се начислява върху данъчна основа (ДО), която съгласно чл. 55 от закона е митническата стойност на внасяната доставка, увеличена със:
- т. 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и тези, дължими при внос на територията на страната, и
- т. 2. разходите, присъщи на вноса, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
Следователно при внос на стоки размерът на дължимия ДДС е пряко свързан с размера на митническата стойност на доставката им и със сумите на допълнителните разходи за превозването им до тяхното първо местоназначение на територията на страната. Това означава, че в митническата декларация (МД), с която е декларирана внесената от Китай стока, правилно са включени разходите за транспортирането й до Стара Загора.
В същото време по силата на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 от ЗДДС е получила транспортни услуги с местоизпълнение на територията на страната, от доставчици, които не са установени на тази територия, и на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона за нея възниква задължение за самооблагане. За целта тя следва да си самоначисли данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона за стойностите по двете фактури, издадени й от превозвачите. При това в зависимост от дестинациите на извършените превози при определяне размера на дължимия ДДС тя ще приложи различни данъчни ставки. На основание чл. 23, ал. 3 и 4 от ППЗДДС за доставката на услугата, предоставена й от морския превозвач за превоза от Китай до Солун, е приложима нулева данъчна ставка, а за тази, предоставена й от гръцкия превозвач за превоза от Солун до Стара Загора - 20 на сто. Независимо че на практика за услугата на морския превозвач няма да се начисли данък, на основание чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС фирмата е задължена да състави протокол и нея.
В резултат на това наистина се получава двойно облагане с ДДС на едни и същи разходи, но в действащото законодателство не е регламентирано изключение от горепосочения ред.
В тази връзка заслужава да се отбележи, че в случая двойното облагане на транспортните разходи не поражда съществени проблеми за фирмата - вносител, тъй като е регистрирана по ЗДДС и ще може да приспадне (макар и на два пъти) сумата на начисления данък като упражни два пъти правото си на данъчен кредит - веднъж по МА и втори път по протокола за дължимия данък за услугата на гръцкия превозвач.
По различен начин стоят нещата, ако вносител на такава стока е лице, което няма право на данъчен кредит. Такова например може да е нерегистрирана по ЗДДС фирма или банка, както и данъчно незадължено юридическо лице – фондация или лечебно заведение. В този случай на тези лица ще бъде начислен данък при вноса и те ще си самоначислят такъв за получените превозни услуги, тъй като ще са задължени да се регистрират по реда на чл. 97а от закона, но нямат право на възстановяването му. Възможно решение за избягване на тези материални загуби е ползването на услугите на спедиторска фирма, която ще извърши превоза на стоката от Китай до необходимото местоназначение на територията на страната с единен транспортен документ и по силата на чл. 30, ал. 1 т. 2 от ЗДДС за доставката не целия превоз ще е приложима нулева данъчна ставка. В резултат на това разходите за транспорта ще бъдат обложени само като елемент на данъчната основа за вноса на стоката.

Емил ЕВЛОГИЕВ – д.е.с.

Както е известно, Комитетът по МСС е образуван през 1973 г. Неговите създатели са професионалните организации на Великобритания и САЩ. Те канят за свои съмишленици професионалните организации на Канада, Австралия, Мексико, Нова Зеландия, Япония, Франция, Германия и Холандия. По същото време в САЩ се създава и Бордът за федералните счетоводни стандарти. Подобна комисия се формира и във Великобритания. Все по това време вече и Европейската общност работи по свой собствен план за хармонизиране на счетоводството - готви се Четвъртата директива на ЕО за счетоводните отчети.
Комитетът по МСС (до 2001 г.) се установява в Лондон, където се намира и наследникът му днес – Съветът по МСС, от 2001 година насам. Както казва сър Дейвид Туиди, председател на СМСС: ”На нас ни беше възложено да изработим леснодостъпни, разбираеми и приложими в световен мащаб счетоводни стандарти, които да отговарят на нарастващите изисквания за информативна прозрачност на световните капиталови пазари.”.
Международните счетоводни стандарти, които ще наричаме МСФО/МСС, минават през няколко различни етапа от своето развитие и утвърждаване, които няма да бъдат разглеждани тук.
Но си струва да отбележим, че качествено нова роля и признание Комитетът по МСС получава през 2001, когато е договорено споразумение с Международната организация на висшите одиторски институции (МОВОИ). Това споразумение генерира качествени промени в МСС, отнасящи се до премахването на многобройните възможни алтернативни третирания на един и същ въпрос и така подобрявайки сравнимостта между отделните отчетни единици. Това събитие беше последвано от оптимистичното съобщение, че Европейският съюз е приел законодателни мерки, изискващи компаниите от ЕС, котирани на фондовата борса да прилагат МСФО/МССН за своите консолидирани финансови отчети. Директивата/1606/2002/ влезе в сила от 01.01.2005 г. и се отнася за около 9000 големи предприятия в Европейския съюз.
Счита се, че към този момент над 100 държави в света пряко прилагат МСФО/МСС, като големите отсъстващи са САЩ и Япония. От т.нар. група страни Г-20 две трети пряко прилагат МСФО/МСС.
През октомври 2002 г. Съветът по МСС сключи споразумение с Борда по Федералните счетоводни стандарти на САЩ, известно като Norwolk, обявявайки, че двата борда ще се стремят към премахване на различията и сближаване към висококачествени стандарти. Споразумението беше подкрепено както от краткосрочни инициативи - издаване на предварителни проекти и готови стандарти, така също и от дългосрочни цели – изготвяне на съвместни проекти.
Специалистите определиха конвергенцията като много полезен процес, който спомага за свободното движение на глобалните инвестиции и създава значителни ползи на всички участници на капиталовите пазари.
Допълнение на съществуващото споразумение беше сключено през 2006 г. - т.нар. Меморандум за сътрудничество между двете организации, като се създаде комитет с дневен ред, координиращ програмите им при обсъждане на въпроси с еднакво естество. Два пъти годишно се организират съвместни срещи между двете структури.
 През 2008 г. беше оповестена съвместна програма между двете организации, която е насочена към решаването на проблемите с финансовата отчетност на предприятията, породени от световната финансова криза. Двата съвета отбелязват като особено важни съвместната работа и координацията на действията, както и осигуряване на качеството и прозрачността на финансовите отчети – защото именно това може да възвърне доверието на участниците в световните финансови пазари.
Тази съвместна програма се състоеше от три основни пункта:
- Спешно назначаване на членовете на наскоро създадената глобална консултативна група по проблемите на финансовата криза.
- Провеждането на „кръгли маси” в САЩ, Европа и Азия. На тях се предвиждаше да бъде проучена реакцията на широката общественост по възникналите по време на кризата проблеми с финансовата отчетност.
- Намирането на дългосрочни решения, свързани с финансовите инструменти. Тук регулаторните органи предвиждаха краткосрочни проекти, свързани с преодоляването на негативните последици от кризата, и дългосрочни промени в стандартите за осигуряване на прозрачността на финансовите отчети.
Тук трябва да отворим една скоба и да представим и обективните трудности, които стоят пред процеса на сближаването (конвергенцията), които ще се опитаме да обобщим така:
- Известно е, че Бордът по федералните счетоводни стандарти работи при една специфична (на една държава – САЩ) законова рамка, докато при СМСС това не е така. МСФО/МСС не са обвързани с конкретна юрисдикция, те са професионални стандарти и тяхното прилагане или неприлагане е преди всичко политическо решение на ръководствата на съответната държава и/или обединение от държави – като ЕС.
- По един и същи начин и двете организации имат редица наследени т.нар. ”традиционни” подходи в отделни сфери, които не е много лесно да бъдат отстранени или изоставени.
- Бордът по федерални счетоводни стандарти има традицията да създава и публикува много подробно предписани стандарти на база „правила”, докато СМСС създава стандарти на база ”принципи”.
 Желанието за сближаване беше инициирано от факта, че международните инвестиции стават по-рискови, ако се използват различни отчетни бази, и всички специалисти считат, че международният капиталов пазар ще се облагодетелства от въвеждането на единна отчетна рамка. Не на последно място беше и обстоятелството, че европейските компании, желаещи да бъдат вписани в САЩ, трябваше да представят съгласуване (преизчисление) на техния Отчет за собствения капитал и Отчет за печалбите и загубите по реда на американските Общоприети счетоводни принципи (ОПСП). Спомняме се преди десетина години до какви промени доведе това в отчетите на „Даймлер” при бизнес комбинацията с „Крайслер”.
От края на 2007 година (15 ноември 2007) Комисията по ценните книжа и фондовите борси в САЩ обаче отмени това изискване за емитентите, прилагащи МСФО-МСС. За някои наблюдатели това е ясен знак и за предстоящо по-близко или по-далечно приемане на МСФО/МСС в САЩ, което пък от своя страна прави процеса на сближаване ненужен и дори излишен. В края на 2008 г. Комисията за ценните книжа и борсите в САЩ предложи така наречената „пътна карта” за фазите на приемане на МСФО/МСС, определяща четири етапа, които, ако бъдат спазени, ще доведат до приемане през 2014 г. на тези стандарти в САЩ.
Кои са причините, каращи ни да смятаме, че пълното приемане на МСФО/МСС в САЩ не е много далече:
- Глобализацията на икономиката води до необходимостта за изготвянето на „финансов отчет на един език”.
- Идеята за отчитане на малките компании по някакви други, например национални стандарти, ще се окаже неприложима на практика.
- Очаква се пакетът „МСС за МСП” да намерят добър прием сред малките американски компании - отчетни единици.
През март 2010 г. Комисията за ценните книжа и борсите определи, че трябва да се състави работен план относно усвояването на МСФО/МСС в САЩ, като се очаква те да бъдат узаконени за директно прилагане евентуално през 2015-2016 г.
Какви изисквания могат да бъдат формулирани към обсъжданите стандарти, представляващи съвместни проекти на СМСС и БФСС?
 Проф. Снежана Башева, декан на Счетоводно-финансовия факултет на УНСС в София, обособява шест изисквания (виж ”Конвергенцията в счетоводството - същност и проблеми”, Годишник на ИДЕС - 2010г.), чиято цел е да послужат като рамка, върху която ще бъде възможно да започне процесът по създаването на принципнобазирани нови счетоводни стандарти:
1. Вярно представяне на икономическата реалност.
2. Стандартът да отговаря на нуждите на потребителите за яснота и прозрачност.
3. Последователност с определената концептуална рамка.
4. Да се основава на подходящо определен обхват, който засяга широка сфера на счетоводството.
5.  Да бъде написан на ясен, стегнат и достъпен език.
6. Да позволява използването на уместна преценка.
Тук е мястото да кажем и по кои съвместни проекти ще работят съвместно в близкото бъдеще СМСС и БФСС:
На първо място – новият МСФО 9 Финансови инструменти, чието влизане в сила е отложено за 01.01.2015 г. Според г-н Пол Пактър, член на СМСС и отговорник на проекта МССМСП, това е един надежден и функционален стандарт, но следва да се задълбочи работата по намаляване на ключовите различия с модела на БФСС за класифициране и оценяване. Работи се съвместено и в областта на обезценката на финансовите активи. Тук целта е да се премине от модела на понесената загуба към модела на очакваната загуба. Другото съвместно направление е счетоводното отчитане на хеджирането.
Друг общ проект между СМСС и БФСС е в областта на признаването на приходите, като целта е да се разработи единен, базиран на принципи стандарт и за МСФО, и за БФСС. В този бъдещ стандарт базовият принцип ще бъде: Приход се признава, когато стоките и услугите са прехвърлени на клиентите. Предвидени за изпълнение са пет конкретни стъпки от момента на идентифицирането на договора с клиента до момента на признаването на прихода.
Следващият съвместен проект е този за лизинга. Двете организации, СМСС и БФСС, разработиха общ модел, наречен „модел право на ползване” за лизингополучателя с последващо оценяване на актива, в зависимост от това дали последният придобива повече от незначителна част от основния актив. Счетоводното отчитане при лизингодателя също ще зависи от това.
Нов общ проект в начална фаза е „Застрахователни договори”, като разликата е, че докато вече СМСС е издал проект за обсъждане, то БФСС все още не е издал такъв проект.
На последно място в списъка на съвместните проекти бихме посочили този за инвестиционните предприятия. Той ще бъде приложим единствено за предприятия, ангажирани единствено с дейност по инвестирането, като например взаимните фондове.
На лекцията си в София през месец октомври тази година г-н Пол Пактър обобщи така задачите на СМСС в близко бъдеще :
- Довършване на четирите основни текущи проекта – финансови инструменти; приходи; лизинг и застраховане.
- Фокусиране в близкото бъдеще по-скоро върху поддържането, а не върху разработването на нови стандарти.
- Използване на изследванията на националните органи за въвеждането на стандарти в научните среди.
- Довършване на концептуалната рамка.
Като общ извод може да се каже:
- Европейската хармонизация на счетоводството, постигната чрез Четвърта директива на ЕС, се оказа първата, и то успешна, макар и само регионална хармонизация.
- На МСС/МСФО може да се гледа като на втора и световна хармонизация.
- А на вероятната конвергенция може да се гледа като на трета и глобална.
С това бизнесът ще получи единен световен език. Защото, както казват американците, „счетоводството е философията и езикът на бизнеса”.